Решение по дело №345/2024 на Административен съд - Перник

 

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „****“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: [населено място], [жк] [улица], представлявано от Л. М. – управител, чрез адв. Т. Й. – САК,съдебен адрес: [населено място], [улица], ****[електронна поща] срещу Решение № 148/10.04.2024г., постановено по АНД № 1241/2023г. по описа на Районен съд – Перник.

С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление (НП) № 59 от 19.04.2023 г., издадено от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – [област], с което на „****“ ЕООД, ЕИК: **** на основание чл. 143, ал. 1, т. 1, предл. второ от Закона за управление на отпадъците (ЗУО), за неизпълнение на задължението по чл. 38, ал. 1 от ЗУО, е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лв. (три хиляди лева).

В жалбата се твърди, че решението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно – постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. По същество се излагат съображения, както следва: районният съд не е коментирал наведените в жалбата доводи за допуснато съществено процесуално нарушение относно връчването на наказаното лице на два броя АУАН, касаещи едно и също нарушение; неправилно районния съд е приел, че е осъществен състав на административно нарушение, тъй като извършеното не представлява такова, защото не е установено, че находящите се в имота превозни средства са излезли от употреба – липсват данни за тяхната индивидуализация; неправилно районният съд е приел, че в обстоятелствената част на НП са изложени убедителни мотиви, касаещи извършването на нарушение. От касационния съд се иска да отмени първоинстанционното съдебно решение и вместо него да постанови друго, с което да отмени издаденото наказателно постановление. Претендира се присъждане на съдебни разноски.

Ответникът по касационната жалба, редовно уведомен за същата, в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не представя отговор.

В проведеното на 24.06.2024 г. съдебно заседание, касаторът, редовно призован, се представлява от адвокат П. К. - САК, преупълномощен от адвокат Т. Й. - САК, пълномощник на управителя на наказаното дружество. Процесуалният представител поддържа жалбата, по изложените в същата съображения, претендира присъждане на съдебни разноски. В срок представя писмени бележки.

В проведеното на 24.06.2024 г. съдебно заседание, ответникът по касационната жалба – директорът на РИОСВ – [област], редовно призован, не се явява, представлява се от главен юрисконсулт Г. Г.. Процесуалният представител оспорва касационната жалба. Твърди процесуална и материална законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство. Моли съда да остави в сила първоинстанционното решение, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на претендираното и заплатено от касатора адвокатско възнаграждение.

В проведеното съдебно заседание на 24.06.2024 г., представителят на Окръжна прокуратура – Перник, счита жалбата за неоснователна. Предлага решението на районния съд да се остави в сила като законосъобразно.

А. съд – Перник, като провери процесуалните предпоставки за допустимост по чл. 215 от АПК и след като на основание чл. 218 от АПК обсъди изложените в касационната жалба доводи и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с приложимия материален закон, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред районния съд, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима за разглеждане.

Въз основа на извършената служебно касационна проверка в пределите по чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира решението на районния съд за валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

По същество съдът намира касационната жалба за неоснователна.

Доводите за това са следните:

С НП № 59 от 19.04.2023 г., въз основа на съставен АУАН № 187 от 20.10.2022 г., директорът на РИОСВ – [област], на основание чл. 143, ал. 1, т. 1, предл. второ от ЗУО, налага на „*** ЕООД, ЕИК: ****, имуществена санкция в размер на 3 000 лв., за това, че на 21.06.2022 г., в поземлен имот (ПИ) с [идентификатор] по КККР на [населено място], находящ се урбанизираната територия, с НТП (начин на трайно ползване) – „ниско застрояване (до 10 м), местност „****“, [жк], частна собственост на физическо лице, ползван от „****“ ЕООД, ЕИК: **** въз основа на договор за наем, сключен на 01.07.2021 г., в който изрично е записано, че имотът ще се ползва от наемателя за „паркинг за автомобили“, съхранява в имота, върху пропусклива земна повърхност, подредени едно до друго 20 (двадесет) броя излезли от употреба моторни превозни средства (ИУМПС), материали и компоненти от тях, на неразрешено за това място, тъй като имотът не е отреден като площадка за третиране на отпадъци въз основа на ПУП или друг устройствен план по ЗУТ, с което не е изпълнено задължението по чл. 38, ал. 1 от ЗУО. Описано в обстоятелствената част на НП, е че автомобилите са разкомплектовани в различна степен, с липсващи компоненти и без регистрационни табели, някои с ударени брони, без гуми, джанти и стъкла, пет от които със снети идентификационни номера. В един от наличните автомобили са смесени компоненти и материали с произход от ИУМПС – гърне, джанти, пластмасови детайли, кори, тасове, плоскости от гипсокартон и счупени фарове. Н. земната повърхност на имота около автомобилите има счупени автомобилни стъкла и маслени разливи. До оградата са натрупани гумени стелки и пластмасови части – лайсни, счупени брони от автомобили, и др. В помещението на административната сграда на пода са наредени около 80 (осемдесет) броя оловни акумулаторни батерии, които по данни на присъствалия на проверката работник на дружеството – шофьор, са свалени от приети в обекта автомобили. Въз основа на изискана информация от ОДМВР – Перник, по отношение на част от наличните в имота автомобили, на които при проверката са снети идентификационните номера, е установено, че всичките МПС са без регистрационни табели, не са в движение и са с прекратена регистрация или за тях няма никакви данни в информационната система на МВР, следователно същите са ИУМПС, отпадък по смисъла на Наредба № 2 за класификация на отпадъците, определени с два кода – 16 01 04* и 16 01 06. Посочено е в тази връзка, че съхраняването на отпадъци е операция с код R13 съгласно Приложение № 2 към § 1, т. 13 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗУО.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд – Перник, който с решението, предмет на настоящия съдебен контрол го потвърждава като законосъобразно.

За да постанови оспорения съдебен акт районният съд, въз основа на анализ и оценка на приобщените по делото писмени доказателства приема, че не са налице предпоставки за отмяна на наказателното постановление на процесуално основание – при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, накърняващи процесуалните права на нарушителя, а АУАН и НП са издадени от компетентни за това органи.

По същество, въз основа на приобщените по делото в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства в решението се приема, че фактическата обстановка, описана в съставения за процесното нарушение акт и издаденото въз основа на него наказателно постановление е установена по безспорен начин. Районният съд приема, че по делото е доказано, че „****ЕООД, ЕИК: ****, е осъществило фактическия състав на административно нарушение по чл. 38, ал. 1 от ЗУО, за което, поради липса на предпоставки за приложението на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството, с налагане на имуществена санкция в законоустановения минимум, съобразно санкционната разпоредба на чл. 143, ал. 1, т. 1, предл. второ от ЗУО, при наличие на смекчаващи отговорността обстоятелства. Дружеството няма други наказания за извършени административни нарушения, като безспорно е оказано съдействие на контролните органи.

Решението е правилно.

Без основание са доводите в касационната жалба срещу изводите в решението за процесуална законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство, включително в частта за описанието на процесното нарушение и липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на наказаното дружество. Мотивите, обосновали тази част на оспорвания съдебен акт се споделят изцяло от касационния състав, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, се извършва препратка към съответната част на първоинстанционното решение. Следва да се отбележи, че аргументи, относно това, че районният съд не е обсъдил доводите, свързани със съставени два АУАН за едно и също нарушение, не се съдържат нито в жалбата пред районния съд, нито в пледоарията по същество на защитата на наказаното дружество. Независимо от изложеното обстоятелство, настоящият касационен състав ще посочи, че двата акта нямат за предмет неизпълнено от касатора задължение към държавата с един и същ обективен фактически състав, въпреки идентичните обстоятелства при извършването. Нормата на чл. 143, ал.1, т. 1, предл. второ от ЗУО визира в хипотезата си изпълнително деяние, свързано със съхраняване на ИУМПС на неразрешени за това места или на площадки, неотговарящи на изискванията на този закон или подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Санкцията е свързана с неизпълнение на вмененото с разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от ЗУО задължение – дейностите, включително с отпадъци от ИУМПС, да се извършват само на площадки, разположени на територии, за които съгласно устройствен план са допустими производствени и складови дейности. Не такъв е обективният фактически състав на неизпълненото задължение по чл. 35 ал. 1 т. 1 от ЗУО, изискващо за извършването на дейности по третиране на отпадъци от ИУМПС, материали и компоненти от тях, наличието на разрешение, издадено от директора на РИОСВ [област] по реда на чл. 67 ал. 1 от ЗУО.

Без основание са и доводите, че районният съд неправилно е анализирал фактическата обстановка, което е довело до погрешни правни изводи, тъй като по делото не е установено, че установените в имота превозни средства са излезли от употреба, както и че в процесния случай МПС не отговарят на дефиницията, дадена в разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на Наредбата за ИУМПС.

Първоинстанционният съд е установил фактическата страна на спора основано в принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН. Доказателствената съвкупност е запълнена с достатъчно по обем доказателствени материали. В решението е обективирана извършената от съда дейност по оценка на доказателствата, а изводите по фактите са направени след обективно, всестранно и след обсъждане в цялост на събрания по делото доказателствен материал. Съответно при вземане на решението си районният съд е съобразил изцяло разпоредбата на чл. 303 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН, като е приел административнонаказателното обвинение за доказано по несъмнен начин въз основа на представените по делото доказателства. Съгласно чл. 220 от АПК настоящият състав възприема изцяло установената от районния съд фактическа обстановка, като намира същата за кореспондираща с приобщените по делото доказателства, а последните за достатъчни, достоверни и относими към предмета на доказване. Споделя се изцяло от касационния съд и оценката на доказателствата, извършена в обжалваното решение като основана в доказателствени материали, събрани и проверени по надлежния ред, при обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, анализирани поотделно и в тяхната взаимовръзка

Конкретно във връзка с доводите на защитата на касатора, настоящата съдебна инстанция, споделя изцяло изводите в решението, че в хода на осъществената проверка в имота са установени 20 МПС, част от които идентифицирани с номер на рама, за които безспорно е установено въз основа на предоставени данни от извършена справка в информационните масиви на АИС – МВР (л. 48 – 50 от АНД), че са такива, с прекратена регистрация, а част от тях въобще не фигурират в информационните масиви АИС – МВР, т.е. че представляват излезли от употреба МПС.

Н. първо място, представената справка от АИС – МВР, съдържа в достатъчност данни, индивидуализиращи категорично част от установените на площадката МПС като такива, излезли от употреба. Следователно същите безспорно следва да бъдат третирани именно като ИУМПС, т.е. отпадъци. Ирелевантни към състава на процесното нарушение са доводите в жалбата, че МПС не следва да „фигурират“ в информационните масиви на МВР, тъй като „….по същата логика всички дружества на територията на страната, които се занимават с търговия с автомобили би следвало да понесат същата отговорност...“ Процесното производство не се отнася до търговия с автомобили. С оглед конкретиката на казуса, в случая наличието на официални данни за прекратена регистрация на МПС, съответно липсата на регистрационни табели на МПС, преценено ведно с безспорно установеното по делото, че МПС се и разкомплектоват в имота, стопанисван от касатора, е от значение за окончателното формиране на категоричен извод, че същите са излезли от употреба, съответно са отпадък, извършването на дейност, с който е допустимо само в обектите, посочени в чл. 38, ал. 1 от ЗУО.

Горните изводи не се „опровергават“ и от дефиницията, дадена в разпоредбата на § 1, т, 1 от ДР на Наредбата за ИУМПС, в каквато посока също се формулират доводи в жалбата. Съдържанието на цитираната разпоредба не „опорочава“, нито опровергава изводите на проверяващите, респективно наказващия орган и районния съд, че установените в имота на касатора МПС, са такива – излезли от употреба. Преценката, дали съхраняваните в процесния имот МПС са излезли от употреба, съответно са отпадък, в случая не следва да почива на прочит в цялост на нормативно установените критерии в цитираната разпоредба на Наредбата за ИУМПС. В конкретната хипотеза, тъй като МПС са установени в имот, частна собственост, а не в имот държавна или общинска такава, цитираната разпоредба на т. 1 от § 1 от ДР на Наредбата за ИУМПС не намира приложение. Приложима е разпоредбата на § 1, предл. първо от ДР на Наредбата за ИУМПС, съгласно която ИУМПС са отпадък по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗУО – предмети, от които притежателят им се освобождава, възнамерява или е длъжен да се освободи (чл. 18, ал. 1 от Наредбата за ИУМПС). С оглед изложеното, безспорно установения при проверката факт на съхранение в частен имот, стопанисван от наказаното дружество, на множество автомобили, значително над приемливите за притежание от едно лице МПС, с външен вид, свидетелстващ за това, че не се използват, включително част от тях разкомплектовани, преценено ведно с липсата на официални данни за валидна регистрация, води на категоричен извод, че по делото е доказано, че същите са именно излезли от употреба МПС, съответно са отпадък именно по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗУО.

Материалният закон:

Във връзка с горното правилно Районен съд – Перник, приема че безспорно установеното от фактическа страна въз основа на приобщените по делото доказателства – извършване на дейност по съхранение на ИУМПС в имот, стопанисван от касатора, за който имот по преписката и делото не са налице доказателства, че е отреден за извършване дейности по съхраняване, разкомплектоване, оползотворяване и/или обезвреждане на ИУМПС, компоненти и материали от тях, т.е. неотговарящ на изискванията на ЗУО или подзаконовите нормативни актове по прилагането му, осъществява обективния състав на нарушение по чл. 38, ал. 1 от ЗУО, поради което законосъобразно с издаване на процесното наказателно постановление, при липса на предпоставки за преквалифициране на нарушението като маловажно, които изводи в решението също се споделят, е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора на основание чл. 143, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, с налагане на имуществена санкция и в минималния предвиден нормативно размер от 3 000 лв., съобразено с правилата, установени в чл. 27, във вр. с чл. 83, ал. 2 от ЗАНН.

Предвид всичко изложено, настоящият касационен състав намира, че не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 2 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, в каквато посока се прецениха доводите в жалбата. Обжалваното решение на Районен съд – Перник, е правилно и законосъобразно, поради което следва да се остави в сила.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото претенцията за присъждане на съдебни разноски в полза на ответника се явява основателна. Н. основание чл. 63д, ал. 4, във вр. с ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, касаторът следва да бъде осъден да заплати на РИОСВ – [област], юридическото лице, в чиято структура се намира наказващият орган, съдебни разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

Мотивиран от гореизложеното, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на А. съд – Перник,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В С. Решение № 148 от 10.04.2024 г., постановено по АНД № 1241/2023 г. по описа на Районен съд – Перник.

ОСЪЖДА „**** ЕООД, ЕИК: ****, седалище и адрес на управление [населено място], [жк], [улица], Д. З. на Регионална инспекция по околната среда и водите – [област], с административен адрес: [населено място], [улица], ет. 10, разноски в размер на 80.00 лв. (осемдесет лева), представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.