Р Е Ш Е Н И Е
Номер 20.07.2021г. Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо ГО, 30 състав
На двадесет и пети юни Година 2021
В публичното заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ БАНКОВА
и секретар ДИАНА БОРИСОВА
като разгледа докладваното от съдия Банкова гр. дело N 2620
по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „Ю.Б.“ АД твърди в исковата молба, че е титуляр на парични вземания, произтичащи от договор за банков кредит № 204 – 30/2007 за покупка и ремонт, сключен на 27.12.2007г. между ответника Г.П.Д. и Алфабанк клон България КЧТ, чийто правоприемник е, по силата на който банката е предоставила сума в размер на 51 300 евро за покупка и довършване на недвижим имот – апартамент в гр. Китен. Уговорена била фиксирана лихва в размер на 3.9 % за първата година, а за останалия период от срока за погасяване на кредита – плаващ лихвен процент в размер на 12 месечен Юрибор плюс надбавка в размер на 2%. В чл.5 от договора било описани и дължимите от кредитополучателя такси във връзка с отпускането и управлението на кредита. Погасяването било уговорено на 252 анюитетни вноски, включващи главница и лихва. Кредитът бил обезпечен с учредена в полза на банката ипотека върху закупения имот. Съгласно ОУ, приложими към процесния договор, разноските по учредяване и подновяване на ипотеката, са за сметка на кредитополучателя. Считано от 28.10.2009г. кредитътополучателят спрял да обслужва задълженията си по договора за кредит. Към 25.02.2020г. задълженията му възлизат на 50 143,30 EUR (петдесет хиляди сто четиридесет и три евро и тридесет евроцента) - непогасена главница; 16 228,62 EUR (шестнадесет хиляди двеста двадесет и осем евро и шестдесет и два евроцента) - общо дължими лихви по договора за кредит; 1 983,29 EUR (хиляда деветстотин осемдесет и три евро и двадесет и девет евроцента) - общо дължими такси по договора за кредит; 464,44 EUR (четиристотин шестдесет и четири евро и четиридесет и четири евроцента) - общо дължими имуществени застраховки; 574,96 BGN (петстотин седемдесет и четири лева и деветдесет и шест стотинки) - общо дължими нотариални разноски за подновяване на ипотеката.
Ето защо, съгласно уточнителна молба от
03.02.2021г. ищецът пристъпва към упражняване на правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем, като счита, че предсрочната изскуемост настъпва с
получаването на исковата молба за отговор от ищеца. Предявява искане за
осъждане на ответника да му заплати сумата от 38 346,89 евро – част от
непогасената главница в общ размер на 50 143,30 евро, както и сумата от 574,96
лева – нотариални разноски за подновяване на ипотеката.
Ответникът
подава в срок отговор на исковата молба, в който оспорва основателността на
предявените искове. Не оспорва наличието на договорни взаимоотношения с ищеца,
произтичащи от процесния договор, но поддържа, че на 02.12.2011г. е получил
уведомително писмо от кредитора Алфа
банк България, /праводател на ищеца по делото/, с което е уведомен, че поради
настъпилата забава в изпълнението на задълженията му за заплащане на дължимите
вноски и на осн. чл.29.2 от ОУ към договора, целият заем става незабавно
изскуем, като към 06.10.2011г. задълженията му възлизат на стойност 50 901,15
евро главница, суми за лихви, такси, застрахователни премии и др. –подробно описани в писмото.
Ето защо, сочи, че
предсрочната изеискуемост на кредита има действие от момента на достигане на
това волеизявление до него и от този момент тече погасителната давност за
вземането за цялата неплатена и изскуема част от кредита, като към датата на
предявяване на исковата молба същата е изтекла. В подкрепа на възражението си
сочи, че на 09.08.2012г. банката е подала молба за издаване на европейска
заповед за плащане по реда да Регламент /ЕО/
№1896/2006г., към която като доказателство изрично било приложено писмото, получено от ответника на
02.12.2011г., с което той е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на
кредита. Искането е отхвърлено поради изключителната компетентност на
българския съд с влязло в сила на 16.07.2013г. постановление. Дори да се
приеме, че давността е била прекъсната с подаването на искането, то от
влизането в сила на постановлението за отхвърлянето му до депозирането на
исковата молба е изтекла 5-годишната погасителна давност. Ако претенцията на
ищеца е формирана като сбор от вноските по процесния кредит с настъпил редовен
падеж, прави възражение за изтекла погасителна давност за всички вноски с падеж
над 5 години преди датата на исковата молба.
