РЕШЕНИЕ№ 361
гр. Монтана, 7 август 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на 31.07.2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ КАМАРАШКА
РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря ПЕТЯ ВИДОВА в присъствието на Прокурор ГАЛЯ
АЛЕКСАНДРОВА, като разгледа докладваното от съдия РЕНИ ЦВЕТАНОВА КАН дело № 284
по описа за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
дванадесета АПК, вр. с чл. 63, ал.1 ЗАНН.
Образувано е на основание постъпила
касационна жалба от Началник на отдел „МРР Дунавска” ГД „МРР” ЦМУ, Агенция
Митници против Решение от 09.04.2020 г. по АНД № 314/2019 г. на Районен съд – Берковица,
с което е отменено Наказателно Постановление № 2259/2019 от 23 08 2019 г. на Началник
на отдел „МРР Дунавска”. С отмененото НП на С*** К.С.,*** е наложено
административно наказание, за това че на 26 03 2019 г. на адрес с. Ч*** ,
община В*** , ул. „Х*** Б*** ” № * държи 319.4 л. етилов алкохол /ракия/ без
данъчен документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на
акциза.
В касационната жалба касаторът твърди,
че при постановяване на своето решение, районния съд неправилно е приел, че
административнонаказателното обвинение не е доказано по несъмнен начин. От
обективна страна, за да е извършено нарушението по чл. 126, ал. 1 от ЗАДС,
следва да е налице държане на акцизна стока по смисъла на ЗАДС. Безспорно, от
доказателствата по делото и конкретно от митническите лабораторни експертизи, е
доказано, че стоката - предмет на нарушение представлява акцизна такава по
смисъла на чл. 2, т. 1, във вр. с чл. 9, т. 1 от ЗАДС. На следващо място, държането,
като правен термин, представлява упражняване на фактическата власт върху
предмета на нарушение. Независимо от факта, че имотът се обитава от няколко
души, С. С*** дава писмени обяснения, като следва да се има предвид, че между тези
обяснения и показанията на разпитаните свидетели поискани от нея, както и от
депозираното в последствие възражение, е налице явно противоречие. Хем ракията е
нейна, за нейна лична консумация, хем на нейната свекърва за приготвяне на
лечебни отвари и компреси. При постановяване на своето решение, съдът е
следвало да разгледа посочените по - горе материали в тяхната взаимовръзка и
логическа последователност. На следващо място счита, че собствеността на имота
не е от значение, тъй като С. С. е санкционирана за „държане" на акцизни
стоки. В правния мир е налице разлика между владение и държане. Неправилно
съдът е приел, че административнонаказващият орган не е събрал доказателства
относно това къде и кога е сварена ракията. По делото не са представени
доказателства, че ракията е произведена преди 2007 г. Съгласно Правилника за
прилагане на Закон за акцизите /Отм., ДВ, бр. 42 от 23.05.2006 г., в сила от
01.07.2006 г./, производственият лист за изварените ракии се съставя на името
на пълнолетен член на семейството от отговорника на пункта по
ракиеизваряването. Производственият лист се издава в три екземпляра и се
подписва от отговорника на пункта по ракиеизваряването и от лицето, на чието
име се съставя. Отговорникът на пункта описва и ежемесечно представя първите
екземпляри от производствените листове заедно с декларацията по ал. 5 в
териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по
месторегистрацията на пункта. Вторият екземпляр на производствения лист се
предава на физическото лице по чл. 2, т. 3 от закона, а третият остава към
кочана на производствените листове. Следователно, дори и да се приеме, че
ракията е изварена преди 2004 г. законът е предвиждал предоставянето на
документ от отговорника на пункта по ракиеизваряване на физическото лице. Също
така следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 126, ал. 1 от ЗАДС
предвижда като възможност на физическото лице да предостави не само данъчен
документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или
придружителен административен документ/електронен административен документ или
документ на хартиен носител, но и друг документ, удостоверяващ плащането,
начисляването ти обезпечаването на акциза, за какъвто следва да се приеме и
гореспоменатия производствен лист. Следователно, следва да се приеме, че във
всички случаи, г-жа С., ако е разполагала, било то с акцизен данъчен документ
по смисъла на сега действащия ЗАДС, било с производствен лист, същата е следвала
да го предостави с оглед доказване обстоятелството, че акцизът за намерения
етилов алкохол е заплатен. Представената от процесуалния представител на С. извадка
от „дневник на НАРКООП", не е следвало да се взема предвид при
постановяване на решението, тъй като същият не е оформен като такъв съгласно
закона, данните описани в него не са достатъчно ясни откъм количество,
действително алкохолно съдържание по обем, година на производство, производител.
Не се споделя извода на съда за неправилно прилагане на материалния закон, В
настоящия случай, при извършване на проверката, митническите служители са
установили наличие на акцизни стоки - етилов алкохол /домашна ракия/, за която
според ЗАДС С. С. е следвало да предостави справка - декларация и акцизен
данъчен документ за изварената ракия, а такива не са представени. От С., като физическо
лице, което не е регистрирано по ЗАДС, не се изисква да съставя данъчни
документи по смисъла на ЗАДС. Държането на наливни алкохолни напитки - ракия,
без такъв данъчен документ, независимо от причините за липсата му осъществява
състав на нарушение по чл. 126 от ЗАДС. Субект на това нарушение може да бъде
всяко физическо или юридическо лице, тъй като законът не изисква то да
притежава някакво специално качество, напр. регистрация по ЗАДС като
производител или складодържател. Законът е определил санкция както за
физическите лица, така и за юридическите, без оглед тяхната регистрация по реда
на ЗАДС. Моли да се отмени решението и потвърди изцяло НП. В съдебно заседание,
процесуалният представител на Началник на отдел „МРР Дунавска”, юрк А*** ,
поддържа жалбата, представя писмени бележки, в които моли да се отмени
решението на въззивния съд и се потвърди издаденото Наказателно постановление.
Моли и присъждане на разноски.
Ответникът – С.К.С., в писмено
становище, чрез процесуалния си представител адв. Г*** оспорва жалбата и моли
решението на въззивния съд да остане в сила. Моли за присъждане на разноски по
делото.
Прокурор от ОП Монтана дава заключение,
че решението на районния съд е правилно. Споделя изводите на въззивния съд за
допуснато съществено процесуално нарушение, което съставлява основание за
отмяна на издаденото наказателно постановление. Извършената проверка е непълна,
поради което на наказаното лице е вменено нарушение, което не е извършило. Предлага
решението да бъде потвърдено.
Административен съд Монтана, в
качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата
доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в установения, с
чл. 211, ал.1 от АПК, 14-дневен срок, от надлежна страна против подлежащ на
касационна проверка съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима за
разглеждане по същество.
За да отмени обжалваното НП въззивният съд, приема, че административнонаказателното
обвинение е недоказано. Видно от доказателствата по
административнонаказателната преписка, както и от събраните в хода на съдебното
производство, не се установява нарушителката да е собственик на сградите. Тя е
снаха в този дом,който се обитава и от съпруга й, както и от нейната свекърва, която
всъщност е собственик на къщата и постройките. Горните доказателства сочат на
недоказаност на обвинението срещу С.С. в частта относно формата на
изпълнителното деяние. Обитаването на имота в случая не обоснова извод за
упражняване на фактическа власт върху целия предмет на нарушението от страна на
С.. Този съд се позовава на показанията на свид. К*** Т*** ,
който заявява, че в момента на проверката в дома са се намирали съпруга на
жалбоподателката и неговата майка-възрастна неподвижна жена. Свидетелят твърди,
че още по време на проверката жалбоподателката е обяснила, че ракията е на
нейната свекърва. От показанията и на свид. П*** П*** се
установява обстоятелството, че къщата се обитава от съпруга на жалбоподателката
и нейната свекърва. От приетото като писмено доказателство заключение на
Митническа лабораторна експертиза № 04 01.04.2019/27.05.2019г. се установява по
несъмнен начин, че откритият в дома на жалбоподателката дестилатен алкохолен
продукт съдържа етилов алкохол по смисъла на чл.9 от ЗАДС, поради което
отговаря на определението за акцизна стока по чл.4, т.1, във вр. с чл.2, т.1 от ЗАДС. Поради изложеното и съобразно приложимата в настоящото производство презумпция
за невиновност на привлечения към отговорност, съдът приема, че
административнонаказателното обвинение против жалбоподателя, за нарушение по
чл.126, ал.1, пр.1, т.1 от ЗАДС, за цялото намерено количество от 319,400 литра
дестилатен алкохолен продукт, не е доказано по несъмнен начин. Актосъставителят
и наказващият орган са се ограничили с данните от митническите лабораторни
експертизи, без да събират други данни за произхода на откритата в държане на
жалбоподателя ракия. По-конкретно не са събрани доказателства за следните две
обстоятелства, които са от съществено значение за решаване на спора - 1) дали
ракията е произведена в специализиран малък обект за дестилиране при спазване
на ограниченията по чл.4, т.8 от ЗАДС и 2) дали ракията е произведена преди
01.01.2007 г. Ако ракията е изварена в специализиран малък обект за дестилиране
при спазване на ограниченията по чл.4, т.8 от ЗАДС, размерът на акциза и на
наложената глоба би следвало да бъде определен по ставката в чл.31, т.6 от ЗАДС. А ако ракията е изварена преди 01.01.2007 г., т.е. преди влизане в сила
на ЗИДЗАДС, обн. ДВ, бр. 105/2006 г., акцизната ставка би била 0 лв. за 1
хектолитър чист алкохол, т.е. за откритата в държане на жалбоподателя ракия не
би бил дължим акциз, поради което не би бил съставен документ, удостоверяващ
плащането на акциз за тази ракия. С оглед на изложеното съдът приема, че
административнонаказателното обвинение против жалбоподателката за нарушение по
чл.126, ал.1 от ЗАДС не е доказано по несъмнен начин, тъй като от събраните
доказателства не може да се направи несъмнен извод, че за откритата ракия се
дължи акциз, поради което тази ракия може да бъде годен предмет на нарушение по
чл.126, ал.1 от ЗАДС. Освен поради недоказаността административнонаказателното
обвинение, обжалваното постановление е незаконосъобразно и поради неправилното
прилагане на материалния закон. Съставът на нарушението чл.126 от ЗАДС охранява
обществените отношения, гарантиращи надлежното документиране на начисляването,
плащането и обезпечаването на дължимия акциз, т.е. съставянето на редовни
документи, удостоверяващи тези факти, и то от правоимащи лица, а не самото
начисляване, плащане или обезпечаване на акциза. Задължени да водят такава
документация и съответно да разполагат с такива документи са само регистрираните
или лицензираните по ЗАДС лица. Това е така, защото чл.43, ал.1 и чл.44, ал.1
от ЗАДС посочват изчерпателно кои лица начисляват и внасят в републиканския
бюджет акциза и сред тях няма нерегистрирани и нелицензирани такива. Лице,
което не е регистрирано или лицензирано по ЗАДС, няма задължение да съставя и
поради това не може да притежава документи, удостоверяващи начисляването и
плащането на акциза. Ето защо такова лице не може да отговаря по чл. 126 от ЗАДС. В процесния случай е безспорно, че жалбоподателката е държала етилов
алкохол /ракия/, без да е регистрирано лице или лицензиран складодържател по
смисъла на ЗАДС. Поради това тя няма задължение да съставя и да разполага с
документи, удостоверяващи начисляването, плащането или обезпечаването на
акциза, и не може да носи отговорност по чл. 126 от ЗАДС. Доколкото е държал
акцизни стоки, жалбоподателят може да отговаря за това, че като е бил длъжен да
се регистрира като производител или да се лицензира като складодържател, не го
е сторил, както и за това, че като е бил длъжен да плати акциз, не го е сторил,
но това са нарушения различни от нарушението по чл. 126 от ЗАДС, за което е
съставено процесното наказателно постановление. Предвид изложеното ангажирането
на отговорността на жалбоподателя по чл.126 от ЗАДС за това, че е държала
акцизни стоки, без да има документи за плащането на акциза, след като съшият не
е регистрирано лице или лицензиран складодържател по смисъла на ЗАДС,
противоречи на материалния закон.
Настоящият съдебен състав не споделя фактическите
и правни изводи на районния съд, които са несъответни на доказателствата по
делото, респ. на относимата правна уредба – действащият и отменен ЗАДС.
Видно от доказателствата приложени по
делото, по време на проверката административнонаказаното лице е дало писмени
обяснения, че количеството намерен алкохол е негов, без това обстоятелство да е
било оспорвано. Доколко и в какъв размер количеството алкохол е собственост и
на други лица или се държи и за други лица е въпрос, който е ирелевантен за
административнонаказателното производство по ангажиране на
административнонаказателна отговорност, поради това, че тези обстоятелства не
са част от състава на нарушението. В тази връзка изпълнителното деяние, за
което е наложена административната санкция е определено като „държи” и тъй като
в ЗАДС няма легална дефиниция на това понятие, по аналогия следва да се приложи
дефиницията дадена в чл. 68, а. 2 от ЗС, според която „държането” е упражняване
на фактическа власт върху вещ, което лицето не държи като своя.
Неправилни са изводите на съда, че
административният орган не е изследвал обстоятелството къде е изварена ракията
и дали не би могло да се приложи чл. 31, т. 6 от ЗАДС, тъй като
доказателствената тежест за това е на административнонаказаното лице. АНО няма
как да изследва този въпрос, без да са представени съответно доказателства за
това.
Неправилни са изводите на съда, че
ракията би могла да е изварена преди 2007 г. В тази връзка предположенията не
могат да бъдат годни основания за извеждането на обосновани правни изводи. Дори
да се приеме, че ракията е произведена преди 2007 г., то за нейното
производство също следва да има документ, по смисъла на чл. 8 от ЗАДС /отм./ и
чл. 19 от ППЗАДС /отм./ След като административнонаказаното лице не представя документи,
било по отменения, било при действащия закон, единствено твърденията в тази
насока не са достатъчни да се приемат за меродавни.
Неправилни и несъответни на закона са
изводите на съда, че административнонаказаното лице не може да бъде наказано по
текста на чл. 126 от ЗАДС, тъй като не е лицензиран складодържател или
регистрирано лице. От една страна употребеният термин в нормата на чл. 126 е
„На лице ...”, т.е. законодателят не предвижда някакво специално качество за
лицето, което подлежи на административнонаказателна отговорност. От друга
страна една от хипотезите на цитираната норма е, че изисква от тези лица да
представят документ, удостоверяващ плащането на акциза. Другите предвидени
хипотези за начисляване и внасянето, респ. обезпечаване на акциза са алтернативно
предвидени и не дерогират изискването за плащане.
Представените по делото /л. 60 – 63/
заглавна страница на Азбучник, подписан от Началник на Митница Лом и списъци,
неясно от какъв документ и неясно съдържание, от една страна последните са без
съответна доказателствена стойност, а от друга тези документи не установяват
спорни по делото обстоятелства, тъй като не съдържат такива данни. Дори да се
приеме, че представената на л. 64 касова бележка с дата 17 09 2006 г., доказва извършен
обмен на джибри /без да е ясно какво е неговото количеството/, то този документ
доказва единствено предаването и заплащането му, без да установява друго
обстоятелство, т.е. липсват доказателства, в смисъла на тогава действащия ЗАДС,
а именно чл. 19, ал. 2 и ал. 5, ал. 7 от ППЗАДС, които да установяват количеството
получено ракия и качеството на лицето, че е производител на грозде и плодове.
При тези съображения и след извършена
служебна проверка на решението на районния съд, съгласно изискванията на чл.
218, ал. 2 от АПК, настоящият касационен състав намира решението за неправилно,
поради което следва да бъде отменено.
От гледна точка на валидността и
допустимостта на съдебния акт, съдът намира, че същият има качествата на
такъв.
При този изход на делото, основателно
се явява искането на юрк Р*** А*** за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение, което следва да бъде изплатено на Агенция Митници, в качеството
му на юридическо лице, по смисъла на чл. 7 от ЗМ.
Мотивиран от горното и на основание чл.
221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Решение от 09.04.2020 г. по АНД № 314/2019
г. на Районен съд – Берковица, с което е отменено Наказателно Постановление №
2259/2019 от 23 08 2019 г. на Началник на отдел „МРР Дунавска”.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
Постановление № 2259/2019 от 23 08 2019 г. на Началник на отдел „МРР Дунавска”.
ОСЪЖДА С*** К.С.,*** да
заплати на сумата от 80 лева разноски в производството, представляващи юрисконсултско
възнаграждение за извършената процесуална защита по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: