Д О Б Р И Ч К
И Р А Й О Н Е Н
С Ъ Д
Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр.Добрич,
05.10.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добрички районен съд, наказателна
колегия, в публично съдебно заседание на втори октомври през две хиляди и седемнадесета
година, в състав: Съдия -Веселин Стефанов Монов
при участието на съдебен секретар Мария Атанасова,
разгледа
А.Н.Д.№ 962 по описа на ДРС за 2017 г.
Производството
е по реда на чл.59, ал.І във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН и е образувано по жалба
на М.Д.К. ***, с ЕГН ********** срещу наказателно постановление № ПИОС
1108/29.06.2017 година на Кмета на Община - гр.Добрич.
С атакуваното наказателно постановление, за
извършено административно нарушение по чл.4, ал.3, т.4 от Наредбата за организацията,
безопасността на движението и дисциплината на водачите на превозни средства и
пешеходците на територията на Община
град Добрич /НОБДДВПСП/ на жалбоподателя, на основание чл.49, ал.1,приложение
12 от НОБДДВПСП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева.
С депозираната пред съда жалба се моли за
отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно.
Навеждат се оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон от
наказващия орган, който не е съобразил , че процесното нарушение съставлява „маловажен
случай” по смисъла на чл.28 от ЗАНН, а необосновано е санкционирал
жалбоподателя.
Редовно призован за съдебното заседание жалбоподателят
се явява лично и без процесуален представител. Поддържа искането за отмяна на
изцяло на НП на посоченото в жалбата правно основание,неправилно прилагане на
материалния закон от наказващия орган.
Въззиваемата страна в съдебно заседание се представлява от свой
процесуален представител – главен юрисконсулт Росица Тодорова. Представляващият
намира жалбата за неоснователна, а наказателното постановление за правилно и
законосъобразно. Застъпва позиция, че нарушението се явява безспорно доказано от
събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства. Счита,
че законосъобразно и правилно наказващият орган е ангажирал отговорността на въззивника
по посочения текст от Наредбата на Община-Добрич, поради което пледира наказателното
постановление да бъде потвърдено като законосъобразно, включително и относно
размера на наложеното адм. наказание.
Съдът, след като подложи на анализ и
преценка както поотделно така и в тяхната доказателствена съвкупност събраните
по делото доказателства, съобразно обхвата и пределите на предоставените му правомощия
на въззивна инстанция, очертани в разпоредбата на чл.314, ал.1 от НПК, намери
за установено следното от фактическа страна :
На 22.05.2017 година , около
11.часа свидетелите П.Н.П. и М.К.И. /служители на Първо РУ на МВР-Добрич/
изпълнявали дежурство по наряд, когато при обход в района на магазин „****” в
гр.Добрич установили, че на парко-място, определено за хора с трайни увреждания
има паркирано МПС- л.а. марка ”***”, с рег.№ *** без нужното обозначение. След идването
на водача на автомобила е установена самоличността на жалбоподателя М.Д.К.. Пред
проверяващите органи жалбоподателят заявил, че не е лице с трайно увреждане,
притежаващо съответна група инвалидност,
но причината да спре на обозначеното парко-място е възникнала необходимост да удовлетвори
естествена физиологична нужда в тоалетното помещение на магазин „***”. Проверяващите
органи не приели изложените от нарушителя обстоятелства, след като съобразили
факта, че към момента на паркинга на хипермаркета е имало много свободни места
за паркиране, макар и на сравнително по-далечно разстояние от мястото, където е
бил паркиран автомобилът на дееца. В този смисъл полицаите приели, че изложените
доводи от него не го оневиняват, за да наруши забраната да пракира на място, изрично
обозначено, че е за лица с трайни увреждания.
Мотивиран от изложените
фактически обстоятелства св.П.Н.П. съставил на място на провинилия се водач
АУАН №1717а-2664/26.04.2017 година, с който привлякъл
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършено
административно нарушение по чл.4, ал.3, т.4 от Наредбата за организацията,
безопасността на движението и дисциплината на водачите на превозни средства и
пешеходците на територията на Община
град Добрич /НОБДДВПСП/. В обстоятелствената част на АУАН актосъставителят направил
ясно описание на изпълнителното деяние на нарушението, за което е прието, че се
изразява паркиране от страна на жалбоподателя на лек автомобил „АУДИ” на място, предназначено за инвалиди,
като не представя удостоверение за инвалидност. В акта изрично са посочени още датата,
часа и мястото, където е установено
нарушението.
Към момента на съставяне на АУАН
и неговото предявяване жалбоподателят не е посочил конкретни обяснения или
възражения във връзка с вмененото му във вина адм. нарушение, а напротив.
Вписал собственоръчно, че няма такива.
Описаната и възприета от съда
фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от
събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства - показанията на
актосъставителя П.Н.п. и св.М.К.И., както и приложените по делото писмени
доказателства, приобщени от съда по предвидения процесуален ред.
Въз
основа на АУАН и в срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН административнонаказващият
орган е издал атакуваното наказателно постановление № ПИОС 1108/29.06.2017
година, с което ангажирал отговорността на жалбоподателя за извършено адм.нарушение по текста на чл.4, ал.3, т.4 от НОБДДВПСП
на Община гр.Добрич, като на основание чл.49, ал.1, приложение 12 от НОБДДВПСП му
наложил адм.наказание „глоба” в размер на 200
/двеста/ лева.
В законоустановеният 7-дневен
преклузивен срок, съгласно чл.59, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят, като легитимирана
страна с правен интерес оспорва наказателното постановление, при което жалбата му
се явява процесуално допустима. Разгледана по същество обаче, съдът я намира за
неоснователна.
/ По отношение на приложимия
административно-наказателен закон /
Съгласно разпоредбата на чл.4,
ал.3, т.4 от Наредбата за организацията, безопасността на движението и
дисциплината на водачите на превозни средства и пешеходците на територията на Община град Добрич
НОБДДВПСП, по който текст е привлечена и отговорността на жалбоподателя е
видно, че със силата на императива се забранява паркирането на места,
определени за хора с трайни увреждания. В нашия случай, жалбоподателят е
извършил виновно инкриминираното адм.нарушение от подзаконовия нормативен акт
на Община-Добрич, след като е паркирал на място на паркинг, определено и
обозначено за хора с трайни увреждания. Обясненията му пред съда в насока, че е
търсил свободно място на паркинга, но такова така и не бил открил към момента и
поради тази причина е паркирал на място, определено за хора с трайни увреждания
съдът отхвърля изцяло като несъстоятелни и неправдоподобни. Този правен извод
се формира след като съобразим непротиворечивите и правдоподобни показания на
актосъставителя П.П. и св.М.К.И. – очевидец,присъствал при установяване на
нарушението и съставяне на АУАН. От показанията на тези свидетели съдим по
несъмнен и неопровержим начин, че към момента на установяване на адм.нарушение на
паркинга е имало много други свободни места, извън тези, обозначени за хора с
увреждания. В подкрепа на изложеното св.П. и св.И. изрично подчертаха, че когато
към момента на установяване на нарушението /респ.около 11.00 часа/ този час не
е бил за пазаруващите и поради тази причина, на различни места на паркинга е
имало много свободни места за паркиране. Изнесените факти от актосъставителя и св.И. изцяло опровергават соченото от
жалбоподателя „оневиняващо” обстоятелство, че свободни парко места към този час
е нямало и именно поради тази причина, той е бил принуден да спре на парко
място, обозначено за хора с трайни увреждания.
Ирелевантни за съда са и доводите на
въззивника, че е бил паркирал за кратко време, респ. че автомобилът му не е
престоял дълго време на обозначеното за хора с увреждания парко място и по този
начин той не е попречил на никой. Съществено в случая е това, че деецът е виновно е нарушил забраната, посочена в разпоредбата
на чл.4, ал.3, т.4 от Наредбата за организацията, безопасността на движението и
дисциплината на водачите на превозни средства и пешеходците на територията на Община град Добрич
НОБДДВПСП, след като е паркирал автомобила си на място, изрично обозначено и предназначено за хора с трайни
увреждания, при условие, че към този момент е имало други свободни места на
паркинга. Без значение е също обстоятелството, че освен обозначеното място
за инвалиди, до паркирания автомобил е имало още свободни парко-места
предназначени за хора с трайни увреждания. Касае се за нарушение, което по
своята правна природа е от вида на тъй нар.”формални” нарушения или на „просто
извършване” и за съставомерността му съдим не от настъпване на конкретен
вредоносен резултат /респ.общественоопасни последици/, а от това, дали с виновното
си поведение деецът е осъществил от обективна и суб.страна всички въздигнати от
законодателя признаци / елементи/ на състава. В случая, с виновното си
поведение въззивникът е осъществил вменения му във вина адм. състав на
нарушение, след като е паркирал на място , обозначено за хора с трайни
увреждания без да е лице с група инвалидност, поради което законосъобразно и обосновано е бил привлечен към
административнонаказателна отговорност за извършено нарушение по чл.4, ал.3,
т.4 от НОБДДВПСП. Още повече, че по административнонаказателната преписка
липсват неизяснени и спорни обстоятелства.
А
що се отнася до релевираните с жалбата претенции, поддържани пред съда и в хода
на съдебното производство от въззивника, че нарушението покрива белезите на „маловажен
случай” - по смисъла на чл.28 от ЗАНН, което неправилно не е съобразено от
наказващия орган при издаване на НП, съдът намира същите за несъстоятелни и правно
неиздържани. Действително, че от нарушението не са настъпили конкретни вредни
последици, както и че същото се явява първо по рода си за нарушителя. Въпреки
това, настоящият състав счита, че в разглеждания случай не следва да намери
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН,
тъй като не е налице маловажност на случая. При определяне на маловажните
случаи при административните нарушения съгласно ТР №1/12.12.2007 г. на ВКС по
н.д.№ 1/2007 г., ОСНК доколкото в ЗАНН липсва легално дефиниране на понятието
„маловажен случай”, следва да се съобразяват разпоредбите на НК и по-конкретно чл. 93, т.9
от НК. Съгласно цитирания текст „маловажен случай” е този, при който
извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид. Доколкото в разглеждания случай с нарушението са засегнати важни
обществени отношения, отнасящи се до организацията, управлението и
безопасността на движението на водачите на моторни превозни средства на
територията на Община –гр.Добрич, съдът счита, че липсата на настъпили
вредни последици и наличието на други свободни парко места, обозначени с маркировка
за лица с трайни увреждания не може да се приеме като достатъчно смекчаващо
обстоятелство, обосноваващо извод за прилагане
на чл. 28 от ЗАНН. Още повече, че не се касае за внезапно влошаване на
здравословното състояние на жалбоподателя и невъзможност същият да търси
каквото и да е друго парко място на паркинга, а за удовлетворяване на
естествена физиологична нужда, след като същият преди това... е бил търсил из
града тоалетна! Ето защо, спирането на парко-място, обозначено за хора с трайни
увреждания, при условие, че е имал реална възможност да паркира на друго свободно
място на паркинга не оневинява действията на дееца. По изложените съображения
съдът приема, че нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение от обичайните случаи на адм.нарушение от съответния вид,
поради което не съставлява „маловажен случай” и правилно е ангажирана
отговорността на нарушителя по посочения текст от подзаконовия нормативен акт.
/
По отношение размера на адм. наказание/
За
извършеното от жалбоподателя административно нарушение по чл.4, ал.3, т.4 от
Наредбата за организацията, безопасността на движението и дисциплината на
водачите на превозни средства и пешеходците на територията на Община град Добрич
/НОБДДВПСП/ на жалбоподателя, на основание чл.49, ал.1, приложение 12 от
НОБДДВПСП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева. Съдът намира, че наказващият
орган правилно и законосъобразно е приложил относимата санкционна норма и
определил размера на административното наказание „глоба”, което е с конкретно
определен размер по закон и изключва всякаква възможност да се подлага на
коментар и дебатира по отношение на този въпрос.
Съдът, при извършената цялостна
проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира, че същите
са съставени при спазване на процесуалните правила от компетентни длъжностни
лица и в кръга на предоставените им властнически правомощия. В този смисъл, при
съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаване на
наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури, изискуеми от
разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.липсват пороци от външна страна в
постановлението, като описаното нарушение кореспондира изцяло с отразените в
обстоятелствената част на АУАН фактически обстоятелства. Административното нарушение е
индивидуализирано в степен, санкционирания субект да може да разбере за какво е
привлечен да отговаря, по който текст и от кой административнонаказателен
закон. В този смисъл са посочени конкретно нарушената материално-правна норма, датата и мястото, където е
установено нарушението. Изложеното формира еднозначен извод у съда, че правото
на защита на нарушителя не е било ограничено в степен, че той да не може да се
защити и изгради защитната си теза в пълен обем, както е сторил това с
настоящата жалбата. С оглед на изложените правни съображения съдът намира, че
наказателното постановление следва да се потвърди изцяло, като законосъобразно
и обосновано, и издадено в съотвествие с приложимия административнонаказателен
закон.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
П
О Т В Ъ Р Ж Д А В А наказателно
постановление № ПИОС 1108/ 29.06.2017 година на Кмета на Община-гр.Добрич, с
което на М.Д.К., с ЕГН********** *** за извършено административно нарушение по чл.4,
ал.3, т.4 от Наредбата за организацията, безопасността на движението и
дисциплината на водачите на превозни средства и пешеходците на територията на Община град Добрич
/НОБДДВПСП/ на жалбоподателя на основание чл.49, ал.1, приложение 12 от
НОБДДВПСП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева
е наложена „глоба” в размер на 750.00 /седемстотин и петдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Добрич,
по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от уведомяването на
страните .
Съдия :