Решение по дело №1414/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер                               Година  2019                            Град  Варна

 

В    И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД                 ДВАДЕСЕТ И ОСМИ СЪСТАВ

 

На   двадесет и седми май          Година  две  хиляди и деветнадесета

 

В публично съдебно заседание в състав:

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ ОБРЕШКОВА

 

 СЕКРЕТАР: ВАЛЕНТИНА БАТЕШКОВА

 

 като разгледа докладваното от съдията

 

 АНД                                 № 1414                по описа за 2019 г.

 

 за да се произнесе взе предвид следното

 

 

             Производството е по реда на член 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на А.И. против  НП № 18-0442-001479 от 08.03.2019г. на Началника на  Четвърто РУ при ОДМВР - Варна, с което за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175 ал3 пр.1 от ЗДвП на А.И. е наложено наказание глоба в размер на 200 лева и ЛПУМПС за срок от 6 месеца.

 

        Жалбата е процесуално допустима, подадена в срока на обжалване от процесуално легитимирана страна  и е приета от съда за разглеждане.

        В жалбата въззивникът моли отмяна на НП, като оспорва фактическите констатации на АНО.  АНО допуснал съществено процесуално нарушение като не изяснил фактическата обстановка.

        В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, представлява се от адв.Д., който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено. А.И. не бил собственик на МПС и по никакъв начин не бил уведомен, че същото е свалено от отчет. 

        Представител на въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не изразява становище.

 

        С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

        На 05.12.2018г. в гр.Варна служители на ІV РУ при ОД на МВР извършили проверка и установили, че въззивникът А.И. управлява с.а. УАЗ с рег. № В 9680 КВ, собственост на „Агрополихим“АД, който бил дерегистриран по служебен ред на 31.08.2018г.

 

        На въззивника не са налагани други наказания по ЗДвП в последните пет години преди деянието.

 

        Гореописаната фактическа обстановка се установява от приобщените доказателства. Писмените доказателства са събрани по реда на НПК и следва да се кредитират изцяло материалите по АНП, вкл.  АУАН, заповед за компетентност, справка за нарушител, постановление на ВРП, приобщените в съдебното производство справки на ВРП и на ОД на МВР. Доказателствата обосновават фактическата обстановка, каквато е описана в АУАН и НП. Тя не се оспорва и от страните. 

 

Съдът, с оглед становището на въззивника и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи:            

        АУАНТ и НП са издадени от компетентни лица и в предвидените от закона срокове. Нарушението е описано пълно и точно от фактическа и правна страна, като са описани всички съставомерни признаци и всички, относими към тях факти. Обстоятелствената част на НП кореспондира с диспозитивната и деецът е могъл да разбере в какво се изразява нарушението му и срещу какви факти се защитава.

        Безспорно е установено, че лицето е управлявало МПС , което е било служебно дерегистрирано. Не е безспорно установено, обаче, че деянието е извършено виновно.

        В постановлението за отказ от образуване прокурорът изрично е приел, че не е доказано Иванов да е знаел за служебната дерегистрация и именно поради този факт, а не по други съображения,  е отказал да образува наказателното производство. Вярно е, че  за да е налице престъпление, то деянието следва да е умишлено извършено, а за да е административно нарушение, може да е и непредпазливо такова, но  за да са налице и двете форми на вина е необходимо в интелектуалната сфера на дееца да има  съзнание за  съставомерните признаци на нарушението. Извършеното би могло да се квалифицира като съставомерно, само ако деецът е съзнавал, че управляваното от него МПС не е регистрирано по съответния ред. Фактът, че той не е бил изрично уведомен за служебната дерегистрация и че е разполагал със СРМПС подлага на съмнение извода, че  водачът е извършил деянието виновно, билото умишлено, или непредпазливо. За да се носи наказателна отговорност, следва да е безспорно доказано чеса осъществени всички признаци на нарушението,  вкл. че е извършено виновно, а в случая това не е така. Освен това, ако приемем, че И. е съзнавал това обстоятелство, то извършеното би следвало да се квалифицира като престъпление по чл. 345 ал.2 от НК и АНО не е компетентен сам да прецени да наложи административно наказание за това деяние.

       

        Предвид горното, неправилно АНО е наказал нарушителя за нарушение, което не е доказано да е виновно извършено и НП следва да бъде отменено.

 

        Водим от горното,  съдът

 

Р Е Ш И :

 

        ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0442-001479 от 08.03.2019г. на Началника на  Четвърто РУ при ОДМВР - Варна, с което за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175 ал3 пр.1 от ЗДвП на А.И. е наложено наказание глоба в размер на 200 лева и ЛПУМПС за срок от 6 месеца.

 

Решението подлежи на обжалване  пред Административен  съд-Варна по реда на АПК в 14 дневен срок от съобщението.

 

 

СЪДИЯ: