Р Е Ш Е Н И Е
№ /22.07.2019г.
гр.Плевен 22.07. 2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
ІІ-ри гр.с.в публичното заседание на десети юли
през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ ГЕОРГИЕВА
: РЕНИ СПАРТАНСКА
при секретаря П. П. и в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от съдията РЕНИ СПАРТАНСКА въззивно гр.дело
№418 по описа за 2019г. и за да се произнесе съобрази следното:
Производство
по чл. 258 и сл.от ГПК.
С решение на Плевенски Районен съд №356 от
22.02.2019г., постановено по гр.д.№3012/2018г.на основание чл.30, ал.3
ЗС и чл.86 ЗЗД Ч.Д.С. ,ЕГН ********** ***,ЖСК „Т****“,****
е осъден да заплати на М.Х.П., ЕГН **********
*** обща сума в размер на 13261,35 лв., от които сума в размер на 12071,35
лева, представляваща полагащата й се част от извлечените ползи от общата вещ за
периода от 02.05.2013г.до 02.05.2018 г.,както и сума в размер на 1190 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 02.05.2013г. до
02.05.2018г.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на
исковата молба до окончателно изплащане на вземането, като за разликата до
претендираната сума от 18 000 лв.искът е отхвърлен като погасен чрез
прихващане с насрещното вземане на ответника Ч.Д.С., ЕГН ********** ***, ЖСК „Т****“,
**** по основателния в частта за 5928,65 лв.насрещен иск по чл.30,ал.3 ЗС, за
сторени необходими разноски в съсобствения на страните недвижим имот.Със същото
решение на ПРС предявения от Ч.Д.С., ЕГН ********** ***, ЖСК „Т****“, **** насрещен иск с правно основание чл.30,ал.3 ЗС и чл.86 ЗЗД срещу М.Х.П.,ЕГН **********, с постоянен адрес *** е
отхвърлен като неоснователен за
разликата над 5928,65 лв.,с
която е извършено прихващане по насрещното вземане на М.Х.П., ЕГН ********** от гр. София до претендираната сума от 15 594
лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
плащане на вземането ,за извършени СМР в съсобствения на страните недвижим имот.Със
същото решение на ПРС на осн.чл.78 ал.1 ГПК Ч.Д.С. ,ЕГН ********** ***, ЖСК „Т****“, **** е осъден да заплати на М.Х.П. ЕГН ********** *** деловодни разноски по компенсация в
размер на 799,70 лв.
Срещу
така постановеното решение на ПРС са
постъпили две въззивни жалби и от двете страни в процеса.С въззивната жалба на М.Х.П.,депозирана
чрез пълномощника й адвокат М.Д. от ПАК се обжалва решението на ПРС в частта,в
която насрещният иск по чл.30 ал.3 ЗС,предявен от Ч.С. срещу М.Х. е уважен за
сумата 5 928,65лв.и с нея съдът е извършил прихващане със сумите по
главния иск, който частично е отхвърлен за същия размер като погасен чрез
прихващане . Изложени са съображения,че част от претендираните от ищеца по
насрещния иск СМР са приети от ПРС за необходими разноски,без които вещта не би
могла да се запази,като съгласно заключението на ВЛ тези СМР са на стойност
4491,53лв.,към която сума ВЛ е начислило
допълнително печалба 10 % и ДДС 20%,като общата стойност на описаните
СМР става 5928,82лв. Твърди се,че припадащата се част на съсобственика М.П.
,съгласно чл.30 ал.3 ЗС е половината от 5928,82лв., или сумата 2964,41лв.до
който размер следва да се приеме за основателен насрещния иск.Въззивницата
счита,че след извършване на прихващането
между двете насрещни вземания на нея й се дължи сумата 15 035,59лв.,полагащата
й се част от извлечени ползи от общата вещ/наем/за периода 02.05.2013г.до 02.05.2018г.,както
и сумата 1 190лв.,представляваща
обезщетение за забава върху главницата за същия период,ведно със законна лихва
върху главницата,считано от датата на завеждане на ИМ. Изложени са доводи,че
неправилно ПРС е добавил към стойността на СМР 10% печалба и 20% ДДС,че
съгласно чл.30 ал.3 ЗС в отношенията между съсобствениците за извършените в общия имот подобрения, се
дължи размерът на действително направените разходи,като в случая няма данни
процесните СМР да са извършени от търговец, регистриран по ЗДДС.Подробни
съображения в тази насока са изложени във въззивната жалба. В заключение въззивницата
моли Окръжния съд да отмени решението на ПРС в обжалваната му част ,както и в
частта за разноските.В съдебното заседание на 10.07.2019г.пред ПОС въззивницата
и нейния пълномощник не се явиха.
Въззиваемият по тази въззивна жалба Ч.С. чрез своя пълномощника адвокат Й.Х.
от ПАК е депозирал писмено възражение в
срока по чл.263 ал.1 ГПК ,в което взема становище,че въззивната жалба е неоснователна.
Срещу решението на ПОС е постъпила въззивна жалба и от Ч.Д.С. ,чрез
пълномощника му адвокат Й.Х. от ПАК в частта,в която е отхвърлен насрещния иск по чл.30 ал.3 ЗС за сумата 9 665,35лв., както и в частта за присъдените разноски.Твърди се,че от събраните по делото доказателства се
установява,че страните са съсобственици при равни права на процесния
имот,съгласно нот.акт №145/1994г. на нотариус при ПРС,че през целия период от
сключване на сделката до предявяване на иска,ищцата не се е интересувала от
имота,не е участвала нито с пари,нито с
труд в извършените в имота СМР,като
според въззивника тя от дълги години живее в Австралия и рядко посещава
Р.България.Не се оспорва,че към настоящия момент и двата обекта са отдавани под
наем и въззивникът реализира доходи ,като
не е изплащал на ищцата припадащата се част от дела й в съсобствеността.Твърди
се, че до срещата им през 2017г. ищцата не е изявявала претенции да получава
средства от наема,не е оставила адрес в страната и чужбина,нито е предоставила
банкова сметка ***,поради което счита,че не е станал причина за завеждане на
делото и моли съда да възложи разноските на др.страна на осн.чл.78 ал.2 ГПК.Изложени са доводи,че неправилно ПРС е приел само част от извършените СМР
като необходими разноски,като е посочено,че разпитаните по делото двама
свидетели установяват необходимостта от
предприетите СМР,за да се използват двете помещения по предназначение. В
жалбата въззивникът се позовава на приетото заключение на техническата
експертиза,съгласно което всички извършени СМР са необходими и свързани със
запазване на имота предвид предназначението, за което се използва като фурна и
магазин за бои.В тази насока са изложени подробни съображения.В заключение
въззивникът Ч.С. моли съда да отмени
решението на ПРС в обжалваната му част и постанови друго,с което предявеният
насрещен иск бъде изцяло уважен. Претендират се и направените по делото
разноски.В съдебното заседание на 10.07.2019г. въззивникът Ч.С. лично и чрез
своя пълномощник адвокат Й.Х. от ПАК поддържа своята въззивна жалба и моли
съдът да я уважи,а по отношение жалбата на др.страна счита,че е неоснователна.
Окръжният съд като прецени оплакванията направени в двете жалби, становищата
на страните и представените по делото доказателства, приема за установено
следното:
И
двете въззивни жалби са подадени в срока по чл.259 от ГПК, от надлежни страни ,срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт,поради което са допустими.Разгледани по същество и двете
жалби са частично основателни.
Безспорно по делото е,че
страните са съсобственици при равни
права на недв.имот МАГАЗИН, находящ се в гр.Плевен, *** със застроена
площ от 163,08 кв.м., ведно с прилежащото избено помещение с площ от 70,13
кв.м.,който имот са закупили с договор за покупко-продажба от
26.05.1994г.,обектвиран в нот.акт №145, том VІІ, дело №1345/1994
г., на нотариус при ПРС.Няма спор,че от имота са обособени два самостоятелни
обекта ,по скиците с идентификатор 56722.660.11.3.1 и с идентификатор
56722.660.11.3.2 с предназначение за търговска дейност.
Не се спори,че и двата търговски обекта са отдавани
под наем от Ч.С.,като едното помещение се ползва като фурна,а другото като
магазин за бои.От представените по делото два договора за наем,сключени на 01. 01.
2010г.от Ч.С. като наемодател и „К*****“
ЕООД и ЕТ „Н****“ като наематели се установява,че съсобствения на страните имот ,от който са обособени две
търговски помещения се отдава под наем срещу месечен наем за всяко от тях в
размер на 300лв.за всеки от наемателите.
Предмет на разглеждане в настоящото производство са
два иска-основен и насрещен с правно основание чл.30 ал.3 ЗС.Ищцата М.П.
претендира от ответника Ч.С. сумата 18 000лв.,представляваща полагащата й
се част от извлечените ползи от общата вещ,получени наеми,за периода
02.05.2013г.-02.05.2018г.Претендира се и лихва за забава върху главницата на
осн.чл.86 ЗЗД за същия период в размер на 1 190лв.По насрещния иск ищецът Ч.С.
претендира от М.П. сумата 14 150лв.,представляваща половината от
стойността на извършените в имота подобрения- СМР,подробно индивидуализирани в
ИМ на обща стойност 28 332,06лв.Направено е възражение за прихващане между
вземанията на двете страни по така предявените искове.Впоследствие ищецът по
насрещния иск е направил увеличение на същия по реда на чл.214 ГПК, допуснато
от съда,като насрещният иск се счита предявен за сумата 15 594лв.
Спорни в настоящото производство са въпросите дължи ли
ответника по основния иск Ч.С. на ищцата сумата 18 000 лв.главница и лихва
за забава на осн.чл.86 ЗЗД в размер на 1 190лв.,дължи ли ответницата по
насрещния иск М.П. на ищеца сумата 15 594лв. на осн.чл.30 ал.3 ЗС за
извършени в съсобствения имот подобрения и СМР,съответно до какъв размер след
извършване на прихващане между двете вземания са основателни исковете.
За изясняване на спорните въпроси са събрани гласни
доказателства, назначена е техническа експертиза.
От
показанията на свидетеля Д. А. С./баща на отв.Ч.С./се установява,че страните са
съсобственици на имота,че имотът е бил негов,а впоследствие го е продал на Ч. и М.,като са имали устна
уговорка на мястото да се направи медицински център,тъй като М. е лекар по
образование,а с баща й са били приятели.Свидетелят посочва,че след това М. е
заминала за Австралия и уговорките им отпаднали, като не са могли да я
намерят,а впоследствие тя е изявила претенции към имота,че нито М.,нито баща й
са давали някакви средства за имота.Същият посочва , че в момента имотът представлява фурна и магазин за бои и лакове,като
са обособени два самостоятелни обекта.В показанията си свидетелят твърди,че през
лятото на 2013 г.,при него са отишли двамата наематели и са заявили,че следва
да се извърши спешен ремонт,в противен случай ще напуснат.Относно фурната
свидетелят обяснява,че този обект работи при екстремни условия-пара и
непрекъснато се нуждае от подобрения и ремонти,че за да функционира фурната,
следва да отговаря на множество изисквания,че наемателката му е показвала писма
от ХЕИ,че ще затворят обекта,ако не се направят съответните подобрения.Същият
твърди ,че във фурната е направен теракот, добър санитарен възел,направени са
складовете, сменена е и дограмата,а преди това е била стара метална дограма,че
тези ремонти са извършени спешно през 2013г.-2014г.Относно другия обект-магазин
за бои и лакове свидетелят посочва,че е направен теракот,алуминиева дограма,масивна
стена между двата магазина,тъй като единия магазин работи с отровни вещества,а др.е хранителен,като
е изграден и санитарен възел в самия магазин,доколкото не може да се ползва
този на фурната.Свидетелят твърди, че ремонтите са извършени от него и сина
му,но Ч. е платил всичко,че СМР са извършени,за да могат да функционират двата
магазина-фурната и магазина за бои,като за всеки от обектите месечния наем е в
размер на 300лв.Свидетелят посочва,че ремонти са извършвани и поради течове от
тавана,което е наложило изграждане на нов покрив,че всяка година мазата се е наводнявала,като е влизала вода около
един метър,поради което през 2014 г.са поставили възвратен клапан ,с цел да не връща водата
от канала,откъдето се е наводнявала мазата.От показанията му се установява,че
машините,с които работи фурната са собственост на него и сина му,като са
закупени още през 1994г.
Свидетелката В. Г. Т.,наемател на фурната, обособена от процесния
магазин посочва,че познава лично ответника, а ищцата само по документи,че е наемател
на помещението от 2002г.-2003г. с месечен наем от 300 лв.Същата установява,че имотът
бил в окаян вид,че е имала големи трудности,поради това ,че има втори
собственик,който не се явява.Свидетелката твърди,че с оглед изискванията на
Агенцията по храните се наложило в магазина да се направят редица ремонти-миещи
се стени и плот,че е поискала да се поставят плочки по стените,подмяна на ел. инсталацията,която
не е отговаряла на изискванията,че е
имала спорове с Ч. и баща му,тъй като същите не са разполагали със средства за
ремонтните дейности,а тя като наемател също е отказвала да ги заплати,че
ремонтът е направен през 2013г.В показанията си свидетелката посочва,че два
пъти е правен ремонт на покрива,сменени са улуците, наложило се е отпред да се
постави облицовка на имота,за да не се образува влага вътре,че с оглед
изискванията на Агенцията по храните е следвало да се изгради преградна стена
между двете помещения,направена е и тоалетна.Същата посочва ,че тя е заплащала
само освежителните ремонти,а всички основни ремонти са правени и заплащани от Ч.,който
е комуникирал с майсторите,плащал им е,а тя е предявявала претенциите си за
обекта към него.Според свидетелката без
тези ремонти,сградата не би могла да се
запази, като посочва,че машините,с които работи са на Ч.С..
От заключението на ВЛ С. С.,което не е оспорено от страните и като
компетентно и обективно съдът възприема изцяло се установява какви са по вид и
ед.цена извършените в обекта СМР,като в експертизата в табличен вид са индивидуализирани
СМР в магазин за бои през 2014,СМР във фурна и маза през 2012-2013г.,СМР
,извършени на покрив и фасада през 2014.Според експертизата общата стойност на
извършените строително- ремонтни работи е в размер на 31 189,46 лева, в
това число труд -12717,91 лв.Към пазарната стойност на СМР,ВЛ е начислило
печалба на строителя 10 % и ДДС 20%.В устните си обяснения в съд.заседание на
22.01.2019г.пред ПРС ВЛ е заявило,че като цяло се касае за довършителни
работи,че без тези строително-ремонтни работи не би съществувал магазинът и фурната не може да функционира
като такава,че СМР са извършени с цел обособяването на двата самостоятелни
обекта и тяхното функциониране по предназначение.
При така събраните по делото доказателства и
изяснена фактическа обстановка,съдът приема за установено следното:
ОТНОСНО основния иск по
чл.30 ал.3 ЗС,предявен от М.П.
Правилни са изводите на ПРС,че този иск е
основателен и следва да бъде уважен изцяло.Ответникът Ч.С. не оспорва нито факта на отдаване под наем на съсобствения
недв.имот,нито размера на претенцията.При безспорните данни,че съсобствения
магазин,обособен в две самостоятелни помещения е отдаван под наем срещу месечен
наем от 300лв.за всеки обект, респ.600 лв.месечно за целия имот,се налага
извода,че получаваният годишен наем за имота е в размер на 7200лв.За процесния
период от 5 години,от 02.05.2013г.до 02.05.2018г.полученият наем от ответника Ч.С.
е в размер на 36 000лв. Ищцата като собственик на ½ ид.ч.от имота и
на осн.чл.30 ал.3 ЗС има право да получи половината от получените наеми от
общата вещ в размер на 18 000лв.Искът за сумата 18 000 лв.е
основателен ,доказан и следва да бъде уважен изцяло.Върху главницата се дължи и
законна лихва от датата на завеждане на ИМ-03.05.2018г.до окончателното й
изплащане.
Неправилно ПРС е
уважил претенцията по чл.86 ЗЗД за сумата 1 190лв.,лихва за забава за
минало време ,за периода 02.05.2015г.-02.05.2018г. В тази насока в обжалваното
решение не са изложени мотиви защо съдът и приел,че искът по чл.86 ЗЗД е
основателен,като е посочено единствено,че уважаването на главния иск води до
уважаване и на акцесорния такъв за претендираната лихва за забава.Когато се претендира обезщетение по чл.
30, ал. 3 ЗС не е необходимо изрична
писмена покана,за разлика от иска по чл.31 ал.2 ЗС.От момента,в който съсобственикът
Ч.С. е получил доходи от наем от трети лица за отдадената под наем съсобствена
вещ,за другия съсобственик М.П. е
възникнало вземането по чл.30 ал.3 ЗС да
претендира припадащата се на дела й част от тези доходи от наем.Това вземане по
чл.30 ал.3 ЗС на М.П. няма определен ден за изпълнение и съгласно чл.84 ал.2 ЗЗД длъжникът изпада в забава ,след като бъде поканен от кредитора,от който
момент се дължат лихви.В този смисъл е и съдебната практика-решение на ВКС
№155/15.01.2015г.по гр.д. №3518/2014г.,ІІ г.о, където е прието,че когато се
претендира обезщетение по чл.
30, ал. 3 ЗС, което се дължи без покана, то за да се приеме, че длъжникът е
изпаднал в забава и по отношение на претенция по чл. 86 ЗЗД, следва да има изрично писмено искане.В конкретната хипотеза преди завеждане на ИМ ищцата не отправила покана до ответника за заплащане на
сумите по чл.30 ал.3 ЗС,представляващи частта й от получените доходи от наем за
процесния период,поради което последният не е изпаднал в забава и не дължи претендираните
лихви за забава за минало време,за периода 02.05.2015г.-02.05.2018г. в размер
на 1 190лв.Лихви върху главницата се дължат от датата на завеждане на
ИМ-03.05.2018г.,която има характер на покана за изпълнение по смисъла на чл.84
ал.2 ЗЗД. Претенцията по чл.86 ЗЗД е неоснователна и следва да се отхвърли.В
тази част решението на ПРС се явява неправилно и на осн.чл.271 ГПК следва да се
отмени ,а Окръжният съд се произнесе по същество в горния смисъл .
ОТНОСНО насрещния иск ,предявен от Ч.С.
За да уважи частично предявения иск,ПРС е приел,че
само част от претендираните от ищеца СМР
на обща стойност по заключението на ВЛ -5928,65лв., в която сума е вкл.10% печалба
и 20%ДДС,имат характера на необходими разноски за запазване на вещта ,извършени
без съгласието на др.съсобственик ,които следва да бъдат присъдени.За
останалите претедирани СМР съдът е приел,че имат характера на полезни
разноски,които не са за запазване на вещта,а са разноски,за да може магазина да
съществува и от него да се извличат плодове.Съдът е приел,че за да се
претендират полезните разноски по реда на чл.30 ал.3 ЗС следва да се
установи,че другият съсобственик е дал съгласие за извършването им,каквито
доказателства по делото не са представени.В тази насока са изложени подробни
съображения за характера на отношенията между съсобствениците при извършени
подобрения от някои от тях ,като съдът се е позовал на ТР №85/02.10.1968г.по
гр.д.№149/69 на ОСГК на ВКС. Изложените от ПРС правни доводи за частично
уважаване на насрещния иск не се възприемат от въззивната инстанция.
Категорично от заключението на ВЛ С. С. е установено,че всички претендирани
от ищеца по насрещния иск строително ремонтни дейности, оценени от експертизата имат характера на довършителни
работи , без които имотът не би съществувал във вида в който е ,че без
извършването на всички СМР не би било възможно функционирането на двете обособени
самостоятелни помещения като фурна и магазин за бои.
Съгласно
задължителните за съдилищата ППВС№6/1974 и ТР№85/1968г.на ОСГК на ВКС в
неотменената с постановлението част, касаещи отношенията между съсобственици,когато съсобственик извърши
подобрения в съсобствен имот, по
отношение правата на съсобственика , извършил подобренията,намира приложение
чл.30 ал.3 ЗС,ако те са извършени със съгласието на останалите
съсобственици.Ако подобренията са извършени без съгласие на останалите
съсобственици,но и без противопоставяне от тяхна страна,отношенията се уреждат
по правилата на водене на чужда работа без пълномощие по чл.60-63 ЗЗД,а ако
останалите съсобственици са се противопоставили по правилата на чл.59 ЗЗД.В
този смисъл са и изложените от ПРС съображения.
В
конкретната хипотеза е безспорно,че ответницата по насрещния иск М.П. не е дала
съгласие за извършване на процесните подобрения в имота.Установи се от
събраните гласни доказателства,че същата е живяла в Австралия и от закупуването
на имота през 1994г.се е дезинтересирала от същия и не е давала никакви
средства за неговата поддръжка и ремонт,като всички средства за ремонт са
заплащани само от другия съсобственик Ч.С.. Независимо,че липсва съгласие за
извършените СМР,съдът приема, че след като се касае за необходими разходи за
запазване на съсобствения имот и за ползването му по предназначение като два
обособени търговски обекта,с цел отдаването им под наем и реализиране на доходи
от наем, отношенията между страните следва да уредят съгласно чл.30 ал.3 ЗС,която
разпоредба предвижда ,че всеки
съсобственик участва в ползите и тежестите
на общата вещ,съразмерно с частта си.По категоричен начин е установено
от заключението на техническата експертиза и от показанията на разпитаните
свидетели,че ако претендираните СМР в съсобствения на страните имот не бяха
извършени,същият не би могъл да се отдава под наем като два обособени търговски
обекта и да се ползва като фурна и магазин за бои,респ.не биха се реализирали
доходите от наем,за които е предявен основния иск.В този смисъл насрещният иск
по чл.30 ал.3 ЗС се явява доказан по основание,като М.П. дължи на другия
съсобственик половината от стойността на действително направените разходи за
извършени СМР, съобразно нейната ид.част от съсобствеността,а не увеличената
стойност на имота въз основа на тези СМР, по реда на чл.60-63 ЗЗД и чл.59 ЗЗД.
Основателни
са възраженията във въззивната жалба на М.П., че в случая върху стойността на
СМР не следва да се начислява 10 % печалба и 20 % ДДС.В отношенията между
съсобствениците по реда на чл.30 ал.3 ЗС, които са ФЛ няма законово основание да
се начислява печалба и ДДС,тъй като
същите не са търговци,нито лица регистрирани по ЗДДС.В този смисъл и с оглед
приетата техническа експертиза извършените СМР,подробно индивидуализирани по
вид и ед.цена,са на стойност,както следва:СМР в магазин за бои - 10 527,18лв.,СМР,извършени
във фурна и маза - 9 491,64лв., СМР на покрив и фасада - 3 609,56лв.
,като общата стойност на СМР,без начисляване на 10% печалба и 20 %ДДС е в
размер на 23 628,38лв. Съобразно правата на съсобственост М.П. дължи на Ч.С.
поливната от тези необходими разноски в размер на 11 814,19лв.До този
размер насрещният иск е основателен ,доказан и следва да бъде уважен,а за
разликата до претендирания размер от 15 594лв.следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
С оглед уважаване на основния иск по чл.30
ал.3 ЗС за сумата 18 000лв.и на насрещния иск на същото основание за
сумата 11 814,19лв. са налице предпоставките на чл.103 ЗЗД за извършване
на прихващане между насрещните вземания на двете страни ,които са ликвидни и
изискуеми до размера на по-малкото от тях.След извършеното прихващане Ч.С.
следва да бъде осъден да заплати на М.П. сумата 6 185,81лв.на осн.чл.30 ал.3
ЗС,представляваща полагащата й се ½ ид.ч.от ползите от съсобствената
вещ, получени наеми за периода 02.05.2013г.до 02.05.2018г., ведно със законна
лихва върху сумата,считано от датата на завеждане на ИМ 03.05.2018г.до
окончателното й изплащане,като за разликата до 18 000лв. искът следва да
бъде отхвърлен като погасен чрез прихващане с насрещното задължение на Ч.С. в размер на 11 814,19лв. Насрещният иск,
предявен от Ч.С. следва да бъде отхвърлен като погасен чрез прихващане за
сумата 11 814,19лв.,а за разликата до 15 594лв.следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
Изводите
на ПРС в по-голямата си част не съвпадат с тези на въззивната инстанция, поради
което решението на ПРС на осн.чл.271 ал.1 ГПК следва да се отмени изцяло,а
въззивната инстанция се произнесе по същество в горния смисъл.
При този изход на процеса и на
осн.чл.78 ал.1 съобразно уважената част от иска,предявен от М.П.,ответникът по
този иск Ч.С. следва да й заплати деловодни разноски за двете инстанции в
размер на 2 199лв. Съобразно уважената част от насрещния иск и на
осн.чл.78 ол.1 ГПК М.П. следва да заплати на Ч.С. деловодни разноски за двете
инстанции в размер на 2 135лв.По компенсация Ч.С. следва да заплати на М.П.
деловодни разноски в размер на 64лв.за двете съдебни инстанции.Решението на ПРС
следва да се отмени и в частта за разноските.
Водим от горното ,Окръжният съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯВА
на осн.чл.271 ал.1 ГПК решението на Плевенски Районен съд ,VІІІ-ми гр.с.№356 от 22.02.2019г.,постановено
по гр.д. №3012 за 2018г. по описа на
същия съд КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на осн.чл.30 ал.3 ЗС Ч.Д.С. , ЕГН ********** ***,ЖСК“Т****“ , ****,със
съдебен адрес за призоваване:адвокат Й.Х. *** ДА ЗАПЛАТИ
на М.Х.П. ,ЕГН ********** *** със съдебен адрес за призоваване: адвокат
М.Д. *** сумата 6 185,81лв., представляваща полагащата й се ½ ид.ч.от ползите от съсобствена вещ,
получени от съсобственика Ч.С. доходи от наем за периода 02.05. 2013г.до
02.05.2018г., ведно със законна лихва върху сумата,считано от датата на
завеждане на ИМ -03.05.2018г.до окончателното й изплащане,като за разликата над 6 185,81лв.до 18 000лв.ОТХВЪРЛЯ
предявения иск КАТО ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ с насрещното задължение на Ч.С. в размер на 11 814,19лв.
ОТХВЪРЛЯ
предявения на основание чл.86 ЗЗД иск от М.Х.П.,ЕГН ********** *** със съдебен адрес за призоваване: адвокат М.Д.
*** срещу Ч.Д.С. , ЕГН ********** ***, ЖСК“Т****“,***, със
съдебен адрес за призоваване:адвокат Й.Х. *** за сумата 1 190лв.,
претендирана като обезщетение за забава върху главницата от 18 000лв.за
периода 02.05.2015г.до 02.05.2018г. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения на осн.чл.30 ал.3 ЗС насрещен иск от Ч.Д.С. , ЕГН ********** ***,ЖСК“Т****“,****,
със съдебен адрес за призоваване: адвокат Й.Х. *** срещу М.Х.П.,ЕГН **********
*** със съдебен адрес за призоваване: адвокат М.Д. *** за сумата 11 814,19лв., претендирана
като извършени в съсобствения имот подобрения и СМР, КАТО ПОГАСЕН ЧРЕЗ
ПРИХВАЩАНЕ с насрещното вземане на М.П. в размер на 18 000лв.,като за
разликата над 11 814,19лв.до 15 594лв.ОТХВЪРЛЯ предявения иск
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на
осн.чл.78 ал.1 ГПК Ч.Д.С. , ЕГН ********** ***,ЖСК“Т****“,**, със съдебен
адрес за призоваване: адвокат Й.Х. *** ДА ЗАПЛАТИ на М.Х.П.,ЕГН
********** *** със съдебен адрес за призоваване: адвокат М.Д. ***
деловодни разноски,съобразно уважената част на основния иск и на насрещния
иск,по компенсация за двете съдебни инстанции в размер на 64лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС
на РБ,при условията на чл.280 ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :