Р Е Ш Е Н И Е
№260017 гр.П. 27.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишки окръжен съд , първи
въззивен състав в открито заседание на
седемнадесети юни през две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мина Трънджиева
ЧЛЕНОВЕ: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
и секретаря Галина
Младенова
като разгледа
докладваното от съдията Трънджиева В гр.
д. №220 по описа за 2020 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение по делото от 22.06.2020 година е отменено решение на РС В. , постановено по гр.д.№ 375 по описа на съда за 2019 година ,в частта ,с която е осъден Е.И.Я. *** да отстъпи собствеността и да предаде владението на Е.Ю.К., ЕГН ********** ***, на следния имот: 1/4 ид.ч. от ПИ с идентификатор 10450.502.3450 по кадастралната карта и кадастралните регистри на В., с площ 207 кв. м., административен адрес: ул.“К.” № 57, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), при съседи: ПИ 10450.502.3451,съответно е осъден е Е.Я. *** да заплати на Е. К., сумата 370,00лв. /триста и седемдесет лева/, представляваща обезщетение по чл.59 от ЗЗД ползване на 1/4 ид.ч. от ПИ с идентификатор 10450.502.3450 по кадастралната карта и кадастралните регистри на В., с площ 207 кв. м. без основание в периода от 31.05.2018г. до 05.04.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.04.2019г. до окончателното плащане и отхвърлени предявените искове.
Потвърдено е решението ,в частта ,с която е отхвърлен иска
за обезщетение за разликата над присъдената сума от 370 лева сума до пълния претендиран размер от 1900лв.
и за периода от 05.02.2016г. до
31.05.2018г., както и за законната лихва върху разликата и за лихва за забава
за периода от 13.02.2019г. до 03.04.2019г., като неоснователни.
Присъдени са разноски.
Пред Върховния касационен съд е
образувано производство по касационна жалба на Е.К..
С определение от 21.01.2021 година
ВКС е прекратил производството и върнал
делото на въззивния съд с указания за поправка на очевидна фактическа грешка .
Съдът в производство по чл.247 от ГПК в
изпълнение на указанията на ВКС намира ,че е налице очевидна фактическа грешка
в решението , която следва да бъде поправена.
С първоинстанционното решение РС В. , по гр.д.№ 375 по описа на съда за 2019 година е осъдил Е.И.Я. *** да отстъпи собствеността и да предаде владението на Е.Ю.К., ЕГН ********** ***, на следния имот: 1/4 ид.ч. от ПИ с идентификатор 10450.502.3450 по кадастралната карта и кадастралните регистри на В., с площ 207 кв. м., административен адрес: ул.“К.” № 57, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), при съседи: ПИ 10450.502.3451.
Осъден е Е.Я. *** да заплати на Е. К.,
сумата 370,00лв. /триста и седемдесет
лева/, представляваща обезщетение по чл.59 от ЗЗД ползване на 1/4 ид.ч. от ПИ с идентификатор 10450.502.3450 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на В., с площ 207 кв. м. без
основание в периода от 31.05.2018г. до
05.04.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.04.2019г. до окончателното плащане, като е
отхвърлен иска за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от
1900лв. и за периода от 05.02.2016г. до
31.05.2018г., както и за законната лихва върху разликата и за лихва за забава
за периода от 13.02.2019г. до 03.04.2019г., като неоснователни.
Видно е ,че по отношение на
ревандикационния иск съдът се е произнесъл с диспозитив несъответен на приетото
в момента от правната теория и практика.“Отстъпване на собствеността“ е
очевидно неточна формулировка,тоест , съдът няма същински диспозитив ,с който да е приел за
установено ,че ищецът е собственик.Следва да се отбележи още ,че и ответникът не е оспорил правата на
ищеца.Именно и поради това въззивният съд е постановил съдебното си решение по
този начин.
Още повече ,че по въпроса за собствеността е налице влязло в сила решение - с решение на ОС П. по В гр.д.№ 193 по описа за 2018 година е прието за установено по отношение на Е.Я. ,че Е.К. е собственик на 2/8 идеални части от недвижим имот от 207 кв.м.,препращайки за описанието на имота към скица,като се сочи,че този имот представлява част от УПИ ХХІ-6777 в кв.175 по плана на В., като през 2018 година е одобрена кадастрална карта на гр.В. и имота , описан в диспозитива на решението е заснет с идентификатор 10450.502.3450.
В изпълнение ,указанията на ВКС съдът намира ,че е налице очевидна фактическа грешка , дължаща се на несъответствие на мотивите на решението с постановеното в диспозитива му.
Съдът е приел, тъй като не се спори между страните ,че ищецът е собственик на имот- 2/8 идеални части от недвижим имот от 207 кв.м., част от УПИ ХХІ-6777 в кв.175 по плана на В., заснет с идентификатор 10450.502.3450.Отхвърлил е иска ,поради приетото ,че ответникът не упражнява фактическата власт върху имота.
Съобразявайки указанията на ВКС и мотивите на ТР №4 по т.д.№4/2014 год. на ОСГК ,съдът намира ,че следва да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка ,като диспозитива на решението по отношение на иска по чл.108 от ЗС следва да бъде: Отменя решение на РС В. , постановено по гр.д.№ 375 по описа на съда за 2019 година ,в частта ,с която е осъден Е.И.Я. *** да предаде владението на Е.Ю.К., ЕГН ********** ***, на следния имот: 1/4 ид.ч. от ПИ с идентификатор 10450.502.3450 по кадастралната карта и кадастралните регистри на В., с площ 207 кв. м., административен адрес: ул.“К.” № 57, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), при съседи: ПИ 10450.502.3451.
Потвърждава решението в установителната му част.
По изложените съображения Пазарджишки
окръжен съд
Р Е
Ш И
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение по В грд.д.№ 220 по описа на съда за 2020 година от 22.06.2020 година по отношение на произнасянето по иска с правно основание чл.108 от ЗС ,като диспозитива следва да се чете по следния начин:
ОТМЕНЯ решение на РС В. , постановено по гр.д.№ 375 по описа на съда за 2019 година ,в частта ,с която е осъден Е.И.Я. *** да предаде владението на Е.Ю.К., ЕГН ********** ***, на следния имот: 1/4 ид.ч. от ПИ с идентификатор 10450.502.3450 по кадастралната карта и кадастралните регистри на В., с площ 207 кв. м., административен адрес: ул.“К.” № 57, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), при съседи: ПИ 10450.502.3451. и отхвърля иска в тази част.
Потвърждава решението в установителната му част.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.