Р Е Ш
Е Н И Е
№.............град
Шумен, 04.11.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският администратеивен съд в публичното
заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Цветкова
при
секретаря Св. Атанасова
и
участието на прокурор О. Куздов от Окръжна прокуратура - Шумен,
като
разгледа докладваното от административен съдия Р. Цветкова адм.д. №435
по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.203 и сл. от Административно процесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл.1 ал.1 от Закона за отговорността на държавата за
вреди (ЗОДОВ), образувано въз основа на искова молба, предявена от С.Н.С. ***, чрез
пълномощник адвокат Т. В. при ШАК, срещу Регионална здравна инспекция град Шумен, с която се претендира
обезщетение за причинени имуществени вреди – платено адвокатско възнаграждение
в размер на 500.00 лв. по КАНД №190/2018 г. по описа на АдмС град Шумен, както
и направените по настоящото дело разноски.
В исковата молба са наведени твърдения, че с Решение, постановено по КАНД
№190/2018 г. по описа на АдмС град Шумен, е оставено в сила Решение
№70/10.07.2018 г. по АНХД №215/2018 г. по описа на РС град Нови пазар. С
Решението си РС град Нови пазар от своя страна е отменил Наказателно
постановление №ЗК-11/15.05.2018 г. на Директора на РЗИ Шумен, с което на ищеца
е била наложена глоба в размер на 100.00 лв. Решението на АдмС град Шумен е
окончателно. Пред съдебната касационна инстанция ищецът е ползвал адвокатска
защита, за която има сключен Договора за правна защита и съдействие и
пълномощия от 21.09.2018 г., по който е заплатил сумата в размер на 500.00 лв. в
брой. Ищецът счита, че доколкото процесното НП е отменено с влязъл в сила
съдебен акт, то, и съобразно ТР №1 от 15.03.2017 г. по т.д.№2/2016 г. на ВАС, е
претърпял имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
отменения незаконосъобразен акт, поради което моли съда да постанови съдебно
решение, с което да осъди ответната страна РЗИ Шумен да му заплати сумата в
размер на 500.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, както и направените по настоящото дело разноски.
Ответната страна РЗИ град Шумен, редовно призована, за нея се явява гл.
юрисконсулт Р. К., редовно упълномощена, която оспорва иска по размер. Излага
доводи, че договореното и изпълетно възнаграждение е прекомерно, с оглед
фактическата и правна сложност на делото, поради което моли съда да постанови
съдебно решение, с което да намали размера на претендираното обезщетение.
Представителят на Окръжна
прокуратура град Шумен изразява становище, че искът е основателен и доказан по
размер, поради което предлага да бъде уважен изцяло.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупонст, съдът установи от фактическа страна следното:
С Решение
№70/10.07.2018 г. по АНХД №215/2018 г. по описа на РС град Нови пазар е отменено
Наказателно постановление №ЗК-11/15.05.2018 г. на Директора на РЗИ Шумен, с
което на ищеца С.С. е било наложено административно наказание глоба в размер на
100.00 лв. на основание чл.229 ал.1 от ЗЗ, за нарушение на чл.31 ал.1 от ЗЗ.
Въз основа на подадена касационна жалба от РЗИ – Шумен срещу постановеното
Решение на РС град Нови пазар, е било образувано КАНД №190/2018 г. по описа на
АдмС град Шумен. С Решение №206/08.10.2018 г. АдмС град Шумен е оставил в сила атакуваното
Решение на РС град Нови пазар. Решението на АдмС град Шумен, действащ
касационна инстанция, е окончателно, т.е. влязло в законна сила на 08.10.2018
г.
Във връзка с
образуваното производство пред АдмС град Шумен, ищецът е ползвал адвокатска
защита и е упълномощил адвокат за процесуално представителство пред съда. От Договора
за правна защита и съдействие серия В №0…71736 от 21.09.2018 г., приложен към КАНД
№190/2018 г. по описа на АдмС град Шумен, се установява, че е договорено
възнаграждение на адвоката в размер на 500.00 лв., което е изплатено изцяло в
брой. Упълномощеният адвокат е осъществил ефективна защита по делото пред касационната
инстанция, включително се е явил в проведените съдебни заседания и е представил
и писмена защита. В този договор изрично е посочено по кое дело и пред кой съд
е упълномощен адвокатът да се яви, както и че договорът е сключен с точен
предмет и обем на представителна власт, както и че договорената сума е
изплатена изцяло в брой.
По настоящото производство е приложено АНХД
№215/2018 г. по описа на РС град Нови пазар, по което дело е приложен Договор
за правна защита и съдействие за въззивната съдебната инстанция, в който не е
уговорено възнаграждение за процесуалния представител, който е същият и пред
касационната инстанция, но пълномощникът се е явявал и е осъщесвявал защита на
ищеца и пред РС град Нови пазар.
От така установеното фактическо
положение, съдът достигна до следните правни изводи:
Съобразно чл.7 от ЗОДОВ,
искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по
настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл.1 ал.1
и чл.2 ал.1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са
причинени вредите. Ищецът е с адрес в с.Памукчи, община Нови пазар, област Шумен,
твърдяното увреждане е настъпило в град Шумен, правното основание на иска е чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, с оглед на което исковата молба е предявена пред компетентния
съд при спазване на правилата за родова и местна подсъдност. Претенцията е
родово подсъдна на административните съдилища, съгласно т.1 от диспозитива на
ТП №2/19.05.2015 г. по т.д. №2/2014 г. на ОС на ГК на ВКС и Първа и Втора
колегия на ВАС. Исковата молба е подадена от лице с надлежна активна
процесуална легитимация, насочена е против ответник с надлежна пасивна
процесуална легитимация и отговаря на формалните изисквания за реквизити, което
я прави процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.
Разгледана по същество, исковата
молба е основателна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност. Във фактическия състав на отговорността на държавата
за дейността на администрацията, визирана в чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по
повод изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред; вреда
от такъв административен акт; причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат.
Съдът намира, че визираното в
исковата молба наказателно постановление, издадено от Директора на РЗИ - Шумен,
отменено с влязло в сила съдебно решение, съставлява незаконосъобразен акт на административен
орган или длъжностно лице на ответника. Наказателното постановление, като
резултат от упражнената дейност по административно наказване, представлява по
естеството си правораздавателен акт, който не се издава по реда на АПК и не
носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК.
Въпреки това основният вид на дейността по налагане на административно наказание
и на извършените действия или бездействия във връзка с административното
наказване, не дава основание разпоредбата на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ да се тълкува ограничително, като приложното ѝ поле се
ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а
незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им
характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона.
За квалифициране на иска като
такъв по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ определяща е дейността на органа - негов издател.
Наказателното постановление се издава от административен орган, в изпълнение на
нормативно възложени задължения, при упражняване на административно наказателна
компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната
им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на
административна дейност. Административният характер на дейността по издаване на
НП, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите
лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните
наказателни постановления като такова по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото в т.1 от ТП от 19.05.2015 г.,
постановено по т.д. №2/2014 г. на ВКС и ВАС.
Следователно в случая е налице
първата материалноправна предпоставка - незаконосъобразен акт на държавен
орган, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменен по
съответния ред, като ЗОДОВ не прави разграничение в основанията, на които един
акт е отменен. Единствено, той следва да бъде отменен по надлежния ред, в
каквато хипотеза сме изправени в настоящото производство.
Съдът намира, че са налице и
втората и третата предпоставки - вреда от този акт и пряка причинна връзка
между вредите и настъпилия вредоносен резултат. Ищецът е претърпял вреди,
изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството
по обжалване на наказателното постановление. Макар и да липсва нормативно
установено задължение за процесуално представителство по реда на ЗАНН,
адвокатската защита при атакуване законосъобразността на НП се явява нормален и
присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и
вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения
незаконосъобразен акт. По силата на чл.4 от ЗОДОВ
държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Несъмнено
е, че ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатените на това
основание суми не биха представлявали вреда за него, ако не беше издадено наказателното
постановление, отменено впоследствие като незаконосъобразно. Обстоятелството,
че адвокатската защита по делата за обжалване на наказателни постановления не е
задължителна, не влече по необходимост и извода, че страната няма право да
ангажира свой процесуален представител, нито че ангажирането на такъв не се
намира в причинна връзка с издаденото НП. След като ищецът има право на
адвокатска защита при оспорването на издадено срещу него наказателно
постановление и същевременно дължи възнаграждение за нея, което съгласно Закона
за адвокатурата следва да уговори в договор, както и след като е платил
дължимото, той е изразходвал средствата именно, за да се защити по надлежния
ред против незаконосъобразното наказателно постановление. Разходът за
адвокатско възнаграждение е направен именно в резултат на издаденото
наказателно постановление и е обусловен от него. В този смисъл е и Тълкувателно
решение №1/15.03.2017 г. по т.д. №2/2016 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС,
пораид което съдът приема, че искът за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени
вреди е доказан по основание.
По отношение размера на обезщетението: Ищецът претендира вреди в размер
на 500.00 лева, платени от него разноски за адвокатско възнаграждение за правна
защита и съдействие по КАНД №190/2018 г. на АдмС град Шумен. От приложения
Договор за правна и защита и съдействие от 21.09.2018 г. по делото на АдмС град
Шумен е видно, че договорът е сключен именно във връзка представителство и
защита по КАНД №190/2018 г. на АдмС град Шумен и в същият е посочено, че е
договорено възнаграждение в размер на 500.00 лв., което е изцяло изплатено в
брой. При наличието на тези факти и съгласно т.1 от ТР №6/06.11.2013 г. по т.д.
№6/2012 год. на ОС на ГК и ТП на ВКС, съдът приема, че исковата претенция за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 500.00 лева е доказана
и по размер.
Направеното от процесуалния
представител на ответната страна възражение за прекомерност на договореното и
изплатено възнаграждение за един адвокат, съдът намира за неоснователно.
Действително и съобразно чл.18 от НАРЕДБА №1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
договореното и заплатено възнаграждение е над минимума, определен в нормата –
300.00 лв. Съдът като прецени обема на представителната власт, осъществената
пълноценна защита от упълномощения представител, който се е явявал и защитавал
ищеца и пред РС град Нови пазар, намира, че изплатеното възнаграждение в размер
на 500.00 лв. не е прекомерно. В тази връзка размера на наложената глоба от 100.00
лв. не определя фактическата и правна сложност на конкретното дело, а неговият
предмет и приложимия материален закон. Ето защо съдът намира, че претенцията за
имуществените вреди е доказана и по размер.
От
така установеното фактическо и правно положение съдът намира, че предявеният
иск с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ за претърпени имуществени вреди в
размер на 500.00 лв. е основателен и доказан, поради което ответната страна РЗИ
град Шумен следва да бъде осъдена да заплати на ищеца С.С. сумата в размер на 500.00
лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди. Доколкото няма
претенции за лихви, такива не следва да бъдат присъдени.
В депозираната искова молба е направено и искане за разноски по
настоящото производство за сумата в размер на 310.00 лв., от която сума 10.00
лв. внесена държавна такса и 300.00 лв. възнаграждение за един адвокт. С оглед
изхода на спора и съгласно чл.10 ал.3 от ЗОДОВ, съдът намира, че на ищеца следва да бъдат присъдени
направените по настоящото дело разноски общо в размер на 310.00 лв., от които
10.00 лв. заплатена държавна такса и 300.00 лв. договорено и заплатено
възнаграждение за един адвокат, което е изплатено изцяло в брой, съгласно
договора за правна защита и съдействие. Договореното и изплатено възнаграждение
е в минимума, предвиден в чл.8 ал.1 т.1 от НАРЕДБА №1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, Шуменският административен
съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Регионална здравна инспекция град
Шумен да заплати на С.Н.С., с ЕГН **********,***, сумата в размер на 500.00 (петстотин
лева) лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат
на отменено Наказателно постановление №ЗК-11/15.05.2018 г. на Директора на РЗИ
Шумен.
ОСЪЖДА Регионална здравна инспекция град Шумен да заплати на С.Н.С.,
с ЕГН **********,***, направените по делото разноски общо в размер на 310.00 /триста и десет
лева/ лв.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд на Р България град София в 14 - дневен срок
от съобщаването му на страните.
Препис от
настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл.137 във вр. с чл.138
ал.1 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: