Р
Е Ш Е
Н И Е
№………../23.04.2019г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 7-ми състав, в публичното съдебно заседание
на тринадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
при секретаря Павлинка Славова, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 8593 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са частични искове с правни основания чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от
„Е.П.2.” ЕООД с ЕИК ******** срещу „М.М.” ЕАД ЕИК ********
и в условията на евентуалност срещу „Б.е.х.” ЕАД, ЕИК ********за заплащане на
сумата от 26 000,00 лева, представляваща част от общата дължима сума от
26 000 000,00 лева, с която ответниците са се обогатили чрез използване без заплащане
на имоти на праводателя на ищеца „И.“ ООД в периода от 17.12.2009 г. до 17.12.2014 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба.
В исковата молба, уточнителните молби от 04.02.2015
г. (л.24), 26.02.2015 г. (л.27), 29.09.2015 г. (л.105), 13.10.2015 г. (л.132- петитум), ищецът твърди, че е частен правоприемник на
вземане на „И.“ ООД от „Мини Марица- изток” ЕАД и „Б.е.х.” ЕАД въз основа на
договор за цесия от 01.12.2014 г. Навежда твърдения, че първия ответник е
използвал имотите на „И.“ ООД за
депониране на отпадъци без заплащане на възнаграждение, като по този начин и
двамата ответници са се обогатили за сметка на „И.”
ООД, спестявайки разходи за депонирането на отпадъците, а праводателят
му се е обеднил, тъй като е бил лишен от възнаграждение за използването на
недвижимите като площадки за депониране. Твърди, че обогатяването е настъпило в имуществената сфера на едноличния
собственик на всички акции от капитала на дружеството - „Б.е.х.” ЕАД
(БЕХ), като последното се е обогатило вследствие на реализираната печалба от страна на „ММИ“ от
използването на процесните имоти. Претендира разноски.
Ответниците „М.М.” ЕАД и „Б.е.х.” ЕАД
твърдят, че предявеният иск
е недопустим, тъй като ответникът не е уведомен за извършената цесия,
договорът за цесия е нищожен, поради липса на предмет, освен това искът е
недопустим и поради наличие на сила на присъдено нещо. При условията на
евентуалност оспорват иска като неоснователен, ММИ са извозвали пепелина по възлагане на ТМИ до имоти указвани от последния
в периода 2004-2005 г., след този период не са извозвали отпадъчни материали. Процесните имоти били засипани с глина още през 1999 - 2000
г., когато те били част от комплекса на ММИ, т.е. преди праводателя
на ищеца да придобие собствеността върху тях. При условията на евентуалност
правят възражение за изтекла погасителна давност на ищцовата
претенция. Претендират разноски.
Третото лице ТМИ оспорва предявените искове, присъединява се към
възраженията на ответниците. Твърди, че от 2004 г. не
е ползвало процесните имоти.
Съдът, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства, приема следното:
Съгласно чл. 59, ал. 1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за
сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера
на обедняването. Под „обогатяване” се разбира не само придобиването на имуществена
облага или право, но и спестяването на изразходването на блага. „Обедняване“ по
смисъла на чл. 59 ЗЗД е свързано с лишаването на блага от имуществен характер.
Следва да е налице и връзка между обедняването и обогатяването, който са
резултат от проявлението на един факт или фактически състав. Размерът на
вземането е разликата между сумата на обогатяването и сумата на обедняването.
Когато е налице спор между страните относно факта на обедняването,
изразяващо се в пропускането на възможността да бъде използвано благото, употребено
от лицето, което няма основание за това, този факт следва да бъде доказан и не
може да бъде изведен само от едно предполагаемо упражняване на права от
собственика на вещта. Това е така, защото не във всички случаи е достатъчно
установяване единствено на факта на заемане на площите, за да се счита за
доказано и обедняването на собственика, а при определени обстоятелства, следва
да бъдат установени и други положителни данни, за това, че е пропуснато
придобиването на една полза от титуляра на правото,
чийто обект е ползван без основание. Да се приеме обратното означава, да се отрече
възможността на ответника по иска по чл. 59 ЗЗД да прави своите правоизключващи възражения, че собственикът не е обеднял
било защото не е имал обективно намерение да си служи с вещта, респективно да
придобие граждански плод от нея, като я отдава на трети лица, било защото не е
налице интерес на такива лица към обекта на правото, било защото, за да бъде
експлоатиран имота, по начина описан от титуляра,
съществува правна пречка. В тези случаи (когато са налице въведени изрични
възражения от ответника, свързани с отричане възможността за обедняване) и са
ангажирани от ответника доказателства, създаващи съмнение в основателността на
иска, в този случай, настоящият състав счита, че съгл. чл. 154, ал. 1 ГПК,
ищецът следва да докаже обстоятелствата, създаващи възможността за придобиване
на ползите, които ги правят сигурни. /така Решение № 190 от 12.12.2017г. на ВКС по т. д. № 512/2017 г., I т. о., ТК/.
Въз основа на изложеното, за основателност на исковата претенция в тежест
на ищеца е да докаже: юридическия факт,
от който възниква правото на собственост върху имотите на неговия на „И.“ООД; ползване
на тези имотите от първия ответник чрез депониране
на отпадъци за периода от 17.12.2009 г. до 17.12.2014 г.; размера на сумата, с
която е обеднял собственика, описана като пропусната възможност да допива
трошен камък от кариерата (добив на инертни материали) и обогатяването на ответниците с размера на спестения разход за депониране на
земните маси на действаща площадка за третиране на такива отпадъци.
При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответниците
е да докажат наличието на основанието, въз основа на което са използвани
имотите, плащане, респективно погасяване на задължението, произтичащо от
ползването на имотите без основание.
Относно собствеността на процесните имоти между
страните не се спори, а от представения по делото Констативен Нотариален акт от
04.02.2004 г (л. 8) се установява, че „И.“ ООД е собственик на кариера „Маца“,
състояща се от процесните два недвижими имота,
описани в исковата молба.
За изясняване на понятието „депониране“, съдът съобрази легалната
дефиницията, съдържаща се в §1, т. 42 от ДР на Закона за подземните богатства
относно дейността по „управление на минните отпадъци“, която включва:
транспортиране, депониране и съхраняване на минни отпадъци, както и
изграждането, експлоатацията и закриването на съоръженията за минни отпадъци и
осъществяването на последващ мониторинг, поддръжка и
технически надзор на закритото съоръжение. Следователно „депониране“ като част
от дейностите по управление на отпадъците означава процеса на тяхното изхвърляне.
От проведения разпит на свидетел К., геодезист (л. 189) и приета по делото
и неоспорена от страните СГЕ (л. 245), изготвена след проверка на приложените
по делото документи и извършен оглед на място, се установява, че територията на
кариера „Маца“ е обособена на две част – „източна“ и „западна“ и е част от насипище „Староселец“, използвано от 1962г. за депониране
на минни отпадъци (л. 250). В периода от 13.06.2000г. до 31.12.2003г, „Мини Марица-изток” АД се е задължило да
извозва по силата на сключени договори с „Т.М.и.2“ ЕАД отпадъци в насипище „Староселец“, видно от представените по делото 4
бр. Договори на л. 76 – л. 89 по делото. От приложените ситуационни планове на
имотите към заключението на вещото лице се установява, че през 2002г. е
започнало затрупване с минни отпадъци в западната част от кариера „Маца“ с площ
от около 86 000 кв.м. Тези отпадъци са със следния произход: глини от рудник
„Траяново – север“, рудник „Траяново-1“, мини „Марица-изток“ и пепелини от „Т.М.и.2“. Засипаната част от процесните имоти с глина и пепелина,
касаеща участък „Маца – Запад“ с площ средно
86 000,00м2 не са налице дейности, свързани с насипване на
опасни токсични материали. Като се има предвид, че Участък „Запад“ е с ресурси
в количество от 2397,9 хил.м3 , участъкът не може да се разглежда
самостоятелно с начин на трайно ползване – кариера-чакъл. Изслушано в открито
съдебно заседание на 13.12.2016г. вещото лице уточнява, че след извършено сравнение
между ситуационните планове и карти от
2012г. и 2014г, може да се заключи, че през 2004г. и след това в процесния имот няма натрупване на допълнителни обеми от
отпадъци, съответно няма индикации, че е извършвано депониране на нови
отпадъци.
Въз основа на изложеното съдът намира, че в периода от 2000г до 2004г
ответникът е депонирал пепелина и земни маси, с което
засипаната част от процесните имоти, касаеща участък „Маца – Запад“ е с площ приблизително
86 000,00м2. След 2004г. по делото няма данни за
натрупване на отпадъци в процесните имоти, които да
изхождат от ответника. Следователно недоказано по делото остава
обстоятелството, че в периода от 17.12.2009г. до 17.12.2014г. в процесните имоти „М.М.” ЕАД
депонира минни отпадъци. Въпреки това, предвид обстоятелството, че натрупаните
отпадъци в периода 2002г -2004г не са премахнати, съдът приема, че чрез тези
насипи ответникът продължава да ползва участък „Маца – Запад“, като
същевременно ограничава правото на собственика „И.“ООД да ползва затрупаната
площ.
По делото обаче не са събрани доказателства за обедняването на собственика
„И.“ООД. За него не се доказва да притежава концесия за добив на инертни
материали, поради което той не би могъл да експлоатира находището като кариера
за добив на такива материали. Не се твърди и не се доказва предлагане на
кариерата за експлоатация от трети лица за добив на инертни или сключени
договори с такива лица. Не без значение е и факта, че съгласно заключението на
СТЕ участък „Запад“ е с ресурси в количество от 2397,9 хил.м3, като
съгласно §1, т. 28 от Закона за подземните богатства (изм. - ДВ, бр.
70 от 2008 г.) "ресурси" са вероятните количества или обеми от
полезни изкопаеми в находището, които не са оконтурени
и доказани достатъчно убедително с извършените геологопроучвателни работи или
за които липсва достатъчна техническа, технологична, екологична и икономическа
оценка, необходима за проектиране и извършване на добив. С оглед на дадената
законова дефиниция, вещото лице по СТЕ е направила извод, че участъкът не може
да се разглежда самостоятелно като поземлен имот с начин на трайно ползване –
кариера-чакъл. Не се доказва и че депонираните земните маси увреждат земята, по
начин, че последната не може да бъде използвана от собственика „И.“ ООД с друго
предназначение, а не за кариера, още повече, че фактическата власт върху имота не
е отнемана през процесния период. Не е доказан и
размера на обогатяването, т.е. на спестения разход на ответника за депониране
на земните маси на действаща площадка за третиране на такива отпадъци. Извод в
различна насока не следва от основното и допълнителното заключение на СОЕ, тъй
като последното е определило стойността на обезщетението не като разлика между обедняването
и обогатяването, а на база единствено приходите от реализация на производствения
процес за добив на инертните материали. По изложените съображения заключението
не се кредитира.
Поради недоказаност на посочените елементи от фактическия състав на
неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД, съдът намира искът предявен срещу „М.М.” ЕАД за недоказан, поради което следва да го отхвърли.
По отношение на евентуални иск срещу „Б.е.х.” и тъй като твърдяното
обогатяване на последния се основа на ползването в процесния
период на кариера „Маца“ от „Мини Марица-изток” АД, съдът следва да отхвърли и него,
поради недоказаност на фактическия състав на иска по чл. 59 ЗЗД.
Поради отхвърляне на исковата претенция съдът не следва да обсъжда
направените от ответниците възражения.
По разноските:
С оглед изхода на делото, право на разноски имат ответниците.
Ответникът „Мини Марица-изток” доказва направата на такива, съгласно
представения списък по чл. 80 ГПК (л. 368) в размер 3400 лева, от
които: 2 400 лева адвокатско възнаграждение с ДДС – (л. 370); 1000 лева
възнаграждения за вещи лица по СТЕ и ССчЕ (л. 157 и
л. 353).
Съдът счита възражението за прекомерност на адвокатско
възнаграждение (л.374) за неоснователно, въпреки че адвокатско възнаграждение
надхвърля минималния размери от 1572 лева съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004
г., то фактическата и правна сложност на делото, провеждането на многобройни
съдебни заседания, включващи разпит на свидетел, изслушването на няколко
съдебни експертизи, обосновават определения в Договора за правна помощ размер
на възнаграждение. основа на това съдът счита, че разноските за адвокат следва
да бъдат уважени в претендирания размер от 2 400 лева.
Ответникът „Б.е.х.”, не представя списък за разноски, но претендира юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. Съдът, съгласно чл. 25, ал. 1 вр. ал. 2 Наредба
за заплащането на правната помощ, определя същото в размер на 400 лева.
Съгласни чл. 78, ал. 10 на трето лице помагач „Т.М.И.2" не се дължат
разноски.
При тези мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на „Е.П.2.” ЕООД, с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, „И. ********срещу „М.М.”
ЕАД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** No 13, на основание чл.
59 ЗЗД за заплащане сумата от 26 000,00 лева, част от общо вземане в
размер на 26 000 000,00 лева, с която „М.М.” ЕАД се
е обогатило неоснователно чрез използване без основание на поземлени имоти с
пл. №002046 по плана на землището на село Полски градец, община Раднево, с площ
от 394,507 дка. и с пл. №002122 по плана на землището на село Полски градец,
община Раднево, с площ от 351,294 дка., собственост на „И.“ ООД в периода от
17.12.2009г. до 17.12.2014г, ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 17.12.2014г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ иска „Е.П.2.” ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, „И. ********срещу „Б.е.х.” ЕАД, с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, на
основание чл. 59 ЗЗД за заплащане сумата от 26 000,00 лева, представляваща
част от общата дължима сума от 26 000 000,00 лева, с
която „Б.е.х.” ЕАД се е обогатило
неоснователно използване без основание на поземлени имоти с пл. №002046 по
плана на землището на село Полски градец, община Раднево, с площ от 394,507
дка. и с пл. №002122 по плана на землището на село Полски градец, община
Раднево, с площ от 351,294 дка., собственост на „И.“ ООД в периода от
17.12.2009г. до 17.12.2014г, ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 17.12.2014 г. до
окончателно изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „Е.П.2.” ЕООД, с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, „И. ********да заплати на „М.М.” ЕАД, с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:*** No 13, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 3400,00
лева - разноски по делото.
ОСЪЖДА „Е.П.2.” ЕООД, с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, „И. ********да заплати на „Б.е.х.” ЕАД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК сумата от 400 лева – разноски по делото.
Решението е постановени при участието на „Т.М.И.2" ЕАД, с ЕИК
********* като трето лице помагач на страна на „М.М.”
ЕАД с ЕИК ********
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването на преписа.
СЪДИЯ: