РЕШЕНИЕ
№. 1276/20.7.2020г.
гр. Пловдив,20.07. 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХХVI състав в открито
заседание на шестнадесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря СТАНКА
ЖУРНАЛОВА и участието на прокурора ВЛАДИМИР ВЪЛЕВ, като разгледа докладваното
от съдията ПЕТЪР КАСАБОВ к.н.а.х дело № 1384 по описа на съда
за 2020 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
І. За характера на
производството, жалбите и становищата на страните:
1.Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/.
2. Образувано е по
касационна жалба, предявена от „Деми – Е.А.61“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: общ. Асеновград, гр.
Асеновград, ул. „Драва“ № 27, представлявано от управителя - Е.П.А., чрез
адвокат Т.К., срещу решение № 47 от 25.03.2020 г., постановено по а.н.д № 85 по
описа за 2020 г., на Районен съд – Асеновград, II – ри наказателен състав, с което е потвърдено наказателно постановление №
16-002770 от 14.01.2020 г., издадено от директора на Дирекция “Инспекция по
труда”- гр. Пловдив, с което на „Деми – Е.А.61“ ООД,
в качеството му на работодател на основание чл. 414 ал.3 от Кодекса на труда е
наложено административно наказание – „имуществена санкция“ в размер на 2200 лева, за нарушение по чл. 63 ал.2 , във вр.
с чл. 63 ал.1 от
Кодекса на труда.
Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се
изводът на районния съд, че в хода на административното наказване не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че нарушението не е
доказано. Възразява се, че е останала недоказана компетентността на контролните
органи да извършват проверки от вида на процесната. Сочи
се, че наказателното постановление е опорочено поради липса на фактически и
правни основания за ангажиране на административнонаказателната отговорност на
дружеството, както и липса на мотиви относно размера на наложеното наказание.
Алтернативно се твърди, че се налице предпоставки нарушението да бъде третирано
като „маловажен случай“.
Поддържа се, че на етап връчване на издаденото наказателно постановление е
допуснат съществен порок като не е съобразена липсата на представителна власт
за лицето, на което е връчено. Претендира
се отмяна на обжалваното съдебно решение и на потвърденото с него наказателно
постановление.
3. Ответникът по касационната жалба – Дирекция
,,Инспекция по труда”– гр. Пловдив, чрез процесуалния си представите – Невена Каймакамова, поддържа становище за неоснователност на
жалбата и моли оспореният съдебен акт да бъде оставен в сила.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е
неоснователна.
ІІ. За допустимостта:
5. Касационната жалба
е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието
на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
6. Районният съд е
бил сезиран с жалба предявена от касатора срещу
НП № 16-002770 от 14.01.2020 г. на
директора на Дирекция “Инспекция по труда”- гр. Пловдив. Наказателното
постановление е издадено въз основа на АУАН № 16-002770 от 05.12.2019 г.,
съставен от Т.Д.Б.– на длъжност инспектор в ДИТ – Пловдив. Обективираните
в акта констатации
се свеждат до следното: При извършена проверка на 07.11.2019 г. в обект на
контрол – цех за пакетиране на подправки, находящ се
в гр. Асеновград, ул. „Драва“ № 27, и от представени документи на 18.11.2019г.
в ДИТ – Пловдив, е установено, че на 07.11.2019г. към 11:00 часа в обекта на
контрол от страна на „Деми – Е.А.61” ООД, в
качеството на работодател, е приета и допусната до работа като „пълнач“ Л.Р.К.,
ЕГН **********, без да й е предоставено преди постъпването на работа копие от
уведомлението по чл. 62, ал.3 от Кодекса на труда, заверено в Териториалната
дирекция на Националната агенция по приходите. Към момента на проверката в цеха
работничката е пълнела пакети с билки. Със същата е сключен писмен договор №
22/07.11.2019г., а уведомлението за сключен трудов договор е заверено в ТД на
НАП на 07.11.2019г. в 14:17 часа.
В хода на проверката Л.Р.К. е
попълнила декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, в която е посочила, че
работи в предприятието „Деми – Е.А.61” ООД от
01.11.2019г. на длъжност „пакетировач“ с работно
време от 8:00 до 4:30 ч.
Описаната в АУАН фактическа
обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган, който на осн. чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414,
ал. 3 от КТ, за нарушение по чл. 63, ал. 2 във вр.
чл. 63, ал. 1 от КТ, е наложил на дружеството – нарушител имуществена санкция в
размер на 2500 лева.
7. В хода на съдебното производство пред районния съд е
разпитан актосъставителят, който в показанията си потвърждава изложеното в
акта. От впечатленията си при извършване на проверката същият сочи, че на
07.11.2019г. в цеха работили няколко
жени, между които била и Л.Р.К., която пакетирала подправки. Свидетелят провел беседа с К., която заявила, че работи
в обекта от 01.11.2019 г., но няма сключен
писмен трудов договор. При
проверката на място в обекта за същата не бил представен писмен трудов
договор и съответно не било предоставено копие от уведомлението по чл. 62 ал.3
от КТ, заверено в ТД на НАП. Проверката била извършена в отсъствие на управителя
на дружеството. Писмени документи, удостоверяващи правоотношението на работника К., били изискани от проверяващите
и по-късно работодателят представил
такива в Дирекция „Инспекция по труда”.
8. При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че
нарушението е установено безспорно като от обективна, така и от субективна
страна без да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат
отмяна на издаденото наказателно постановление. Съдът е изложили мотиви относно
липсата на предпоставките нарушението да бъде квалифицирано като „маловажен
случай“. Не е намерил и основания за намаляване размера на наложеното наказания.
ІV. За правото:
9. От представеното по делото заверено копие от заповед № 3-0058/11.02.2014г.
на Изпълнителния директор на ИА „ГИТ“ се установява, че наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, в рамките на материалната му и
териториална компетентност. Видно от т.4-та на визираната заповед, на
директорите на Дирекции “Инспекции по труда“ са делегирани правомощия да
издават наказателни постановления по актове за установяване на административни
нарушения, издадени от инспектори или от съответните длъжностни лица на ДИТ.
Съгласно чл.416, ал.1 от КТ актовете за нарушения на трудовото законодателство
се съставят от държавни контролни органи, каквито съгласно чл.399, ал.1 от КТ са ИА „Главна инспекция по
труда“ и нейните подразделения, включително Дирекция „Инспекция по труда“ -
Пловдив, чийто служител е Т.Д.Б.– длъжностното лице извършило проверката и съставило
акта за установяване на административното нарушение. Компетентността на
актосъставителя от своя страна произтича пряко от разпоредбата на чл. 21, ал.4,
т.3 от Устройствения правилник на ИА „ГИТ“.
Изпълнителният директор на ИА ГИТ от своя страна е овластен
с нормата на чл. 416, ал.5 вр. с чл. 399 КТ да издава
наказателни постановления за нарушения на трудовото законодателство, като
разпоредбата допуска да бъде делегирано това правомощие на длъжностни лица
съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите,
аргумент от чл.6, ал.5 от Устройствения правилник и
от общата разпоредба на чл.47,ал.2 от ЗАНН. Това в случая е сторено с
представената по делото заповед № 3- 0058/11.02.2014г. Систематичното,
логическо и семантично тълкуване на оправомощителната
заповед налага извод, че с нея се прехвърлят правомощията на изпълнителния
директор, като административнонаказващ орган на
територията на цялата страна, върху всички териториални директори без
ограничение на териториалната им компетентност. В тази връзка касационната
инстанция намира за неоснователни възраженията на оспорващия относно липсата на
компетентност на контролните органи и административнонаказващия орган.
По отношение на
въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения за липсата
на извършено административно нарушение, районният съд е изложил подробни
мотиви. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност.
Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така и събраните гласни
доказателства по делото. Фактическите констатации се подкрепят от събраните
доказателства.
Съгласно
разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ работодателят няма право да допуска до работа
работника или служителя, преди да му предостави документите по ал.1, а именно
екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от
уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от ТД на НАП. Съгласно чл.62, ал.3 от КТ
в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор
работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за
това до съответната ТД на НАП. Тоест допускането до работа на работника или
служителя винаги следва да се предхожда от изпълнение на задължението на
работодателя по чл.63, ал.2 от КТ.
По делото не се
спори, че с работника е сключен трудов договор с дата 07.11.2019 г. Безспорно е също, че проверката
е проведена към 11:00 часа на същата дата, а уведомлението е регистрирано в ТД
на НАП в 14:17 часа, т.е. след като работникът е бил допуснат до работа. Въз
основа на правилно установена фактическа обстановка, законосъобразно
наказващият орган е счел, че с действията си работодателят е допуснал нарушение
по смисъла на чл. 63, ал. 2 от КТ, тъй като в случая са налице и трите
кумулативно изискуеми предпоставки: 1. сключен трудов договор с работника; 2.
реално допускане на работника до работа; 3. липса на връчено уведомление по чл.
62, ал.3 от КТ на работника към момента на допускане до работа. Нарушението е
формално като за съставомерността му е достатъчно да
се установи, че работникът е бил допуснат до работа със знанието на
работодателя без да му е връчено заверено копие от уведомлението до НАП.
Правилно е била ангажирана и административнонаказателната отговорност на
дружеството - жалбоподател на основание чл. 414, ал. 3 КТ.
По делото не се
налице и обстоятелства, които да обосноват приложимостта на чл. 28 от ЗАНН.
Това, че нарушението е първо не е достатъчно, за да се обоснове неговата
маловажност, доколкото същото не разкрива белезите на "маловажен
случай", т.е на такъв с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.
Неоснователни са
и възраженията относно допуснати нарушения при връчване на наказателното
постановление. Възбуденото по жалбата на наказаното лице съдебно производство гарантира правото му на
защита.
Основателни са
претенциите на касатора за необоснованост в
действията на наказващия орган и изводите на районния съд в аспекта на
определения размера на наказанието. Санкционната разпоредба предвижда
имуществената санкция в размер от 1500 лева до 15000 лева. При определяне на
размера на имуществената санкция, съобразявайки реда по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН,
наказващият орган и съдът следва да вземе предвид тежестта на нарушението,
подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. В конкретния случай
наказващият орган е определил имуществена санкция в размер на 2200 лева, която
надвишава предвидения от закона минимум. Никъде в наказателното постановление
наказващият орган не е посочил мотив, с който да обоснове именно този размер на
санкцията, нито кои обстоятелства е приел за смекчаващи, кои за отегчаващи и
как те се съотнасят. Така дейността по индивидуализация на наложената санкция
остава съвършено неясна както за наказаното лице, така и за съда. Следва да се
има предвид, че съдът може да упражнява контрол върху размера на наложеното
наказание, но не може да замести липсата на мотиви на наказващия орган, тъй
като се касае за чуждо волеизявление. Наказващият орган няма задължение във
всеки случай на първо по ред нарушение да налага най-лекото предвидено
наказание, но в случай че наложи наказание над минимума следва да изложи
конкретни и ясни мотиви в подкрепа на
правните си изводи. В противен случай наказаният е поставен в положение, при
което не може да се защитава адекватно срещу определения размер на наказанието,
тъй като не е наясно и със самите мотиви за налагане на наказание с такъв
размер. В хода на съдебния контрол районният съд е приел, че при определяне
размера на наложената имуществена санкция наказващият орган е съобразил
прецизно изискванията на чл. 27 от ЗАНН. Този извод се явява необоснован и в
противоречие с доказателствата по делото. Неясно остава и защо съдът е приел,
че санкцията в размер на 2200 лева се явява правилно определена, след като е
приел, че са налице смекчаващи отговорността
обстоятелства - липсата на други установени нарушения от страна на работодателя
и липсата на вредни последици от нарушението, извън съставомерните,
и не е установил отегчаващи такива. При това положение жалбата се явява
частично основателна, а определената санкция в размер над предвидения от закона
минимум е незаконосъобразна, поради което размерът й следва да бъде намален до
1500 лева. В този размер касационната инстанция намира, че административното
наказание би постигнала целите, визирани в чл.12 от ЗАНН, а именно да се
предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и да
се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани, без да
засяга прекомерно правната му сфера.
10. Жалбоподателят не е отправил
претенция за присъждане на разноски, поради което произнасяне в тази насока не
се дължи.
11. От изложеното до тук следва, че като е потвърдил обжалваното пред него
наказателно постановление, районният съд е постановил неправилен съдебен акт,
който следва да бъде отменен, а наказателното постановление – да бъде изменено в санкционната част.
Ето защо, Административен съд Пловдив, ХХVI състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 47 от
25.03.2020 г., постановено по а.н.д № 85 по описа за 2020 г., на Районен съд – Асеновград,
II – ри наказателен състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 16-002770 от 14.01.2020 г., издадено от
директора на Дирекция “Инспекция по труда”- гр. Пловдив, с което на „Деми – Е.А.61“ ООД, ЕИК *********, в
качеството му на работодател, на основание чл. 414, ал.3 от Кодекса на труда е
наложено административно наказание – „имуществена санкция“ в размер на 2200 лева, за нарушение по чл. 63 ал.2 , във вр.
с чл. 63 ал.1 от
Кодекса на труда, в санкционната
част, като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция от 2200 /две хиляди и двеста/ лева на 1500
/хиляда и петстотин/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.