№ 40
гр. София, 02.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БМ
при участието на секретаря И.КА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА
като разгледа докладваното от БМ Гражданско дело № 20231110147386 по
описа за 2023 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 от КЗ.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 14.09.2022 г. в гр. Б, на
ул. „КП“ водачът на МПС марка „Ф" модел „П" с рег. № **** - И. К. се е
движил в най-лявата част на пътното платно, т.е. в лентата за насрещно
движение, като в същото време водачът на МПС марка „Ш" модел „Ф" с рег.
№ *** - Р. Х. навлиза по ул. „КП" от ул. „ТБ", без да пропусне идващото от
дясната страна МПС марка „Ф", в резултат на което настъпва
пътнотранспортно произшествие. Мястото е посетено от органите на МВР,
които са извършили оглед и други следствени действия и са съставили
Протокол за ПТП № *** като са установили, че произшествието е настъпило
по вина и на двамата водачи. В тази връзка на И. К. е съставен АУА Н за
извършено нарушение на разпоредбата на чл.15, ал.1 от ЗДвП, а на Р. Х. е
съставен АУАН за нарушение на разпоредбата на чл.48 от ЗДвП. Посочва, че
във връзка с нанесените щети по л. а. марка „Ш" модел „Ф" с рег. № *** е
образувана щета № ***, изготвени са опис - заключение и доклад, въз основа
на които на автосервиза, извършил ремонта на автомобила, е изплатена сума,
представляваща застрахователно обезщетение, в размер на 3 023,50 лева, с
преводно нареждане за кредитен превод от 24.11.2022 г.
Излага твърдения, че до ответното дружество била изпратена покана за
1
заплащане на сумата в размер на 1536,75 лева, включваща и сторените
ликвидационни разноски и представляваща ½ част от заплатеното
застрахователно обезщетение. Ответното дружество отказало да плати по
регресната претенция, поради което предявява настоящия иск и моли за
уважаването му. Претендира разноски.
Ответникът в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК депозира отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва
механизма на процесното ПТП, както и че същото е настъпило по вина на
водача, застрахован при ответното дружество. Излага твърдения, че
процесното ПТП е настъпило по вина на водача на л. а. марка “Ш“, модел „Ф“
с рег. № ***, която не е изчакала и не е пропуснала да премине намиращият се
от дясната страна лек автомобил, въпреки обективната възможност да го
възприеме. Посочва, че автомобилът е извън гаранционно обслужване, поради
което оспорва претендира размер на обезщетението. Моли за отхвърляне на
иска. Претендира разноски.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
С определението по чл.140 от ГПК са приети за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че ответникът е
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на л. а. марка „Ф"
модел „П“ с peг. № ****; че в изпълнение на договорните си задължение
ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 1536,75 лева с
вкл. ликвидационни разноски в размер на 25 лева.
От доказателствата се установява и между страните не е спорно, че на
посочените в исковата молба дата и място, между описаното в исковата молба
МПС, застраховано при ищеца по застраховка „Каско”, и описаното в исковата
молба МПС, застраховано при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност”, е реализирано ПТП; че към датата на ПТП е налице валидно
застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Пълно каско“
между собственика на лек автомобил модел „Ф" с рег. № *** и ищеца, че
ПТП е покрит риск по застраховките; че в изпълнение на договорното си
задължение ищецът е заплатил застрахователно обезщетение за ремонтно-
възстановителни дейности в процесния размер, че между собственика на л.а.
2
Ф" модел „П" с рег. № **** - И. К., е имало сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност" при ответното дружество, валидна към датата на
ПТП.
Между страните се спори относно механизма и вината за настъпване на
ПТП, както и размерът на настъпилите в причинно-следствена връзка с него
вреди.
За установяване механизма на ПТП е представен протокол за ПТП,
съставен от длъжностно лице на МВР, в който е посочена схема на
настъпването му, а именно л.а. „Ш" модел „Ф" с рег. № *** , управляван от Р.
Х. навлиза по ул. „КП" от ул. „ТБ", „Ф" модел „П" с рег. № **** се движи в
гр.Б по ул.“Тенев “ посока ул.“Ц“ към ул.П , като на кръстовището с ул. „КП"
не пропуска и реализира ПТП с неправилно движещото се най-вдясно по
посока на движение, идващото от дясната страна, МПС марка „Ф", в резултат
на което настъпва пътнотранспортно произшествие.
Установява се, че местопроизшествието е посетено от органите на МВР,
които са извършили оглед и са съставили Протокол за ПТП № *** като са
установили, че произшествието е настъпило по вина и на двамата водачи. Не е
спорно, че на водачът на „Ф П“ е съставен АУАН за извършено нарушение на
разпоредбата на чл.15, ал.1 от ЗДвП, а на Р. Х. е съставен АУАН за нарушение
на разпоредбата на чл.48 от ЗДвП.
Ответникът оспорва описания в протокола за ПТП механизъм и размерът
на платеното обезщетение, поради което е приета САТЕ и са събрани гласни
доказателства.
Свидетелят И. И. К. помни за ПТП, което настъпило при прибиране към
дома му, при което карал по основния път, след което на улицата, на която
стана ПТП, има пряка на самата улица и там един лек автомобил се ударил в
него. Уведомили органите на МВР. Имало издаден акт и на двете страни, тъй
като пътят там не е двупосочен и преди завоя имало поставени кофи за смет,
които заобиколил и преди да се върне в линията МПС, което излизало от улица
без видимост се ударило в него. Платил си глобата. Улицата, по която се
движел е „КП“ и е основен път. Няма никаква видимост към улицата, от която
дошъл другият автомобил, тъй като там има плътна ограда и растителност. От
левия край на платното се изнесъл. Улицата, по която шофирал е двупосочна,
но не е маркирана с две платна. Заобикаляйки кофите навлязъл в лентата за
3
насрещно движение. Нямал видимост, забелязал автомобила вече когато беше
почти до мен. Ако го беше видял по – рано, щял да спре.
Свидетелката Р. Д. Х. дава показания, че управлявала автомобил „Ш Ф“ и
си тръгвала от работа в „Б“ в посока към центъра. Работи в училище, заедно
били с още трима колеги в колата. Трябвало да минат покрай самото училище
по една малка улица, която трябва да се включи в по-основната. Там се
получава един много остър завой, тъй като къщата на самия ъгъл пречи на
видимостта. Имало изгорели трева и храсти. Спряла, за да направи десен
завой и в този момент била ударена. Дори не се била изнесла напред за
влизане в основната улица. Другият автомобил се движел нагоре по баира в
нейно дясно. Водачът се движел направо и нагоре по улицата, нямал
намерение да завие наляво. Основната улица е двупосочна. Малката уличка
била достатъчна, за да се разминат два автомобила. Нямала видимост, за да
знае дали другият автомобил е избягвал препятствие. Ударът настъпил
няколко секунди след като спряла.
Приета е съдебна авто-техническа експертиза, по която е направено
заключение относно механизма на ПТП на база събраните писмени и гласни
доказателства, който е идентичен с описания в протокола за ПТП и описан в
исковата молба. Според вещото лице водачът на лек автомобил Ш Ф с рег.№
*** движейки се по ул. „ТБ“ и приближавайки се към кръстовището,
практически трябва почти да спре преди да продължи да се движи по ул.
„КП“. Видимостта за нея в района на кръстовището е ограничена, тъй като от
дясната и страна по посока на движение има плътна дървена ограда и високи
дървета. От лявата и страна по посока на движение ъгълът и на завИ.е е по-
малък от 90 градуса. От техническа и експлоатационна гледна точка,
водачката на лек автомобил Ш Ф с рег.№ ***, би могла да предотврати
настъпилото ПТП при спиране преди да навлезе в кръстовището на ул. „ТБ“ и
ул. „КП“.Според вещото лице ПТП е настъпило условната лента за насрещно
движение в кръстовището образувано от пресичането на ул. „КП“ и ул. „ТБ“ в
гр. Б по посока на движение от ул.“П“ към Градомански път. По данни на
столична община на посоченото кръстовище не имало хоризонтална и
вертикална планировка към датата на ПТП. Според вещото лице лек
автомобил марка „Ш“, модел „Ф“ с рег.№*** е с дата на първа регистрация
27.04.2016г. и съгласно условията на официалният вносител на марката, към
4
датата на настъпване на събитието 14.09.2022г. е не подлежи на гаранционно
обслужване от производителя.
Стойността за ремонта зависи от няколко параметъра: цена на труд, цена на
материали и цена на вложените части. В зависимост от възложителя на
ремонта, може да се получат съществени разлики в стойността на ремонта.
След направено проучване за стойността на възстановяване на лек автомобил
Ш Ф с рег.№ *** съгласно приложения опис, в автосервизи: „Т“ ООД , „А“
ООД и „В“ ООД. Разходите за възстановяване са съразмерни със стойността,
за която е ремонтиран автомобила в сервиз „Ветек“ ООД.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и
обосновано и приема за установено, че процесното ПТП е настъпило по вина
на двамата водачи, както е отразено в протокола за ПТП и установено от
събраните по делото доказателства, поради което ищецът дължи на
увреденото лице половината от определеното застрахователно обезщетение. С
изплащане на застрахователното обезщетение в пълен размер ищецът е
встъпил в правата на застрахования срещу ответника в качеството му на
застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите на водача на „Ф" модел „П" с рег. № **** на основание
чл.411 от Кодекса за застраховането за посочената сума. Не е спорно, че
ответникът е получил регресна покана , като претенцията на ищеца не е
удовлетворена към датата на исковата молба. От заключението на САТЕ, което
съдът кредитира, се установява, че действителната стойност необходима за
възстановяване на застрахованото при ищеца МПС е идентична с размерът
определен и заплатен от ищеца на база представената фактура за ремонт на
автомобила от официален сервиз на марката, поради което са неоснователни
възраженията на ответника за прекомерност на платеното обезщетение, като
предявеният иск следва да се уважи до пълния предявен размер.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
дължи на ищеца направените по делото разноски в размер на 906,15лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ДБЖЗ” АД с ЕИК *** да заплати на основание чл.411, ал.1
от КЗ във връзка с чл.45 от ЗЗД на ЗЕАД “БВИГ ЕАД, с ЕИК: *** сума в
размер на 1536,75 лева, включваща и сторените ликвидационни разноски и
5
представляваща ½ част от заплатеното застрахователно обезщетение, ведно
със законна лихва от датата на исковата молба-24.08.2023г. до окончателното
плащане на сумата, както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените
разноски в размер на 906,15лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от съобщението до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6