№ 5264
гр. София, 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-23 СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Божана Желязкова
при участието на секретаря Ива Ат. Иванова
като разгледа докладваното от Божана Желязкова Гражданско дело №
20221100107630 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 432 КЗ срещу застраховател за сумата от 60
000 лв., претендираната като обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие
ПТП, ведно със законната лихва, считано от 03.02.2022 г. до окончателното изплащане.
ИЩЕЦЪТ- К. Г. К., ЕГН: **********, чрез процесуалния представител адв. Д. Й. Н. от
Софийска адвокатска колегия, твърди, че е пострадал при ПТП, осъществено при следния
механизъм:на 24.04.2019 г., около 11:40 ч., в гр. София, Д. Д. Р. управлява лек автомобил
„Тойота Корола“, с peг. № СН **** ВН, по бул. „Васил Левски“, с посока на движение от
бул. „Цар Освободител“ към ул. „Оборище“, придвижвайки се в най - лявата от общо три
ленти за движение в това направление. Този участък от бул. „Васил Левски“ е предназначен
за двупосочно движение на превозни средства, с по три пътни ленти във всяка посока. На
тротоара, отдясно спрямо посоката на движение на водача Р., се намира спирка на масовия
градски транспорт № 1699 „СУ Св. Климент Охридски“, до която в този момент спира
тролейбус, в който се качват и слизат пътници. По същото време, на тротоара от другата
страна на бул. „Васил Левски“ (т.е. от лявата страна на водача Р.) ищецът предприема
пресичане на бул. „Васил Левски“, в посока отляво надясно спрямо движението на лекия
автомобил „Тойота“, тъй като възнамерява да се качи в спрелия на спирката тролейбус.
Ищецът преминава през трите ленти за движение, предназначени за придвижване към бул.
„Цар Освободител“, навлиза в лентата, по която се придвижва лекият автомобил „Тойота“,
при което автомобилът с предната си лява част го блъска в дясната част на тялото. От силата
на удара, реализиран в областта на крака, ищецът се възкачва на предния капак на лекия
1
автомобил „Тойота“, след което е отхвърлен напред по посока на движение на автомобила.
Намира, че описаното ПТП се дължи на виновното поведение на водача на МПС, който,
макар и да е имал възможност да възприеме намиращия се на пътното платно пешеходец, не
е предприел необходимите действия да спре или да го заобиколи. Ищецът твърди, че в
резултат от описаното ПТП са му причинени следните телесни увреждания: счупвания на
тибията и фибулата (голям и малък пищял) на дясната подбедрица, за което е извършена
операция по закрито наместване на фрактурите и обездвижването на крака с гипсова
имобилизация. След изписването му от болницата, лечението му продължило в домашни
условия. Поради тежката травма, за период от около 3 месеца, кракът му бил гипсиран, като
през цялото това време той е принуден да лежи на легло, изпитвал интензивни болки в
областта на счупванията и през първите 6 месеца е имал нужда от чужда помощ за
извършването на всички ежедневни дейности, като обличане, обслужване, приготвяне на
храна и други. Ищецът сочи, че 8 месеца след ПТП здравето му все още било трайно
влошено поради наличие на ограничения в обема на движение на крака, варусна
деформация и оток в областта на подбедрицата, а походката му била анталгична и все още
се нуждаел от патерици. Сочи, че към настоящия момент( 3 години след ПТП) все още не се
е възстановил напълно, като вследствие от увреждането са се появили множество
допълнителни усложнения. Развил е двустранна гонартроза и изпитва силни болки в двете
колена, двете тазобедрени стави и в кръста. Намира, че тези усложнения са пряка последица
от травмите при ПТП, тъй като те са довели до промяна в походката и естественото
движение на тялото, което от своя страна е довело до допълнително напрежение в колената,
тазобедрената става и кръста. Твърди, че поради тези причини и към момента е принуден да
използва патерици, за да се придвижва. Заявява, че всичко гореизложеното е променило
коренно начина му на живот. Станал е затворен, не излиза често от вкъщи, не общува с хора
както преди. Освен това след ПТП е имал проблеми със съня, които продължават и до
настоящия момент. Страх го е да пресича улици, като невъзможността му да се движи
самостоятелно и без болка също водят до негативни емоционални изживяване. Ищецът
твърди, че към датата на настъпване на ПТП за увреждащото МПС е била налице валидна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество, предвид
което сезирал същото с искане за изплащане на обезщетение за причинените му
неимуществени вреди. Въпреки че били предоставени всички необходими документи,
доказващи основателността на претенцията, на 15.12.2021 г. застрахователят отказал да
изплати обезщетение. Предвид това ищецът намира, че за него е налице правен интерес да
предяви настоящия иск срещу ответника като претендира същият да бъде осъден да му
заплати обезщетение за причинените при ПТП неимуществени вреди в размер на 60 000 лв.,
ведно със законната лихва, считано от 03.02.2022 г. – датата, на която е изтекъл срокът за
произнасяне по претенцията му. Претендира разноски за производството.