Съдът,
след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, намира
следното от фактическа страна:
Между страните не се спори, а и се установява се от приетите по делото доказателства, че между праводателя на ищеца Алфа банка - клон България и ответника Г.П.Д. е бил сключен договор за кредит №1204 - 30/27.12.2007г. По силата на същия банката е приела да предостави на кредитополучтаеля кредит в размер на 51 300 евро за покупка и довършителни дейности, а именно – 15 000 евро за покупка на подробно описан в договора апартамент в гр. Китен, община Приморско и 36 300 евро – след представяне на доказателства за вписана първа по ред ипотека върху същия имот в полза на банката. Уговорено е кредитът да се издължи за срок от 22 години, като първите 12 месеца са гратисен период, в който кредитополучателят заплаща само дължимата лихва. Кредитът е обезпечен с учредена в полза на банката ипотека върху закупения имот, съгласно представения по делото нотариален акт №190, том IX, рег. № 6164, дело №1657/28.12.2007г. на нотариус М.В.. Възнаградителната лихва по кредита е уговорена като фиксиран лихвен процент от 3,9% годишно за първата година от срока на кредита, а за останалия период – плаващ лихвен процент, образуван от 12-месечния EURIBOR плюс фиксирана надбавка от 2%. Погасяването на кредита е уговорено на 252 анюитетни месечни вноски, съгласно погасителен план, неразделна част от договора. Също така, неразделна част от договора са и Общите условия на Алфа Банка клон България за предоставяне на Алфа кредит ремонт и Алфа ипотечен кредит за покупка и строителство. Съгласно чл.9 от Общите условия, всички нотариални такси по учредяването и подновяването на обезпечението по договора, са за сметка на кредитополучателя. Представени са доказателства за подновяване на 11.10.2017г. на вписването на учредената за обезпечаване на вземанията по процесния кредит ипотека върху недвижим имот – апартамент в гр. Китен. Съгласно чл. 29 от ОУ в случай на неизправност на кредитополучателя, съгласно чл.28,т.1 от ОУ – при просрочие в пълното или частично плащане на която и да е погасителна вноска по кредита – главница и/или лихви, такси и комисионни в сроковете за плащане, определени в сключения договор, банката има право да спре финансирането на кредитополучателя и да обяви неизплатения остатък от кредита за предсрочно изискуем, в това число и всички дължими такси, комисионни и други разноски. В чл.31 от ОУ е посочено, че всички спорове между страните, възникнали по повод изпълнението, ще се решават от българския съд и съгласно приложимия български закон.
Установява се от приетото по делото Уведомително писмо с изх. номер 2233/03.11.2011г. на Алфа Банка клон България, че със същото банката е уведомила ответника относно неговата забава за заплащането на дължими по договора вноски по сключения договор за кредит. Съгласно чл.29.2 от общите условия, при забава, целият дължим баланс по договора става незабавно изискуем при поискване. Ето защо, считано от 06.10.2011г., банката счита ответника за длъжник на сумата от 50 901,15 евро главница, както и посочени в писмото суми за лихви, такси за управление за 2009, 2010 и 2011г., застрахователна премия, както и разходи за превод и легализация на нотариални актове. Посочено е, че сумите следва да бъдат заплатени в 14-дневен срок от датата на писмото.
Установява
се от приетия по делото формуляр, че на 09.08.2012г. във Върховен съд, Кралска
скамейка – гр. Лондон, е постъпила молба за издаване на европейска заповед за
плащане при условията на Регламент /ЕО / №1896/2006г. от Алфа Банка клон
България срещу ответника, като една от претендираните суми, посочена във
формуляра е сумата от 51 300 евро по процесния договор за кредит №204-30/21.12.2007г.
В графа 10 – Налични доказателства в подкрепа на вземането - са описани два
договора за заем – процесния и договор с №110-30/26.10.2007г. за сумата от 40
000 евро, един нотариален акт и официално искане /Formal demand/ – с посочена дата
02.12.2011г.
От кратко изложение на аргументите на ищеца за изслушване по дела № HQ12X032 -71-72 и 73 на Върховен съд, Кралска скамейка от 31.01.2013г. става ясно, че съгласно твърденията на ищеца – Алфа банк груп, между него и посочените ответници, сред които и Г.П.Д., са налице сключени договори за заем, ответникът е в забава по отношение на плащанията по тези договори, поради което банката иска да възстанови пълната сума по всеки договор за заем, плюс различните начисления, които договорът предвижда в случай на забава. ЕЗП са издадени на 09.08.2012г. Ответниците са подали заявление за премахване на ЕЗП на основание чл.23 от Регламент / ЕО/ на Съвета №44/2001г. Относно компетентността, признаването и прилагането на съдебни решения по граждански и търговски въпроси, който присъжда изключителната компетентност по това производство на българския съд по силата на разпоредба за писмен избор на компетентност, заложена в чл.31 от Договора за заем. Банката моли за постановление, с което заявленията на ответниците за премахване на ЕЗП срещу тях да не се допускат и да се разреши ЕЗП да останат в сила.
С постановление на Върховен съд, Кралска скамейка от 01.07.2013г. всички предявени искове са отхвърлени, а банката е осъдена да заплати на ответниците сторените по делото разноски.
Във връзка с твърденията на ответната страна и представените доказателства, на осн. чл.190 от ГПК ответникът е бил задължен да депозира по делото цялото кредитно досие във връзка с отпускането на процесния кредит. В постъпилото по делото такова, не се съдържат никакви писмени доказателства за провеждане на производство по снабдяване на банката с ЕЗП.
За установяване на вземанията на ищеца по делото е изслушано заключение на ССче на вещото лице В.П.. Заключението е компетентно изготвено, логично и последователно, поради което съдът го кредитира изцяло. От същото се установява, че кредитът е изпаднал в трайно просрочие за главница и лихви от 28.11.2009г., като последното погасяване по главницата е направено на 28.07.2010г. със сумата от 6,02 евро, като на същата дата е извършено и последното погасяване на дължимите по договора лихви по редовната главница в размер на 5.07 евро. Към датата на исковата молба са просрочени общо 124 вноски за главница и лихва. Към същата дата задължението на ответника по процесния кредит за главница възлиза на 50 143,30 евро, а за нотариални такси за подновяване на ипотеката – 574,96 лв.
При
така установените факти по делото, съдът намира следното от правна страна:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с пр. осн. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.430 от ТЗ за сумата от 38 346,89 евро, представляваща част от непогасената главница по процесния договор за кредит в общ размер от 50 143 евро и сумата от 574,96 лева – нотариални разноски за подновяване на учреденото в полза на банката обезпечение – договорна ипотека.
В тежест на ищеца е да установи валидното възникване и съществуване на процесните парични вземания от твърдения правопораждащ юридически факт – договор за кредит, техния размер и настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, за която ответникът е бил уведомен, а в тежест на ответника е да установи фактите, на които основава направеното възражение за погасяване на вземанията по давност.
Между страните не е спорен въпросът относно валидното възникване на правоотношението между тях по силата на процесния договор за кредит. Не се оспорва от ответника, а и се установява от заключението на ССчЕ, че кредитът не се обслужва и е в трайно просрочие, считано от 28.11.2009г. Размерът на претендираните вземания се установява от заключението на ССчЕ.
Спорен
е въпросът относно това кога е настъпила твърдяната предсрочна изискуемост,
респ. от кой момент тече погасителната давност за процесните вземания и изтекла
ли е същата към датата на предявяване на исковете. Ищецът поддържа, че е обявил
предсрочната изискуемост на кредита с депозирането на исковата молба, а
ответникът – че това е станало в минал момент, с получаването от него на Уведомително писмо с изх. номер
2233/03.11.2011г. на Алфа Банка клон България, което е станало още на 02.12.2011г.,
преди издаването на ЕЗП.
Предсрочната изискуемост е форма на изменение на договора,
което настъпва с волеизявлението само на една от страните и при наличието на
две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора
право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Обявяването на предсрочната изискуемост предполага изявлението на кредитора, че ще
счита целият кредит или непогасен остатък от него за предсрочно изискуем, което включва вноските с
ненастъпил падеж, които не са изискуеми към момента на изявлението. Понеже правото
да се направи вземането за целия кредит в предсрочно
изискуемо е потестативно и с упражняването му страната едностранно внася
промяна в съдържанието на възникналото облигационно правоотношение, то за да
настъпят последиците от упражняването на това право е нужно изявлението да е
достигнало до насрещната странa.
От
мотивите на т. 18 от ТР № 4 от 18.04.2014 г. се извежда принципното положение,
че предсрочната изискуемост
настъпва от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора,
че ще счита целия кредит или непогасения остатък от него за предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили
и обективните факти, които страните по общо съгласие са уговорили, че ще
обуславят възникването на правото на банката да обяви кредита за изискуем преди
изтичане на уговорения срок.
По
делото е налице категорично доказателство, че с
Уведомително писмо с изх. номер 2233/03.11.2011г. на Алфа Банка клон
България кредиторът е упражнил правото си да превърне в предсрочно изискуема
непогасената част от главницата, вкл. и по отношение на вноските с ненастъпил
към онзи момент падеж. Писмото е изходящо от банката – кредитор, не е оспорено
по реда на чл.193 от ГПК от ищеца по делото и получаването му от
кредитополучателя не се оспорва от същия, а напротив – признава се. Този факт
следва да се приеме за настъпил и предвид изричното отбелязване на приложението
„официално искане /Formal demand/” – с дата 02.12.2011г., към формуляра за
издаване на ЕЗП, обсъдено ведно с мотивите
на ищеца по цитираните по-горе дела №
HQ12X032 -71-72 и 73 на Върховен съд,
Кралска скамейка от 31.01.2013г., от които е видно, че поради допуснатата
забава по отношение на плащанията по договора, банката претендира пълната сума
по него.
Причините,
поради които писмени доказателства за проведеното производство по издаване на
ЕЗП срещу ответника и обявяването на кредита за предсрочно изискуем от страна
на Алфа банка – клон България, липсват в представеното по делото кредитно
досие, както и дали същите са били въобще предадени от Алфа банка – клон България на правоприемника
– ищец по настоящото дело „Ю.Б.“ АД, са ирелевантни за процеса. Като преценява
това обстоятелство по реда на чл.190, ал.2 вр. с чл.161 от ГПК и ведно с
посочените по-горе обстоятелства по делото, съдът намира за доказано, че Уведомително писмо с изх. номер
2233/03.11.2011г. на Алфа Банка клон България, с което е обявена предсрочната
изискуемост по процесния договор за кредит, е достигнало до ответника на
посочената във формуляра за издаване на ЕЗП дата - 02.12.2011г. и доколкото към тази дата са били
налице обективните предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем,
съгласно чл.29 от приложимите към договора Общи условия, а именно – просрочие в
погасяването на над 20 вноски по кредита – от тази дата е настъпила и
предсрочната му изискуемост.
Исковата
молба също може да има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита
за предсрочно изискуем, и с връчването на препис от нея на ответника по иска,
предсрочната изискуемост се обявява на длъжника. Това обаче може да стане само,
ако предсрочната изискуемост не е настъпила в
по-ранен момент, какъвто именно е настоящият случай. Като приема от
фактическа страна, че предсрочната изискуемост на процесния кредит е настъпила
още през 2011г., съдът намира, че не може да се приеме становището на ищеца, че
същата е настъпила с връчването на исковата молба, доколкото предсрочната
изискуемост може да настъпи само веднъж.
Съобразно
разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. По отношение на вземането за главница давността
е петгодишна. Следователно, към датата на подаване на исковата молба –
28.02.2020г. - същата е била изтекла. Както правилно отбелязва процесуалният
представител на ответника, дори и да се приеме, че в случая подаването на
заявление за ЕЗП прекъсва давността /което становище настоящият съдебен състав
не споделя, доколкото и подаването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение не прекъсва давността, ако предявеният иск по чл.422 от ГПК за
установяване на вземането бъде отхвърлен/ и от датата на влизане в сила на
постановлението за отхвърляне на предявените от кредитора искове / съгласно
датата на поставения печат – 16.07.2013г./ тече нова давност, то тя също е изтекла
към датата на исковата молба. Предявяването на осъдителен иск с твърдението, че
кредитът става предсрочно изискуем едва с връчването на исковата молба за
отговор, не може да заличи ефекта на вече изтеклата погасителна давност.
Следователно,
осъдителният иск за сумата от 38 364,89 евро – част от дължимата главница по
процесния договор за кредит – е погасен по давност и следва да бъде отхвърлен.
По
иска за нотариални такси за подновяване на договорната ипотека:
Претенцията
за присъждане на разходите в размер на 574,96 лв. за подновяване на договорната
ипотека, обезпечаваща вземанията по процесния кредит, съдът намира за
неоснователна. Това е така, защото същността на ипотечното право е да даде
възможност на ипотекарния кредитор да се удовлетвори предпочтително от цената
на недвижимия имот в рамките на процес по принудително изпълнение. Погасяването
по давност на вземането, обезпечено с ипотека, лишава кредитора от правото му
на принудително изпълнение. То превръща притезанието в естествено право, което
означава, че самото вземане съществува, то не е погасено и ако длъжникът
изпълни, той няма да може да иска обратно платеното като платено без основание.
Кредиторът обаче е лишен от правото на принудително изпълнение, което означава,
че за погасяването на покритото от давност вземане остава само пътя на
доброволното изпълнение.
Ипотеката е акцесорно право.
Превръщането на обезпеченото вземане в естествено право я лишава от цел и
смисъл, поради което ипотечното право следва съдбата на главното вземане и
когато то се погаси по давност, ипотечното право също следва да се счита
погасено. Подновяването на вписването на ипотека по погасено по давност вземане
е безпредметно, т.к. не може да осигури на кредитора предпочтителното
удовлетворение на вземането му. Ето защо, платените за това подновяване разходи
са направени напразно и следва да останат за сметка на кредитора. Няма
основание те да бъдат възлагани на длъжника, при направеното своевременно
възражение за погасителна давност. Искът е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
По
разноските:
При
този изхода на спора, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК право на разноски има само
ответника. Съгласно представените доказателства и списъка по чл.80 от ГПК, на
ответника следва да се присъдят общо 3 154,74 лв. разноски, от които 2 922,74
лв. за адвокатско възнаграждение и 232 лв. разноски за преводачески услуги.
Така
мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените
от „Ю.Б.“ АД, ЕИК*********срещу Г.П.Д., роден на ***г. в гр. Хановер, Германия,
гражданин на Великобритания, пост. адрес:*********Битерна парк, *********Великобритания,
искове по чл.79, ал.1, вр. с чл.430 от ТЗ искове за сумата от 38 346,89 евро,
представляваща част от непогасената главница по договор за банков кредит № 204
– 30/27.12.2007г. в общ размер на 50 143,30 евро, както и за сумата от
574,96 лева – нотариални разноски за подновяване на вписването на учредената в
полза на банката договорна ипотека за обезпечаване на вземанията по същия договор
за кредит.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД, ЕИК*********с адрес: ***
да заплати на Г.П.Д., роден на ***г. в
гр. Хановер, Германия, гражданин на Великобритания, пост. адрес:*********Битерна
парк, *********Великобритания, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 3 154, 74
лв. разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: