Р Е Ш Е Н И Е
№137/16.1.2020г.
Град Пловдив, 16 януари 2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в публично заседание на седемнадесети
декември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: Анелия
Харитева
Членове: Стоил Ботев Георги
Пасков
при секретар
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Марин Пелтеков, като разгледа
докладваното от съдия Харитева к.а.н.д.
№ 2701 по описа на съда за 2019 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по чл.63 ЗАНН, във
връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Х. Ш. ***
против решение № 1388 от 23.07.2019 г., постановено по а.н.д. № 4196 по описа
на Пловдивския районен съд за 2019 година, с което е потвърден електронен фиш
серия К № 2546456 на ОДМВР Пловдив, с което касатора на основание чл.189, ал.4,
вр. чл.182, ал.1, т.3 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер
на 100 лева за нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП.
Според касатора обжалваното решение е неправилно поради
нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на обжалваното
решение и на електронния фиш.
Ответникът не взема становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава
заключение за неоснователност на касационната жалба и за оставяне в сила на първоинстанционното
решение.
Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна
по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по
чл.218 АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, е неоснователна, поради следните
съображения:
За да потвърди електронния фиш, районният съд е приел,
че фактическата обстановка е безспорно установена от приложената по
административната преписка фотоснимка. Обжалваният електронен
фиш съдържа реквизитите по чл.189, ал.4 ЗДвП и е издаден и връчен по
установения ред. Не са налице данни процесното МПС да е било управлявано от
друго лице, различно от неговия собственик, от страна на жалбоподателя не е
подадена декларация по чл.189, ал.5 ЗДвП. За неоснователно е прието
възражението, че в процесния случай е следвало да се състави АУАН, защото
нарушението е заснето от мобилно устройство в присъствие на контролен орган, с
оглед нормите на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. и на измененията на ЗДвП (обн. ДВ бр.19 от
13.03.2015 г.) . Районният съд е приел, че автоматизирано техническо средство,
с което е установено нарушението, е мобилна система за видеоконтрол от одобрен
тип, преминало през последваща метрологична проверка. По отношение на размера на наказанието е прието, че съответства на предвиденото в чл.182, ал.1, т.3 ЗДвП и че
предвидената в закона глоба е
в абсолютен размер, а чл. 28 ЗАНН не намира приложение, тъй като санкционираното
нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност на
деяния от този вид.
Решението е правилно. Въз основа на установените
правнорелевантни факти районният съд е направил обосновани и правилни изводи,
които се споделят напълно от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни.
Противно на застъпеното от
касатора становище, при постановяване на решението първоинстанционният съд е
приложил правилно материалния закон и конкретно Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
Напълно неоснователно е
твърдението на касатора, че контролния орган не е установил кой е управлявал
автомобила, съответно неправилно съдът е приел за безспорно установен извършителя
на нарушението. Това е така, защото в качеството на собственик
жалбоподателят е бил длъжен да спази реда на
чл. 189, ал. 5 ЗДвП, съгласно който при издаден електронен фиш собственикът на заснетото МПС в 14-дневен
срок от получаването на фиша заплаща глобата или предоставя в съответната
териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на МПС. В
случая касатора дори не твърди да е представил такава декларация, с
което да обоснове отпадане на отговорността си. Ето защо правилен е изводът на
районния съд, че собственикът на процесното МПС, с което е било извършено
нарушението, се привлича към отговорност.
Напълно неоснователно е и
възражението, че към датата на нарушението за контролните органи е било налице
задължение да поставят знак Е24. Напротив, такова задължение не е предвидено за
контролните органи, тъй като към момента на извършване на нарушението –
15.02.2019 г. – чл.7 ал.1
от Наредба № 8121з-532 е отменен (ДВ, бр.6 от 2018
г., в сила от 16.01.2018 г.).
Водим от изложеното, съдът
намира, че не са налице касационни основания по чл.348, ал.1 НК и обжалваното
решение като правилно, допустимо и обосновано следва да бъде оставено в сила. Затова и на основание чл.63, ал.1,
изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2 АПК, Административен съд Пловдив, ХХІІ
касационен състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 1388
от 23.07.2019 г., постановено по а.н.д. № 4196 по описа на Пловдивския районен
съд за 2019 година.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.