Р
E Ш Е
Н И Е
№
………., 08.04.2021
година, град София,
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IІ-ри
брачен въззивен състав, в публично
съдебно заседание на осми април през 2021 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Галя Митова
ЧЛЕНОВЕ
: Валентина Ангелова
Милен Евтимов
При секретаря Мариана Ружина,
след
като разгледа докладваното от съдия
Ангелова,
гражданско дело № 5619 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е въззивно - по реда на чл. 258 и
следващите от ГПК.
С решение № 299334/11.12.2019 г., постановено по
гражданско дело № 69417 по описа за 2018 г. на Софийски районен съд, 37 състав,
бил отхвърлен предявеният от Д.С.Ч. срещу В.Д.Ч., действаща чрез своята майка и
законен представител А.А.Д., иск с правно основание
чл. 150, предложение І и ІІІ във връзка с чл. 143, ал. 2 от СК – за намаляване
на издръжката, определена с решение № 73685/27.03.2017 г., постановено по
гражданско дело № 42155 по описа за 2016 г. на СРС, 92 състав, влязло в сила на
19.04.2018 г. от 300 лева на 130 лева, считано от 23.10.2018 г., като
неоснователен, като Д.С.Ч. бил осъден да заплати по сметка на СРС държавна
такса в размер на 244,80 лева.
Недоволен от така постановеното решение останал ищецът
в първоинстанционното производство Д.С.Ч. (въззивник в настоящето производство), който обжалва същото над
размера от 153 лева до определения размер на издръжката от 300 лева. В жалбата
си излага оплаквания за неправилност за постановяването му при съществени
нарушения на процесуалните правила, като излага подробни съображения. Счита, че
съдът едностранчиво обсъдил събраните по делото доказателства, като не отчел
доводите му, изложени в производството, а отделно от това ограничил
възможността му да ангажира доказателства. Счита за неправилни изводите на съда
за това, че издръжката може да бъде намалена единствено ако ищецът докаже
намаляване на доходите си, а не обсъдил месечно необходимите суми за издръжката
на детето В. и доходите на майката. Оспорва изводите на съда, че липсват
доказателства за намаляване на доходите му, като се позовава на справка на НАП,
според която доходите му са два пъти по-ниски в сравнение с периода
август-октомври 2016 г., като счита, че съдът неправилно включил получаваните
от него командировъчни при преценка на материалната му възможност да заплаща
присъдената в полза на детето В. издръжка, доколкото същите суми варирали по
размер и покривали екзистенциалните му нужди за
времето на командироването, поради което не представляват доход. Съдът също
така не разгледал доводите му досежно жизнения стандарт в страните, където бил командирован,
времето на тези командировки, способите за спестяването на тези средства и как
това се отразява върху качеството на живот на самия ищец, както и намаляването
на нуждите на самата В., поради намаляване на посещаваните от нея платени извънкласни
форми на обучение. Доколкото съдът не изложил мотиви по всички доводи на
страните, решението се явявало и необосновано. Моли съда да постанови решение,
с което да отмени решението на Първоинстанционният съд в, като уважи исковата
му претенция и намали издръжката на детето В. до размера от 153 лева.
Претендира сторените деловодни разноски, както за въззивното, така и за
първоинстанционното производство.
В хода на съдебното дирене, чрез пълномощника си,
поддържа въззивната си жалба и пледира за нейното уважаване. Претендира
разноски по представен списък. Не прави възражение по разноските на другата
страна.
В срока по чл. 263 от ГПК ответникът в
първоинстанционното производство – малолетната В.Д.Ч., действаща чрез своята
майка и законен представител А.А.Д., оспорва въззивната жалба на ищеца като неоснователна, като счита
обжалвания съдебен акт за правилен, законосъобразен и обоснован, като моли съда
да потвърди същия. Излага подробни съображения за изразеното становище. Сочи,
че в настоящето производство съдът не дължи определяне на месечно необходимата
сума за издръжката на детето, доколкото не е сезиран с иск за нейното изменение
поради намаляване на разходите за издръжката й. Счита, че първоинстанционният
съд правилно е формирал извод за материалните възможности на въззивника да
участва в издръжката на своята дъщеря, като е преценил всички елементи,
формиращи неговия доход, като изводът му, че липсва съществено и трайно
изменение на доходите му в сравнение с дохода, преценен при присъждане на
увеличената издръжка за детето в размер на 300 лева. В този период ищецът не е
оставал без работа и не е изпадал в състояние на трайна или продължителна
неработоспособност, като е реализирал доходи, поради което липсва трайно изменение
на възможностите на този родител да дава издръжка в посочения размер на
малолетната си дъщеря. Извън това, счита, че намаляването на издръжката за
детето В., дължима от неговия баща, не е в интерес на самото дете, което било
установено по делото, заедно с все по-нарастващите нужди на малолетната от
средства за издръжка. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди
обжалвания съдебен акт. Претендира сторените деловодни разноски.
В хода на съдебното дирене, чрез пълномощника си по
делото, поддържа заявеното в отговора си становище и пледира за потвърждаване
на обжалвания съдебен акт. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение по
днес представения договор за правна защита и съдействие. Не представя списък на
разноските. Не прави възражение по разноските на другата страна.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, имащо интерес от
обжалването, като отговаря на изискванията на чл. 261 от ГПК, поради което същата
е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
При
произнасяне по спора, въззивния съд съобрази следното :
Първоинстанционния Софийски районен съд бил сезиран с
предявени от Д.С.Ч. иск по чл. 150 във връзка с чл. 143, ал. 2 от СК – за намаляване
на присъдена с решение, постановено по гражданско дело № 42155/2016 г. на СРС, 92
състав, издръжка, дължаща се от родител на ненавършилото пълнолетие дете –В.Д.Ч.,
малолетна, действаща чрез своята и законен представител А.А.Д.,
от 300 лева на 130 лева месечно, считано от датата на предявяване на исковата
молба на 23.10.2018 г..
Ищецът твърдял, че след определянето на тази издръжка,
възможностите му да я заплаща са се променили, поради което не може да продължи
да я заплаща в този размер.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото постъпил писмен
отговор от малолетната ответница, която действащи чрез своята майка и законен
представител изразила становище за неоснователност на исковата претенция.
За да постанови обжалваният съдебен акт,
Първоинстанционният Софийски районен съд, приел за установена следната
фактическа обстановка :
Между страните нямало спор, че малолетната ответница В.Д.Ч.,
родена на *** г. е дете на ищеца Д.С.Ч., като с решение по гражданско дело №
42155/2016 г., влязло в сила на 19.04.2018 г. бил осъден да й заплаща увеличен
размер месечна издръжка от 300 лева, вместо заплащания до този момент размер от
80 лева. Представени били доказателства, че ответницата посещава ПК „Спартак“
три пъти седмично, като освен нея, майката имала още три други малолетни деца.
По делото бил приет социален доклад на ДСП „Красно
село“ според който основни грижи за отглеждането и възпитанието на детето се
полагали от майката и нейният съжител. В заключение се правел извод, че в
интерес на детето В. е родители й да си поделят разходите, свързани със
задоволяване на базовите й потребности, като с израстването на детето се
увеличават и нуждите му.
От представените справки на НАП и НОИ и от удостоверение,
издадено от „Дискордиа“ АД, се установявало, че
ищецът работел по трудово правоотношение на длъжност „шофьор“ от 02.01.2018 г.
в посоченото дружество, като за периода месец април 2018 г. – месец април 2019
г. получавал средномесечно брутно възнаграждение в
размер на около 530 лева, както и командировъчни за същия период, в размер на
1872,30 лева средно месечно или за същият период имал брутен средно месечен
доход в размер на 2402,59 лева. От служебна бележка от 16.05.2019 г. се
установявало, че ищецът ежемесечно получавал суми за командировъчни разходи, с
изключение на месеците април и май 2018 г.
При тази фактическа установеност, Първоинстанционният
съд приел иска за частично основателен и постановил обжалвания съдебен акт.
Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след
като взе предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции
доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство и съобрази
приложимия закон, по свое убеждение, приема за установено следното :
Въззивният съд споделя приетата за установена в
първоинстанционното производство фактическа обстановка. Същата се установява от
събраните в първоинстанционното
производство писмени доказателства, от които относими към предмета на доказване
се явяват следните такива – решение № 73685/27.03.2017 г., постановено по
гражданско дело № 42155/2016 г. на СРС, 92 състав, влязло в сила на 19.04.2018
г.; удостоверение за раждане на детето В.; удостоверение за брутното трудово
възнаграждение на въззивника; служебна бележка, издадена на малолетната
въззиваема от ПК „Спартак“; удостоверение за раждането на детето С.Т.Б.и
удостоверение за семейно положение, съпруг и деца на А.А.Д.,
справки на НОИ, НАП, удостоверение за извършени маршрути и дестинации за
периода от 01.06.2018 г. -15.05.2019 г.; приемо-предавателен
протокол; служебна бележка за получени командировъчни в периода 01.06.2018 г.
до 30.04.2019 г.
Други доказателства за твърденията на страните не се
събраха в настоящата съдебна инстанция.
При тази
фактическа установеност, въззивният съд достигна до следните изводи от правна
страна :
Жалбата е неоснователна по изложените в нея доводи.
Законът допуска намаление на предходно определена
издръжка само при изменение на обстоятелства, въз основа на които тя е
присъдена в определен размер. За да възникне това право, е необходимо да са
настъпили, след определянето й, трайни съществени промени в нуждите на детето в
посока увеличаване на имуществото му и/или намаляване на нуждите му или
намаляване възможностите на родителя, дължащ издръжката, да я доставя. В
случая, с оглед наведените от жалбоподателя и ищец твърдения, следва да се
изследва само наличието на трайно и съществено изменение във възможностите на
задължения родител да осигурява присъдената издръжка. Тук следва да се
отбележи, че именно тези са обстоятелствата, на които последният основава
исковата си претенция, като други обстоятелства, касаещи материалните
възможности на майката и нуждите на детето от така определената издръжка, не са
били надлежно навеждани от него в първоинстанционното производство (писмено, с
молба, с препис за връчване на другата страна). В този смисъл, доводите в
жалбата, касаещи месечно необходимите суми за издръжката на детето, доходите на
майката и намаляването на нуждите на самото дете, не подлежат на разглеждане,
доколкото е недопустимо същите да бъдат наведени за първи път пред въззивната
инстанция. Извън това, първоинстанционният съд е разяснил на страните носената
от тях доказателствена тежест при докладване на делото, като въззивникът не е
възразил по указанията на съда за подлежащите на установяване от него факти,
попадащи в предмета на доказване по делото. Следва да се отбележи, че тези
указания на съда са правилни, като се споделят от настоящият въззивен състав,
като обстоятелствата, за които се отнасят посочените доводи в жалбата, не
попадат в предмета на доказване по делото. Същите обстоятелства са били в
предмета на доказване по гражданско дело № 42155/2016 г. по описа на СРС, 92
състав, което е влязло в сила само шест месеца преди завеждане на исковата
молба. Ето защо настоящият съдебен състав споделя прецизните правни изводи на
първоинстанционния съд досежно липсата на трайни изменения на възможностите на
въззивника да дава издръжка на низходящата си в присъдения размер. Следва да се
отбележи, че той не е ангажирал доказателства за доходите, които получавал към
момента на определяне на издръжката, чието изменение се иска, а ангажирал
единствено доказателства за своите доходи и трудова заетост впоследствие.
Изводи за това обстоятелство (материалните му възможности към момента на
определяне на издръжката от 300 лева на детето В.) не могат да бъдат изведени
от събраните по делото доказателства, а решението, с което същата е определена
съдържа данни за доходите, реализирани от въззивника единствено в периода месец
август 2016 г. до месец октомври 2016 г.,
включително, в който период облагаемият му доход варирал от 1190,48 лева до
2175 лева, като средномесечния му размер за същия
период е приблизително от 1561 лева. Същевременно, от същото решение е ясно, че
устните състезания са приключили на 20.03.2017 г., като липсват доказателства
за доходите на въззивника към този момент. Липсват и доказателства за доходите
му до 19.04.2018 г., когато посоченото решение е влязло в сила. Следователно не
може да се приеме, че през целия релевантен период, до влизане в сила на това
решение въззивникът е реализирал доходи в посочения размер, още повече, че
според представените от самия него доказателства, считано от 02.01.2018 г.
същият е в трудово правоотношение с „Дискордиа“ АД,
където заема длъжността „шофьор“ и се осигурява върху заплата в размер, близък
до минималния такъв. В този смисъл доводите му за трайно намаление на доходите
с повече от два пъти в сравнение с доводите му, при определяне на този размер
на издръжката за малолетната му дъщеря са изцяло неоснователни и в противоречие
с доказателствената съвкупност по делото.
Анализът на доказателствената съвкупност, включително
и собствените твърдения на въззивника сочат, че за периода 28.05.2018 г. до 30.05.2019
г. същият реализирал множество курсове като шофьор при посочената транспортна
фирма извън страната, като най-дългият престой, който той имал между крайната
дата на курс, удостоверен с представеното удостоверение и началната дата на
следващ курс е около 20 дни, а обичайният престой удостоверен със същият
документ е значително по-кратък и варира от ден-два до десетина дни. Същевременно,
за периода 01.06.2018 г. до 30.04.2019 г. му били изплатени командировъчни
средства в общ размер на 20 595,30 лева, което за този период от
единадесет месеца, предполага да е получил допълнителни плащания със
средномесечен размер от 1872,30 лева, които средства са покривали екзистенциалните му нужди от осигуряване на собствена
издръжка за целия период на командироването му, посочен в представената
справка. Времето, през което същият не е изпълнявал курсове и се е намирал в
страната е пренебрежимо малко, като дори да не е успял да задели средства от
предоставените му командировъчни такива, същият спокойно би могъл да покрие
нуждите си от издръжка и след като заплати така определената в полза на
малолетната му дъщеря издръжка. Освен това, по делото не се представиха и
доказателства за причините за прекратяване на трудовото правоотношение на
въззивника с работодателя „Шанс-ПН“ ООД, при когото същият е реализирал
посочените доходи през периода септември – октомври 2016 г., както и кога е
станало това, поради което твърдяната промяна на доходите му при встъпване в
трудово правоотношение с „Дискордиа“ АД не се
установява по несъмнен начин. Недоказаните твърдения не са факти, не пораждат
никакви правни последици и не следва да бъдат зачетени от съда при неговото произнасяне
по съществото на спора. В този смисъл, следва да се приеме, че независимо от
устройването си на друго работно място, въззивникът разполага с материалната
възможност да осигурява присъдената издръжка за детето В., както и да разполага
с достатъчно свободни средства да осигурява собствената си издръжка и нужди.
С оглед пълнота на изложението, следва да се отбележи,
че като основание за исканото изменение на издръжката, в исковата молба се сочи
разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК, касаеща минималния размер на издръжката
на едно дете. Следва да се има предвид, че посочения от законодателя минимален
размер издръжка се определя в тежест на родители, чиито доходи са в размер на
минималната работна заплата или при налични обстоятелства, ограничаващи или
изключващи работоспособността на родителя. В процесната хипотеза такива
обстоятелства не са налични. Извън това, понастоящем, към датата на приключване
на устните състезания по делото, размерът на издръжката от 153 лева е под
предвидения от законодателя с посочена разпоредба минимален размер на
издръжката на едно дете, който от 01.01.2021 г. е
вече в размер на 162,50 лева.
При цялостната проверка на обжалвания съдебен акт в
тази му част, съдът не констатира наличието на сочените в жалбата оплаквания.
Все пак следва да се отбележи, че в първоинстанционното производство липсват
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели като резултат
до ограничаване на възможностите на страните за равнопоставено участие в
производство, включително и при проверката и събиране на доказателства и
изясняване на спора от фактическа страна. Не се сочат конкретни императивни
материално правни норми, които да са били нарушени с постановяването на
обжалвания съдебен акт, като при цялостната си проверка за валидност и
допустимост на същия, въззивният съд също не направи положителни констатации в
тази насока.
Съобразно изложеното въззивният съд намира жалбата на
ищеца за изцяло неоснователна.
По разноските
:
Претенция за разноски има и от двете страни, като с
оглед изхода на спора, основателна се явява само претенцията на въззиваемата
страна. Съобразно представения договор за правна защита и съдействие, сключен
между малолетната въззиваема чрез нейната майка и законен представител и
адвокат С.И., за процесуалното си представителство на тази страна е договорено
адвокатско възнаграждение в размер на 120 лева, което е платено изцяло в брой
при подписване на същия договор на 06.04.2021 г. Предвид това, претенцията на
въззиваемата се явява основателна до този размер, като сумата от 120 лева
следва да се възложи в тежест на въззивника.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд, Гражданско
отделение, IІ-ри въззивен състав, на основание чл. 271, ал. 1, от ГПК
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 299334/11.12.2019 г.,
постановено по гражданско дело № 69417 по описа за 2018 г. на Софийски районен
съд, 37 състав в обжалваните части досежно размера на дължимата от въззивника
за малолетната му дъщеря издръжка над размера от 153 лева до определения размер
от 300 лева.
ОСЪЖДА въззивника Д.С.Ч., с ЕГН **********, да заплати на
въззиваемата страна – малолетната В.Д.Ч.,
с ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител А.А.Д., с ЕГН **********,
сторените в настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 120 (сто и двадесет) лева.
ОТХВЪРЛЯ
претенцията на въззивника
Д.С.Ч. за присъждане на деловодни разноски по делото, като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : …………… ЧЛЕНОВЕ: 1. …………… 2.
……………