Определение по дело №2047/2023 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 3456
Дата: 29 ноември 2023 г.
Съдия: Марияна Димитрова Ширванян
Дело: 20237050702047
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 13 септември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

3456

Варна, 29.11.2023 г.

Административният съд - Варна - X състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

МАРИЯНА ШИРВАНЯН

Като разгледа докладваното от съдия МАРИЯНА ШИРВАНЯН административно дело № 20237050702047 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на Н.Ж.И. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0436-000182/18.08.2023г. издадена от началник сектор ОД МВР Варна, РУ 02 Варна.

В жалбата, чрез процесуален представител е посочил, че при издаването на заповедта органът не е изяснил всички относими факти, както и, че заповедта е издадена при липсата на фактически основания в нея. Сочи, че правното основание за издаване на заповедта, съгласно посоченото в последната е чл.171, т.2а, б.а от ЗДвП. Посочено е, че заповедта е издадена на г-н И., затова че при проверката, която му е извършена на 18.08.2023г., около 16.10ч. в гр. Варна, бул. Васил Левски посока бул. Осми приморски полк е управлявал собственото си МПС, като след справка е установено, че е неправоспособен водач, поради изчерпване на всички контролни точки и му е съставен АУАН. Сочи, че на датата и часа на проверката е бил правоспособен водач, поради което прави извод, че мярката е приложена при допуснати съществени нарушения на процесуалните и материалноправните норми, в несъответствие с целта на закона и при неспазване на принципа за съразмерност по чл.6 от АПК и моли за отмяната й.

В съдебно заседание моли, чрез процесуален представител за присъждане на сторените разноски.

Ответникът, чрез процесуален представител в открито съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата, предвид отмяната на заповедта за налагане на ПАМ от административния орган със заповед № 436з-409/14.09.23г.

Съдът, след като обсъди доводите на страните, събраните и приети по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на оспорване по настоящото дело е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 23-0436-000182/18.08.2023г. издадена от началник сектор ОД МВР Варна, РУ 02 Варна, с която на основание чл.171, т.2а, б.а от ЗДвП е наложена на Н.Ж.И. принудителна мярка прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 18.08.2023г. Със заповедта са иззети 2 бр. табели и СРМПС.

Заповедта е издадена на г-н И., затова че при проверка на орган на ОД МВР Варна извършена на 18.08.2023г., около 16.10ч. в гр. Варна, бул. Васил Левски посока бул. Осми приморски полк г-н И. е управлявал собственото си МПС, като след справка е установено, че е неправоспособен водач, поради изчерпване на всички контролни точки и му е съставен АУАН. Тази фактическа обстановка е възприета в издадената заповед.

Заповедта е връчена на г-н И. на 28.08.2023г.

Жалбата срещу заповедта е подадена на 11.09.2023г. видно от пощенското клеймо на плика направо пред Административен съд Варна, без да е спазен реда за подаването й – чл.152 от АПК чрез административния орган издател на оспорения акт.

Делото по жалбата е образувано на 13.09.2023г.

Първото разпореждане по делото е постановено на 14.09.2023г.

На 14.09.2023г. е издадена заповед № 436з-409/14.09.23г. от началник сектор ОД МВР Варна, РУ 02 Варна, с която е отменена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 23-0436-000182/18.08.2023г. издадена от началник сектор ОД МВР Варна, РУ 02 Варна и е разпоредено връщането на иззетите 2 бр. табели и СРМПС. Отмяната на ЗППАМ е поради констатирани корекции, служебни в данните за г-н И. на дати, съответно 13.09.2023г. и 14.09.2023г.

На 14.09.2023г. на г-н И. са върнати иззетите 2 бр. табели и СРМПС, съгласно подписаната от него разписка.

Административната преписка е постъпила в Административен съд Варна със с.д. 13963/04.10.2023г.

Въз основа на констатираните факти, съдът прави следните изводи:

Жалбата е била допустима при образуването на делото.

Предвид установените факти по издаването и отмяната на заповедта се налага извод, че към датата на разглеждането на делото в открито съдебно заседание е липсвал акт, който да подлежи на съдебен контрол. Оспореният акт е отменен в цялост на датата, следваща датата на образуването на административното дело и след отмяната му по административен ред не съществува в правния мир, валидността и законосъобразността, на който да могат да бъдат предмет на съдебна проверка, поради което за жалбоподателя липса правен интерес (предвид постигнатият ефект – отмяната на акта по административен ред) от оспорването. Правният интерес и по – конкретно прекият правен интерес е разглеждан от настоящата инстанция с правното му значение в АПК и развито в доктрината от проф. д-р Емилия Къндева. Професор д-р Къндева сочи (Къндева, Е., 2006, Административно правосъдие, София, Сиела- Софт енд пъблишънс, стр.185 и стр.189), че „Правният интерес е необходима материална предпоставка за наличието на административноправен спор и необходима процесуална предпоставка за сезиране на съда с решаването на този спор.“, както и, че „Правният интерес е връзката между оспорващия (жалбоподателя) с породените от административния акт правни последици.“ В този аспект е поставено изискване, съгласно което „Интересът трябва да е пряк: Трябва непосредствено да се засягат права, свободи и законни интереси на жалбоподателя или непосредствено да се създават задължения за него.“ Изискването за наличие на пряк интерес е една от предпоставките за допустимост на жалбата (а, не е свързано с преценката за нейната основателност)“. Предвид отмяната на оспорения акт от административния орган преди разглеждането на делото в открито съдебно заседание е налице хипотезата на чл.159, т.4 от АПК.

Този извод следва и на основание поставеното задължение към съда за прекратяването на съдебното производство по арг. от чл.159, т.3 от АПК, при оттеглянето на административния акт. Оттеглянето и отмяната на административния акт имат еднакви правни последици – оттегленият или отмененият акт вече не съществува в правния мир. Разликата е, че оттегленият акт може да бъде издаден повторно, при поставено условие - само при нови обстоятелства (чл.156, ал.3 АПК), а отмененият акт не може да бъде издаден отново.

Производството оспорването на ЗППАМ № 23-0436-000182/18.08.2023г. издадена от началник сектор ОД МВР Варна, РУ 02 Варна, предвид наличието на отрицателна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните следва да бъде прекратено по арг. от чл.159, т.4 от АПК.

Направено е искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на жалбоподателя и са представени доказателства за извършените разходи по съдебното обжалване. Това налага обсъждането на правилата относно присъждането на разноските по административните спорове и начина на подаването на жалбите срещу административните актове.

Съгласно чл. 143, ал.1 от АПК „Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.“ Разпоредбата на чл.143, ал.2 от АПК предвижда, че „Подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт.“

При тълкуването на двете цитирани разпоредби се налага извод, че подателят на жалбата има право на разноски при оттеглянето на оспорения акт в рамките на съдебния процес, но не при отмяната му от административния орган, предвид изясненият по-горе правен характер и последици на двата правни института „оттегляне“ и „отмяна“. В случая оспореният административен акт е отменен, поради което и предвид липсата на разпоредба регламентираща присъждането на разноски в тази хипотеза, на жалбоподателя не следва да бъдат присъждани такива.

Предвид фактите по спора и по-конкретно начина на подаване на жалбата срещу ЗППАМ и данните за отмяната на ЗППАМ съдът намира, че следва да посочи и следното:

Съгласно чл.152, ал.1 от АПК Жалбата или протестът се подава чрез органа, издал оспорвания акт.“ Практиката на съдилищата да образуват и разглеждат дела при подадени по този начин жалби е несъответна на закона, но е създадена с оглед защита правата на лицата срещу които са издадени административни актове. Това не променя характера на това процесуално поведение от страна на жалбоподателите и на техните процесуални представители – то не е съответно на закона и принуждава съдът да влиза в качеството на жалбоподател, чрез препращането на жалбата до органа издател на административния акт. Това процесуално поведение на жалбоподателите обаче има и друга последица – цели лишаване от възможност, органът преди образуването на административното дело при наличието на предвидените от закона предпоставки да измени, отмени или оттегли издаденият административен акт. Такова процесуално поведение е в противоречие с основен принцип заложен в разпоредбата на чл.4, ал.3 от АПК съгласно който „Субектите на административния процес са длъжни да упражняват своите права и свободи, без да вредят на държавата и обществото и на правата, свободите и законните интереси на други лица.“

Както беше посочено, от данните по делото се констатира, че жалбата срещу ЗППАМ № 23-0436-000182/18.08.2023г. издадена от началник сектор ОД МВР Варна, РУ 02 Варна - не е подадена по предвидения от закона ред. Не е подадена чрез административния орган, а направо пред съда. Както беше констатирано, заповедта за отмяната на ЗППАМ е издадена на деня следващ образуването на административното дело без административният орган да е уведомен за образуването му. Т.е. ако жалбата срещу ЗППАМ би била подадена направо пред административния орган, нямаше да бъде образувано административно дело.

Налага се извод, че жалбоподателят е упражнил правото на жалба срещу ЗЗПАМ в несъответствие с разпоредбата на чл.152, ал.1 от АПК и с основния принцип на АПК заложен в чл.4, ал.3 от АПК (да упражни своите права и свободи, без да вреди на държавата), поради което предвид недобросъвестното му поведения при подаване на жалбата, съдът намира, че не са налице основания за присъждането на сторените разноски.

Ответникът, чрез процесуален представител не е направил искане за присъждане на разноски, поради което Съдът не обсъжда такова.

Водим от горното и на основание чл.159, ал.4 от АПК, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. 2047 по описа на Административен съд Варна за 2023г.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му.

Съдия: