Р Е Ш Е Н И Е № 186
гр. Троян, 17.06.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски районен съд, четвърти състав, в
публичното заседание на двадесет и седми май две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател:
Десислава Ютерова
при секретаря Ценка Банчева и в присъствието на
прокурора ………… като разгледа докладваното от съдията Ютерова
гр. дело № 666 по описа на ТРС за 2019
год., за да се произнесе - съобрази:
„Теленор България” ЕАД – гр. София е предявило срещу А.Р.К. ***
установителен иск с правно основание чл. 422 ал. 1
от ГПК, във вр.
чл. 79 ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника, че
същия дължи на ищцовото дружество сумата от 658,10
лева, представляваща стойността на незаплатени задължения по Договор за мобилни услуги № *********, ведно със
Заявление за пренасяне на номер/а в мрежата на Теленор и Договор за лизинг от 27.10.2015
г. и Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 28.09.2016 г.
въз основа на договорите К. е закупил две мобилни устройства
По
реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК на ответника е назначен особен представител – адв. Е.Ц. от ЛАК. В срока по чл. 131 от ГПК адв. Ц. е представил писмен отговор, с който оспорва
предявения иск, като твърди, че ответника не е уведомяван за предсрочното
прекратяване на договора
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства:
Договор за мобилни услуги № *********, ведно със Заявление за пренасяне
на номер/а в мрежата на Теленор и Договор за лизинг от
27.10.2015 г., Договор за мобилни услуги № ********* от 28.09.2016 г., Договор
за лизинг от 28.09.2016 г., Фактура № **********/18.11.2016 г., Фактура №
**********/18.12.2016 г., Фактура № **********/18.01.2017 г., Фактура №
**********/18.02.2017 г., Фактура № **********/18.03.2017 г., Фактура №
**********/18.04.2017 г., ч. гр. д. № 119 от
А.Р.К. е сключил
с „Теленор България” ЕАД – гр. София Договор за мобилни
услуги № *********, ведно със Заявление за пренасяне на номер/а в мрежата на Теленор от 27.10.2015 г. и Договор за мобилни услуги №
********* от 28.09.2016 г., за което на ответника са
предоставени далекосъобщителни услуги чрез мобилни номера ********** и **********. Установява се в процеса, че ответника не е изпълнил свои парични
задължения, за което са издадени процесните 5 бр.
фактури, за периода м. ноември
- Фактура № **********/18.11.2016 г., с падеж
03.12.2016 г., е издадена за отчетния период 18.10.2016 г. -
17.11.2016 г. и включва следните задължения на клиента за посочения период: за
мобилен номер ********** - месечна абонаментна такса 12,49 лева, както и
ползвани допълнителни
услуги - 18,12 лева с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство „Моторола” в размер на 17,59 лева с вкл. ДДС; за мобилен номер ********** - месечна абонаментна
такса 18,32 лева, както и ползвани услуги - 22,18 лева с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство „Сони” в размер на 4,00 лева с вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата, е 61,89 лева,
като, след приспадане на надвнесено плащане за задължение от предходен отчетен
период в размер на 61,31 лева, претендираната сума по
фактурата е 0,58 лв.
- Фактура №
**********/18.12.2016 г., с падеж 02.01.2017 г., е издадена за отчетния период
18.11.2016 г. - 17.12.2016 г. и включва следните задължения на клиента за посочения
период: за мобилен номер ********** - месечна абонаментна такса 12,49 лева,
както и ползвани услуги - 15,85
лева с вкл. ДДС;
лизингова вноска за мобилно устройство „Моторола” в размер на 17,59 лева с вкл. ДДС; за мобилен номер ********** - месечна абонаментна
такса 18,32 лева, както и ползвани услуги - 23,14 лева с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство „Сони” в размер на 4,00 лева с вкл. ДДС. Общата
сума, начислена във фактурата, е 60,58 лева.
- Фактура №
**********/18.01.2017 г., с падеж 02.02.2017 г., е издадена за отчетния период
18.12.2016 г. - 17.01.2017 г. и включва следните задължения на клиента за
посочения период: за мобилен номер ********** - месечна абонаментна такса 12,49
лева, такса за спиране на номер 0,75 лева, както и ползвани услуги - 31,03
лева с вкл. ДДС;
лизингова вноска за мобилно устройство „Моторола” в размер на 17,59 лева с вкл. ДДС; за мобилен номер ********** - месечна абонаментна
такса 18,32 лева, такса за спиране на номер 0,75 лева, такса за услугата
временно възстановяване на изходящия трафик 1,24 лева, както и ползвани услуги
- 102,13 лева с вкл. ДДС; лизингова вноска за
мобилно устройство „Сони” в размер на 4,00 лева с вкл. ДДС. Общата
сума, начислена във фактурата, е 154,75 лева.
- Фактура № **********/18.02.2017 г., с падеж
05.03.2017 г., е издадена за отчетния период 18.01.2017 г. - 17.02.2017 г. и включва
следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер **********
- месечна абонаментна такса в размер на 14,99
лева с вкл. ДДС;
лизингова вноска за мобилно устройство „Моторола” в размер на 17,59 лева с вкл. ДДС; за мобилен номер ********** - месечна абонаментна
такса в размер на 21,98 лева с вкл. ДДС; лизингова вноска за
мобилно устройство „Сони” в размер на 4,00 лева с вкл. ДДС. Общата
сума, начислена във фактурата, е 58,56 лева.
- Фактура № **********/18.03.2017 г., с падеж
02.04.2017 г., е издадена за отчетния период 18.02.2017 г. - 17.03.2017 г. и включва
следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер **********
- месечна абонаментна такса в размер на (-4,28)
лева с вкл. ДДС;
лизингова вноска за мобилно устройство „Моторола” в размер на 17,59 лева с вкл. ДДС; за мобилен номер ********** - месечна абонаментна
такса размер на (-6,29) лева с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно
устройство „Сони” в размер на 4,00 лева с вкл. ДДС. Ищцовото дружество е
пояснило, че отрицателната
стойност на месечната абонаментна такса във фактурата се е формирала в резултат
на приспадане между таксата за посочения отчетен период, съобразно броя дни,
през които клиентът е ползвал услугите на оператора и таксата за предварително
начислен пълен брой дни с достъп до услугите на оператора за отчетния период. Общата сума, начислена във фактурата, е 11,02 лева.
След
предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги, сключени между „Теленор България" ЕАД и А.Р.К., по негова вина поради
изпадането му в забава, на потребителя е издадена фактура № **********/18.04.2017 г., с падеж 03.05.2017 г., която включва задължение за
заплащане на неустойки за предсрочното им прекратяване в общ размер на 744,14
лева, като и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за предоставените
мобилни устройства в общ размер на 195,13 лева с вкл. ДДС.
Размерът и
основанието за възникване на задължението за неустойка за номер ********** са уредени в т. 11 от Договор за мобилни услуги № ********* от 27.10.2015 г.
Размерът и
основанието за възникване на задължението за неустойка за номер ********** са уредени в т. 11 от Договор за мобилни услуги № ********* от 28.09.2016 г.
Съгласно
посочените клаузи, които имат идентично съдържание, в случай на предсрочно (за номер ********** - преди
27.10.2017 г., за номер ********** - преди 28.09.2018 г.) прекратяване на срочен договор
за мобилни услуги по вина на потребителя, последният дължи неустойка в размер
на сумата от стандартните за абонаментния план месечни такси от прекратяването
на съответния договор до края на първоначално предвидения срок на действието
му.
Въз основа
на така уговореното между страните неустойката
за номер ********** възлиза на 256,50 лв., което вземане в настоящото
производство се претендира частично до размера
от 99,99 лв.
Въз основа
на така уговореното между страните неустойката
за номер ********** възлиза на 487,94 лв., което вземане в настоящото
производство се претендира частично до размера
от 77,49 лв.
Обявяването
на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски е уредено в чл.
12 от Общите условия на оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за
упражняването на това право е неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни
услуги. За мобилно устройство „Моторола” предсрочно
изискуемият остатък от лизингови вноски е в общ размер на 123,13 лева с вкл.
ДДС, равняващ
се на седем неначислени лизингови вноски. За мобилно устройство „Сони” предсрочно
изискуемият остатък от лизингови вноски е в общ размер на 72,00 лева с вкл.
ДДС, равняващ
се на осемнадесет неначислени лизингови вноски.
Предвид гореизложеното претендираната
сума по фактурата е 372,61 лева.
Изискуемостта
на вземанията на „Теленор България" ЕАД по всяка
от фактурите е настъпвала петнадесет дни след издаването й.
Поради
липсата на действия на ответника, насочени към изпълнение на паричните му
задължения, от страна на „Теленор България" ЕАД
е депозирано заявление по чл. 410 от ГПК до Районен съд - Троян, въз основа на
което било образувано частно гражданско дело № 119/2019 г. и съответно е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
Назначената
съдебно-икономичсека експертиза е установила размера
на дължимите суми. Вещото лице Р. се е запознала с доказателствата по делото,
както и със счетоводни документи при ищцовото
дружество и констатирала наличие на дължима сума в размер на 658,10 лева.
За
основателността на предявения установителен иск е от
значение установяването в обективната действителност на следните материалноправни предпоставки - юридически факти: наличие
на облигационно правоотношение по договор за мобилни услуги; неизпълнение на
задължението на ответника да заплаща месечни такси и изпълнение на задължението
на ищеца да предостави процесните услуги.
От приетите по
делото писмени доказателства се установява, че между ищцовото
дружество, в качеството му на оператор, от една страна, и ответникът, в
качеството му на потребител от друга страна, са сключени двата договори за
мобилни услуги.
В
разпоредбата на чл. 196, б. „в” от Общите условия на „Теленор
България" ЕАД е уредено правото на оператора едностранно да прекрати индивидуален
срочен договор, в случай че потребителят не е платил дължими суми след изтичане
на срока за плащането им. С
изтичането на петнадесетдневен срок от издаването на всяка от процесните фактури и липсата на изпълнение на начислените в
тях парични задължения за заплащане на месечни абонаментни такси, еднократни
такси и потребени услуги, ответникът е изпаднал в
забава по отношение на оператора. С изпадането на потребителя в забава по
отношение на дължимите плащания, операторът е пристъпил към едностранно предсрочно
прекратяване на правоотношенията между страните. Основание за прекратяване на
облигационните правоотношения са неизпълнени задължения по договори за
предоставяне на мобилни услуги чрез мобилни номера **********
и **********, начислени по процесните фактури.
Във връзка с възражението на особения представител на ответника, съда
приема, че договорите се считат за прекратени на
датата на спирането на достъпа на клиента до мобилната мрежа на оператора чрез
мобилни номера ********** и **********, която в случая е 10.03.2017 г. От тази дата спира да се начислява месечната абонаментна такса и започва
да тече периодът до края на договора, за който се изчисляват дължимите в
резултат на прекратяването неустойки, като при изчисляването им се взима
предвид месечната абонаментна такса без ДДС.
Установи се в процеса, че А.К.
е бил уведомен за възможността доброволно да заплати дължимите суми по
посочените фактури чрез изпратената му на посочения адрес последна покана за
доброволно плащане. На 18.03.2017
г. на адреса на кореспонденция на
ответника в гр. Троян, е изпратена последна покана
за доброволно плащане, с която
ответника е уведомен за размера на начислените към тази дата задължения за
предоставени мобилни услуги на стойност 285,49 лева, както и за евентуалния размер на дължимата неустойка в случай на
неизпълнение - 744,44 лева и предсрочно изискуемият остатък от лизинговите
вноски -195,13 лева. От приложената покана се установява, че Р. е бил
уведомен за прекратяването, както и за последиците от неизпълнение на
задълженията си към мобилния оператор, като му е предоставен и последен срок за
доброволно плащане.
Доколкото в рамките на
предоставения срок не е последвало плащане от страна на ответника, след
предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги, сключени между „Теленор България" ЕАД и А.Р.К., по негова вина поради
изпадането му в забава, на последния е издадена фактура
№ **********/18.04.2017 г., с падеж 03.05.2017 г., която включва задължение за заплащане на неустойки за предсрочното им
прекратяване в общ размер на 744,14 лева, като и предсрочно изискуем остатък от лизинговите вноски за предоставените
мобилни устройства в общ размер на 195,13 лева с
вкл. ДДС.
Условията за възникването
на задълженията за неустойки и определянето на размера им са уредени в изрични
клаузи от индивидуалните договори между страните, както следва: за мобилен
номер ********** в т. 11 от
Договор за мобилни услуги № ********* от 27.10.2015 г. и за мобилен номер ********** в т. 11 от
Договор за мобилни услуги № ********* от 28.09.2016 г. Съгласно посочените клаузи, които имат идентично съдържание, в случай на
предсрочно прекратяване на срочен договор за мобилни услуги по вина на
потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за
абонаментния план месечни такси от прекратяването на съответния договор до края
на първоначално предвидения срок на действието му.
Въз основа на уговореното
между страните задължението за неустойка за номер ********** е в размер на 256,50 лева, което
вземане в настоящото производство се претендира частично. Доколкото от
прекратяването на Договор за мобилни
услуги № ********* от 27.10.2015 г. на 10.03.2017 г.
до края на първоначално предвидения му срок -
27.10.2017 г. е изминал период от 231
дни, а стандартния месечен абонамент, уговорен в т. 5 от договора, който служи
за база за изчисляване на задължението за неустойка, е в размер на 39,99 лева с
вкл. ДДС, то на абоната следва да се начисли неустойка в размер на
произведението на двете стойности, а именно 256,50 лева. /Претендираната неустойка за номера е в
размер на 99,99 лева, което се равнява на три стандартни месечни абонаментни
такси без вкл. ДДС./
Задължението за неустойка
за номер ********** е
определено в размер на 487,94 лева, което вземане в настоящото производство се
претендира частично. От
прекратяването на Договор за мобилни
услуги № ********* от 28.09.2016 г. на 10.03.2017 г.
до края на първоначално предвидения му срок -
28.09.2018 г. е изминал
период от 567 дни, а стандартния месечен абонамент, уговорен в т. 5 от
договора, който служи за база за изчисляване на задължението за неустойка, е в
размер на 30,99 лева с вкл. ДДС, то на абоната следва да се начисли неустойка в
размер на произведението на двете стойности, а именно 487,94 лева. /Претендираната неустойка за номера е в
размер на 77,49 лева, което се равнява на три стандартни месечни абонаментни
такси без вкл. ДДС./
В разпоредбата на чл. 92
ал. 1 от ЗЗД е регламентирана възможността страните да обезпечат изпълнението
на поетите с договор задължения, като предвидят неустойка, която да послужи за
обезщетяване на претърпените от евентуално неизпълнение вреди, без да е нужно
същите да се доказват. В индивидуалните договори страните са приели
задължението за неустойка, възникващо при предсрочното прекратяване на договора
за предоставяне на мобилни услуги поради неизпълнение на паричните задължения
на абоната.
В настоящия случай са налице
всички предпоставки за начисляване на задължение за неустойки, а именно: от приложените по делото доказателства безспорно се установява
съществуването на валидни облигационни правоотношения, както и наличието на
изрични клаузи за неустойка, които определят условията за възникване на това
задължение и с които ответникът се е съгласил, полагайки подписа си върху двата
договора. Налице е и виновно неизпълнение в срок на ликвидни и изискуеми
договорни задължения на ответника спрямо мобилния оператор, което е обусловило
предсрочното прекратяване на двата процесии договора и от своя страна е довело
до начисляване на задължение за заплащане на неустойки във фактура №
**********/18.04.2017 г.
Сред съществените условия на
договора за оперативен лизинг е задължението на лизингодателя
да предостави за ползване на насрещната страна лизинговата вещ. С подписването на договорите за лизинг, ответникът е декларирал
обстоятелството, че лизинговите вещи не само му били предадени, но са били и
годни за употреба, изрядно функциониращи, съответстващи напълно на договорените
технически характеристики и придружена от цялата необходима документация - чл.
4 от Договор
за лизинг от 27.10.2015 г. и Договор за лизинг от
28.09.2016 г. Предвидена е и възможност лизингополучателят да
придобие собствеността върху предоставените за ползване устройства - чрез
сключване на допълнителен договор за изкупуване на устройство и заплащане на
допълнителна сума в размер цената на една месечна лизингова вноска, като, в
случай че не упражни правото си, лизингополучателят е
длъжен да върне устройството в срок от един месец след изтичането на срока на
договора за лизинг.
В настоящия случай към датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение е изтекъл предвидения срок на процесиите договори за
лизинг, като длъжникът освен, че не е върнал
ползваните устройства е преустановил и заплащането на падежиралите
лизингови вноски, считано от падежа на
най-ранната процесна фактура № **********/18.11.2016
г., а именно 03.12.2016 г. В посочената фактура е била фактурирана
тринадесетата поред лизингова вноска за мобилно устройство „Моторола” и втората поред лизингова вноска за мобилно устройство „Сони”.
На 18.03.2017 г. на адреса на кореспонденция на ответника в гр. Троян, е изпратена последна
покана за доброволно плащане, с която А.К.
е уведомен за обстоятелството, че при неплащане на дължимата сума към този
момент 285,49 лева всички оставащи лизингови вноски ще станат предсрочно
изискуеми, съгласно условията по договорите на лизинг, като изрично е посочен
евентуалният размер на предсрочно изискуемият остатък от лизинговите
вноски общо 195,13 лева.
Съгласно чл. 6 от посочените договори за лизинг Общите условия на
договорите за лизинг на устройство (ОУ) са неразделна част от всеки договор,
като лизингополучателят изрично декларира, че е
запознат с тях и безусловно се задължава да спазва. От своя страна, обявяването
на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски е уредено в чл.
12 от Общите условия на оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за
упражняването на това право е неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни
услуги, като клаузата не обвързва реализирането на това право с разваляне на
съответния договор за лизинг.
За мобилно устройство „Моторола”, чието ползване е предоставено с Договор за лизинг от 27.10.2015 г.,
предсрочно изискуемият остатък от лизингови вноски е в общ размер на 123,13
лева с вкл. ДДС, равняващ се на седем неначислени лизингови вноски, в т.ч. и и неустойка за невръщане на лизинговата вещ, която е в размер на
една лизингова вноска 17,59 лева, дължима на основание чл. 1 ал. 3 от договора.
За мобилно устройство „Сони”, чието ползване е предоставено с Договор за лизинг от 28.09.2016 г.,
предсрочно изискуемият остатък от лизингови вноски е в общ размер на 72,00
лева с вкл. ДДС, равняващ се на осемнадесет неначислени лизингови вноски, в т. ч. и неустойка за невръщане на лизинговата вещ, която е в размер на
една лизингова вноска 4,00 лева, дължима на основание чл. 1 ал. 3 от договора.
Съгласно чл. 12 ал. 2 от ОУ на договорите за лизинг предсрочната
изискуемост на лизинговите вноски настъпва при наличието на определени
предпоставки - в случай на предсрочно прекратяване на договорите за мобилни
услуги, сключени от лизингополучателя, както и в
случай на забава в плащане на дължими съгласно тези договори плащания. Видно е,
че тези предпоставки по отношение на процесиите правоотношения са настъпили. В
настоящия случай не се изисква изрично уведомяване, а лизингополучателят
се счита за уведомен с издаването на фактура № **********/18.04.2017 г.
С оглед изпадането в забава на А.Р.К. по отношение на ликвидни и
изискуеми задължения за месечни такси и неспазване на погасителния план за
заплащане на лизинговите вноски и предвид
обстоятелството, че ответникът не е върнал лизинговите вещи на мобилния
оператор, а същите са останали негово притежание „Теленор
България" ЕАД е реализирало правото си с фактура № **********/18.04.2017
г. да обяви за предсрочно изискуеми остатъка от неначислените лизингови вноски
за двете предоставени устройства.
В случая е налице промяна на характера на насрещната престация,
която лизингополучателят, в качеството си на страна
по облигационното правоотношение, вече не дължи под формата на периодични
парични вноски, фактуриращи се чрез месечните сметки за номерата по договорите
за мобилни услуги, които са развалени, а като предсрочно изискуем остатък
вследствие на прилагането на разпоредбата на чл. 12 от Общите условия за
договорите за лизинг на устройство.
Не на последно място следва да бъде съобразен
и факта, че към датата на образуване на
заповедното производство - 13.02.2019 г., срока на Договор за лизинг от
27.10.2015 г. и Договор за лизинг от 28.09.2016 г. (сключени за период от 23
месеца), е изтекъл и падежът на всички уговорени лизингови вноски е настъпил, което обосновава основателността на претенцията на мобилния оператор за
остатъка от лизингови вноски за предоставените мобилни устройства, които и
към днешна дата остават незаплатени от ответника, въпреки обстоятелството, че устройствата са останали във владението на
ответника К..
В съответствие с Общите
условия за взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги,
изискуемостта на вземанията на „Теленор
България" ЕАД по всяка от изброените фактури е настъпвала петнадесет дни
след издаването й. Доколкото срокът за заплащане на начислените суми за
съответния отчетен период е изрично упоменат във всяка от фактурите, следва да
се приеме, че поради липсата на плащания, по отношение на ответника е налице
забавено изпълнение на всяко едно от паричните му задължения, предмет на
настоящото производство.
При тези изводи,
настоящия състав намира исковата претенция за изцяло основателна и доказана.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора, на основание
чл. 78 ал. 1 от ГПК право на разноски има ищецът за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лева, съгласно договор за правна защита и
съдействие, държавна такса в размер на 25,00 лева, 300 лева – възнаграждение за
особен представител на ответника и 150,00 лева възнаграждение за вещо лице.
Следва да се присъдят и сторените в заповедното производство разноски в размер
на 385 лева, от които – 360 лева адв. възнаграждение и 25,00 лева държавна такса, като на
основание т. 12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът дължи изрично
произнасяне с осъдителен диспозитив.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношенията
на А.Р.К., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: ***, че същия дължи на
„Теленор България" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в град София, район „Младост", ж. к.
„Младост 4", Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, сумата 658,10 – шестстотин петдесет и осем
лева и десет стотинки, представляваща неизпълнение на парични задължения по
Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 27.10.2015 г.;
Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 28.09.2016 г.,
ведно със законната лихва, считано от 13.02.2019 г. до окончателното плащане на
сумата, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 49 от
18.02.2019 г. по ч. гр. д. № 119 по
описа за
ОСЪЖДА А.Р.К., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: *** да заплати на „Теленор България" ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление в град София, район „Младост", ж. к. „Младост
4", Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Джейсън
Кристос Кинг и Марек Слачик, и сторените разноски в настоящото производство в
размер на 835,00 - осемстотин тридесет и пет лева и сумата от 385,00 - триста
осемдесет и пет лева – разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 119
по описа за
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд - Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: