Р Е
Ш Е Н
И Е № 422
22.11.2021г., гр. Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Административен съд-Стара Загора,
в открито съдебно заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и
двадесет и първа година, трети касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при секретаря Албена Ангелова
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното от съдия
КОСТОВА-ГРОЗЕВА а.д. №288 по описа на
съда за 2021г.
Производството е по
чл.121, ал.1, т.3, във връзка с чл.104, ал.1 от Закона за държавния
служител /ЗДСл./.
Образувано е по искова молба от Ц.Н.Х. ***, чрез адв. К.,*** баня, като първоначално се претендира осъждане на ответника за заплати обезщетение
на ищцата в размер на 2500лева, явяващи се неплатен остатък от дължимото й се
обезщетение по чл.104, ал.1 от ЗДСл., частично изплатено на 08.03.2021г., за
периода от 14.01.2020г. – 08.03.2020г., ведно със сумата от 50 лева, мораторна
лихва върху обезщетението за период от датата на признаване на уволнението за
незаконно -15.01.2021г. до датата на подаване на исковата молба в съда –
10.05.2021., ведно със законната лихва върху главницата.
Ищцата мотивира, че
със заповед на Кмет на Община Павел баня била уволнена от длъжността директор
на дир. „Стопанска политика и управление на собствеността“ в Община Павел баня,
която заповед била отменено с решение на съда, влязло в законна сила на
15.01.2021г. В шестмесечния период след извършеното незаконно уволнение г-жа Х.
била получавала възнаграждение в по-нисък размер от преди получаваното. Не се
оспорва, че за периода 15.01.2020 г. – 08.03.2020г. Х. била получила
обезщетението по чл.106, ал.2 от ЗДСл., което следвало да се приспадне от
дължимото й се такова по чл.104, ал.1 от ЗДСл.
Ищцата, редовно призована
в с.з. се представлява от пълномощника си. Същият
уточнява, че от ответника била изплатена в периода м. февруари/март на 2021г.
сумата от 2238,72лв., която вероятно се явявало търсеното обезщетение, но не
била в претендирания от ищцата размер, а именно 2500 лева и за това поддържали
иска си, но вече само за разликата от 261,28 лева, ведно със законната лихва
върху нея за посочения в исковата молба период.
В хода по същество претендира, че се държи сумата от 145,74 лв. остатък
от общо дължимото се обезщетение за оставяне без работа, ведно със законната
лихва от датата на плащане 18.08.2021г. Претендират се разноски по представен
списък
Ответникът по иска,
редовно призован, се представлява от адв. П., която претендира отхвърляне на
иска в частта, в която доброволно била заплатената сумата, представлява
дължимото се обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение.
Сочи се, че Община Павел баня не била поканена от ищцата доброволно да заплати
претендираното обезщетение. Почти веднага след образуване на настоящото дело
била изплатена по-голямата част от същото и поради това в тази част искът
следвало да се отхвърли. Претендират се разноски.
Съдът, въз основа на
събрания доказателствен материал по делото, намира за установено от фактическа
страна следното:
Със Заповед №
РД-10-20/14.01.2020г. на Кмет на Община Павел баня било прекратено
служебното правоотношение на Ц.Х..
Заповедта била оспорена пред съда, като с Решение №522/15.01.2021г.,
постановено по а.д. № 10530/2020г., състав на пето отд. на ВАС постановил отмяната й. Решението като
окончателно, влязло в сила на 15.01.2021г.
До Община Павел баня
от Ц.Х. било подадено заявление рег. № ЧР-14-1/28.01.2021г. за възстановяване
на преди заеманата от лицето длъжност, като в отговор на същото Кметът на
общината подал отговор за предприети действия по вземане на решение за промяна
на структурата от ОбС. Видно от приложено копие на
платежно нареждане /л.52/ на 17.06.2021г. от Община Павел баня в полза на Х.
била изплатена сумата от 2238,72лв. за обезщетение за оставане без работа плюс
лихва. На същата дата от Община Павел баня била преведена и сумата от
243,19лв., явяваща се дължим ДОД за Ц.Х. /л.69/. По делото се прилагат
още: справка за актуално състояние на
действащи трудови договори за Х. към 28.01.2021г. /л.88/.
По искане на страните
Съдът назначи по делото основна и допълнителна съдебно-икономическа експертиза.
Съгласно заключението по основната такава на 31.01.2020г. ответникът заплатил
на ищцата сумата от 1 416,60лв. явяваща се обезщетение за не спазен срок
на предизвестието по чл.106, ал.4 от ЗДСл. Тази сума била определена, като от
начисления бруто размер на обезщетението от 1574,00 лева бил отчислен ДОД в
размер на 157,40лв.
В отговор на въпрос
2, експертът в табличен вид определил размер на обезщетението по чл.104, ал.1
от ЗДСЛ /кол.2/, посочил начислени брутни трудови възнаграждения от друг
работодател за периода от 06.03.2020г. до 13.07.2020г. /кол.3/ и разликата
между заплатите по чл.104, ал.1 и чл.104, ал.2 от ЗДСл. /кол.4/. В резултат на
тези изчисления ВЛ М. сочи, че за 6 месечния период по чл.104, ал.1, изр. второ
от ЗДСл., а именно от 14.01. – 13.07.2020г. дължимото се обезщетение било в
размер на 5238,95лв. В колона втора на таблицата на стр.3 от заключението се
сочи за същия период сумата от 9487,43 лева.
Съгласно отговора на
въпрос трети от заключението на ВЛ М.,*** баня били извършени начисления във
фишовете за работна заплата за ищцата, както следва: за м. 02/20г. начислена
сума от 1574, лв., удържан данък общ доход - 157,40лв., получена чиста сума
1416,60лв., изплатена на 27.02.2020г. За м. 03/20г. начислена сума в бруто
размер от 1165 лв. , удържан ДОД – 116,50лв. и получена чиста сума от 1048,00
лв., изплатена на 30.03.2020г. ВЛ сочи, че това следвало да се явяват суми,
представляващи обезщетението по чл.106, ал.2 от ЗДСл.
Според заключението
на ВЛ, от определения общ размер на обезщетението по чл.104, ал.1 от ЗДСл. от
5238,95лв. бил приспаднат ДОД от 523,90лв. и оставала чиста сума от 4715,06лв.
Така окончателният размер на обезщетението по чл.104, ал.1, изр. второ от ЗДСл.
след приспадане на обезщетението по чл.106, ал.2 от ЗДСл. било в размер на
2499,95лв., което било облагаемо с ДОД от 249,99лв. или оставала чисто сума в
размер на 2249,96лв.
ВЛ сочи, че на
17.08.2021г. с платежно нареждане от Община Павел баня в полза на ищцата била
преведена сумата от 2238,72лв. с основание обезщетение за оставяне без работа и
лихва, като чистата сума за оставане без работа по изчисления на ответника била
в размер на 2188,72лв. и лихва в размер на 50 лева. Така според експерта се
явявала разлика за изплащане до пълния дължим размер на обезщетението по
чл.104, ал.1 от ЗДСл. в размер на 61,24лв. Изчислената от ВЛ мораторна лихва
върху сумата от 2249,96лв. /окончателно дължимото се обезщетение/ била в размер
на 72,50лв. за периода 15.01.21г. до 10.05.2021г.
Според допълнителното
заключение на ВЛ М., върху окончателно дължимото се обезщетение по чл.104, ал.1
от ЗДСл. от 2499,95лв. за периода 15.01.21г. до 17.08.21г. дължимата се лихва
за забава е в размер на 62,50лв.
При така установеното
от фактическа страна, от правна Съдът намира следното:
Искът е процесуално допустим по арг.
на чл.125 от ЗДСл., предявен от активно легитимирано лице и против пасивно
легитимираната страна.
По делото
няма спор, че с решение на
съд, влязло в законна сила на 15.01.2021г., е отменен актът на Кметът
на ОБщина Павел баня за
прекратяване на служебното правоотношение на ищецата. Също така няма спор
по делото, а и видно от приложените
писмени доказателства, ищцата в 6
месечния период по чл.104, ал.1, изр. второ от ЗДСл. не е заемала длъжност по друго
служебно правоотношение, но е била в трудово правна връзка с друг работодател.
Приложимо в настоящият случай е особеното производство по чл.121, т.3, вр. с чл.104, ал.1 от ЗДСл. Материално-правните предпоставки, които се установяват в чл.104, ал.1 от ЗДСл. са: отмяна на заповедта
за прекратяване като незаконосъобразна от съда или
от органа по назначението, обстоятелство, което безспорно се установява
по делото, което дава право
на обезщетение за цялото време
на оставяне без работа, съотв. за разликата в получаваните заплати, като последното също се установява
по несъмнен начин. Тогава се дължи обезщетение в размера на основната си заплата, но за
срок не повече от 6 месеца. Базата за изчисляване на този размер
е определената основна заплата на възстановения
служител към момента на признаването
на уволнението за незаконно или
на неявяването му да заеме
службата. По делото се установява,
че с нарочно заявление от 28.01.2021г., т.е. в срока по чл.122, ал.1 от ЗДСл., Х. прави искане да встъпи в длъжността,
на която е възстановена от съда, считано от
15.01.2021г., като
по повод на това заявление,
е издадена друга заповед на Кмета
на Община Павел баня, постановяваща отново прекратяване на служебното й
правоотношение с Община Павел баня
По делото се установява
по безспорен начин, че основната заплата
на служителката, която се взема
като база за изчисляване размера на дължимото
се обезщетение, съобразно чл.104, ал.1 от ЗДСл., е 1574,00лв. или за
целият 6 м. период ВЛ определя общо размер от 9487,43 лв. /вж. таблицата на
стр. 3 от заключението/. Тъй като се установява, че в периода от шестте месеца
ищцата е наета по трудово правоотношение при друг работодател, където получава
по ниско възнаграждение, то дължимото се обезщетение е разликата от общо
дължимото се до размер на основното възнаграждение по служебното
правоотношение, като ВЛ го определя в размер на 5238,95лв. Този размер не се
оспорва от страните и съдът го намира за правилно определен. Тъй като по арг. на чл.24, ал.1, т.8 от ЗДДФЛ, върху този доход се
дължи от лицето данък, то чистата сума за получаване е в размер на 4715,06лв.
Тъй като
прекратяването на служебното правоотношение е поради съкращаване на длъжността,
то на ищцата се е следвало обезщетението по чл.106, ал.2 от ЗДСл. за срок от
два месеца, ако друго не е уговорено, като такова не се установява в този
случай. Установява се по несъмнен начин, че за м. 02 и м.03/2020г. от ответника
са начислени и изплатени обезщетенията по чл.106, ал.2 от ЗДСл. в размери съотв. 1416,60лв. и 1048,50лв. /вж. заключението писмените
доказателства/ или общо 2465,10лв., след приспадане на дължимия се от лицето
ДОД. Тази сума следва да се приспадне от общо дължимата се такава за
обезщетението по чл.104, ал.1 от ЗДСл. от 4715,06лв. това е така, защото обезщетението по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл
се следва при прекратяване на служебното правоотношение, а след признаване на уволнението
за незаконно е налице отпадано
основанието за изплащане на същото, съотв. то се явява изплатено
на отпаднало правно основание. Ето защо и подлежи на приспадане от дължимото се обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. Така
дължимият остатък на обезщетението по чл.104, ал.1 от ЗДСл. е в размер на
2249,96лв. Също не е спорно и се установява от експерта, че на 17.08.2021г. ответникът
привежда на Х. сума в размер на 2238,72лв., която според ВЛ включва сумата от
2188,72лв. главница и 50 лв. лихва. Дължимият се размер на обезщетението по
чл.104, ал.1 от ЗДСл. е в размер на 2249,96лв., заплатен е 2188,72лв. или
остава не платена разлика от 61,24 лв. към датата на приключване на съдебното
дирене.
Ищцата претендира обезщетение по чл.104, ал.1 от ЗДСл. в
размер на 2500 лева, като искът се поддържа в този размер до приключване на
съдебното дирене, без да се прави изменение /намаление/ на иска в с.з. Ето защо, Съдът намира, че при така установеното пред
него, исковата претенция по чл.104, ал.1 от ЗДСл. се явява основателна
единствено до размера от 61,24 лева, като следва да се отхвърли като неоснователен до пълно заявения от
ищцата размер от 2500 лева.
Съгласно подадената искова молба, ищцата претендира и
присъждане на сума в размер на 50 лева, мораторна лихва върху обезщетението за
период от 15.01.2021г. до 10.05.2021г. Съобразно установеното по делото чрез
експертизата, към 17.08.2021г. с едно общо платежно нареждане е заплатена на
ищцата и сума за лихви, като според ВЛ такива са определени в размер на 50
лева. Това не се оспори от ищцата. От експертизата на ВЛ М. се установява, че
дължимата се мораторна лихва върху главницата от 2249,96лв. /обезщетение по
чл.104, ал.1 от ЗДСл./ е равна на 72,50 лв. за период от 15.01. – 10.05.21г. От
ищцовата страна обаче няма надлежно извършено
изменение /увеличение/ на иска в тази му част, поради което и с оглед безспорната
установеност на заплатена лихва върху дължимото се обезщетение по чл.104, ал.1
от ЗДСл. от 50 лева, то тази искова претенция следва да се отхвърли изцяло като
неоснователна.
В така подадената искова молба се съдържа искане за
присъждане на законна лихва върху главницата, считано от 10.05.2021г. до
окончателното й заплащане, което искане се явява основателно, но върху размера
на дължимото се такова, което се установява да е 61,24 лв. Ищцата няма предявен иск за
присъждане на лихва за забава върху сумата от 2500 лв. за периода 15.01.2021г.
– 17.08.2021г., поради което и съдът не следва да присъжда такава.
И двете страни претендират разноски по делото, като с
оглед частичната основателност на претенциите, Съдът намира, че всяка от
страните има право на такива, съразмерно на уважената/отхвърлената част от
иска. Ищецът претендира и удостоверява направени разноски в размер на общо 1150
лв., съгласно списъка по чл.80 от ГПК, а ответникът удостоверява направени
разноски в размер на 556лв., заплатено възнаграждение да един адвокат от 456лв.
и 100 лв. депозит за ВЛ. Така на ищеца се следват разноски в размер на 28,18лв., което представлява 2,45 % от
уважената част от исковете, а на ответника се следват разноски в размер на 542,38лв., съразмерно на отхвърлената
част от исковете.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Община
Павел баня, Булстат ********* да заплати на Ц.Н.Х. *** сумата от 61,24 лв., представляваща обезщетение по чл.104, ал.1 от ЗДСл. за периода
от 14.01.2020г. до 13.07.2020г., ведно със законната
лихва върху същата, считано от датата на исковата молба до пълното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен иска на
Ц.Н.Х. *** за заплащане на обезщетение
по чл.104, ал.1 от ЗДСл. за размера
над 61,24 лв. до пълно предявения иск от 2500,00лв.
ОТХВЪРЛЯ изцяло
като неоснователен иска на Ц.Н.Х. *** за заплащане на
мораторна лихва от 50 лв., за периода от 15.01.2021г. до 10.05.2021г.
ОСЪЖДА Община
Павел баня, Булстат ********* да заплати на Ц.Н.Х. ***, ЕГН
********** направените от
нея разноски по
делото в размер на 28,18 лева.
ОСЪЖДА Ц.Н.Х. ***, ЕГН
********** *** баня деловодни
разноски в размер
на 542,38 лева.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: