Р Е Ш Е Н И Е
№ 1796/23.10.2023г.
Град Пловдив, 23.10.2023 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в открито заседание на двадесет и шести септември
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: Анелия
Харитева
Членове: Любомира Несторова
Георги Пасков
при секретар
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Даниела Стоянова, като разгледа
докладваното от съдия Харитева КАНД № 1430 по описа
на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Касационно производство по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл.
от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив срещу решение № 608
от 10.04.2023 г., постановено по АНД № 6685 по описа на Районен съд Пловдив за
2022 година, в частта, с която е отменено наказателно постановление № 20-1030-010438
от 06.10.2020 г. на началник група при ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с
което на Х.М.И., ЕГН **********,***, ****, на основание чл.175а, ал.1, пр.3 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл.104б,
т.2 ЗДвП.
Според касатора
решението в тази част е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон
и неправилна преценка на събраните доказателства. Иска се неговата отмяна в
обжалваната част и потвърждаване на
наказателното постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът не взема
становище по касационната жалба.
Представителят на
Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за неоснователност на касационната
жалба, съответно да се остави в сила първоинстанционното решение.
Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в
срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е
неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество
и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, е основателна поради
следните съображения:
За да отмени
наказателното постановление в частта на наложеното административно наказание на
основание чл.175а, ал.1, пр.3 ЗДвП, районният съд е приел, че не са
налице достатъчно доказателства за извършване на нарушението по чл.104б, т.2 ЗДвП, тъй като нормата не регламентира конкретно поведение, затова поведението
на нарушителя следва да бъде подробно описано и подкрепено от доказателства в
АУАН и наказателното постановление, както и в съдебното производство. В
конкретния случай според първостепенния съд липсват каквито и да било
доказателства в подкрепа на изложеното от проверяващия и от наказващия орган,
поради което недоказано остана твърдението, че жалбоподателят нарочно е извел
от контрол автомобила с цел дрифт, а още по-малко се установява, че това му
действие е довело до блокиране на движението, създавайки предпоставки за ПТП.
Според първостепенния съд това прави обвинението необосновано и накърнява
правото на защита на наказаното лице.
Решението е неправилно.
Въз основа на правилно установени факти и след преценка на събраните по делото
доказателства районният съд е направил необосновани и несъответни на
материалния закон изводи по отношение на нарушението по чл.104б, т.2 ЗДвП.
Настоящата инстанция
намира, че установените факти ясно и недвусмислено сочат на извършено нарушение
по чл.104б, т.2 ЗДвП, което в достатъчна степен ясно и конкретно е описано в
АУАН и наказателното постановление. Следва да бъде изрично посочено, че нито
пред наказващия орган, нито пред районния съд, нито в настоящото производство
от страна на ответника по касацията не се сочат доказателства, които да оборват
материалната доказателствена сила на редовно съставения АУАН, с която той се
ползва по аргумент от чл.189, ал.2 ЗДвП. В този смисъл напълно необоснован и
неправилен се явява изводът на първостепенния съд за недоказаност на
извършеното нарушение.
Що се отнася до
понятието дрифт, в действителност ЗДвП не съдържа легална дефиниция на
понятието, но от съдържанието на АУАН и наказателното постановление е видно, че
нарушителят е санкциониран, защото използва път за обществено ползване за други
цели освен в съответствие с кръговото движение, за което е изградено кръговото
кръстовище, където е констатирано процесното нарушение. Ясно и точно са описани
извършените от нарушителя действия – извършва рязка маневра и преднамерено
изважда МПС извън контрол чрез подаване на газ до загуба на сцепление на задвижващите
колела (дрифт), като блокира движението по пътното платно, създавайки
предпоставка за ПТП.
Деянието е
съставомерно, Х.И. е използвал пътя не за неговото предназначение, защото описаният
в АУАН и наказателното постановление начин на управление на МПС не представлява
използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на
пътищата – за превоз на хора и товари. Подобно поведение в населените места (в
конкретния случай на оживено кръгово кръстовище) застрашава живота и здравето
на останалите участници в движението, поради което се характеризира с висока
степен на обществена опасност.
Следователно неправилен е изводът на първостепенния
съд за недоказаност на вмененото нарушение по чл.104б, т.2 ЗДвП, което налага
отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и потвърждаване на
наказателното постановление като законосъобразно, издадено от компетентен
орган, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно
приложение на материалния закон. С оглед изхода на делото следва да се отмени
първоинстанционното решение и в частта, с която ОДМВР Пловдив е осъдена да
заплати на Х.И. разноските за съдебното производство. Следва да се уважи
искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което
искане е направено своевременно и е основателно при този изход на делото.
Съответно следва да бъде осъден Х.И. да заплати на ОДМВР Пловдив сумата 80 лева на основание чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК
Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 608 от 10.04.2023 г.,
постановено по АНД № 6685 по описа на Районен съд Пловдив за 2022 година, в
частта, с която е отменено наказателно постановление № 20-1030-010438 от
06.10.2020 г. на началник група при ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, и с
която е осъдена ОДМВР Пловдив да заплати на Х.М.И., ЕГН **********, сумата 300
(триста) лева, разноски, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
20-1030-010438 от 06.10.2020 г. на началник група при ОДМВР Пловдив, сектор
„Пътна полиция“, с което на Х.М.И., ЕГН **********,***, ****, на основание чл.175а, ал.1,
пр.3 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 (три
хиляди) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 (дванадесет)
месеца за нарушение на чл.104б, т.2 ЗДвП.
ОСЪЖДА Х.М.И., ЕГН **********,***, ****, да
заплати на ОДМВР Пловдив сумата 80 (осемдесет) лева, юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.