Мотиви към решение по АНД № 1351 по
описа за 2020г. на Районен съд -
Варна, I-ви наказателен
състав
Настоящото производство е образувано на
основание чл.375 и сл. от НПК.
От ВРП е внесено постановление, с което
се прави предложение за освобождаване от наказателна отговорност на Н.Б.А. -
обвиняем по Досъдебно производство №412/2019г. по описа на Четвърто РУ при
ОДМВР-Варна с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК.
Като основание за това се изтъква, че наказателното производство е образувано
за престъпление по чл.296, ал.1 от НК; извършителят не е осъждан за
престъпление от общ характер и не е бил освобождаван от наказателна отговорност
по реда на чл.78а от НК, както и че от деянието не са причинени съставомерни имуществени щети.
В съдебно заседание обвиняемият, редовно
призован, не се явява и не изпраща представител.
Районна прокуратура -Варна, редовно
уведомена, не изпраща представител.
От приложените по делото писмени
доказателства (по Досъдебно производство №412/2019г. по описа на Четвърто РУ
при ОДМВР-Варна), преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи от фактическа страна следното:
През 2016г. обвиняемият и св.Н. И. И. заживели като
фактически съпрузи, като през 2018г. обитавали дома на родителите на
свидетелката, намиращ се на ул.“Калач“ №27 в
гр.Варна. От съжителството си двамата имали едно дете- И. Н. А., родена на ***г.
Поради упражняван системен физически и психически тормоз от страна на
обвиняемия, св.И. взела решение да преустанови съжителството си с него и А.
напуснал обитаваното от двамата жилище. Въпреки това обвиняемият продължил да
притеснява свидетелката с различни действия и да проявява агресия към нея, във
връзка с което, въз основа подадена молба от И., на 14.08.2019г., по
гр.д.№12411/2019г. на ВРС била издадена Заповед за незабавна защита №153/14.08.2019г.,
която задължавала обв.А. да се въздържа от извършване
на всякакъв акт на физическо и/или психическо насилие по отношение
свидетелката; установявала се също така забрана за обвиняемия да приближава на
по-малко от сто метра свидетелката и жилището на последната, намиращо се на
ул.“Калач“ №27 в гр.Варна. Въз
основа Решение №3792 от 05.09.2019г., постановено по посоченото гражданско
дело, влязло в законна сила на 20.09.2019г., съдът издал и заповед за защита от
домашно насилие, която задължавала обв.А. да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение свидетелката;
установявала се също така забрана за обвиняемия да я приближава на по-малко от
сто метра, както и да посещава жилището на последната, намиращо се на ул.“Калач“ №27 в гр.Варна, университета, в който учи и личният
й автомобил, за срок от осемнадесет месеца. По силата на чл.20 от ЗЗДН
заповедта за защита подлежала на незабавно изпълнение. Решението и заповедта за
защита от домашно насилие били връчени лично на обвиняемия на 11.09.2019г.
(л.42 от ДП). С
протокол за полицейско предупреждение от 19.09.2019г. обвиняемият също бил
уведомен за издадените заповед за незабавна защита и заповед за защита от
домашно насилие, като бил предупреден да спазва същите. Въпреки че заявил, че
ще спазва наложените му ограничения, на 19.11.2019г. обвиняемият отново се
обадил на св.И. и й отправил обиди по телефона, като й казал, че се намира пред
дома й и я чака. Същият се обадил и на св.Иванов-баща на пострадалата, като
настоявал да говори с последната. Свидетелят излязъл пред дома си и видял подсъдимия
до оградата на къщата. А. му заявил, че знае за издадената заповед, но не възнамерява да я спазва. Междувременно св.И.
подала съответен сигнал на тел.112 и на посоченото място пристигнали полицейски
служители, които установили присъствието на обвиняемия на посочения адрес и го задържали
за изясняване на случая.
Изложената фактическа обстановка се установява по
несъмнен начин от приложените по делото доказателства- от показанията на всички разпитани в хода на досъдебното производство свидетели, както и от
приобщените писмени доказателства, като в хода на съдебното производство от
страна на обвиняемия не бяха представени доказателства, оборващи фактическите
изводи на съда.
Въз основа така установената фактическа
обстановка съдът намира, че с деянието си обвиняемият е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъпление по чл.296, ал.1 от НК, а именно
същият не изпълнил Заповед за защита срещу домашното насилие №173/05.09.209г.,
издадена въз основа
Решение №3792 от 05.09.2019г., постановено по гр.дело №12411/2019г. по описа на
ВРС, с която А. бил задължен да се
въздържа от упражняване на домашно насилие спрямо Н. И. И.; било му забранено
да приближава на по-малко от сто метра И., както и да посещава жилището на
последната, намиращо се на ул.“Калач“ №27 в гр.Варна
за срок от осемнадесет месеца, като на 19.11.2019г. е доближил непосредствено
жилището на пострадалата на посочения адрес.
От субективна страна деянието е
извършено с вина под формата на пряк умисъл- обвиняемият е бил запознат с
издадената заповед за защита от домашно насилие и е съзнавал, че нарушава
същата, т.е. съзнавал е признаците на осъществения престъпен състав.
Съдът намира, че са налице
предпоставките по чл.78а от НК за освобождаване на обвиняемия от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание, а именно:
-за престъпление по чл.296, ал.1 от НК
законът предвижда наказание лишаване от свобода до три години или с глоба до
пет хиляди лева
-обвиняемият не е осъждан за
престъпление от общ характер и не е бил освобождаван от наказателна отговорност
с налагане на административно наказание
- от престъплението не са причинени
имуществени вреди
- не са налице отрицателните
предпоставки, предвидени в чл.78а, ал.7 от НК, изключващи приложението на
алинеи 1-6.
При определяне на наказанието на
обвиняемия съдът отчете като смекчаващи обстоятелства липсата на данни за други
противообществени прояви и на предходна съдимост, както и на конкретни вредни
последици. С оглед изложеното и като отчете обстоятелството, че обвиняемият е
безработен и няма данни да реализира доходи, като същевременно не е
констатирано наличие на конкретни отегчаващи обстоятелства, съдът намира, че
наказанието следва да бъде определено в минималния размер, предвиден в закона,
а именно –1000 лева.
Водим от горното съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :