Р Е
Ш Е Н
И Е № 124
гр.Кюстендил,
09.06.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в открито съдебно заседание на двадесет
и първи май две хиляди и двадесета година, в състав:
Административен
съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
и секретар Светла
Кърлова, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№590/2019г.
по описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:
Г.В.В., ЕГН ********** ***, съдебен
адрес ***, пл.“Г. Измирлиев“ №15, ет.1, надп., офис 4, Адвокатско дружество
„Савова“ оспорва РА №Р-22002218006867-091-001/19.07.2019г., потвърден с решение
№1786/22.10.2019г. на директора на Д“ОДОП“ при ЦУ на НАП – София, с който са
установени задължения за лицето по ЗДДФЛ в общ размер на 10 656.43 лв. за
данъчни периоди 2010г. и 2012г. и са начислени лихви за забава в размер на
7 799.23 лв. Изложени са съображения за незаконосъобразност на акта,
поради неспазване на съответната форма, допуснати нарушения на процесуалните и
материалноправните разпоредби по издаването му, както и поради некомпетентност
на издателя. Прави се възражение за изтекла давност. Иска се отмяна на РА, а при условията на
алтернативност – прогласяване нищожността на РА. Претендират се разноски.
Ответникът чрез пълномощника
изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Кюстендилският административен
съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Производството по издаването
на оспорения акт е започнало със ЗВР №Р-22002218006867-020-001/12.11.2018г.
/връчена на лицето на 13.12.2018г./ и изменена със заповед
№Р-22002218006867-020-002/11.03.2018г. всички на началник сектор „Ревизии“ в
отдел „Ревизии“ към дирекция „Контрол“ при ТД на НАП София Руска Руменова
Байрактарова, упълномощен съгласно заповед №РД-01-803/07.06.2017г. на директора
на ТД на НАП. Определен е обхватът на ревизията – установяване задълженията на
лицето Г.В.В. за данък върху ГДО по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2009г. –
31.12.2012г. Процесната ревизия е
повторна след като с решение №1632/25.10.2018г. на директора на дирекция
„ОДОП“ при ЦУ на
НАП – София е отменен РА №Р-22001015010191-091-001/30.01.2018г. и преписката е
върната за издаване на нов акт със задължителни указания. Същата е започнала със ЗВР
№Р-22001015010191-020-001/10.12.2015г. /връчена на лицето на 14.12.2015г./,
последвало е издаване на РД №Р-22001015010191-092-001/27.05.2016г. и РА №Р-22001015010191-091-001/30.01.2018г.
Жалба срещу последния е подадена на 21.05.2018г.
Изготвен е във второто
ревизионно производство РД №Р-22002218006867-092-001/20.06.2019г. Ревизията
завършва с оспорения РА, издаден от началник сектор „Ревизии“ в дирекция
„Контрол“ при ТД на НАП София Руска Руменова Байрактарова – орган, възложил
ревизията и главен инспектор по приходите при ТД на НАП София Елена Михайлова
Иванчева - Гергинова – ръководител на ревизията. С него е установено задължение
за РЛ за 2010г. по ЗДДФЛ в размер на 5 205.03 лв. главница и 4 358.39
лихва и за 2012г. по ЗДДФЛ в размер на 5 451.40 лв. главница и
3 440.84 лв. лихва.
РА е обжалван по административен
ред по чл.152 и сл. от ДОПК, като директорът на дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП -
София се е произнесъл с решение №1786/22.10.2019г., с което е потвърдил акта в
оспорената част.
В хода на ревизионното
производство е прието за установено, че за периода 2009г. – 2012г. Г.В. е
местно лице по см. на чл.4 от ЗДДФЛ, което има постоянен адрес в България,
придобило е недвижими имоти в страната и има множество открити банкови сметки.
За спорните периоди 2010г. и 2012г. основата за облагане е определена по реда
на чл.122 от ДОПК, като е прието че са налице предпоставките по чл.122, ал.1,
т.2 и т.7 от ДОПК – укрити доходи и декларираните и/или получените приходи,
доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно
финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на
имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Изводът се
прави с оглед факта, че за ревизираните периоди лицето не е декларирало никакви
приходи и не е представило доказателства за получаването на такива, въпреки
отправеното му уведомление по чл.124, ал.1 от ДОПК с
№Р-22002218006867-113-001/02.04.2019г. В същото време е налице внасяне на пари
в брой в значителни размери по собствени депозити и банкови сметки. От
ревизиращите органи не е прието за доказано, че субектът е разполагал с налични
парични средства в началото на 2009г. в размер на 370 000 щатски долара
/спестявания от работа в чужбина/, тъй като не са приели свързаност между Г.В.
и дружеството „VICKY TRANSPORT INC“, доколкото считат, че
представянето на декларации за приходи, разходи и финансов резултат на
юридическо лице не означава автоматично получен доход от физическото лице,
свързано с юридическото такова. Също така не е прието и че майката на РЛ
Антоанета Анастасова е разполагала със съответните суми /представляващи
недостига/, за да ги предаде на сина си. Ето защо е формиран извод за
превишаване на разходите, както следва: за 2010г. е установен недостиг в размер
на 157 950.30 лв., а за 2012г. – недостиг в размер на 54 514.01 лв.,
като и в двата случая същия произтича основно от откриването на срочни депозити
и вноски на пари в брой по банкови сметки, за които в хода на ревизията не е
установен произход.
С оглед така установената
фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима, като
подадена срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, в срок, от
процесуално легитимен субект и пред компетентен да я разгледа съд. След
служебна проверка законосъобразността на оспорения административен акт по
чл.160, ал.2 от ДОПК и оплакванията в жалбата, съдът счита следното:
РА и решението, с което е потвърден в оспорената част,
са издадени от компетентни органи с оглед представените заповеди и доказателства
за подписване чрез електронен подпис /включително и с оглед доказателствата,
представени в последното съдебно заседание, касателно възложителя на ревизията
и ръководителя на ревизията/, в сроковете по закон, мотивирани са и са
постановени при спазване на административнопроцесуалните правила по ДОПК. В
този смисъл се явява неоснователно релевираното възражение за нищожност на РА,
като подписан с невалиден квалифициран електронен подпис, следователно
неиздаден от компетентен орган по приходите по чл.119, ал.2 от ДОПК. Издаването на РД след изтичане на
срока по чл.117, ал.1 от ДОПК не опорочава заключителния акт на производството.
Срокът е инструктивен и не се преклудира правомощието за издаване на РД, а също
и това за установяване на публични задължения с РА. В този смисъл не се
възприема за основателно възражението за съществен порок на оспорения РА,
касателно компетентността по време.
Основно релевирано възражение за материална
незаконосъобразност на РА е изтекла погасителна давност по см. на чл.171, ал.1
от ДОПК, касателно задълженията /главница и лихви/ за процесните два периода.
Задължението за данък по чл.48, ал.1
от ЗДДФЛ за 2010г. е следвало да се внесе /плати/ до 30.04. на годината,
следваща годината на придобиване на дохода, т.е. до 30.04.2011г., поради което
давността по чл.171, ал.1 от ДОПК е започнала да тече от 01.01.2012г. и е
следвало да изтече на 01.01.2017г. Ревизионното производство е започнало с
връчването на ЗВР №Р-22001015010191-020-001/10.12.2015г. на 14.12.2015г. на РЛ. От тази дата, на
основание чл.172, ал.1, т.1 от ДОПК, давността е спряла да тече - до издаването
на акта, но за не повече от една година. В посочения едногодишен срок /14.12.2015г.
– 14.12.2016г./ не е издаден РА – такъв е издаден едва на 30.01.2018г. Т.е. към
момента на издаване на първия РА е изтекъл 5-годишния давностен срок, поради
което с погасяването на публичното задължение за ревизирания период 2010г., то
престава да бъде дължимо. И тъй като с РА могат да се установяват само
съществуващи и изпълняеми публични задължения, погасяването им по давност води
до незаконосъобразност на акта. Налице е отменителното основание по чл.146, т.3
от АПК и в тази част РА ще бъде отменен.
Задължението за данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2012г.
е следвало да се внесе /плати/ до 30.04. на годината, следваща годината на
придобиване на дохода, т.е. до 30.04.2013г., поради което давността по чл.171,
ал.1 от ДОПК е започнала да тече от 01.01.2014г. и е следвало да изтече на 01.01.2019г.
Ревизионното производство е започнало с връчването на ЗВР
№Р-22001015010191-020-001/10.12.2015г. на 14.12.2015г.
на РЛ. От тази дата, на основание чл.172, ал.1, т.1 от ДОПК, давността е спряла
да тече - до издаването на акта, но за не повече от една година. В посочения
едногодишен срок /14.12.2015г. – 14.12.2016г./ не е издаден РА – такъв е
издаден на 30.01.2018г. Същият е оспорен по административен ред с жалба,
подадена на 21.05.2018г. Решаващият орган е постановил решение на 25.10.2018г.,
с което РА е отменен и преписката върната за извършване на нова ревизия. Т.е.
за периода 21.05.2018г. – 25.10.2018г. давността е спряла да тече на основание
чл.172, ал.1, т.4 от ДОПК. Вторият /процесният/ РА е издаден на 19.07.2019г. При тези факти давността е
спряла за периодите, както следва: 14.12.2015г. – 14.12.2016г. и 21.05.2018г. –
25.10.2018г. И като се вземе предвид, че ревизионното производство започва с
връчването на ЗВР и в настоящия случай са проведени две ревизии, то към датата
на издаване на оспорения в настоящото съдебно производство РА – 19.07.2019г.,
давностния срок по чл.171, ал.1 от ДОПК не е изтекъл. В този смисъл
възражението се явява неоснователно за ревизирания период 2012г.
В настоящият
случай задълженията на Г.В. по ЗДДФЛ за 2012г. са установени след проведена по реда
на чл.122 и сл. от ДОПК ревизия, поради наличие на обстоятелства по чл.122,
ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК – укрити доходи и несъответствие на декларираните и/или
получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на
безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице с
имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Съгласно чл.122, ал.1 от ДОПК при
наличие на тези обстоятелства органът по приходите може да приложи установения
в съответния закон размер на данъка върху определена от него данъчна основа, а
съгласно чл.123, ал.1 от ДОПК в случаите по чл.122, ал.1 при определяне на
основата по реда на чл.122, ал.2 се смята до доказване на противното, че е
налице подлежаща на облагане с данъци печалба или доход, когато 1.стойността на
имуществото на лицето явно съществено превишава размера на декларираните
приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на
безвъзмездно финансиране, получени от него и 2.направените разходи от РЛ и от
свързаните с него лица по §1, т.3, б.“а“ от ДР явно и съществено превишават
размера на декларираните получени средства. По аргумент от чл.124, ал 2 от ДОПК в тежест на
органите по приходите и съответно на решаващия орган, е да установят
обстоятелството по чл.122, ал.1 от ДОПК, като в този случай в производството по
обжалване на ревизионния акт, фактическите му констатации се считат за верни до
доказване на противното и опровергаването им е в тежест на РЛ.
След анализ
на събрания доказателствен материал в ревизионното производство, съдът счита за
доказано превишаване на разходите спрямо приходите на РЛ за периода
01.01.2012г. – 31.12.2012г., поради което и приема за установени обстоятелствата
по чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК. От съпоставката на писмените обяснения на
РЛ, на Антоанета Анастасова, на подадените от тях декларации и от банковите извлечения може да се направи
извод, че липсват доказателства за начина на придобиване на сумите от РЛ в
периода 2005г. - 2008г. и за факта, че е разполагал с част от тях и през 2012г.
Видно от представените извлечения до 2009г. сумите, постъпили от РЛ по сметка
на майка му са изтеглени или прехвърлени, тъй като по банковите сметки няма
наличности, а доказателства за съхранение на друго място не са ангажирани от
жалбоподателя. Не се цени като годно доказателство и представената декларация
за приходи, разходи и финансов резултат на юридическото лице „VICKY TRANSPORT INC“, доколкото
не установява по безспорен начин изплащането на трудов доход на Г.В. в размер
на 370 000 щатски долара. Следователно съдът приема, че органите по
приходите правилно са извели извод от събраните от тях доказателства, че е налице недостиг на парични средства за
лицето в размер на 54 514.01 лв. за 2012г., доколкото не са ангажирани
годни доказателства за получени доходи и източници на парични средства за
2012г. от жалбоподателя и са определили годишно данъчно задължение в размер на
5 451.40 лв. В тази част РА е законосъобразен, а жалбата се явява
неоснователна и ще бъде отхвърлена.
С оглед изхода от делото на страните се дължат
разноски, на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, както следва: на жалбоподателя в
размер на 10 лв. държавна такса и 1500 лв. адвокатско възнаграждение или
съобразно уважената част на жалбата в размер на 782.46 лв., а на ответната
страна се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 521.81 лв.,
съразмерно отхвърлената част на жалбата /при общо дължимо юк възнаграждение 1083
лв./.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
РА №Р-22002218006867-091-001/19.07.2019г., потвърден с решение
№1786/22.10.2019г. на директора на Д“ОДОП“ при ЦУ на НАП – София, в частта, с
която са установени задължения за Г.В.В., ЕГН ********** *** по ЗДДФЛ за
данъчен период 2010г. в размер на 5 205.03 лв. главница и са начислени
лихви за забава в размер на 4 358.39 лв.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Г.В.В., ЕГН **********
***-22002218006867-091-001/19.07.2019г., потвърден с решение №1786/22.10.2019г.
на директора на Д“ОДОП“ при ЦУ на НАП – София, в частта, с която са установени
задължения за лицето по ЗДДФЛ за данъчен период 2012г. в размер на
5 451.40 лв. главница и са начислени лихви за забава в размер на
3 440.84 лв.
ОСЪЖДА Националната
агенция за приходите да заплати
на Г.В.В., ЕГН ********** *** съдебни разноски в размер на 782.46 лв. /седемстотин осемдесет и два лв. и
четиридесет и шест ст./.
ОСЪЖДА Г.В.В., ЕГН **********
*** да заплати на Националната агенция за приходите съдебни разноски в размер на 521.81 лв.
/петстотин двадесет и един лв. и
осемдесет и една ст./.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: