№ 255
гр. П., 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:С.И.З.
при участието на секретаря И.Ц.Д.
като разгледа докладваното от С.И.З. Гражданско дело № *** по описа за
2021 година
Делото е образувано по искова молба с правно основание чл. 55 от ЗЗД, от
С.Р. С., EГH **********, от гр. П., ж.к. С., ***, чрез адв. Н. от АК С.
против И.Ф.Е. с ЕИК ***, гр.С. - ***, представлявано от Б. ИВ. Н. –
управител чрез юрк. А.Г. гр. С. - ***, с цена на иска 25 лв, частичен от ***
лв.
Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за безспорно от
правна и фактическа страна следното:
Твърденията, че договорът е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 във
вр. с чл. 22 от ЗПК, са неоснователни, поради следното:
В изложението си под тази точка ищецът подробно разглежда липса на
насрещни волеизявления, неизпълнение на ЗПФУР, неполагане на подпис и
други подобни. Това не са твърдения, че договорът е нищожен, а че не е
сключен такъв. Двете са напълно различни по своята правна природа.
Нищожният договор, трябва да е сключен, в противен случай не би имало
обект на твърдяната нищожност (т.е. няма предмет на нищожността). Според
твърденията на ищеца няма договор, следователно не може той да е нищожен.
Договорът е несключен поради липса на волята и е недействителен при порок
1
на волята. За да е налице порочно волеизявление трябва да има такова.
Според ищеца такова липсва. Само и единствено в тежест на ищеца е да го
докаже. Поради това и последиците на правната норма не са настъпили -
въобще не е проявено основанието за нищожност, защото според ищеца няма
договор.
По повод непредоставянето на преддоговорна информация - със
сключването на договора за кредит и по-точно в чл. 1 от него
кредитополучателят е признал, че му е предоставена преддоговорна
информация и общи условия.
В тежест на ищеца е да докаже наличие на валидно сключен договор,
тъй като той се стреми да прогласи въпросния договор за нищожен. В случай,
че се приеме, че договор не е сключен, следва ищецът да възстанови
главница в размер на ***., като неоснователно преведена.По повод
твърдението, че договорът е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 във
вр. с чл. 22 от ЗПК, същото е неоснователно, поради следното:
По повод групата възражения против ГПР: В договора за кредит се
съдържат всички изискуеми от закона данни за изчисляване на ГПР. Съгласно
формулата в ЗПК единственият компонент в договора, който отговаря на
условията да се включи при изчислението на ГПР е договорната лихва. Друго
вземане подходящо за включване във
формулата няма. Странно е и твърдението, че не е ясно как договорната лихва
се съотнася към ГПР. Тя е единственият компонент, въз основа на който се
изчислява ГПР. Формулата се съдържа в ЗПК. Неустойката е санкция за
договорно неизпълнение. Тя няма правната природа на договорна лихва
(възнаграждение за ползване на главницата), за да е разход по кредита.
Поради това включването и във формулата е неправилно. По какъв начин
ищецът е изчислил ГПР в размер на *** е неясно. Твърдението е
неоснователно. Цялостно всички разсъждения, касаещи ГПР не са
подкрепени от каквито и да е доказателства. Те са откъслечни твърдения
(разпръснати на две страници) без каквито и да е доказателства към тях. В
този смисъл несъстоятелни са и твърденията, че „И.Ф.Е. погрешно е
изчислило ГПР. Тя е изчислена на база формулата в ЗПК, като са взети
предвид само и единствено суми, които подлежат на включване в нея. Дори
да се допусне, че неправилно е изчислено ГПР, то е лишено от смисъл
2
твърдението, че това води до нищожност.
Погрешното изчисление е техническа грешка, а не основание за
недействителност. Следва да се подчертае, че директивата няма пряко
приложение, както и решенията на СЕС. Те може да се ползват при
тълкуване на вътрешен акт, но не и да са обект на „сравнителноправен
анализ" особено по отношение на решения на съд. Непознаването на
актовете на ЕС и безразборното им цитиране водещо и до смесване на
основни правни институти е в основата на твърденията, касаещи ГПР, които
следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани.
По повод групата възражения против неустойката, същите са
неоснователни и недоказани, поради следното: ищецът е бил потребител на
договори за кредит с аналогично съдържание на процесния, преди и след
датата на неговото сключване.
Поради това той подробно е познавал изискването кога и как следва да
представи съответните обезпечения. Също така договорът му е
предоставен за запознаване, вследствие на което той е видял срока на
изискването. Неустойката по договора за кредит изпълнява и трите си
законни функции: санкционна, обезщетителна и обезпечителна. В случая
санкционната функция е застъпена по-силно. Тя се изразява в размера й. Това
е определяната в теорията „наказателна неустойка". Независимо от това са
налице и другите две функции: обезщетителна и обезпечителна.
Обезщетителната се изразява в следното: с начислената сума се покриват
вредите от забавата от плащането, както и разходите, които се извършват за
принудително събиране на сумата. По повод неизвършване на оценка на
кредитоспособността, твърдението е неоснователно и недоказано, поради
следното: оценка на кредитоспособността е извършена. Също така очевидно
е извършена надлежно и правилно, тъй като С. е изплатил процесния договор
за кредит, както и последващите такива. Следователно е неоснователно
твърдението, че не е направена оценка на кредитоспособността.
Начислената и описана по-горе неустойка се начислява, не с цел да не се
направи оценка на кредитоспособността, а заради неизпълнение на
задължение за предоставяне на обезпечение. Преценка на кредитополучателя
е дали ще се съгласява на определна клауза или не. Изискването за
обезпечение е производно на оценката на кредитоспособността - счело се е, че
3
трябва да се предостави такова, за да се отпусне кредитът в хода на оценката.
Също така самата неустойка се заплаща в пари, т.е. тя по никакъв начин
не се отразява на нуждата от правилна оценка на кредитоспособността - дали
потребителят няма да може да заплати по-малка или по-голяма сума е
ирелевантно, той все не е в състояние да си
погаси задължението. Отново се подчертава – договорът е изплатен,
следователно кредитоспособността на С. е надлежно изследвана, в противен
случай, той не би погасил договора си (както и другите договори).
По повод приложението на чл. 71 от ЗЗД, твърденията в тази връзка са
неоснователни, поради следното: въпросната разпоредба предоставя
право на кредитодателя. Тя не му възлага задължение за прогласяване на
предсрочна изискуемост. При граматическо тълкуване на думата „може" е
видно, че въобще тя не обвързва кредитодателя да обявява предсрочна
изискуемост. Следователно всички разсъждения, че при непредставяне на
обезпечение е следвало „И.Ф.Е. да се позове на чл. 71 от ЗЗД и че изменяло
закона с начисляване на неустойка са несъстоятелни. Не на последно място
авторът на въпросният абзац не държи сметка за разликата между
задължаване за предоставяне и непредоставяне с договорна последици
начисляване на неустойка и задължаване за предоставяне и непредоставяне.
По повод твърдението, че било налице нелоялна търговска практика,
същото е неоснователно, поради следното:
Нелоялна търговска практика е когато на потребителя е предоставена
погрешна или непълна информация и по този начин се е повлияло на
решението му. В случая на потребителя е предоставена преддоговорна
информация, която съдържа основните клаузи на окончателния договор.
Също така потребителят е следвало да се позове на въпросната практика,
докато договорът е активен. Не само, че не го е направил, но е сключил
поредица от договори след този. Поради това е и налице злоупотреба с
правото на иск, а в конкретния случай е налице и шиканиране на делото.
С оглед гореизложеното следва се да отхвърли искът в тези му
части.
По повод твърдението, че договорът е нищожен на основание на чл. 11,
ал. 1, т. 9 във вр. с чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, същото е
неоснователно поради следното: Фиксираният лихвен процент е
4
законосъобразно определен с оглед спецификите на отпусканите договори за
кредит. Специфичното при тези договори е, че не съществува пряк физически
контакт между кредитодател и кредитополучател, поради което рискът (най -
вече от измама) е значително по-висок, спрямо банковите кредити. Друга
особеност е начинът за сключване - изисква се закупуване и поддръжка на
технически средства, с които се осъществява сключването и последващото
доказване на сключване на договори по ЗПФУР. За разлика от тях
„типичните" кредити (включително и банковите) се сключват с простото
полагане на подпис с химикал, като се доказва се прилагането на копие от
този договор. Това неминуемо изисква по-голям финансов ресурс, като при
евентуален спор затруднява доказването. Този тип кредити имат, също така
социалната функция да кредитират клиенти с лоша кредитна история.
Потребителите имат желанието да се справят с проблемите си и да „изчистят"
старите си дългове, но поради редица социални трудности (като например
некоректни работодатели) са в положение да се нуждаят от нов кредит. Това
обстоятелство също повишава риска за кредитодателя. Има и други
специфики, които са ирелевантни за настоящия спор. С оглед гореизложеното
е видно, че повишеният риск предполага и повишена цена за този риск,
изразяваща се в размера на лихвата, който е с около 5 до 15 % над този на
банките. Лихвата е в рамките на закона и определените критерии, определени
от съвременната съдебна практика. Съдебните решения в подкрепа, че
лихвеният процент е прекомерен са морално остарели, като по време на
постановяването на повечето от тях въобще не е съществувал ЗПФУР - закона
по който е сключен процесния договор. Що се отнася до останалите, то
пазара, на този тип кредитиране не е бил на сегашните си ниво и в
съвременният си вид. Следва да се има предвид, че понастоящем няма
задължителна практика на ВКС, освен тълкувателните решения и
тълкувателните постановления, все още не изгубили сила. Поради това
настоящият състав не е обвързан с възражението на ответника и твърдението
за размер от два или три пъти законна лихва. Тя сама по себе си няма
задължителен характер, още по-малко е от значение по дела, в които вида на
лихвата, дори не е от вида, по повод на който е постановено цитираното
решение. Следва да се определи лихвен процент непротиворечащ на
добрите нрави, да се съобрази гореизложеното и да го определи по вътрешно
убеждение. Видно е, че настоящия такъв от 40.15 % не противоречи на
5
добрите нрави. Съвременната практика приема, че противоречащ е лихвен
процент по договори за кредит от разстояние и предоставяни в кратки
срокове е над 50 %. Материята за уредбата на договорната лихва на този тип
кредитиране е „жива", поради е редно да се следва само и единствено
актуалната съдебна практика. Приложени са решения, постановени през
2020 г: Решение № 69086 от 13.03.2020г. по гр.д. 3899/2019г, 124 с-в. на СРС,
Решение № 81301 от 03.05.2020г. по гр.д. 2914/2019г, 60 с-в. на СРС, Решение
от 29.01.2020г. по гр.д. № 7813412018г., 36 c-в. Ha CPC, Решение № 49925 от
22.02.2020г., no гр.д. 53448/2018г, 125 с-в. на СРС, Решение № 331 от
09.04.2020г. по гр.д. 1254/2019г., 1 с-в. на РС Добрич и др.
По повод твърдението, че договорът е нищожен на основание на чл. 11,
ал. 1, т. 20 във вр. с чл. 22 от ЗПК, същото е неоснователно поради следното:
Видно от чл. 6, т. 3 от предоставени от ищеца договор за кредит правото
на отказ е посочено, като е пресъздаден законовия текст. Следователно
твърдението е бланково и не отговарящо на истината. Нещо повече в същата
разпоредба е залегнало правото на предсрочно изплащане, от което ищеца се
е възползвал.
С оглед гореизложеното искът е неоснователен и недоказан.
По повод твърдението, че е налице разлика между посочената в
договора сума подлежаща на връщане и реално върнатата, което сочи, че
договорът не е формулиран по ясен и разбираем начин, същото е
неоснователно, поради следното:
Кредитът е надлежно изплатен. Следователно, С. е бил наясно, колко
следва да плати по него. В противен случай, той нямаше да бъде закрит,
поради доброволно плащане. Също така явно добре е познавал договора за
кредит, след като не е внесъл повече от дължимото за закриване при
предсрочно погасяване.
С оглед гореизложеното, искът е неоснователен и недоказан.
По повод твърдението, че е налице унищожаемост на основание чл. 33 от
ЗЗД - крайна нужда и явно неизгодни условия, същото е неоснователно и
недоказано, поради следното:
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗЗД правото за унищожаване на това основание
се преклудира с изтичането на срок от 1 г. от сключването. Този срок отдавна
6
е изтекъл, вследствие на което правото за унищожаване се е преклудирало.
Поради това искането за унищожаване на договора е недопустимо.
Същото е и недоказано, доколкото само са изброени няколко
предоставки за унищожаване. Те също така са общи и бланкетни, като: липса
на финансови средства, разходи за комунални услуги и други подобни.
Тяхното съществуване по никакъв начин не е доказано. Не са и приведени
доказателствени искания в тази насока, като възможността за привеждане на
такива е преклудирана. Следва да се има предвид, че размера на печалбата
сама по себе си не доказва, че са налице неизгодни условия. Следва да се
сравнят аналогични пазарни продукти, за да може да се направи подобно
твърдение. Също така многократно се повтори, че неустойката не е част от
лихвата и вземането за нея няма общо с търговската печалба.
По повод твърдението, че е налице нищожност на основание чл. 26, ал.
1, пр. 1 от ЗЗД , поради нарушение на закона и чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД
противоречие с добрите нрави, същите са неоснователни и недоказани,
поради следното:
Цитираните по-горе основание за нищожност са проявления на общите
разпоредби в ЗЗД. Недоказаността на специалните основания не водят до
наличие на общите такива. Поради това ищецът е следвало да поясни по какъв
начин е нарушен законът или добрите нрави. Трябвало е да разгледа коя
клауза по какъв начин води до съответния порок. Подобно нещо не е сторено,
просто е посочено, че те са налице. Това е бланково твърдение и не е
волеизявление в никакъв смисъл, още по-малко искане за По повод
твърдението, че е налице правен интерес да се претендира горницата над
главницата, поради нищожност, същото е неоснователно, поради следното:
Правен интерес от иск за неоснователно обогатяване е налице, когато
има прогласена нищожност. Такава няма. Не е и поискана в петитум на
исковата молба. Следователно правен интерес не съществува, би имало при
горните условия. Отделен е въпросът, дали С. е доказал, че е платил сумата
по договора за кредит.
Дори да се прогласи нищожност на клаузата за неустойка, тя не е част от
същинското съдържание на договора за кредит. Поради това прогласяването
на нищожност не води до недействителност на целия договор за кредит.
Приложение следва да намери чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, като се прогласи
7
нищожност само спрямо клаузата за неустойка - която дори не е изплатена
изцяло. В останалата си част договорът е действителен и следва да запази
действието си, като основание за плащанията.
По гореизложените съображения исковата претенция следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
При този изход на делото ищецът следва да заплати на ответника
направените разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 300 лв.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД, от С.Р.
С., EГH **********, от гр. П., ж.к. С., ***, чрез адв. Н. от АК С. против
И.Ф.Е. с ЕИК ***, гр.С. - ***, представлявано от Б. ИВ. Н. – управител, чрез
юрк. А.Г., гр. С. - ***, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ж.к. И.В., ул. Б.**, с цена на иска 25 лв, частичен от *** лв.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 от ГПК, С.Р. С. с EГH **********,
от гр. П., ж.к. С., ***, ДА ЗАПЛАТИ НА И.Ф.Е. с ЕИК***, c aApec гр.С. -
***, представлявано от Б. ИВ. Н. – управител чрез юрк. А.Г. гр. С. - ***
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - П., в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8