Р Е
Ш Е Н
И Е
В
ИМЕТО НА НАРОДА
София,
………………...
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, XVI
въззивен състав, в открито заседание на тринадесети
март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ЗАХАРИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРОТЕЯ
КЕХАЙОВА
МАРИНА ГЮРОВА
при секретаря Гергана Цветкова и прокурора Д.
Маринов, като разгледа докладваното от съдия Кехайова ВНОХД № 3966 по
описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 313 и
сл. от НПК за проверка на невлязла в сила първоинстанционна
присъда.
Образувано е във връзка с постъпила въззивна жалба от защитника на подсъдимата Г.К.Р. срещу
присъда от 01.06.2018 год. на СРС, НО, 130 – ти състав, постановена по НОХД №
7020/2017 година, с която подсъдимата Р. е призната за виновна в извършване на
престъпление по чл. 194, ал.1, вр. с чл. 18, ал.1 от НК, поради което е осъдена на наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, чието изпълнение на
основание чл .66, ал.1 от НК е отложено за срок от
три години. Със същата присъда, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимата
е осъдена да заплати направените по делото разноски.
В жалбата се излагат аргументи за
неоснователност и незаконосъобразност на присъдата. Сочат се съображения за
постановяването й в разрез със събраните по делото доказателства, от които не
се установява по безспорен и несъмнен начин обвинението срещу Р.. Предлага се, въззивната инстанция да отмени обжалваната присъда и да
постанови нова, с която подсъдимата Г.Р. да бъде призната за невиновна в извършването на
престъплението, за което е осъдена от СРС.
В закрито съдебно заседание, по реда на
чл. 327 от НПК, въззивният съд прецени, че не се налага разпит на
подсъдимата, както и ангажирането на нови писмени или веществени доказателства.
На 13.03.2019 година, пред въззивната инстанция е проведено открито съдебно заседание
при условията на чл. 269, ал. 3, т.1 от НПК, предвид отсъствието на подсъдимата
Р.. В него, защитникът на подсъдимата – адв. П.П. поддържа подадената въззивна
жалба. Счита че присъдата е неправилна, неоснователна и незаконосъобразна.
Изтъква доводи, за това че няма преки доказателства, че именно подзащитната му е извършител на престъплението, възведено с
обвинителния акт. Акцентира върху това, че подсъдимата не е регистрирана в
масивите на МВР и е с чисто съдебно минало, като в крайна сметка моли съда да
отмени присъдата на първоинстанционния съд и да бъде
постановена нова, с която подзащитната му да бъде
призната за невиновна.
Представителят на държавното обвинение
намира присъдата за правилна и законосъобразна, а наложеното наказание за
справедливо, поради което моли съдебния акт да бъде потвърден.
Софийски градски съд, след като обсъди
доводите в жалбите, допълнителното писмено изложение, както и тези, изложени в
съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК
провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното:
Подсъдимата Г.К.Р. е родена на ***
година в гр. Дряново с ЕГН **********, българка, българска гражданка,
неомъжена, неосъждана, без образование, работи като хигиенист в чужбина с адрес
в България, гр. ***********.
На 08.02.2017 год., подсъдимата Р.,
заедно с племенницата й – свидетел Е.Г.Б.решили да посетят магазин „Ейч енд Ем“ / H&M/, находящ се в гр. София,
бул. „Витоша“, № 6, където по същото време се намирала и св. Е.Т.К./A.T.K./, която носела на гърба
си раница с лични вещи, включително и портмоне. Подсъдимата Р. се
насочила към вътрешността на
магазина, а св.
Б.останала до вратата,
във
вътрешната част на магазина. Използвайки
обстоятелство, че
гръцката гражданка е заета
с разглеждането
на артикулите, предлагани
в магазина, подсъдимата
Р. се приближила до нея, като незабелязано и неусетно откопчала ципа на
раницата, която носела и взела от там портмонето, съдържащо парична сума на
стойност 105, 10 лв. и един щатски долар с левова равностойност 1,83 лв., а
самото портмоне било на стойност 10,50 лв., а общата стойност на всички вещи възлизала на сумата
от 117,83 лв. След това, подсъдимата, заедно с племенницата й – св. Б.напуснали
магазина, като непосредствено след излизането им, били спрени за проверка от
цивилни полицейски служители при 04 РУ- СДВР – свидетелите И.С.Ц.и Н.В.Д..
Органите на реда установили вещите на св. К.у подсъдимата, след което двете
били отведени за разпит, а подсъдимата била задържана.
В хода на досъдебното производство е
изготвена съдебно – оценителна експертиза, от която се установява, че общата
стойност на инкриминираните вещи е в размер на 117,43 лв.
Изготвена е също и видео-техническа
експертиза, която дава заключение, че изображенията от видеозаписите,
предоставени от търговския обект за времевия отрязък на инкриминираното деяние
са с недостатъчно качество и са негодни за целите на идентификация и фотосъпоставително изследване.
Горната фактическа обстановка, съдът
приема въз основа на следните събрани по делото писмени и гласни доказателствени материали: показанията на свидетелите Е.Г.Б./включително
депозираните пред орган на ДП и приобщени по реда на 281, ал.4, вр. ал. 1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК/, И.С.Ц./включително
депозираните пред орган на ДП и приобщени по реда на чл. 281, ал.5, вр. с ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК /, Н.В.Д. /включително
депозираните пред орган на ДП и приобщени по реда на 281, ал.4, вр. ал. 1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК /, Е.Т.К., депозирани
пред орган на ДП и приобщени по реда на чл.281, ал. 5, вр
ал. 1, т.5 от НПК, заключенията на съдебно – оценителната експертиза и видео –
техническата експертиза, протокол за обиск и изземване от 08.02.2017 год.,
справка за съдимостта на подсъдимата Р..
Софийски градски съд намира, че
събраните от първоинстанционния съд гласни и писмени
доказателства са достатъчни и взаимосвързани, за да бъдат направени правни
изводи, които настоящият съд смята за правилни, задълбочени и детайлно
анализирани, поради което не смята да преповтаря, а само да допълни.
Подобно на първоинстанционния
съд, настоящия съдебен състав сложи в основата при формирането на своите
изводи, показанията на полицейските служители И.Ц.и Н.Д., като счита същите за
логични, последователни, непротиворечиви помежду си и непротиворечщи
на останалия събран по делото доказателствен материал.
Прави впечатление детайлността, с която двамата служители разказват за случая,
въпреки големия обем от работа, предвид длъжността, която изпълняват. Двамата възпроизвеждат
с точност подробности от процесната случка, като
заявяват, че на посоченото в обвинителния акт място /гр. София, бул. „Витоша“,
пред магазин „Ейч едн Ем“/,
при проверка са спрели двете жени /подсъдимата и св. Б./, като св. Ц.съобщава,
че веднага е възприел инкриминираната вещ- портмоне, да „стърчи“ от джоба на Р..
Именно това провокирало, св. Д.да влезе в магазина, докато колегата му Ц.е
отвън с двете жени, и да провери дали на някой липсва нещо, при което установил,
че на пострадалата по делото - св. К.е била отворена раницата. Свидетел Д.не е
присъствал на фактическото предаване на вещта, но дава информация, за това, че
у подсъдимата се е намирало такова портмоне, и на зададени въпроси, същата не е
могла да даде смислено обяснение на кого
е и как е попаднало у нея. Съдът намира липсата на спомен у двамата свидетели
относно датата и часа на проверката за съвсем нормална и логична, предвид
факта, че двамата ежедневно извършват проверки на лица, което е свързано с
тяхната работа, като правилно СРС е преодолял липсата на ясен спомен относно тези
факти чрез прочитане на показанията им, дадени в ДП, по реда на чл. 281, ал.5, вр. с ал. 1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК. Показанията на посочените свидетели, съдът
намира за пълни, точни последователни и
незаинтересовани, поради което ги кредитира изцяло.
Съдът не намира основание да се усъмнява,
като напълно се доверява и на
показанията на св. Е.К., която в ретроспективен план, дава информация относно това къде се е
намирала на посочените дата и място, като с категоричност заявява, че преди да влезе в магазин „Ейч едн Ем“ е била в друг магазин
в близост, където била пазарувала и прибрала портмонето си именно в раницата,
като я била закопчала и поставила на гърба си, като от този момент до момента
на установяване на липсата на портмонето, същата не го е изваждала и не е
оставяла без надзор раницата. В подкрепа на заявеното от нея са и показанията
на св. Д., който потвърждава, че при влизането в магазина е видял, че раницата
й е била с отворен цип. В тази връзка, въззивният съд
не споделя доводите на защитата, изложени в съдебно заседание, че св. К.не е
усетила подсъдимата да й взима нещо от раницата, нито пък е видяла някой да се
доближава до нея, поради което подсъдимата не е извършител на деянието. Фактът,
че пострадалата по делото не е възприела действията на подсъдимата по отнемане
на вещта, не внася съмнение относно авторството на деянието, доколкото по
делото се съдържат други и достатъчно доказателства, изясняващи това
обстоятелство.
Показанията на посочените по – горе трима
свидетели намират отражение и в
протокола за обиск и изземване от 08.02.2017 год., в който са описани подробно откритите
вещи и който протокол е изготвен при спазване на всички изисквания на НПК,
поради което съдът го кредитира като годно доказателствено
средство.
По отношение на показанията на св. Е.Б.,
съдът ги намира за непоследователни, противоречиви и дори нелогични. Същата, в
съдебно заседание пред РС е заявила, че не е влизала в магазина, а е стояла
отвън, пред него, до вратата. Разпитана пред орган на ДП, е заявила точно
обратното, а именно, че е била в магазина, заедно с подсъдимата. Констатирайки
това съществено разминаване, първоинстанционният съд
правилно е подходил, като е прочел дадените от нея показания по реда на НПК и е
приел, че същата е била в магазина, заедно с Р., което обстоятелство се
потвърждава и от двамата полицейски служители, които заявяват, че са видели как
двете жени излизат от магазина и чиито
показания, както бе посочено по- горе, съдът намира за достоверни. Въззивният съд
подходи внимателно към показанията на св. Б., предвид роднинската й
връзка с подсъдимата, като намира същите за тендециозни
и заинтересовани, целящи изграждане на защитна версия спрямо подсъдимата. Св. Б.заявява,
че портмонето било намерено от Р., като в последствие го била предала на
полицаите. Както правилно е посочил РС в мотивите си, служителите на реда Ц.и Д.са
били цивилни и именно поради това няма как двете жени да са знаели, че са полицейски
служители, респ. подсъдимата поради това да им е предала „намереното“ от нея
портмоне. Нещо повече, дори и да приеме съдът, че наистина е било намерено
портмонето в магазина, както твърди св. Б., то също толкова нелогичен стои и
въпросът по каква причина са тръгнали да излизат от търговския обект, вместо да
потърсят начин да установят собственика на вещта с цел да му я върнат, алтернативно
да го предадат на служител в магазина, все действия, които са щели да сочат на
тяхната добросъвестност по предаването на изгубена вещ, действия, формирани от
нормалната житейска логика при възникнала такава ситуация. В тази връзка СГС, намира доводите, изтъкнати от защитата в
открито съдебно заседание, че подсъдимата сама е предала вещите за
несъстоятелно, а показанията на св. Б.счита за недостоверни, поради което и не
ги кредитира.
От заключението на съдебно- оценителната
експертиза се установява стойността на отнетите вещи, като съдът я намира за
изготвена от компетентно лице, даващо обективни и пълни отговори на поставените
въпроси, поради което съдът напълно кредитира.
От изготвената видео- техническа експертиза
не може да се установи с категоричност дали изображенията от записа на оптичния
носител, предоставен за изследване, са идентични с тези на лицата Г.Р. и Е.Б.,
което всъщност е и най-важният и спорен въпрос. Вещото лице, изготвило
експертизата посочва, че изображенията са с недостатъчно качество и негодни за
целите на идентификация и фотосъпоставително
изследване, поради което съдът намира, че не допринася за изясняване и /или
насочване към фактологията, имаща значение за
формиране на правните изводи.
Преценявайки поотделно и в съвкупност
събраните по делото доказателства, районният съд обосновано е приел, че
подсъдимата Г.Р. е извършила от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл.194, ал. 1 от НК, вр. чл.18, ал.1 от НК.
От обективна страна, подсъдимата Р., на
08.02.2017 година, около 17:30 ч. в магазин „Ейч енд
Ем“ /H&M/, находящ
се в гр. София, бул. „Витоша“ № 6 се е опитала да отнеме чужди движими вещи – един
брой портмоне на стойност 10.50 лв., съдържащо парична сума на стойност 105.10
лева, един щатски долар с левова равностойност 1.83лв ./всички вещи на стойност
117.83 лв./ от владението на Е.Т.К., без съгласието на последната с намерение противозанконно да ги присвои, като опитът е останал
недовършен поради независещи от нея причини, а именно поради непосредственото й
задържане от органите на реда.
Изпълнителното
деяние се изразява в отнемане, т. е. прекъсване фактическата власт на лицето,
което упражнява същата върху инкриминираната вещ и установяване на своя
фактическа власт. То се осъществява само чрез действие. Вещта може да бъде
отнета от всяко лице, което упражнява фактическа власт спрямо нея, без значение
на какво правно основание я владее и дали я владее правомерно. В конкретния
казус, Софийският районен съд, се е позовал на Постановление № 6 на ПВС, по н.д.3/71, като е счел че се касае за довършено престъпление, а
не опит, тъй като подсъдимата е прекъснала владението върху веща и е установила
свое такова, като с вземането на портфейла със съдържащите се в него вещи от
пострадалата К.и поставянето му в джоба на подсъдимата, последната е установила
своя фактическа власт върху инкриминираните вещи. Подобно съдържание имат и Решение №
174-96-І на ВС и Решение 240-97-І на ВС, в които обаче, е допълнено, че деецът
установява свое владение, когато придобие възможност безпрепятствено да се
разпорежда с вещта като със своя. Докато деецът не е придобил тази възможност,
ще е налице опит за кражба. В Решение №115-03-ІІ на ВКС, също се прави
разграничение между опит и довършено престъпление при кражба, като е прието, че
доколкото деецът не е успял да осъществи втората група действия, свързани с
установяване на свое владение, т. е. да придобие възможност за безпрепятствено
разпореждане, като едно трайно състояние върху отнетата вещ, се касае за опит
за кражба. Видно от доказателствата по делото, в конкретния случай, подсъдимата
е установила своя фактическа власт /тъй като инкриминираните вещи се намирали
вече в джоба й/, непосредствено след това обаче е била спряна от полицейските служители за
проверка, поради което и не е имала възможност безпрепятствено да се разпореди
с вещите. Реално, подсъдимата е била лишена от възможността да довърши
изпълнителното деяние, поради причини, стоящи вън от нейното намерение и
поведение.
В
светлината на тези съждения, Софийски градски съд се солидаризира с мнението на
прокуратурата и също намира, че се касае именно за недовършен опит за кражба /престъпление по
чл. 194, ал.1 от НК вр чл. 18, ал.1 от НК/, така,
както е повдигнато обвинението, предмет на настоящето дело.
От субективна страна, подсъдимата Р. е
извършила престъплението при форма на вина пряк умисъл. Същата е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е общественоопасните последици и е искала и целяла именно
настъпването им. Подсъдимата е била наясно, че с противозаконното отнемане на
портфейла, без знанието и съгласието на св. К.ще прекъсне владението върху вещите
и ще установи свое такова, като именно намерението й да се разпорежда с вещта
като със своя е било водещ мотив при извършването на престъплението.
Въззивният
съд, подобно на районния намира, че извършената от подсъдимата кражба не
разкрива белезите на маловажен случай, досежно
обстоятелството, че деянието не се отличава с по – ниска степен на обществена опасност в
сравнение с останалите случаи от същия вид.
Предвид констатацията, направена от
Софийски районен съд, по отношение на това, че в настоящето дело са налице
данни, обосноваващи възможна по – тежка квалификация на деянието, макар и да не
е повдигнато такова обвинение – по чл. 195, ал.1, т.4 от НК, а именно извършена
по специален начин – с особена ловкост и умение /т.нар.джебчийска
кражба/, то настоящият съдебен състав намира, че според Р. 29-89-II, когато
отварянето от подсъдимата на чантата на пострадалата с цел отнемане на
портмонето й, предмет на посегателството, е станало по обичайния начин, без да
са били необходими преодоляването на някакво затварящо устройство или друг
специален начин, не е налице квалифицирана кражба по чл. 195, ал. 1, т. 4,
предложение 3 НК. В същия смисъл е и Р. 113-92-ІІІ, съгласно което нормалното
откопчаване чантата на пострадалата и бъркане в нея не е проява на особена
ловкост и умение, които гражданите не притежават, нито е специален начин за
извършване на кражба. Такова би било налице, ако за да се извърши деянието са
използвани особена ловкост и умение, които гражданите обичайно не притежават.
При определяне на вида и размера на
наказанието, първостепенният съд, правилно е взел предвид чистото съдебно
минало на подсъдимата като смекчаващо вината обстоятелство, както и не високата
стойност на отнетите вещи и трудовата й ангажираност. Като отегчаващо отговорността
обстоятелство правилно е взет предвид начинът на извършване на деянието, а
именно - на обществено място, в светлата
част на деня. С оглед на това, СГС намира за законосъобразно така наложеното
наказание в размер на три месеца „лишаване от свобода“, изтърпяването на което
да бъде отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК за срок от три години. Същото
се явява справедливо и чрез него ще бъдат постигнати целите, визирани в чл. 36
от НК.
Предвид изхода на делото и в
съответствие с нормата на чл.189, ал.3 от НПК, правилно са възложени и
направените по делото съдебни разноски в тежест на подсъдимата.
При извършената на основание чл. 314
от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на други
основания, налагащи нейното изменяне или отмяна, поради което намира доводите,
изложени във въззивната жалба за неоснователни.
Водим от всичко изложено и на основание
чл. 334‚ т. 6 вр. чл. 338 НПК‚ Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
присъда от 01.06.2018 г., постановена по НОХД № 7020/2017г. по описа на СРС,
НО,130 – ти
състав,
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на касационно обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.