РЕШЕНИЕ
№ 207
гр. Бяла, 25.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на тридесети октомври
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Атанас В. Димитров
при участието на секретаря Михаела Г. Пенева
като разгледа докладваното от Атанас В. Димитров Административно
наказателно дело № 20254510200185 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „В.“ ЕООД, ЕИК . със седалище и адрес на
управление в гр.В.Т., у.П. Х. №., ет., офис., представлявано от управителя К. С.
А., чрез адв. М. И., ВТАК, против Наказателно постановление № РД-09-3 от
11.03.2025г., издадено от изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по
лозата и виното, с което на жалбоподателя, за нарушение на чл.68, ал.1 от
ЗУАВ във връзка с чл.15, §2 от Регламент (ЕС) 2017/625, е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 10 000 лева,
на основание чл.68, ал.2 от ЗУАВ.
Жалбоподателят счита издаденото наказателно постановление за
неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на материалния и
процесуалния закон, поради което се иска неговата отмяна и присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, чрез редовно упълномощения си процесуален
представител, изразява становище за неоснователност на подадената жалба и
молят наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
На 15.10.2024г. по заповед на изпълнителния директор на ИАЛВ № РД-
12-265/15.10.2024г. била извършена проверка в обекта на „В.“ ЕООД за
винопроизводство. Проверката се извършила съвместно със служители от
НАП и Агенция „Митници“ по сигнал, получен от Агенция „Митници“ за
незабавни действия, поради установено нерегламентирано производство в
обекта. При проверката бил обходен обекта, всички външни площадки,
вътрешни помещения и се установила активна винарска дейност, изразяваща
се в пълни резервоари с ферментираща маса, пълни резервоари със смес, която
1
вече е изферментирала, готова, изградена инсталация за обработка с
бистрители, изградени инсталации за прехвърляне на смесите и на вината.
При този оглед на всички външни и вътрешни съдове за съхранение,
служителите установили обща наличност около 1 336 000 литра. От
извършената документална проверка на технологичната документация, се
констатирала обща налична наливна наличност 21 484 литра. От изискана
справка от дружеството за наличната наливна и наличната бутилирана
продукция се установило, че данните се припокривали с това, което е по
технологичен дневник, а именно 21 484 литра. Така от проверката се
установила разлика между фактическата наличност в обекта – 1 336 000 литра
и документалната такава – 21 484 литра. За тази разлика, не била предоставена
никаква документация по време на проверката. Единствен документ, който
бил наличен, бил договор със „Смарт Ютилизейшън“ ЕООД, но в същият
нямало конкретика и данни за прием на грозде за преработка. В хода на
проверката, технологът инж. П. К., който присъствал на проверката, дал
писмени обяснения, в които посочил, че от 10.11.2021г. в обекта на „В.“ не
било приемано грозде, а се произвеждат вина само и единствено от стафиди.
При проверката на декларациите за произведено вино, реколта 2022г. – 2023г.
и със записите в технологичните дневници, производството на вина от прясно
грозде или плод били нулеви. При това положение се установило, че през
2022г. и 2023г. „В.“ ЕООД, е извършило производство на вино, което не е от
прясно грозде или от гроздова мъст, а от стафиди. В тази връзка били
изискани акцизни декларации, които винопроизводителят като регистриран
данъчен склад, издавал всеки месец за изведените през конкретния месец
акцизни стоки. От тях установили, че от обекта на „В.“, били извеждани, бяло
наливно вино, червено наливно трапезно вино, ароматизиран коктейл на
основата на вино. Общо, количеството на тези продукти, които били изведени
за трите месеца, възлизало на 1 745 909 литра. В технологичната
документация по ЗВСН, тези продукти, изведени от обекта, не били вписани в
технологичните дневници. Съгласно акцизните декларации, тези продукти
били изведени с тарифен код за продукти от прясно грозде, съгласно
комбинирана номенклатура на Европейския съюз. От „В.“ не посочили за къде
са били изведени тези количества, но по данни от Агенция „Митници“ се
установило, че били изведени към „Винарски съюз“ и към други данъчни
складове.
В тази връзка на 02.12.2024г. били изготвени и връчени задължителни
предписания № ТЗ-09-52, в които било посочено, че била извършена проверка
на място в обекта за винопроизводство, както и на наличната документация.
При проверката била установена разлика между установената физическа
наличност и наличността по технологичните дневници, а от обяснението на
технолога инж. П. К., се установило че в обекта се произвежда вино само от
стафиди. Предвид липсата на информация за произхода на наличните в
съдовете за съхранение продукти, както и документи за производството им,
контролните органи счели за окончателно твърдението на технолога, че
същите са произведени от стафиди. При това положение бил достигнат извод,
че „В.“ произвежда и разпространява продукти, които не били произведени от
прясно грозде или гроздова мъст и не представляват вино, поради което не
могат да бъдат предлагани на вътрешния пазар на ЕС или изнасяни в трети
държави. С цел проследяване разпространението на продуктите и
информиране на потребителите, относно естеството и начина на производство
на продуктите, били дадени задължителни предписания да бъде изпратена в
ТЗ на ИАЛВ гр.Русе информация за изведени количества от установената при
извършената проверка на 15.10.2024г. наличност от 1 336 000 литра, както и за
изведените количества през календарната 2023г. и 2024г. – за къде, кога, за
2
кого, колко и какви продукти по категории, съгласно съставените
придружителни документи за превоза им. В предоставения петдневен срок не
постъпили обяснения от дружеството, поради което бил съставен АУАН № ТЗ-
14-3 от 08.01.2025г. за нарушение на чл.14 и чл.15, §2 от Регламент (ЕС) №
2017/625 във връзка с чл.68, ал.2 от ЗУАХВ. АУАН бил връчен на
пълномощника Деян Момински, който подписал същият с отбелязване, че ще
бъдат депозирани писмени възражения в законоустановения 7-дневен срок.
Такива постъпили с вх.№ 07-02-4 от 16.01.2025г., като заявили че са
представили всички изискани от ИАЛВ документи, които отново посочили, че
предоставят с писменото възражение срещу съставения АУАН и в този смисъл
са оказали пълно съдействие на контролните органи. Въпреки това, на
11.03.2025г. било издадено оспорваното НП връчено на управителя на
дружеството на 09.06.2025г.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на
приложените и приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства и разпитания по делото актосъставител.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в
законоустановения в чл.59, ал.2 от ЗАНН срок, поради което същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
По делото няма спор, че органите на ИАЛВ, като длъжностни лица
осъществяващи контрол върху производството и търговията с лозаро-
винарски продукти, имат правомощия да издават задължителни предписания
във връзка с изпълнение на контролните си правомощия и да определят срок
за изпълнението им, съгласно нормата на чл.183, т.3 от ЗВСН. По своето
същество, задължителните предписания представляват индивидуален
административен акт, тъй като представляват едностранно властническо
изявление на контролен орган, което предписва на адресата конкретно
задължително поведение, под страх от ангажиране на
административнонаказателната му отговорност. В този смисъл, същото следва
да отговаря на изискванията за форма на индивидуалния административен
акт, съгласно чл.59, ал.2 от АПК. Действително, в съдебната фаза на
административнонаказателното производство не е допустим инцидентния
съдебен контрол за законосъобразност на влязъл в сила индивидуален
административен акт. Съдът констатира обаче, че в издадения от органите на
ИАЛВ индивидуален административен акт не е посочено пред кой орган и в
какъв срок може да бъде обжалван, поради което и по силата на чл.140, ал.1
във връзка с чл.59, ал.2, т.7 от АПК, срокът за обжалването му се удължава на
два месеца. Самият акт е издаден на 02.12.2024г., а актът за установяване на
административно нарушение е съставен на 08.01.2025г., поради което
основателно се явява възражението, че АУАН е бил съставен преждевременно.
Само на това основание съдът счита, че обжалваното НП следва да бъде
отменено като незаконосъобразно.
В допълнение съдът намира, че непосочване възможността за обжалване
на задължителните предписания и съставянето на АУАН във връзка с тяхното
неизпълнение преди изтичане на двумесечния срок е лишило жалбоподателя
от правото му на защита, поради което на контрол в настоящото производство,
като невлезли в сила, подлежат и задължителните предписания, въз основа на
които е била ангажирана административнонаказателната му отговорност. В
тази връзка следва отново да бъде посочено, че тези задължителни
предписания, като административен акт, следва отговарят на изискванията на
3
чл.59, ал.2 от АПК за неговата форма. Това включва издаването им от
компетентен орган, в предписаната за това форма, при посочване на
фактическите и правни основания за издаването му, относно констатираното
конкретно нарушение и законовата разпоредба от съответния нормативен акт,
по смисъла на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Отнесено към конкретния случай, се
установява, че в издадения от органите на ИАЛВ административен акт, липсва
съществен реквизит, тъй като не е посочено конкретно нарушение извършено
от жалбоподателя с индивидуализирането му от фактическа и правна страна
във връзка с което са били дадени и задължителни предписания. Този порок на
административния акт обуславя неговата незаконосъобразност, която влече
след себе си незаконосъобразност и на последвалото
административнонаказателно производство.
На следващо място, както е посочено в нормата на чл.183, т.3 от ЗВСН,
органите на ИАЛВ могат да издават задължителни предписания при
упражняване на контролните им правомощия, посочени в нормата на чл.182,
ал.3 от ЗВСН, като имат право на свободен достъп до лозовите насаждения,
обектите за производство, съхранение и търговия на лозаро-винарски
продукти, включително до търговските обекти по смисъла на § 1, т. 41 от
допълнителните разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност,
транспортните средства, превозващи лозаро-винарски продукти и дневниците
по чл.47, счетоводните и други документи, необходими за целите на контрола,
като могат да изискват заверени копия от тях. Видно от диспозитивната част
на издадените задължителни предписания, никъде не е посочен конкретния
текст на нормата във връзка с упражняването на кое точно от контролните им
правомощия е то. Последното се изяснява от разпита на актосъставителя,
който посочва, че дружеството не е представило никакви документи във
връзка с установената при проверката наливна наличност. Тези обстоятелства
обаче не могат да бъдат извеждани по тълкувателен път, а предвид, че налагат
задължително поведение на своя адресат, следва да са ясни и недвусмислени,
като бъдат посочени и точните документи, които следва да бъдат представени.
От друга страна, в хода на проверката, както е отразено в задължителните
предписания, жалбоподателят е представил всички документи, които
подлежат на проверка от органите на ИАЛВ и технологичните дневници,
предоставил е достъп до обекта и е съдействал на проверката. Била е
направена констатация, че липсват записи в дневниците, както и че няма други
документи доказващи произход на наличните продукти, за което на съда е
служебно известно, че е била ангажирана административнонаказателната му
отговорност за това нарушение. При това положение, даването на
задължителни предписания за предоставяне на документи, за липсата на които
е била ангажирана отговорността му, се явява незаконосъобразно.
За пълнота на изложението, следва да се посочи, че от субект на
проверка не могат да бъдат изисквани обяснения под формата на
задължително предписание. Това е така защото погазва основен принцип
гарантиращ правото на защита, какъвто е правото да се запази мълчание.
Неведнъж СЕС е имал повод да посочи, че правото на мълчание е важимо не
само за физическите лица, но и за юридическите, когато се касае до
ангажиране на тяхната отговорност. Богата и еднопосочна е практиката на
СЕС по този въпрос, обективирана в например в Решение по дело С-407/04,
т.34, според която органът може да задължи предоставяне всички необходими
сведения относно факти, които може да са му известни, но не може да го
задължи да даде отговори, чрез които би признало съществуването на
нарушението, което органът трябва да докаже (Решение от 18 октомври 1989
г. по дело Orkem/Commission, 374/87, Recueil, стp. 3283, точки 34 и 35;
4
Решение от 7 януари 2004 г. по дело Aalborg Portland и др./Комисия, C‑204/00
P, C‑205/00 P, C‑211/00 P, C‑213/00 P, C‑217/00 P и C‑219/00 P, Recueil, стp.
I‑123, точки 61 и 65 и Решение от 14 юли 2005 г. по дело
ThyssenKrupp/Комисия, C‑65/02 P и C‑73/02 P, Recueil, стp. I‑6773, точка 49).
Тоест, на адресатът на задължителните предписания за даване на информация
следва да бъде осигурена възможност за преценка, а в случая липсват
конкретни поставени въпроси към проверяваното дружество, което да му даде
възможност да прецени дали те са чисто фактически или с отговора по тях ще
се самоуличи в извършване на нарушение. Като следва да бъде отчетено, че
дори чисто фактическите въпроси значително ограничават обхвата на правото
на заинтересованото лице да не допринася с изявленията си, дори и непряко,
за самоуличаването си (вж. Решение на СЕС по дело С-481/19г., т.24 и т.40, С-
301/04).
В обстоятелствената част на оспорваното наказателно постановление е
посочено, че с действията си управителя/упълномощения представител
„несъдейства и възпрепятства“ контролната дейност на ИАЛВ. Нормата на
чл.68, ал.1 от ЗУАВ, както и чл.15 §2 от Регламента не познават
възпрепятстването като форма на изпълнителното деяние на това нарушение.
От друга страна, възпрепятстване изпълнението на служебни задължения по
своя характер се различава съществено от липсата на съдействие и
сътрудничество, поради което е налице недопустимо смесване на формите на
изпълнителното деяние, което нарушава правото на защита на наказаното
лице. От фактическата рамка на вмененото нарушение в санкционния акт не
се установява поведение на жалбоподателя, с което той да е възпрепятствал
изпълнението на служебните задължения на органите на ИАЛВ. Както вече
беше посочено, в хода на проверката жалбоподателят е представил всички
налични документи, които подлежат на проверка от органите на ИАЛВ и
технологичните дневници, предоставил е достъп до обекта и е съдействал на
проверката.
По тези съображения съдът намира, че наказателното постановление
следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.
Съобразно изхода на делото и с оглед разпоредбата на чл.63д, ал.1 от
ЗАНН, на жалбоподателя се дължат разноски за заплатеното адвокатско
възнаграждение, което съобразно представения списък на разноски и
доказателства за заплащането им, възлизат в размер на 4 000 лева. В
производството не е релевирано възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, поради което същото следва да бъде присъдено в пълен
размер.
Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № РД-09-3 от 11.03.2025г.,
издадено от изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по лозата и
виното, с което на „В.“ ЕООД, ЕИК . със седалище и адрес на управление в
гр.В.Т., у.П. Х. №., ет., офис., за нарушение на чл.68, ал.1 от ЗУАВ във връзка с
чл.15, §2 от Регламент (ЕС) 2017/625, е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 10 000 лева, на основание чл.68, ал.2 от
ЗУАВ.
5
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по лозата и виното гр. София, бул.
“Цариградско шосе” № 125, бл. 1, ет. 3 да заплати на „В.“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление в гр.В.Т., у.П. Х. №., ет., офис.
сумата в размер на 4 000 лева разноски за адвокатско възнаграждение в
производството.
Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – Русе.
Съдия при Районен съд – Бяла: ____________/п/___________
6