№ 14753
гр. София, 28.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20231110156469 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Г. И. Г., Е. И. Г. (починала в
хода на процеса) и О. П. Х. срещу Държавата.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Държавата,
представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройство, чрез областния
управител на област София, като в същия срок е предявен и насрещен иск. Съдът
констатира, че насрещният иск отговоря на изискванията за редовност, същият е
своевременно заявен, подсъден на същия съд и има връзка с първоначалния иск, поради
което следва да бъде приет за съвместно разглеждане в настоящото производство. В срока за
отговор на насрещната искова молба, такъв е постъпил от ответниците по насрещния иск.
Съдът намира, че следва да се произнесе по доказателствените искания на страните и
да насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание.
Страните са представили писмени доказателства, които съдът намира за относими,
необходими и допустими за правилното решаване на настоящия правен спор, поради което
следва да бъде допуснато събирането им по делото.
Г. И. Г. и О. П. Х. са направили искане за събиране на гласни доказателствени средства
чрез разпит на трима свидетели при режим на довеждане, което съдът намира за
основателно и следва да уважи.
Искането на ищците Г. И. Г. и О. П. Х. за изискване на цялата административна
преписка от ответника съдът счита, че не е достатъчно конкретизирано, т.к. не е посочен
номер на преписката, поради което следва да даде указания на ищците.
Ответникът по първоначалния иск – Държавата, е направил искане за допускане на
съдебно-техническа експертиза, която да отговори на формулираните в отговора на исковата
молба въпроси, което съдът намира за основателно и следва да уважи. Следва да се допусне
СТЕ и по въпроси формулирани в отговора на насрещната искова молба.
Съдът намира предявените искове за допустими, като по делото следва да бъде
насрочено открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА на основание чл. 211 ГПК за съвместно разглеждане предявения от
Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройство,
1
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК срещу Г. И. Г., Е. И. Г.
(починала в хода на процеса) и О. П. Х., за признаване установено, че ответниците не са
собственици на поземлен имот с идентификатор 35239.6101.2703, с площ 3588 кв.м.,
предназначен за друг вид производствен складов обект, вид територия земеделска, с начин
на трайно ползване: „За друг вид производствен складов обект“, стар идентификатор
35239.6101.2680, номер по предходен план 519, при съседи 35239.6101.270.
НАСРОЧВА делото за 13.05.2025 г. от 13:50 часа , за която дата и час страните да
бъдат своевременно и надлежно призовани.
ДОПУСКА събиране на писмени доказателства по делото – представените от страните
документи.
УКАЗВА на ищците Г. И. Г., Е. И. Г. и О. П. Х. в 1-седмичен срок от получаване на
настоящото определение във връзка с направеното от тяхна страна доказателствено искане,
да посочат номера на преписката, която искат да се изиска от ответника. При неизпълнение
на указанията в срок доказателственото искане ще бъде оставено без уважение.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-техническа експертиза по която вещото лице,
след като се запознае с материалите по делото даде отговор на поставените в отговора на
исковата молба и отговора на насрещната искова молба въпроси, при депозит в размер на
1000 лв., вносим както следва: 500 лв. от Държавата и 500 лв. от Г. И. Г. и О. П. Х. в
едноседмичен срок от получаване на съобщението по сметка на СРС.
НАЗНАЧАВА за вещо лице С. Б..
Да се уведоми вещото лице за поставената задача след представяне на
доказателства за заплатен депозит.
ДОПУСКА на Г. И. Г. и О. П. Х. събирането на гласни доказателствени средства чрез
разпит на трима свидетели при режим на довеждане в първото открито съдебно
заседание за установяване на посочените в исковата молба и отговора на насрещната искова
молба обстоятелства.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ СЪОБЩАВА на страните проекта
за доклад на делото:
Предмет на делото е предявеният от Г. И. Г., Е. И. Г. (починала в хода на процеса) и О.
П. Х. срещу Държавата отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК за признаване установено, че ответникът не е собственик на поземлен имот с
идентификатор 35239.6101.2703, с площ 3588 кв.м., предназначен за друг вид
производствен складов обект, вид територия земеделска, с начин на трайно ползване: „За
друг вид производствен складов обект“, стар идентификатор 35239.6101.2680, номер по
предходен план 519, при съседи 35239.6101.2702, подробно описан в нотариален акт за
дарение № 100, том II рег. № 9894, дело 259/2017 г., вписан като акт № 201, том CCV от 2017
г. на СВ и нотариален акт за собственост на недвижим имот № 710, том IV, дело № 597 от
2005 г. на нотариус В. Г.а, с рег. № 340 и РД СРС, вписан с акт № 1, том LLLLXXX, дело
57126 на СВ София.
Ищците твърдят, че са собственици на описания по-горе имот, при квоти както следва
О. П. Х. ½ ид.ч., Г. И. Г. ½ (1/4 от, които по наследство от починалата в хода на процеса Е.
И. Г.), придобити по наследство и възстановени по реда на ЗВСОНИ. Сочат, че
наследодателят им Г. И. Г. (роден 21.07.1870 г.) е закупил имота през 1943 г., като мястото му
било отнето по Закона за национализацията на частните индустриални и минни предприятия
през 1947 г. като празни фабрични места. Местата били извън обсега на регулационния план,
не били одържавявани и не следвало да бъдат одържавявани съгласно НДИ. Излагат, че за
възстановяване на имотите по ЗВСОНИ са представили всички притежавани документи,
като след възстановяването на имота започнали да го ползват и владеят. През 2005 г. се
снабдили с нотариален акт за собственост на имота, а през 2017 г. В. П. Х. дарила на сестра
си притежаваната от нея ¼ ид.ч. съгласно нотариален акт за дарение № 100, том II рег. №
9894, дело 259/2017 г. на нотариус И. И. Ж., с рег. № 701 НК, вписан като акт № 201, том
2
CCV, дело 67494 от 2017 г. на СВ. През 2016 г. ищците инициирали изменение в АГКК,
което било прието и била издадена заповед № 18-5135-28.06.2016 г. на началника на СГКК
София. С протокол от 03.04.2016 г. било извършено трасиране, означаване и координиране
на имот с идентификатор 35239.6101.2703 по кад. карта на гр. София, район Панчарево, с.
Казичене от фирма „Геофото“ ООД. Твърдят, че са депозирали заявление с вх. № САГ19-
ГР00-1596/15.07.2019 г. с искане за разрешаване изработването проект за подробен
устройствен план ПУП - план за регулация на поземлен имот с идентификатор
35239.6101.2703, за което била издадена Заповед № РА50-789/01.09.2022 г. на главния
архитект на Столична община, в НАГ, която влязла в сила. На 20.01.2023 г. сключили
предварителен договор за покупко-продажба на гореописания недвижим имот с дружество
„Транслоджистикс София“ АД. След сключването на предварителния договор започнали да
се снабдяват с необходимите документи – данъчна оценка, кад. скица на имота, справка от
община Панчарево за липса на актове за държавна и общинска собственост. Депозирали и
молба до министерството на земеделието за липса на реституционни претенции. На
21.02.2023 г. О. Х., депозирала молба в областна администрация на област София за наличие
или липса на акт за държавна собственост за процесния имот. Ответницата О. Х. получила
удостоверение с изх. № ОА23-7868/28.04.2023 г., съгласно което за имота бил съставен акт за
държавна собственост № 11814 от 12.04.2023 г. Твърдят, че са придобили имота по давност,
като излагат, че държавата никога не го е владяла. При тези твърдения молят съда да уважи
предявения иск. Претендират разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Държавата, с
който предявеният иск се оспорва като недопустим и неоснователен. Сочи, че поземлен имот
с идентификатор 35239.6101.2703 е държавна собственост, за който е съставен Акт за частна
държавна собственост (АЧДС) № 11841/12.04.2023 г., вписан в Службата по вписванията.
Излага, че същият е придобит на основание чл. 6 ЗС (редакция от 1951 г.), съгласно който
държавни стават имотите, които държавата придобива съгласно законите, а така също и
имотите, които нямат друг собственик. Твърди, че имотът не е принадлежал на физическо
лице и следователно е имал статут на безстопанствен, поради което е придобит ех lege от
Държавата, доколкото към момента на регулацията от 1957 г. действала разпоредбата на чл.
6 от ЗС (редакция от 1951 г.). Тъй като Държавата придобивала имота по силата на закона,
се сочи, че е без значение дали е издала или не акт за държавна собственост към момента на
неговото придобиване. Процесният имот твърди, че е включвал в себе части от имоти със
стари кадастрални номера 446, 498 и 496 от кадастралния план от 1957 г., л. 10 и л. 11. В
разписния лист към този план за имот 446 било посочено, че представлява двор, а за
собственик - държавно; за имот 498 - храсти със собственик „СНС“; за имот 496 - празно
място със собственик „СНС“. Отреждането на горепосочения имот по старите кадастрални
планове твърди, че е било за изграждане на държавни общежития. Такива били изградени и
съответно били съставени актове за държавна собственост: АДС № 320818.01.1963 г„ АДС
№ 3209/18.01.1963 г„ АДС № 3211 от 18.01.1963 г„ АДС №3212/18.01.1963 г., АДС
№3213/18.01.1963 г. От удостоверение изх. № ВС-01-228/19.02.2010 г., издадено от
Министерство на земеделието и храните, също се установявало, че имотът представлява
„друга територия, заета от производствени бази, съществуваща държавна собственост преди
земеразделянето“. Твърди, че липсва идентичност между описаните в нотариалните актове и
записки за вписване, представени от ищците, недвижими имоти, и процесния недвижим
имот. Подробно излага, че ищците не са могли да придобият имота по давност с оглед
характера му. Оспорва представения от ищците КНА като излага, че същият не доказва
правото на собственост. Оспорва и възстановяването на процесния имот по реда ЗВСОНИ.
Оспорва Приемо-предавателен протокол от 26.04.1996 г. на ТОА Панчарево, като твърди, че
в нито един момент имотът не е предаван на ищците и не е било налице основание за
съставяне на този протокол. Сочи, че липсва идентичност между имотите, предмет на
протокола, и процесния недвижим имот. Моли съда да отхвърли предявения иск.
Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът е предявил насрещен отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с искане да се признае за
3
установено, че ищците не са собственици на поземлен имот с идентификатор
35239.6101.2703, с площ 3588 кв.м., предназначен за друг вид производствен складов обект,
вид територия земеделска, с начин на трайно ползване: „За друг вид производствен складов
обект“, стар идентификатор 35239.6101.2680, номер по предходен план 519, при съседи
35239.6101.270. В насрещната искова молба са изложени идентични твърдения, като в
отговора, в частност, че имотът е придобит на основание чл. 6 ЗС, както и че ответниците с
оглед характера на иска, не могат да придобият същия по давност. Ищецът по насрещния
иск моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
Ответниците по насрещния иск са депозирали общ отговор в законоустановения
едномесечен срок, с който оспорват предявения иск като недопустим и неоснователен.
Отново излагат, че държавата не е придобила собствеността върху процесния имот. Твърдят,
че имотът никога не е бил държавен, както и че за него не е действала забраната за
придобиване по давност. Сочат, че имотът е възстановен по реда на ЗВСОНИ. Излагат, че
видно от протокола, с който е предадено владението на 26.04.1994 г. е потвърдено, че
мястото на наследниците на Г. И. Г. е извън обсега на регулационния план, както и че не е и
не следва да бъде одържавяван съгласно Наредба за недвижимите имоти. Сочат, че са
подавали декларации по чл. 14 ЗМДТ, че са заплащали дължимите местни данъци и такси за
имота. Твърдят, че са обработвали и владели без прекъсване имота, като манифестирали
намерението си пред трети лица, включително и пред ищеца по насрещния иск. Излагат, че
представените актове за държавна собственост касаят друг недвижим имот. Сочат, че
удостоверението от Столична община, район Панчарево, удостоверява, че собственици на
недвижимия имот са В. Х., Г. Г., Е. Г. и О. Х., като от писмото се потвърждавало, че до
01.06.1996 г. за техния имот няма съставен акт за държавна и общинска собственост.
Оспорват всички представени актове за държавна собственост, както и приложеното
Удостоверение с изх. № ВС-01-228 от ОСЗ Панчарево относно М. И. В. касаеща имот №
000183 за непредявени реституционни претенции. Този имот сочат, че не касае
собствеността на процесния, тъй като именно ОСЗ Панчарево предало владението на
процесния имот на 26.05.1994 г. Отново излагат, че наследодателят им е закупил имотите
през 1943 г., като мястото му било отнето по Закона за национализацията на частните
индустриални и минни предприятия през 1947 година като празни фабрични места. Тези
места били извън обсега на регулационния план, не били одържавявани. До
национализацията имотът бил във владение на Г. И. Г., поради което било невъзможно да
бъде придобит от държавата. След влизане в сила на ЗВСОНИ считат, че насрещния ищец
не е могъл да придобие имота поради императивната забрана на чл.31 ал.З от Закона за
кооперациите /отм/. А също така, имотът никога не бил владян от държавата. Ответниците
твърдят, че са владели и ползвали имота от 26.04.1994 г. и считат, че са го придобили по
давност. Молят съда да отхвърли предявения иск. Претендират разноски. С допълнение
към отговора на насрещния иск с вх. № 327862/16.10.2024 г., са посочили, че оспорват
насрещния иск като недопустим поради това, че ответникът никога не е владял имота.
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:
По предявения от ищците Г. И. Г. и О. П. Х. срещу държавата отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК:
УКАЗВА на ищците, че в тяхна доказателствена тежест е да установят по делото
правния си интерес.
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да докаже, че е собственик на процесния
имот.
По предявения насрещен отрицателен установителен иск от Държавата срещу Г.
И. Г. и О. П. Х. с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК:
В доказателствена тежест на ищеца е да установи правния си интерес от предявените
искове.
В доказателствена тежест на ответниците е да докажат, че са собственици на
процесните имоти въз основа на сочените от тях придобивни основания.
4
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
СЪДЪТ НАПЪТВА страните към постигането на СПОГОДБА, като им указва, че при
постигането на такава ще бъде възстановена ½ от внесената държавна такса, и че с
постигането й спора им ще бъде разрешен окончателно още в производството пред първата
инстанция.
УКАЗВА на страните, че за намиране на разрешение на техния спор, могат да
използват и процедура по медиация, като по този начин те спестяват време и
непосредствено участват при определяне на взаимоизгодно решение, без да са обвързани от
типичните за съдебното производство формални критерии и предписани рамки на намеса в
отношенията им, като за целта могат да се обърнат към Програма “Спогодби” при
Софийския районен съд, която предлага безплатно провеждане на процедура по медиация.
Повече информация за Програма “Спогодби” може да бъде получена всеки работен
ден от 09.00 часа до 17.00 часа на телефон 02/8955 423 или 0889 515 423 и в Центъра за
спогодби и медиация, който се намира в гр. София, бул. ЦАР БОРИС III № 54, ет. 2, ст. 204
/Софийски районен съд/.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5