МОТИВИ към решение от 13.11.2019
год. по
НАХД № 4854
/2019 год. по описа на Варненския Районен Съд, тридесет и седми наказателен състав.
Производството пред първоинстанционния съд е
образувано по депозирано от Варненска Районна
Прокуратура Постановление по реда на чл.375-чл.379 от НПК
с предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание на П.И.П.- ЕГН ********** *** за престъпление от общ характер
по чл. 343а.,
ал.1, б.“а“ от НК , За това, че на 27.09.2016
г. в гр. Варна, при управление на МПС – лек автомобил „Дачия
Логан“ с рег. № В 18 54 НМ, нарушил правилата за
движение по пътищата: чл. 40 ал. 2 от ЗДвП „По време на движението си назад,
водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а
когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира
за опасности“ и по непредпазливост причинил на П.А.Р. средна телесна повреда,
изразяващи се в счупване на пета предланна кост на
дясната ръка, обусловило затруднение в движението на десния горен крайник за
период от около 2 месеца, като деецът след деянието е направил всичко зависещо
от него за оказване на помощ на пострадалата.
С предложението прокурорът приема, че
фактическата обстановка е изяснена със събраните на предварителното
производство доказателства. Обосновал е извършеното престъпление от обективна и
субективна страна. Изложил е съображения относно наличието на основанията по
смисъла на чл.78»а» от НК, тъй като за извършеното деяние се предвижда
наказание до 2 години лишаване от свобода или пробация, то е извършено
непредпазливо, от него не са настъпили имуществени вреди, обвиняемият не е
осъждан за престъпления от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание. В съдебно заседание ВРП
редовно призовани, не изпращат процесуален представител и не ангажират
становище по предложението.
Обв. П.П., редовно призован, се явява и участва в производството
лично и с надлежно упълномощен защитник-адвокат. В хода на досъдебното
производство, а и в хода на съдебното
следствие признава вината си , като не дава обяснения за случилото се. С
последната си изразява съжаление за случилото се.
Защитата в лицето на адв. М.Р.от АК-Варна
не оспорва авторството, обективната и субективна съставомерност на деянието,
както и неговата доказаност. В пледоарията си той
анализира събраните по делото доказателства и изразява становище, че обв. П. е с ниска степен на обществена опасност и с добри
характеристични данни. Поради това и пледира да му бъде наложено наказание
«Глоба» в минимален размер, както и да не му бъде налагано наказание „Лишаване
от право да управлява МПС“.
В хипотезата на чл.343 ал.2 от НК
пострадалият св. П.Р. заявява, че желае делото да продължи.
След преценка на събраните в
производството релевантни гласни и писмени доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият П.П.
притежавал л.а. “Дачия Логан“
с рег. № В 18- 54 НМ. На 27.09.2016 год. около 19:40 часа той се движел с автомобила си в гр.Варна, по бул.
„Цар Освободител" и се отправил с автомобила към паркинга зад автобусна
спирка „Георги Георгиев“, пред казино „Хавай“ в гр.Варна, където спрял. След
няколко минути П. започнал за извършва маневра на заден ход, за да излезе от
паркинга. Управлявания от него автомобил се движел бавно, но в този момент зад
автомобила се придвижвала св.П.Р., при което П. блъснал със задната част на автомобила св.Р., тя загубила равновесие и
паднала на земята. Обвиняемият чул удара, след което веднага задействал
спирачната система на автомобила, който преустановил движението си. П. веднага
слязъл от него и отишъл да види какво се е случило. Установил, че св.Р. лежи на
земята зад автомобила, като долните и крайници сочели към задната му част. Той
попитал пострадалата как се чувства и тя му отговорила, че я боли дясната ръка,
след което П. помолил св.Р. да се обади за помощ на тел.112. До като чакали пристигането на екип на Бърза помощ и КАТ –
Варна, П. напръскал лицето и с вода, а от близко намиращото се заведение му
донесли лед, който той поставил върху контузената ръка. Когато пристигнал екип
на бърза помощ той помогнал за пренасянето на пострадалата до линейката, а в
последствие постоянно се интересувал за състоянието и.
В хода на образуваното досъдебно
производство били назначени химически експертизи, от заключението на които е
видно, че в кръвните проби и на обв.П., и на св.Р.,
не е било установено наличие на етилов алкохол.
За изясняване на причинените
на св.Р.
телесни увреждания в хода на разследването била назначена и изготвена
съдебно-медицинска експертиза, чието заключение като обективно, компетентно и
пълно и неоспорено от страните, съдът кредитира изцяло. От него се установява,
че в следствие на удара и падането на земята свидетелката е получила - счупване на пета предкиткова
кост на дясната ръка в областта под главичката, разместване на фрагментите,
контузия на главата, ожулвания по лицето. Описаните травматични увреждания са
резултат на удари и тангенциално действие
с или върху твърди, тъпи предмети, реализирани в областта на лицето и
гърба на дясната длан и биха могли да бъдат получени при ПТП като пешеходеца
при блъскане от лек автомобил движещ се на заден ход с последващо
падане и удар в подлежащата настилка. Счупването на пета предкиткова
кост на дясната ръка обуславя трайно затруднение на движенията на десен горен
крайник за около – 2 месеца. Останалите травматични увреждания, в своята
съвкупност обусловили временно
разстройство на здравето неопасно за
живота. В представените свидетелски показания по ДП не се установяват данни
пострадалата да е изпадала в безсъзнателно състояние, в смисъл мозъчна кома,
след претърпяното ПТП, което да обуслови разстройство на здравето временно
опасно за живота.
От заключението на изготвената
тройна съдебно-медицинска експертиза се установява, от описаната симптоматика и
субективни оплаквания на пострадалата Р., 5 месеца след претърпяното ПТП, се
дължат на болестни изменения на костно-ставния апарат на горните крайници и не
са във връзка с претърпяната на 27.09.2016 г. травма.
На ДП е изготвена
съдебно-автотехническа експертиза, чието заключение като обективно,
компетентно, пълно и неоспорено от страните, съдът кредитира изцяло. От него се установява,
че от техническа гледна точка водачът на л.а. „Дачия Логан“ е имал възможност своевременно да възприеме
движещата се попътно на неговата посока на движение пешеходка и да спре преди мястото
на удара, тъй като опасната зона на спиране е била по-малка от отстоянието и от зоната на пряка видимост, т.е пешеходката
не попада в опасната зона на спиране на автомобила. Причината за настъпване на
ПТП от техническа гледна точка е неупражнен визуален контрол на пътното платно
зад автомобила преди и по време на извършване на маневрата движение назад през
огледалата за обратно виждане от страна на водача на л.а. „Дачия
Логан“.
Движението
на пешеходката по пътното платно извън обозначените тротоарни площи и също
неупражнен визуален контрол към посоката, от която е идвал автомобила е
техническа причина за ПТП, тъй като непосредствено до паркинга и автобусната спирка е имало изграден
тротоар, успоредно от него и на бул.“Цар
Освободител“.
Съгласно трайната съдебна
практика при престъпленията, при които се уврежда живота и здравето е уреден т.
нар принцип на поглъщане на по-лекия престъпен резултат от по-тежкия. Когато с
деянието се причиняват на едно лице две или повече различни по вид телесни
увреждания, е налице едно престъпление, което следва да се квалифицира с оглед
на най-тежкия резултат. Това е така, защото обектът на посегателството е един и
същ и по силата на общия принцип по-лекият резултат се поглъща от по-тежкия.
Така изрично Постановление № 3 от 27. IX. 1979 г., Пленум на ВС, Решение № 99
от 27.02.2013 г. по нак. М. № 83/2013 г. на Върховен
касационен съд, Решение № 93/10 март 2015 г., първо наказателно отделение,
наказателно дело № 26/2015 година.
С оглед гореизложените
принципни положения за правната квалификация на деянието от значение е средната
телесна повреда, нанесена на пострадалата, под формата счупване на пета предкиткова кост на дясната ръка в областта под главичката,
довело до трайно затрудняване движенията на горен десен крайник за срок от
около - 2 месеца, а по-лекия общественоопасен резултат, намерил израз в
нанесените леки телесни повреди следва да се съобрази при индивидуализация на
наказателната отговорност.
Налице е и съставомерното психично отношение на дееца към причиненият
общественоопасен резултат - обвиняемият не е предвиждал настъпването на обществено
опасния резултат, но е могъл и е бил длъжен да го предвиди, т. е деянието е
извършено непредпазливо.
В процесния случай
задължението на обвиняемия да предвиди настъпването на съставомерните
последици се извежда от качеството му на правоспособен водач на МПС, както и от
изричната разпоредба на чл.
40 от ЗДвП, че водачът при движение на заден ход във всички случаи е
длъжен да осигури максимална степен на възприятие на пътната обстановка,
включително и като осигури лице, което да го навигира.
Конкретната възможност на обвиняемия да го предвиди пък следва от особеностите
на заобикалящата среда, в която не са били налице фактори, които да възпрепятстват
ефективното възприемане на пътната обстановка, а дори и да се приеме, че
пострадалата поради не високия си ръст обективно е била трудно забележима, то
за обвиняемия е съществувала възможността, а и законовото задължение да осигури
лице, което да наблюдава пътната обстановка, докато се придвижва назад.
Следва да бъде обсъден и
въпросът за наличното съпричиняване от страна на пострадалото лице.
Съгласно трайната съдебна
практика, за да е налице съпричиняване на престъпния резултат от страна на пострадалия,
е необходимо да се установи, че той е допуснал някакво нарушение на ЗДвП и това
нарушение да се намира в причинна връзка с настъпването на престъпния резултат.
За наличие на съпричиняване на вредните последици при ПТП не се изисква
нарушението на правила за движение от страна на пострадалия да е виновно.
Достатъчно е допуснатото от него нарушение да е част от общия каузален процес
довел до обществено неприемливия резултат. Така изрично Решение № 53 от 2. ХI.
1981 г. по н. М. № 41/81 г., ОСНК, Решение № 127/20.06.2018 година, Второ
наказателно отделение, касационно дело № 408 по описа за 2018 година.
В конкретния случай по
делото не е спорно, че пострадалото лице не е пресичало на обозначеното за това
място - пешеходна пътека. В същото време от установения по делото механизъм на
деянието, а именно движение на обвиняемия на заден ход, че той е бил обективно забележим
за пострадалата, която въпреки това не е изпълнила задължението си по чл.
113 от ЗДвП преди да навлезе на платното за движение, да се съобрази
с приближаващите се пътни превозни средства.
В случая допуснатите от
пострадалата нарушения на ЗДвП са част от общия каузален процес, довел до
инкриминираното ПТП, доколкото, предвид установената фактология
по делото, ако пострадалата не бе допуснала тези нарушения до ПТП въобще не би
се стигнало.
При наличие на причинна
връзка между допуснатите от пострадалата нарушения на ЗДвП и причиненото ПТП
следва да се приеме наличие на съпричиняване на обществено опасния резултат,
което съгласно задължителните указания, дадени с ТР 2/2016 на ОСНК на ВКС,
следва да бъде съобразено при индивидуализацията на наказателната отговорност,
като смекчаващо обстоятелство.
Съгласно трайната практика
на ВКС, дори и да се приеме, че пострадалият с виновно и противоправно
поведение е допринесъл за настъпване на ПТП, това обстоятелство не би могло да
оневини подсъдимия и да се отрази на съставомерността на неговото деяние, стига
между него и причинения съставомерен резултат да е
налице пряка и непосредствена причинна връзка. Така Решение № 165/10 октомври
2017 г. І НО, касационно дело № 584 по описа за 2017 г.
В процесния случай вече бе
установено, че между нарушението по чл.
40 от ЗДвП, допуснато от обвиняемата и настъпилото ПТП е налице
пряка причинна връзка, поради което констатираното съпричиняване не може да
изключи вината на дееца.
Предвид констатираното
поведение на подсъдимия, който след инцидента помогнал на пострадалата да се
изправи и помогнал да бъде транспортирана до болницата в гр.Варна, както и
предвид естеството на причинената телесна повреда следва да се приеме, че
подсъдимия след деянието е направил всичко по силите му за оказване помощ на
пострадалата, като помощта е била необходима, поради което и деянието е
квалифицирано по чл. 343а, ал. 1, б. "а" от НК.
В случая съдът констатира
нарушение на чл.
40 от ЗДвП. Така изрично Решение № 567 от 07.02.2013 г. по нак. М. № 1961/2012 г. на Върховен касационен съд, Решение
№ 30/17.04.2018 по дело № 99/2018 на ВКС, Решение № 567 от 07.02.2013 г. по нак. М. № 1961/2012 г. на Върховен касационен съд, Решение
№ 239/19.02.2019 по дело № 1052/2018 на ВКС, Решение № 90 от 27.03.2017 г. по
н. М. № 168 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 2-ро нак.
отделение, Решение № 169 от 30.05.2017 г. по н. М. № 441 / 2017 г. на Върховен
касационен съд, 2-ро нак. отделение.
Доколкото предвижданото за престъплението по чл. чл. 343а, ал. 1, б. "а", от НК наказание
е лишаване от свобода до две години или пробация при причинена средна телесна
повреда; обвиняемият не е осъждан до този момент, не е освобождаван от
наказателна отговорност, от деянието не са причинени съставомерни
имуществени вреди, то са налице условията за освобождаването му от наказателна
отговорност по реда на чл.
78 А НК.
ПО РАЗМЕРА НА
АМИНИСТРАТИВНОТО НАКАЗАНИЕ.
При индивидуализиране на
административното наказание на обвиняемия съдът съобрази:
- вида и характера на
засегнатите обществени отношения, а именно засегнати са обществените отношения
свързани с безопасността и сигурността на транспорта, които се отличават с
голяма обществена значимост,
- степента на засягане на
обществените отношения, намерила израз във вида и броя на допуснатите нарушения
на правилата за движение по пътищата, както и величината на допуснатите
нарушения - нарушено е задължението на дееца по време на движението си на заден
ход непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство.
- съдът отчете и причиненият
обществено опасен резултат: на пострадалото лице е причинена не само съставомерната средна телесна повреда, но и две леки
телесни повреди.
- следва да се съобрази и
личността на обвиняемия, който е неосъждан, без данни за други
противообществени прояви, със справка за нарушител водач, която я характеризира
като изправен водач на МПС, с добри характеристични данни /работи /,
- следва да се отчете и
допуснатото от пострадалата съпричиняване на престъпния резултат
- като смекчаващо
обстоятелство настоящият състав цени и особено добросъвестното поведение на
обвиняемия след пътния инцидент, което по интензитет значително надхвърля
минимално необходимото, за да се квалифицира деянието по чл.
343а НК.
При ценене на смекчаващите и
отегчаващите обстоятелства настоящият състав споделя трайната практика на ВКС,
че при индивидуализацията на наказанието няма място за механичен формален
подход при съпоставката между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като
не става въпрос за математически величини, а за различни фактически
констатации, които следва да бъдат съотнесени към
конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца. В този смисъл
при отчитане съотношението на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства следва се
съобразява не само техният брой, но и тяхната специфика. В този изричен смисъл
Решение № 144/20.02.2019 по дело № 598/2018 на ВКС, Решение № 75/21.08.2018 по
дело № 327/2018 на ВКС, Решение № 37 от 28.03.2017 г. по н. М. № 93 / 2017 г.
на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение,
Решение № 90/18.09.2018 по дело № 329/2018 на ВКС, Решение № 208/29 ноември
2018 г., I НО, наказателно дело № 600 по описа за 2018 г.
Съобразявайки гореизложените обстоятелства съдът намира, че на обвиняемия следва да се
наложи глоба в размер на 1 000.00 /хиляда лева/ лв.
Този размер на санкцията
съдът намира, че съответства на степента на обществена опасност на деянието и
на обвиняемия, като счита, че ефективно ще съдейства за поправянето на
обвиняемата без да се накърнява принципа на пропорционалност между
преследваните от закона цели и употребената държавна репресия.
Съдът счете, че с
оглед постигане целите както на генералната, така и на специалната превенция, не
е необходимо обв. П. да бъде лишаван от право да
управлява МПС. От момента, в който е придобил правоспособност да управлява МПС
до момента на извършване на деянието, той не е бил санкциониран за допуснати
нарушения на правилата за движение по пътищата. От това може да се направи
извод, че обвиняемият проявява отговорност и дисциплинираност като участник
в движението. Това на свой ред характеризира случая като изключение, а не като
установен модел на противоправно поведение.
Поради това и съдът прецени, че целите
на наказанията да превъзпитат наказаните да се съобразяват с установените
правила в обществото, ще бъдат изпълнени и без обв. П.
да бъде лишаван от право да управлява МПС.
В хипотезата на чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди
обв. П.П. да заплати
направените по делото разноски в размер на 1 309,94 лв. в полза на бюджета на ОД на МВР - Варна.
Като причини за осъществяване на
деянието съдът възприе незачитане на установения в страната правов ред и
самонадеяност.
По изложените съображения съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: