Решение по дело №3692/2019 на Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

 

№.........                            18.03.2020 г.              Гр. Стара Загора

 

В  ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                     ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав

На 19 февруари                                                       2020 г.

В публично заседание в следния състав:

 

                                                         Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА                                                       

 

Секретар: Ралица Димитрова

Прокурор:

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА                                                        

гр. дело № 3692 по описа за 2019 година.

Предявен е иск с правно основание чл.26, ал.1, предл. 1 от ЗЗД.

Ишецът М.И.И. твърди в исковата си молба, че на 19.04.2018г. закупил от **** недвижим имот: Дворно място, с площ от 439 кв.м. находящо се в с. Богомилово, общ. Стара Загора, съставляващо УПИ XI - 282 в кв. 12, заедно с изградената в имота ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ от 106.38 кв.м. и разгъната застроена площ 234.66 кв.м., заедно с всички постройки, подобрения и приращения в дворното място. Сочи, че върху имота имало учредена законна ипотека в полза на Сибанк ЕАД, като **** го бил уверил, че в кратък срок щял да заплати сумата по кретита и щял да заличи ипотеката.

Сочи, че през м. юни 2018 г. **** и **** му се обадили, с молба да им помогне, като обезпечи с имота си в с. Богомилово заем от 50 000 лв. Заемната сума била необходима на **** за погасяване на ипотечния му кредит в Сибанк ЕАД, тъй като изпаднал в забава за плащане. Единствената възможност била да получи спешен заем, а К.И. му обещал незабавно да му предостави сума от 50 000 лв., срещу 10 000 лв. лихва, връщане на заемната сума в срок до 13.01.2019 г. и обезпечение по заема: един поръчител и прехвърляне собствеността върху недвижим имот, на не по-малка стойност. **** се съгласил да поръчителства по заема. Твърди, че молбата им била да се съгласи да прехвърли собствеността върху имота си в с. Богомилово на К., като обезпечение по заема. Веднага след връщане на сумата 60 000 лв. на 13.01.19г. имотът щял да му бъде върнат. Сочи, че обяснили, че К. ще предостави заема чрез банков превод от 16 000лв., като цена за имота, а останалата част от сумата щяла да предаде в брой на ****. Сочи също, че **** много пъти му бил помагал в трудни моменти. В случая такъв момент бил за ****, защото предстояло кредитът му да стане предсрочно изискуем. Същевременно имал интерес това да не се случи, тъй като с неговия имот в с. Богомилово бил обезпечен въпросния кредит. Предложил да обезпечи заема, като учреди договорна ипотека върху имота, вместо прехвърляне собствеността върху имота, но К. отказал предложението му. Поради което единственият начин К. да отпуснел заема бил чрез прехвърляне собствеността върху имота. Предвид това, сочи, че дал съгласието си за исканото обезпечение, още повече Георги бил поръчител по заема, същият винаги спазвал думата си и знаех, че и в този случай ще спази уговорката си да върнат заема до 13.01.2019 г.

Твърди, че на 13.07.2018 г. К.И. *** с **** и се срещнали заедно. На срещата присъствали и ****, И. Желев, **** И. и ****. След което отишли при нотариуса и прехвърлили на К.И.И. собствения му недвижим имот, а именно:  Дворно място, цялото с площ от 439 кв.м. (четиристотин тридесет и девет квадратни метра), находящо се в с . Богомилово, ЕКАТТЕ 04738, общ. Стара Загора, представляващо имот № 501.282 (петстотин и едно, точка, двеста осемдесет и две), с граници и съседи на имота: улица на община Стара Загора, ; имот № 501.284 - двор на **** и имот № 501.878 - двор на ****, за който имот е образуван УПИ XI - 282 (единадесети, отреден за имот двеста осемдесет и две) в кв. 12 (дванадесети) по плана за регулация на с. Богомилово, общ. Стара Загора, одобрен с Решение № 70 от 26.02.2004 г. на Общински съвет - Стара Загора, целия урегулиран поземлен имот с площ от 439 кв.м. (четиристотин тридесет и девет квадратни метра), с граници на УПИ: от североизток - УПИ X - 284; от югоизток - улица; от югозапад и от северозапад - УПИ XII - 878, заедно с всички постройки, подобрения и приращения в описаното подробно по-горе дворно място, в т.ч. и ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ от 106.38 кв.м. (сто и шест цяло и тридесет и осем стотни квадратни метра) и разгъната застроена площ 234.66 кв.м. (двеста тридесет и четири цяло и шестдесет и шест квадратни метра, срещу което той му превел по банков път сумата 16 000лв. и предал останалата част от заемната сума до 50 000 лв. в брой на ****, за да заплати кредита си. Сочи, че веднага изтеглил сумата от 16 000лв. и ги предал на ****, а той още същият ден заплатил пълния размер на сумата по кредита си в Сибанк ЕАД /ОББ АД/. За получената сума в размер на 50 000лв. и поетото задължение за връщането й, заедно с дължимата лихва и направените обезпечения, заемополучателят **** и поръчителят по заема **** издали разписка/обратно писмо/ по искане на К.И..

В края на 2018 г. **** и Георги потърсили К., за да му върнат заема, а последният да му върнел собствеността върху имота. Оказало се, че К. не отговаря на обажданията им, не отговорил и на обажданията от М.. Поради което се наложило **** и Георги да търсят свои познати за връзка. Така и до днес К. не отговарял на обажданията и не можел да бъде намерен, за да му се издължат, съответно ищецът М.И. не можел да си получа имота.

Твърди, че до него достигнала информация, че имотът е обявен за продан в агенция за недвижими имоти /imoti.bg/. При справка в сайта, установил, че действително има обява на имота му за продажба. Така също цената на имота се променяла всеки ден в посока понижаването й, което криело риск от бърза продажба на имота.

Поради изложеното, сочи, че за него е възникнал правен интерес да заведе настоящия иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 152 от ЗЗД за прогласяване на нищожен поради противоречие със закона, договор за продажба на недвижим имот от 13.07.2018 г.

Моли съда да постанови решение, с което да прогласи за нищожен поради противоречие със закона, договор за продажба на недвижим имот от 13.07.2018 г. /подробно описан по-горе/, сключен между М.И.И., ЕГН ********** и К.И.И., ЕГН **********, като приеме за установено по отношение на К.И.И., ЕГН **********, че М.И.И., ЕГН ********** е собственик на процесния недвижим имот, подробно описан в исковата молба.

Претендира направените по делото разноски.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника К.И.И., в който заявява, че предявеният иск е допустим. Заявява, че оспорва изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан и моли съда да го отхвърли и да му присъди разноските по делото. Оспорва в пълен обем твърдените факти и обстоятелства в исковата молба и счита, че искът е недоказан.

Сочи, че между страните имало сключена валидна и законосъобразна сделка за покупко-продажба на недвижим имот, обективирана в Нотариален акт № 13, т. 6, peг. № 11818, дело № 766 от 13.07.2018 г. на нотариус Денчо Н.. Волята на страните била само и единствено покупко-продажба на имота описан в договора. Оспорва твърдението, че сделката била обвързана с цел обезпечение на договор между ответника и трети на спора лица. Продажната цена била платена на ищеца.

С предявяването на иска по чл. 26, ал. 1 във вр. чл. 152 от ЗЗД се целяло опровергаване на съдържанието на този нотариален акт, който имал характер както на документ изходящ от ищеца /подписан от него/, така и на официален удостоверителен документ - относно удостоверените от нотариуса обстоятелства, а именно, че страните в нотариалното производство са се явили пред него и са направили отразените в акта изявления. Поради това и на основание разпоредбите на чл. 164, ал. 1, т. 2 и т. 6 от ГПК, сочи, че не било допустимо със свидетелски показания да бъдат опровергавани както изявленията на страните в нотариалното производство, така и удостоверените от нотариуса обстоятелства. В тази връзка възразява, да бъдат допуснати по делото свидетелски показания.

Оспорва да бъде допуснато по делото доказателството представено от ищеца РАЗПИСКА/ОБРАТНО ПИСМО, подписано от трети за спора лица, нямащи нищо общо с отношенията между продавача и купувача по договора.

Твърди, че така нареченото „обратно писмо", представлявало изходящ от ответника документ, който да прави вероятно твърдението на ищеца за привидно съгласие. В настоящият казус било представено обратно писмо подписано от трети лица. „Частния свидетелстващ документ има висока доказателствената стойност, когато издателят му удостоверява неизгодни за себе си факти. Частният свидетелстващ документ, не се ползва с доказателствена стойност, ако с него издателя му удостоверява изгодни за себе си факти. Такъв документ представлява писмено твърдение на заинтересуваната страна. Този саморазбиращ се извод формира старинното правило „scriptum pro scribente nihil probat sed contra scribentem". - из, Българско гражданско процесуално право на **** стр. 282. Сочи, че в случая чрез този документ, съставен от трети лица за спора, ищецът се домогвал да събори една съвсем законосъобразна сделка. В тази връзка този частен документ нямал доказателствена стойност. Видно било, че е съставен изкуствено, само и единствено с цел използване по това дело. Оспорва този документ и доказателствената му стойност. Грешно било твърдението, че този документ бил издаден по искане на К.И.И.. Твърди, че никога между страните /и трети лица/ е нямало взаимоотношения по предоставяне на заем, а единствено сделка за покупко-продажба на имота. Заявява, че прозирал един добре написан сценарий от страна на ищеца, зашит обаче с бели конци. Използван бил скалъпен и смехотворен документ, подписан от едната страна по „заемно правоотношение" без никаква доказателствена стойност, както биха казали по-възрастните адвокати - една „уйдурма”.

В допълнение заявява, че, ищецът се домогвал да докаже сключен договор за заем със свидетелски показания и обратни писма подписани от „заемополучател" и „поръчител”, но не и от другата страна по договора. Съгласно чл. 164, ал. 1, т. 3 било недопустимо да се установяват договори на стойност над 5000 лв. чрез свидетелски показания, а скалъпеното обратно писмо нямало доказателствена стойност, за възникнали каквито и да било облигационни отношения между страните, поради изложените по-горе съображения относно доказателствената стойност на частния документ. Това била още една причина да бъде отказано допускането на свидетелските показания, а този документ да бъдел изключен като доказателство по делото. Налице бил опит да се събори една действителна сделка със сътворени в последствие документи, вероятно антидатирани. Това само по себе си застрашавало търговския оборот и било меко казано „нагло".

Сочи, че гласни доказателства за установяване на привидност не били допустими, тъй като важи забраната на чл. 165, ал. 2 от ГПК. От представените писмени доказателства нямало нито една индиция за привидност, с оглед липсата на доказателствена стойност на представеното обратно писмо, както и липсата на „изходящи от другата страна или удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението й, че съгласието е привидно”.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.

Моли съда да осъди ищеца да заплати всички направени по делото разноски, в това число адвокатски хонорар.

Съдът, след като прецени събраните по делото писмени доказателства, взе предвид становищата и доводите на страните и на основание чл. 235 от ГПК, приема за установена следната правна и фактическа обстановка:

 

По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 13.07.2018 г., № 13, том VI, peг. № 11818, дело 766 от 2018 г. на Денчо Н. - нотариус № 181 на НК, от който е видно, че М.И.И. продава на К.И.И. недвижим имот: Дворно място, с площ от 439 кв.м. находящо се в с. Богомилово, общ. Стара Загора, съставляващо УПИ XI - 282 в кв. 12, заедно с изградената в имота ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ от 106.38 кв.м. и разгъната застроена площ 234.66 кв.м., заедно с всички постройки, подобрения и приращения в дворното място. Участниците в нотариалното производство са декларирали, че сумата посочена като продажна цена в размер на 16000 лв., е действително уговореното плащане по сделката.

Представена е и скица № 55/15.01.2019 г. на Община Стара Загора, както и Дебитно авизо от 13.07.2018г. за внасяна на каса на сума 53523.34 лв. от **** в ОББ. По делото е представена и разписка /обратно писмо от 13.07.2018 г., отразяваща отношенията между **** Андонов Щаков, в качеството му на заемополучател по договор за заем от 13.07.2018 г. и Георги Динев Петров, в качеството му на поръчител по този договор за заем, като тези лица не са  страни по настоящото дело.

С тези доказателства ищецът се домогва да докаже, че поради желание да помогне на  **** и ****, е сключен процесния договор за покупко-продажба, който прикрива договор за заем, а имотът се продава като обезпечение за изпълнение на задължението по заема с обещания за връщане след неговото изплащане и в противоречие с чл. 152 от ГПК.

Тази фактическа обстановка съдът установи от събраните по делото писмени доказателства, които кредитира изцяло. Съдът не е допуснал исканите от ищеца гласни доказателства с определение от з.з. от 17.09.2019 г. Не е допуснал и исканото от ищеца изменение на иска по чл. 214 ГПК с определение от 23.12.2019 г.

 

От така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е за прогласяване за нищожен на договор за продажба, по силата на който ищецът М.И. е продал на ответника К.И. собствения си недвижим имот, срещу платена цена, като се твърди, че същият е сключен като обезпечение за договора за заем с трето за процеса лице – ****. Задължение на ищеца е да установи твърдяното облигационно отношение между третото лице **** и ответника К.И., по силата на което третото лице е получило заемна сума. Такива доказателства за наличие на такова правоотношение между третото лице и ответника по делото – размер на заема, за какъв срок се дава, начина по което следва да върне начин на плащане, падеж и др., не са представени.

Съдът приема за недоказани твърденията на ищеца за симулативност на сделката, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 13.07.2018 г., № 13, том VI, peг. № 11818, дело 766 от 2018 г. на Денчо Н. - нотариус № 181 на НК. Страните по този договор за покупко продажба, не са идентични със страните по твърдяното облигационно отношение, за обезпечение на което е сключен договора в противоречие с  чл. 152 от ЗЗД.

Въведено е твърдение, че договора е фидуциарен (договор на доверие). Този вид договори са подвид на договори за симулацията. При фидуциарните сделки страните отдават временно значение на явната сделка и след осъществяването на друг уговорен между тях факт, ще настъпи друго правно положение, ако уговореното не бъде изпълнено. Естеството на такава сделка може да се разкрие с доказателствата, допустими от закона. В случая е допустимо с гласни доказателства, да се установява, че договора е симулативен само при наличие на писмено начало по смисъла на чл. 165, ал. 2 от ГПК. Представеното „Обратно писмо“ е подписано от трети лица, чужди на сделката покупко-продажба, описана в нотариалния акт.

В  съдебната практика се приема, че възражението за привидност и нищожност на прикритото съглашение, може да се разкрие със свидетелски показания, само ако са налице условията на чл. 165, ал. 2 от ГПК. (Решение № 39 от 2.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1859/2017 г., I г. о., ГК; решение № 205 от 25.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3243/2013 г., II г. о., ГК).

В този смисъл свидетелските показания са недопустими в случая, тъй като не са налице условията на чл. 165, ал. 2 от ГПК.

Настоящият състав намира, че по делото не са събрани допустими доказателства за установяване на факта, че договорът за покупко-продажба на дворното място е симулативен и е сключен като обезпечение на договора за паричен заем между **** –трето лице по спора и  ответника К.И. и прикрива съглашение между страните, че ако паричното задължение на третото лице Щаков  бъде изпълнено към кредитора - ответника И., ищецът М.И. ще стане отново собственик на процесния недвижим имот.

В тежест на ищеца е да докаже с допустими от закона доказателствени средства т. е. с надлежни писмени доказателства твърдяната симулация. Не се доказва съществуването на "начало на писмено доказателство" относно твърдяната симулация. Ищецът не сочи и допустими писмени доказателства, който да прави вероятен извода за привидност на съглашението, отразено в нотариалния акт, нито за наличие на прикрито съглашение.

Писмени доказателства за сключен договор за паричен заем между ответника  и третото лице ****, с оглед нормата на чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК, не са събрани. В този смисъла не може да се приеме, че този факт е установен. Наличие на договор за заем е факт, чрез който ищеца въвежда твърдението за нищожност на договора за покупко-продажба на недвижимия имот.

Ответникът оспорва сключването на такъв договор за заем, а ищецът, в тежест на който е да установи този факт не представи писмени доказателства за такъв, предвид забраната на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК договор на такава стойност да бъде установяван със свидетелски показания. При липса на доказателства за сключен договор за заем, то въведените твърдения за симулация на договора за продажба се явяват голословни.

Основателен е и доводът, че от нотариалния акт се установява плащането от ответника (като купувач по договора) и получаването от ищеца (в качеството му на продавач) на уговорената продажна цена по сключения договор за покупко-продажба на дворното място.

От изложеното следва, че твърденията за симулативност на договора за покупко-продажба са неоснователни и недоказани.

Горните съображения налагат извода, че договорът за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 13.07.2018 г., № 13, том VI, peг. № 11818, дело 766 от 2018 г. на Денчо Н. - нотариус № 181 на НК, е обвързал валидно страните и с него собствеността върху процесното дворно място е прехвърлена от ищеца на ответника, който е негов собственик.

Предявеният установителен иск се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен като такъв.

 

По отношение на разноските по делото.

Предвид изхода от спора, съдът следва да присъди в тежест на ищеца направените от ответника разноски в размер на 2000 лв., а направените от ищеца разноски, следва да си останат в негова тежест така, както са направени.

 

Водим от горното, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.И.И., ЕГН **********,***, чрез процесуалния представител адв. М.И. от АК Ст.Загора, съд.адрес:***, офис 11, против К.И.И., ЕГН ********** ***5, чрез пълномощника адв. И.Н. ***, иск за ПРОГЛАСЯВАНЕ ЗА НИЩОЖЕН поради противоречие със закона на  договор за продажба на недвижим имот от 13.07.2018 г., обективиран в  нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 13.07.2018 г., № 13, том VI, peг. № 11818, дело 766 от 2018 г. на Денчо Н. - нотариус № 181 на НК,  сключен между М.И.И., ЕГН ********** и К.И.И., ЕГН **********, и за приемане за  установено по отношение на К.И.И.,  че М.И.И. е собственик на недвижим имот - Дворно място, с площ от 439 кв.м. находящо се в с. Богомилово, общ. Стара Загора, съставляващо УПИ XI - 282 в кв. 12, заедно с изградената в имота ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ от 106.38 кв.м. и разгъната застроена площ 234.66 кв.м., заедно с всички постройки, подобрения и приращения в дворното място, като НЕОСНОВАТЕЛЕН  И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА М.И.И., ЕГН **********,***, чрез процесуалния представител адв. М.И. от АК Ст.Загора, съд.адрес:***, офис 11, да заплати на  К.И.И., ЕГН ********** ***5, чрез пълномощника адв. И.Н. ***, направените от последния разноски по делото в размер на 2000 лв. /две хиляди лева/.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено, пред Окръжен съд Стара Загора.

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: