Определение по дело №316/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по чл. 437 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 435 ал. 2 от ГПК.

Постъпила е жалба от Р. Т. М. от Г. К., в качеството й на длъжник по изпълнително дело № 116/2012 г. по описа на частен съдебен изпълнител Х.П., с рег. № 741 и Р. на действие ОС- К.,срещу отказа на последния, обективиран в писма с изх. № 10/08.01.2013 г. и изх. № 11/08.01.2013 г., да прекрати изпълнително дело № 116/2012 г. по описа му. Жалбодателката твърди, че с уведомителни писма с изх. № 10/08.01.2013 г. и изх. № 11/08.01.2013 г., връчени й на 14.01.2013 г., ЧСИ с per. № * с Р. на действие Окръжен съд- К., отказал да прекрати изп. д. № 116/2012 г., както и да намали размера на адвокатското възнаграждение в полза на взискателя К. А. М.. Отказът на ЧСИ, бил постановен в противоречие с разпоредбата на чл. 433 ал. 1 т. 6 от ГПК. Твърди в жалбата, че към момента на образуване на изпълнителното дело, дължимите авансово от взискателя такси и разноски по изпълнението, не били заплатени предварително в пълен размер. На това основание, следвало съдебният изпълнител по подадена от жалбодателката молба, да прекрати производството по изпълнителното дело с мотивирано постановление, а не с писмо, както и на основаниÕ чл. 433 ал. 2 от ГПК, да вдигне наложените възбрани и запори след като постановлението влезе в сила. Счита всички извършени от ЧСИ действия, включително и действията по образуването на изп. д. № 116/2012 г., за нищожни и в противоречие на закона. Моли да бъде прекратено производството по изпълнително дело № 116/2012 г. по описа на ЧСИ с per. № 741 с Р. на действие КОС и да бъдат обезсилени извършените действия по делото.

В срока по чл. 436 ал. 3 от ГПК взискателят К. А. М. е подал писмени възражения срещу жалбата.

Частният съдебен изпълнител с рег. № * е изложил мотиви, съгласно разпоредбата на чл. 436 ал. 3 от ГПК, в които излага съображения за неоснователност на жалбата, тъй като авансово дължимите такси по изпълнителното дело били платени.

Окръжният съд, след като обсъди представените по делото доказателствата, по повод и във връзка с подадената жалба, констатира:

Жалбата е недопустима по следните съображения:

От приложеното копие на изпълнително дело № 116/2012 г. по описа на частен съдебен изпълнител Х. П. с рег. № * и Р. на действие КОС, се установява, че същото е образувано на 12.12.2012 г. по молба на взискателя К. А. М., въз основа на приложен изпълнителен лист от 05.12.2012 г. на Кърджалийски районен съд, издаден срещу жалбоподателката по настоящото дело Р. Т. М., за освобождаване и предаване на владението върху Магазин за хранителни стоки, находящ се в Г. К., К. „. бУ. „Х. Б.” № * и за заплащане на сумата в размер на 975 лв., представляваща разноски по делото.

С покана за доброволно изпълнение изх. № 1201/13.12.2012 г., длъжникът по изпълнително дело № 116/2012 г. Р. М., била поканена да предаде на взискателя държането върху процесния магазин и да заплати сума в размер на 3600 лв., представляваща главница, лихви към момента, деловодни разноски и разноски по ТТРЗЧСИ, включващи адвокатско възнаграждение. Било изпратено запорно съобщение до трето задължено лице, а на 03.01.2013 г. бил извършен въвод във владение на „Магазин за хранителни стоки”, находящ се в Г. К., бУ. ”Х. Б.” № *.

Видно от сметка по чл. 79 ЗЧСИ, изготвена от ЧСИ на 27.12.2012 г., взискателят К. М. внесъл по изпълнителното дело за такси и разноски сумата в размер на 255 лв.

С молба В. № 3/07.01.2013 г., длъжникът Р. Т. М. поискала ЧСИ да прекрати на основание чл. 433 ал. 1 т. 6 ГПК образуваното изпълнително производство поради това, че взискателят не бил внесъл дължимите авансови такси и разноски.

С писмо изх. № 0011/08.01.2013 г., ЧСИ уведомил длъжника, че авансовите такси са внесени от взискателя и отказал да прекрати изпълнението на посоченото законово основание. Писмо с изх. № 0010/08.01.2013 г., адресирано до длъжника Р. М., също обективира отказ да се прекрати изпълнителното дело, както и да се намали размера на адвокатското възнаграждение, макар да касае молба с В. № 0261/21.12.2012 г., каквато няма приложена към изпълнителното дело. Отказът, обективиран в посочените писма, е предмет на обжалване с настоящата жалба.

При тези доказателства, съдът приема, че жалбата на длъжника по изпълнителното дело, срещу отказа на ЧСИ да прекрати изпълнението по изпълнителното дело на основание чл. 433 ал. 1 т. 6 ГПК, е недопустима. Нормата на чл. 435 ал. 2 и ал. 3 от ГПК изчерпателно изброява действията на съдия- изпълнителя, които могат да бъдат обжалвани от длъжника, а именно- постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, постановлението за разноските, постановлението за възлагане, поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най- високата предложена цена. Така изброените действия на съдебния изпълнител са изчерпателно изброени, като извън тях длъжникът не може да обжалва други действия. Отказът на съдебния изпълнител да прекрати изпълнително производство на някое от основанията по чл. 433 ал. 1 ГПК /не само това по т. 6/ не е действие, срещу което длъжникът разполага с право на жалба, както не е обжалваемо действÞе и образуването на изпълнително производство. Поради това, жалбата на длъжника М. срещу отказа на ЧСИ да прекрати изпълнението по изпълнително дело № 116/2012 г. на основание чл. 433 ал. 1 т. 6 ГПК като недопустима, следва да се остави без разглеждане, а производството по делото- следва да се прекрати.

Водим от изложеното, Окръжният съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Р. Т. М. от Г. К., К.”. бл. *, В. *, ап.*, с ЕГН *- длъжник по изпълнително дело № 116/2012 г. по описа на частен съдебен изпълнител Х. П. с рег. № *, с Р. на действие Окръжен съд- К., срещу отказа на ЧСИ да прекрати изпълнението по изп. дело № 116/2012 г. на основание чл. 433 ал. 1 т. 6, обективиран в писма с изх. № 10/08.01.2013 г. и изх. № 11/08.01.2013 г., като недопустима и ПРЕКРАТЯВА производството по Г. д. № 69/2013 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Пловдивския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: Членове: 1/ 2/