Р Е Ш Е Н И Е
№ ІІ - 260180 29.09.2020г. гр.
Бургас
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Бургаският окръжен съд гражданска колегия, втори въззивен състав
На двадесет и девети септември 2020
година
В закрито заседание в следния състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня
Русева-Маркова
Елеонора Кралева
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова
гражданско дело номер
1130 по описа
за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод депозирана жалба от К.З.К. от гр. ***, със
съдебен адрес – гр. Бургас, ул. „Васил Левски“ № 54, ет. 3 против действията на
Частен съдебен изпълнител Наско Георгиев по изпълнително дело № 20178020401491,
изразяващи се в Разпореждане с изх. № 7003/04.03.2020г., с което е отказано
постановяване на прекратяване на изпълнителното производство. В жалбата се
претендира да бъде отменено атакуваното разпореждане и да бъде постановено да
се прекрати изпълнителното производство. В жалбата се посочва, че прекратяване
на производството по изпълнителното дело е поискано от жалбоподателя с молба от
28.02.2020г., като счита, че поради настъпилата хипотеза на чл. 433, ал. 1, т.
8 от ГПК същото е погасено по силата на закона поради това, че предвидения в
същата правна норма срок е изтекъл, тъй като последното изпълнително действие,
поискано от взискателя е постъпило в деловодството на частния съдебен
изпълнител на дата – 21.12.2017г. с молбата за образуване на изпълнителното
дело от страна на взискателя – „Водоснабдяване и Канализация“ ЕАД със седалище
гр. Бургас, което означава, че предвиденият в закона двегодишен срок е изтекъл.
Ответната
страна по жалбата – „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД със седалище гл. Бургас
– взискател в изпълнителното производство депозира по делото възражение, в
което претендира депозираната жалба да бъде отхвърлена, тъй като е
неоснователна. В отговора се посочва, че от значение е, че към момента на
изявяване на отказа на съдебния изпълнител на дата – 04.03.2020г. не е изтекъл
двугодишния срок от налагането на възбрана върху собствения на длъжника
недвижим имот. Посочва се, че от страна на взискателя е била подадена молба за
налагане на възбрана върху недвижим имот през месец февруари – 2018г., която
впоследствие е била уважена и е наложена възбрана върху имота от страна на
съдебния изпълнител и поради тази причина към датата на отказа на съдебния
изпълнител от 04.03.2020г. не са изтекли 2 години от датата, на която
възбраната е била вписана в имотния регистър, а именно – 07.03.2018г.
По
делото са депозирани и Мотиви от страна на Частен съдебен изпълнител – Наско
Георгиев, в които се посочва, че жалбата е недопустима поради липса на предмет
на жалбата. Посочва се в мотивите, че в случай, че съдът не уважи това възражение,
то жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна, тъй като между
поисканите и извършени изпълнителни действия няма изтекъл период от две и
повече години, за да се счита, че изпълнителното производство е прекратено по
закон.
Бургаският
окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите
на закона и представените по делото доказателства намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По
делото безспорно се установява, че изпълнително дело № 20178020401491 по описа
на Частен съдебен изпълнител Наско Георгиев е образувано въз основа на Молба с
вх. № В-49642 от 21.12.2017г. по описа на ЧСИ от „Водоснабдяване и канализация“
ЕАД и представен Изпълнителен лист от 06.01.2017г., издаден от Районен съд –
Несебър по частно гр. дело № 1060/2016г. по описа на НРС, по силата на който е
осъден К.З.К. да заплати на кредитора „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД със
седалище гр. Бургас сума в размер от 426, 88 лева, представляваща стойността на
доставена питейна вода и отвеждане на отпадъчни води за периода от 16.07.2014г.
до 25.08.2016г. за обект, находящ се в к.к. ****, к-с ****, блок *, сграда *,
ет. *, ап. **, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
23.11.2016г. до изплащане на вземането, сумата от 25 лева, представляваща
държавна такса и сумата от 300 лева, представляваща възнаграждение за
юрисконсулт.
С
Разпореждане от 21.12.2017г. съдебният изпълнител е образувал изпълнително дело
№ 20178020401491 по повод на депозираната Молба от страна на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД и представен Изпълнителен лист от 06.01.2017г., издаден от
Районен съд – Несебър по частно гр. дело № 1060/2016г. по описа на НРС.
Видно
от изпълнителното производство с Постановление от 01.03.2018г., съдебният
изпълнител е наложил възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника.
По
делото е депозирана Молба от длъжника с вх. № 27.12.2019г., с която се
претендира изпълнителното производство да бъде прекратено на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК, тъй като последното изпълнително действие, поискано от
взискателя е постъпило в деловодството на съдебния изпълнител на 21.12.2017г.
Върху самата молба, съдебният изпълнител е поставил разпореждане, че следва да
се даде отговор на длъжника, че по делото няма данни за перемпция. По делото е
изпратено (лист 30 от изпълнителното производство), че по повод на депозирана
Молба В – 18993 от 27.12.2019г., съдебният изпълнител отговора, че по
изпълнителното дело не се съдържат данни за прекратяване на производството,
предвид възложените от взискателя правомощия по реда на чл. 18 от ЗЧСИ.
Съобщението е получено от страна на длъжника чрез неговия процесуален
представител на дата – 06.01.2020г.
По
делото е депозирана Жалба с вх. № В-2083 от 20.01.2020г. от К.З.К. против
Разпореждане с изх. № 41223/31.12.2019г. по описа на ЧСИ Наско Георгиев, с
което е отказано постановяване на прекратяване на изпълнителното производство.
Видно от изпълнителното производство - жалбата е оставена без движение и
впоследствие - с Разпореждане с изх. № 4714/13.02.2020г. жалбата на К.З.К. с
вх. № В 2083/20.01.2020г. е върната поради неотстраняване на нередовностите.
Съобщение
за връщане на жалбата поради неотстраняване на допуснатите нередовности е
връчено на длъжника чрез неговия процесуален представител на дата –
14.02.2020г. и по делото няма данни това разпореждане на съдебния изпълнител да
е атакувано от страна на длъжника К.З.К..
По
делото е постъпила нова Молба с вх. № В-6870 от 24.02.2020г. от К.З.К., с която
отново се отправя молба да бъде прекратено изпълнителното производство. Видно от изпълнителното дело върху молбата е направено отбелязване от
страна на съдебния изпълнител, че следва да се отговори на молителя, че на
идентична молба от 27.12.2019г. е било отговорено и съобщение за този отговор е
получен от страна на адвокат Фотева на 06.01.2020г. Съобщение от страна на
длъжника е получено на 26.02.2020г. (лист 34 от изпълнителното производство).
По
делото е депозирана Молба с вх. № В-7601 от 28.02.2020г. от страна на длъжника,
с която е отправено ново искане за прекратяване на изпълнителното производство.
Съдебният изпълнител е постановил Разпореждане от 28.02.2020г., че вече е
отговорено на длъжника (лист 35 от изпълнителното производство), което
разпореждане е получено на 05.03.2020г. с отбелязване, че се съобщава
разпореждане с изх. № 7003/04.03.2020г. (лист 34 от изпълнителното производство
- гръб). Именно това Разпореждане от 28.02.2020г. (изх. № 7003/04.03.2020г.) е
атакувано от длъжника с настоящата жалба. По делото няма данни кога тази жалба
е входирана в деловодството на съдебния изпълнител, поради което и настоящата
инстанция следва да приеме, че същата е допустима и да я разгледа по същество.
На
основание чл. 435, ал. 2 от ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния
изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение.
С
оглед приетото в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.05.2015г., постановено
по тълкувателно дело № 2/2013г. по описа на ВКС на РБ прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ) – насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и
т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица.
В
конкретния случай е безспорно, че взискателят – „Водоснабдяване и канализация“
ЕАД със седалище гр. Бургас при депозирането на молбата за образуване на
изпълнителното производство на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ е отправил
искане до съдебния изпълнител да бъде проучено имущественото състояние на
длъжника и да бъде определен начина на изпълнението и способите, които са нужни
за изпълнение на вземането. Безспорно е и обстоятелството, че с Постановление с
изх. № 5108/01.03.2018г., съдебният изпълнител е наложил възбрана върху
недвижим имот, собственост на длъжника К.З.К.. Видно от представеното
изпълнително дело, ЧСИ е депозирал и Молба да бъде вписана наложената възбрана
и видно от направеното отбелязване възбраната върху описания недвижим имот е
вписана на 07.03.2018г.
На
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява
с постановление, когато взискателят не поиска извършване на изпълнителни
действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.
Мотивиран
от изложеното и като взе предвид извършените от страна на Частен съдебен
изпълнител Наско Георгиев принудителни действия, съдът намира, че с оглед на
установените до този момент предприети
такива – последното извършено принудително действие от страна на съдебния
изпълнител (въз основа на упълномощаване по смисъла на чл. 18 от ЗЧСИ) е
налагането на възбрана за обезпечение на вземането от 01.03.2018г. и съответно
– нейното вписване на 07.03.2018г. Последното отправено искане от страна на
длъжника за прекратяване на производството по изпълнителното дело е от
28.02.2018, тоест – към момента на отправяне на това искане – 28.02.2018г. по
делото не е изтекъл изискуемия се двугодишен срок, за да се приеме, че са
настъпили предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и правилно и
законосъобразно към датата на депозиране на молбата, предмет на настоящото дело
– вх. № В-7601 от 28.02.2020г., съдебния изпълнител е констатирал, че не следва
да бъде прекратявано изпълнителното производство - от последното поискано изпълнително
действие не са изминали две години. Мотивиран от изложеното – настоящата
инстанция намира депозираната жалба за неоснователна и счита, че същата следва
да бъде оставена без уважение.
Мотивиран
от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозираната Жалба
от К.З.К. от гр. ***, със съдебен адрес – гр. Бургас, ул. „Васил Левски“ № 54,
ет. 3 против действията на Частен
съдебен изпълнител Наско Георгиев по изпълнително дело № 20178020401491,
изразяващи се в Разпореждане с изх. № 7003/04.03.2020г., с което е отказано
постановяване на прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис
от постановеното решение да се изпрати на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.