ОТВЕТНИКЪТ- „ДЗИ – О.з.” ЕАД, ЕИК ****, чрез адвокат Д. Ф. Х. не оспорва наличието
на валидно застрахователно отношение към момента на настъпване на ПТП, но оспорва
иска по основание и размер. Оспорва механизма на настъпване на ПТП, изложен в исковата
молба, както и наличието на пряка причинно-следствена връзка между твърдените вреди и
2
ПТП, както и вината на водача на застрахования при него автомобил. Оспорва вида и
характера на твърдените вреди. Заявява възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца. Оспорва претенцията за законна лихва. Претендира разноски за
производството.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото
доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира следното:
Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение.
От представените доказателства за релевирана претенция за изплащане на обезщетение се
установява, че ищецът е сезирал ответника за изплащане на обезщетение от процесното
ПТП преди завеждане на исковата молба.
Представена е медицинска документация, която е от значение за изготвянето на СМЕ и
съдът не следва да я обсъжда отделно, тъй като за целта са необходими специални знания.
От заключението на СМЕ, изготвено от вещо лице ортопед-травматолог, ценено от съда
изцяло като компетентно и обосновано, се установява, че в резултат на процесното ПТП
ищецът е получил следните травматични увреждания: счупване на горния край / външния
кондил / на дясната голямо пищялна кост; счупване на дясната малкопищялна кост в средна
1/3. Ищецът е претърпял непосредствено след произшествието болки и страдания с голям
интензитет за около 7-8 дни, а също така и след сваляне на гипсовата шина за около 20-30
дни, болки с умерен интензитет за около5-6 месеца, след което интензитетът на болките е
намалявал до сега. Ищецът е имал ограничения в движението на дясната колянна става от
датата на процесното ПТП до 11 05 2020 г. Тъй като няма медицинска документация в
делото след тази дата, не може да се отговори точно какви оплаквания и деформации има
ищецът понастоящем. С оглед характера, вида и местоположението на счупването на
голямопищялната кост, давността на получаването й, възрастта на ищеца, вида на
проведеното лечение и данните от приложените в делото рентгенови снимки на диск, може
да се приеме, че ищецът има болки и понастоящем в коляното, а също ограничение на
движенията му. С оглед характера, вида и местоположението на счупването на дясната
голямопищялна кост - намира се в колянната става, давността на получаването му, вида на
проведеното лечение - консервативно и възрастта на ищеца, се очаква той да има болки и
деформация на дясната колянна става.
От приетото заключение на АТЕ се установява се установява следния механизъм на
процесното ПТП: На 24 04 2019 г., около 11,40 ч., в гр.София лек автомобил „Тойота
Корола" с рег. № СН **** ВН се е движил по бул „Васил Левски" в посока от бул „Цар
Освободител" към бул. „Княз Ал Дондуков", като в района на пешеходната пътека преди
кръстовището с ул. „Шипка“ същият е бил спрял, за да пропусне движещите се по нея
пешеходци. В даден момент- след преминаването на пешеходците, водачът на автомобила е
[1]
потеглил от място плавно с ускорение от порядъка на 1,099 м/с. В същия момент
пострадалият пешеходец е започнал да пресича платното за движение, между спрелите
автомобили, движейки се от ляво на дясно спрямо посоката на движение на автомобила със
3
скорост от порядъка на 5,08 км/ч (1,41 м/с), която отговаря на придвижване бърз ход за лица
от мъжки пол на възраст 60-70 години. При движението си към мястото на удра
автомобилът се е движил равноускорително. Поради обстоятелството, че пешеходецът е
попадал в мъртвата зона за видимост на водача, образувана от лявата колонка на
автомобила, същият е имал възможност за първи път да възприеме опасността, когато МПС
се е намирало на 14,93 метра от мястото на потеглянето си и е достигнало скорост от 20,14
км/ч (5,59 м/с). Последвал е удар след още 1,4 секунди, за което време автомобилът е
достигнал скорост от 25,41 км/ч (7,06 м/, изминавайки разстояние от още 8,84 метра. Ударът
е настъпил между десния крак на пешеходеца в областта на коляното и предната броня на
автомобила в областта под левия фар. Вследствие на удара, който е под масовия център на
тялото, и получилия се момент същото се е наклонило към автомобила и е било качено
върху капака, като главата не е достигнала до челното стъкло. При предприетото спиране от
страна на водача на автомобила, което е било осъществено след удара, тялото на
пострадалия е било отхвърлено напред и е паднало на пътната настилка.При положение, че
преди да потегли водачът е бил наклонил главата си в ляво към стъклото на лявата врата
вещото лице сочи, че е имал възможност да възприеме главата на пешеходеца.
По делото е прието заслючение на комплексна АТ и СМ експертиза, според което
видимостта за водача на автомобила е била възприпятствана от намиращите се в лентите за
насрещно движение автомобили. Пострадалият е имал възможност да възприема
автомобила, когато се е намирал на разстояние от около 2,0 метра преда мястото на удара.
Вещото лице посочва, че от момента, в който пешеходецът се е намирал на разстояние от
два метра до мястото на удара, е имал възможност да възприеме движещият се от дясната му
страна автомобил и да предотврати произшествието като преустанови движението си.
Водачът на автомобила е задействал спирачната система в момента на удара.
Вещото лице ортопед-травматолог обяснява, че гонартрозата е дегенеративно заболяване на
колянната става / износване /, което е сравни- телно рядко преди 40-годишна възраст. В
повечето случаи се засягат и двете коленни стави. Най - чести за развитието му са - 1.
статични аномалии - вродена деформация, аномалия или халтавост на колянната става, 2.
вътреставни увреди - мекотъканни и костни травми. 3. прекарани възпали телни
заболявания, 4. затлъстяване, 5. ендокринна дисфункция при жените след менопаузата, 6.
професионално претоварване на ставата, 7. продължително практикуване на спорт. В
болшинството от случаите началото е постепенно, с неясни и сравнително малки
оплаквания от болки при преумора или промяна на времето. Характерна е болката при
слизане по стълби или при ставане. Постепенно болката става по -силна и по-
продължителна. В напредналите стадии на заболяването тя е налице при всеки опит за
ходене. Други характерни признаци за заболяването са ограничение на движенията,
подуване, атрофия на бедрените мускули, увеличаване на изкривяването на коляното.
Рентгеновото изследване доказва диагнозата. В делото няма медицинска документация, в
която са описани предходни заболявания и страдания на ищеца. В Лист за предоперативна
анестезиологична консултация и преценка / част от ИЗ № 7649 / ищецът заявява, че 1970 г в
4
Харманли е опериран от апендицит, 1971 г в Урвич е опериран транспозиция на пръсти.
Ищецът е приет в болница „Ц Йоанна" на 24 04 2019 г. На 26 04 2019 г е напуснал
болницата по собствено желание с подпис. Ищецът е отказал да продължи лечението си в
болницата и да бъде опериран. Това би могло да доведе до удължаване на възстановителния
период и развитие на "артрозна болест" в коляното, изкривяване на последното и наличие на
продължителен болков синдром. Ищецът е провел контролни прегледи при ортопед за
диагноза - Счупване на горни край на големия пищял на 09 12 2019 г и 11 05 2020 г. Няма
медицинска документация в делото от датата на изписване на ищеца от болницат до 09 12
2019 г. Няма медицинска документация за извършено ендопротезиране на ищеца. За
характера, вида и местоположението на травматичната увреда на ищеца е било необходимо
провеждане на рехабилитация и физиотерапия. Такава е назначена от ортопед на 09.12. 2019
г и 11 05 2020 г. Няма приложена медицинска документация за провеждането им.
Провеждането на рехабилитация подобрява състоянието на ищеца и намалявг
продължителността на възстановителния период. Обичайният период за възстановяване от
травма като на ищеца е около 6-8 месеца. Няма медицинска документация, от която да се
разбере какво е състоянието на ищеца понастоящем.
По делото е прието изаклячение на доп. Комплексна СМ и АТ експертиза, която отговаря,
че в момента, когато лекият автомобил е бил спрял на пешеходната пътека, а пешеходецът
се е движел, тичайки по тротоара по посока на движение на автомобила, водачът му е имал
възможност да възприеме пострадалия. В момента на навлизане на пешеходеца на платното
за движение поради разположението на автомобилите в лентите на движение, водачът не е
имал възможност да възприеме опастността. В заключение вещото лице изтъква, че водачът
на автомобила е имал възможност преди да потегли от мястото да възприеме тичащия
попътно пешеходец и не е имал възможност да го възприеме при навлизането му на пътното
платно и движението му към мястото на удара. В медицинската част се повтаря
заключението по предишните експертизи.
По делото са събрани и гласни доказателства.
Свидетелят Д. Д. Р., деликвент, участник в процесното ПТП, излага механизма на
процесното ПТП от своя гледна точка. Сочи, че се движел от Софийския университет към
Паметник „Васил Левски". Намирал се в най-лява лента по посока на движението. Има
пешеходна пътека, която вече е със светофар, но тогава нямало светофар. Изчакал да минат
пешеходците, бил първа кола, тръгнал и 20 метра след като тръгнал, от лявата страна между
колите изскочил пешеходецът. Установили, че скоростта му е била 24 км./ч., но според него
е по-малка. Пешеходецът изскочил между две коли, не били паркирали колите. Отсрещната
страна имало също движение, което изчаквали, имало много голяма колона, която се
образувала почти до Паметник „Васил Левски". Това било пешеходната пътека на
университета. Пешеходецът тръгнал да пресича от спирката на Академията директно от
другата страна към спирката на библиотеката. Изскочил зад високи коли. В момента, в
5
който изскочил, той набил спирачки и пешеходецът се ударил в левия фар на колата,
подпрял се на капака и залитнал назад. Бил в съзнание, когато го ударил, даже казал: „защо
го направих това нещо“. Той се самообвинил за това, че го е направил. Казал му, че водачът
нямал вина. После полицаите го извикали на разпит и казал, при разговора с него в
болницата също е казал, че той е виновен за това нещо. Свидетелят изтъква, че се свързал с
него по телефона и на следващия ден отишъл и му занесъл анцуг, тъй като казал, че са му
срязали панталона. Поискал му и медикаменти. Тогава казал също, че съжалява за станалото.
След това се чули няколко пъти по телефона, обадил се да го пита как е и как се
възстановява. Два пъти му превеждал пари, имал документи за това. Веднъж му превел 500
лв., веднъж 250 лв. Той започнал да му звъни постоянно, след което свидетелят изтъква, че
прекратил контактите с него по простата причина, че започнал да го изнудва. От фирмата, в
която работи, му се обадили, че се е обаждал и там и е започнал да иска пари от
собственика. Сочи, че пешеходецът бягал, той буквално изхвръкнал между колите.
По реда на чл.176 от ГПК са събрани и обяснения от ищеца. Обяснява, че бил близо до
пешеходната пътека и видял, че отсреща идвал тролей и ако минел по пешеходната пътека
нямал да може да го хвани, поради което тичал по тротоара и търсил място къде да се
промушне между колите. Не минал през пешеходната пътека,, защото щял да изпусне
тролея. Движеното към момента на инцидента било натоварено много. Като тичал по
тротоара, намерил къде да тръгне, обаче те колите не били в една линия- една напред, друга
назад, и той на ходом между колите да мине, и като стъпил на платното, видял колата,
стъписал се, обаче било късно. Колата го ударила и го отхвърлила на три метра. Бързал, но
не можел да тича между колите, защото те не са били на една линия. Като слязал на
платното, открай време имал навик да се обръща на дясно, стъписал се и спрял. Не било
вярно, че е имало разговор между него и водача. Паднал долу, дошла Бърза помощ, те го
пренесли да не го сгазят други коли. Потвърждава, че деликвентът му е превеждал пари, но
отрича да го е рекетирал.
Доказателства за други факти не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Искът е частично основателен.
Разпоредбата на чл.432от КЗ дава право на увреденото лице при пътно-транспортно
произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу
застрахователя, при който деликвентът има застраховка “Гражданска отговорност”. По този
иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на
МПС /фактическият състав на което е виновно и противоправно поведение на водача,
причинна връзка и вреди/ и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от
договор за застраховка “Гражданска отговорност” между водача и застраховател.
По отношение на деликтната отговорност на виновния водач настоящият съдебен състав
6
приема, че е проведено пълно и главно доказване на фактите, от които същата възниква.
Извършването на противоправното Д.ие от деликвента е установено по несъмнен начин от
заключението на допуснатите АТЕ, според които причини за настъпването на процесното
ПТП са субективните действия или бездействия на водача на лек автомобил, който е
следвало да проследи поведението на пешеходеца в момента, когато е тичал по тратоара и
да потегли с повишено внимание и скорост.
Безспорно са установени неимуществените вреди, търпяни от ищеца в резултат на ПТП,
реализирано от деликвента, изразяващи се в болки и страдания. Причинната връзка между
вредоносното действие и вредите е извън съмнение с оглед заключението на СМЕ.
Основателно е възражението на ответника за наличие на съпричиняване от страна на ищеца
- в тази насока се събраха доказателства(заключенията на АТЕ, обясненията, дадени от
ищеца по реда на чл.176 от ГПК, от свидетелските показания- пешеходецът е пресичал не на
пешеходна пътека, изскачайки между колите.
Досежно размера на претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди съдът съобрази
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между
претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на
увредения да претендира за парично обезщетение за неимуществени вреди, като е
предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер
на това обезщетение. Като се има предвид възрастта на ищеца, наличието на съпричиняване,
телесното увреждане, непълното възстановяването на ищеца, както и икономическите
условия в страната и установения застрахователния лимит, настоящият съдебен състав
определя обезщетение в размер на 5 000 лв., поради което искът следва да се уважи до този
размер, а за разликата да се отхвърли.
По изискванията на КЗ (чл.497) застрахователят е в забава от изтичане на срока по реда на
чл.496 КЗ, т. е. от 03.02.2022 г.
При това решение на съда и ищецът, и ответникът имат право на разноски –– съразмерно на
уважената, съответно на отхвърлената част от исковете. Ищецът е освободен от разноски.
Видно от данните по делото размерът на адвокатското възнаграждение не е определен на
основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Съдът като се съобрази с чл.7, ал.2, т.2 от Н №1 за размера
на адв. възнаграждение и уважената част от иска приема, че адв. възнаграждение е в размер
на 900лв. Съразмерно с отхвърлената част от иска ответникът има право на 3592.30лв. от
3 919.60лв.) съгласно представения списък по чл.80 от ГПК. Неоснователно е възражението
на процес. представител на ищеца за прекомерност на адв. възнаграждение на ответника с
оглед размера му (2 796лв.), множеството съдебни заседания и допуснатите съдебни
експертизи.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът дължи и държавна
такса върху уважената част на иска по сметка на СГС в размер на 200лв., както и 1600лв.
за възнаграждение на вещи лица.
По изложените съображения съдът
7
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ – О.з.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. “****, представлявано от Главен изпълнителен директор – К.Х.Ч. и Изпълнителен
директор – Б.А.В., чрез „Еднолично адвокатско дружество Д. Х.“, с БУЛСТАТ ****, с адрес:
гр. София, бул. ****, да заплати на К. Г. К., с ЕГН: **********, с адрес: с. Бреница, общ.
Кнежа, ул. ****, чрез процесуалния представител адв. Д. Й. Н. от Софийска адвокатска
колегия, със съдебен адрес: гр. София 1000, ул. ****, по иск с правно основание чл.432 от
КЗ обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер 5000 лв. (пет хиляди лева),
заедно със законната лихва върху тези суми от 03.02.2022г. до окончателното им изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 5000лв. до пълния предявен размер от 60 00лв.
ОСЪЖДА „ДЗИ – О.з.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. “****, представлявано от Главен изпълнителен директор – К.Х.Ч. и Изпълнителен
директор – Б.А.В., чрез „Еднолично адвокатско дружество Д. Х.“, с БУЛСТАТ ****, с адрес:
гр. София, бул. ****, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата да заплати на адв.
Д. Й. Н. от Софийска адвокатска колегия, със съдебен адрес: гр. София 1000, ул. ****,
адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв.
ОСЪЖДА К. Г. К., с ЕГН: **********, с адрес: с. Бреница, общ. Кнежа, ул. ****, чрез
процесуалния представител адв. Д. Й. Н. от Софийска адвокатска колегия, със съдебен
адрес: гр. София 1000, ул. ****, да заплати на „ДЗИ – О.з.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. “****, представлявано от Главен изпълнителен
директор – К.Х.Ч. и Изпълнителен директор – Б.А.В., чрез „Еднолично адвокатско
дружество Д. Х.“, с БУЛСТАТ ****, с адрес: гр. София, бул. ****, на основание чл.78, ал.3
от ГПК направените разноски по делото след компенсация в размер на на 3592.30лв.
ОСЪЖДА „ДЗИ – О.з.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. “****, представлявано от Главен изпълнителен директор – К.Х.Ч. и Изпълнителен
директор – Б.А.В., чрез „Еднолично адвокатско дружество Д. Х.“, с БУЛСТАТ ****, с адрес:
гр. София, бул. ****, да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 200лв.,
както и 1600лв. разноски по делото, реализирани от бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването на
8
страните за изготвянето му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9