№ 837
гр. София, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Господин Ст. Тонев
при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело
№ 20211100507430 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение N 20082871/31.03.2021 г., постановено по гр. д. N 37910/19 г. по описа на
СРС, 174 състав, е отхвърлен на основание чл. 411 КЗ предявения от ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК:
****, срещу ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК: ****, иск за заплащане на сумата от 1247,65 лв.,
представляваща регресна претенция за изплатено от ищцовото дружество застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка и ликвидационни разноски по щета N 0300 – 18 –
777 – 500469, което ответното дружество в качеството на застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ на виновния за настъпването на вредите водач на МПС не е
възстановило. Със същото решение ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК: ****, е осъдено да заплати на ЗД
„Б.И.“ АД, ЕИК: ****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100 лв., представляваща
разноски по делото.
Подадена е въззивна жалба от ЗАД „А.Б.“ АД срещу решение N
20082871/31.03.2021 г., постановено по гр. д. N 37910/19 г. по описа на СРС, 174 състав.
Твърди се, че решението е неправилно поради допуснато от първоинстанционния съд
съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и че е необосновано.
Поддържа се, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, като не е
обсъдил всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, вследствие на което
е достигнал до неправилен извод за неоснователност на иска. Посочва се, че по делото е
1
представен двустранен констативен протокол, подписан от участниците в ПТП, който
представлява доказателство относно съдържащите се в него изявления за неизгодни за тях
факти. Твърди се, че в протокола за ПТП в частта му за данни относно „Превозно средство
А“ в графа 8 „Застраховател“ е посочено, че към датата на ПТП лек автомобил „БМВ 530“, с
рег. N ****, e имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със ЗД „Б.И.“
АД с полица N BG/02/117001824668, като ответникът не е оспорил наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорнос“ за процесния лек
автомобил, нито е оспорил двустранния констативен протокол за ПТП. Твърди се, че
първоинстанционният съд не е изложил съображения, че не кредитира протокола за ПТП,
поради което не може да се приеме, че по делото липсват доказателства за наличието на
валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, респ. че не са доказани
всички предпоставки за уважаване на иска. Иска се от съда да постанови решение, с което да
отмени решение N 20082871/31.03.2021 г., постановено по гр. д. N 37910/19 г. по описа на
СРС, 174 състав, като неправилно и вместо това да постанови друго решение, с което да
осъди ЗД „Б.И.“ АД да заплати на ЗАД „А.Б.“ АД сумата от 1247,65 лв. – главница, ведно
със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до
окончателното плащане. Претендира разноски.
Въззиваемата страна – ЗД „Б.И.“ АД е подала отговор на въззивната жалба в срока по
чл. 263, ал. 1 ГПК. Поддържа становището, че първоинстанционното решение е правилно и
следва да бъде потвърдено. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид доводите на страните и като
обсъди събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. 235,
ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ.
Ищецът ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК: ****, твърди, че на 21.01.2018 г. около 16,10 ч. в гр.
София на кръстовището на бул. Симеоновско шосе и ул. Околовръстен път, в срока на
застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане по застраховка
„Каско” е настъпило събитие – ПТП между лек автомобил „Пежо 308“, с рама N
VF3L35FAGES076576, и лек автомобил „БМВ 530“, с рег. N CB **** AH, в причинна
връзка, с което са причинени щети на застрахования при ищеца лек автомобил „Пежо 308“.
Поддържа, че е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 1232,65 лв. Твърди, че
спрямо ответника – ЗД „Б.И.“ АД, в качеството му на застраховател по застраховка
„Гражданската отговорност“, сключена за увреждащия автомобил „БМВ 530“, с рег. N CB
**** AH, е възникнало регресно вземане за платеното застрахователно обезщетение и
обичайните разноски за определянето му. Твърди, че въпреки отправената покана за
плащане, ответното дружество не е погасило регресното вземане. Претендира от ответника
заплащането на сумата от 1247,65 лв., представляваща непогасено регресно вземане за
изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за вреди от процесното
ПТП, в т. ч. и 15,00 лв. – обичайни ликвидационни разноски, по щета N 0300 – 18 – 777 –
500469, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда
2
– 02.07.2019 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.
Oтветникът – ЗД „Б.И.“ АД е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131,
ал. 1 ГПК, в който поддържа становището, че производството по делото следва да бъде
прекратено на основание чл. 126, ал. 1 ГПК, тъй като между същите страни, на същото
основание и за същото искане вече има заведено друго дело от ищеца, а именно: гр. д. N
34556/19 г. по описа на СРС, 88 състав. Претендира разноски.
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от
процесуално легитимирана страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. Първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на
императивни материалноправни норми.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба, по отношение на
правилността на решението, въззивният съд намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ.
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата
гражданска отговорност до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне /чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ/.
За основателността на иска следва да се установят от ищеца следните факти: че е
сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на
който и вследствие на виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, че е настъпило събитие, за което
ответникът носи риска, както и че в изпълнение на договорното си задължение ищецът е
изплатил на застрахования или на трето овластено да получи плащане лице застрахователно
обезщетение в размер до действителните вреди.
От представения като доказателство по делото договор за застраховка „Каско“ на
МПС, обективиран в застрахователна полица N 17 – 0300/303/5000435, сключен между ЗАД
„А.Б.“ АД и „Лизингова къща София Лизинг“ АД, се установява, че лек автомобил марка
„Пежо“, модел „308“, с рама N VF3L35FAGES076576, e бил застрахован по имуществена
застраховка „Каско“ съгласно Общите условия за застраховка „Каско“ на МПС на ЗАД
„А.Б.“ АД, при уговорено покритие – Пълно каско – Валутна клауза, със срок на действие –
от 00,00 ч. на 16.03.2017 г. до 24,00 ч. на 15.03.2018 г., при уговорена застрахователна сума в
размер на 13 852,00 евро.
Обстоятелствата и причините, при които е настъпило процесното ПТП, са отразени в
представения по делото и неоспорен от страните двустранен констативен протокол за ПТП
N 96489/21.01.2018 г. Според посоченото в него - на 21.01.2018 г. около 16,10 ч. лек
3
автомобил „БМВ 530 И“, с рег. N CB **** AН, се е движел по бул. „Симеоновско шосе“ в
гр. София и след кръстовището с ул. „Ч. Мутафов“ , срещу N **, водачът му е реализирал
ПТП с намаляващия скоростта пред него лек автомобил „Пежо 308“, с рег. N CB **** AC.
Видимите щети по превозните средства, отразени в двустранния протокол за ПТП,
са: за лек автомобил „БМВ 530 И“, с рег. N CB **** AН – предна броня, преден ляв калник
и ляв фар, а за лек автомобил „Пежо 308“, с рег. N CB **** AC – задна броня.
Двустранният констативен протокол представлява частен свидетелстващ документ,
съставен от лица, трети на процеса. Освен формална доказателствена сила, която в случая не
е опровергана, документът няма друга призната от процесуалния закон сила на доказване, т.
е. не обвързва по задължителен начин съда да приеме за верни описаните в протокола
факти. Документът обаче има доказателствена стойност и същата се определя от съда по
вътрешно убеждение – съобразно останалите доказателства, съобразно повода за съставяне
на документа и др. В случая, двустранният протокол е съставен на основание чл. 123, ал. 1,
т. 3, б. „б“ ЗДвП – с цел да удостовери причините за настъпване на ПТП, когато между
участниците няма спор по тях. Ето защо, документът има характер на нарочен от гледна
точка на съставянето му съобразно ЗДвП, но случаен от гледна точка на процеса. Това се
отразява върху достоверността му, която съдът преценява съобразно останалите
доказателства и най - вече с данните за реализираното ПТП, които се съдържат в
уведомлението за щета. Описаният в двустранния протокол за ПТП механизъм на
процесното ПТП се потвърждава и от заключението на САТЕ, като при изслушването му
вещото лице е дало разяснения пред първоинстанционния съд, че в скицата са разменени
местата на автомобили „А“ и „Б“, поради което в заключението е определено правилното им
обозначение според зоните на първоначалното им съприкосновение.
От съвкупната преценка на посочените доказателства се установява, че
застрахователното събитие е настъпило вследствие на противоправното поведение на водача
на лек автомобил „БМВ 530“, с рег. N CB **** AH, който поради движение с несъобразена с
пътните условия скорост и неспазване на необходимата дистанция при предприемане на
маневра за изпреварване удря в задната част лек автомобил „Пежо 308“, с рег. N CB ****
AC.
На следващо място, от заключението на САТЕ се установява, че с оглед механизма
на настъпване на процесното ПТП, сравнението на щетите в описа на застрахователя и
отразените в протокол за ПТП видими увреждания, че щетите по лек автомобил „Пежо 308“,
с рег. N CB **** AC, се намират в пряка причинно – следствена връзка с настъпилото
произшествие на 21.01.2018 г. в гр. София.
По делото не се спори между страните, че ЗАД „А.Б.“ АД е изплатило на 16.07.2018 г.
по процесната застраховка „Каско“ застрахователно обезщетение в размер на 1232,65 лв.
По делото се установява и наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и ЗД „Б.И.“ АД към момента на
настъпване на процесното ПТП.
4
Наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ между делинквента и ответното дружество към момента на настъпване на
процесното ПТП не е било оспорено от ответното дружество в срока за отговор на исковата
молба, поради което това обстоятелство е следвало да бъде отделено от
първоинстанционния съд като безспорно и ненуждаещо се от доказване с доклада по делото
/арг. от чл. 153 във вр. с чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК/. Вместо това в нарушение на процесуалния
закон /чл. 6, ал. 2 ГПК/ първоинстанционният съд е дал указания до ищеца на основание чл.
146, ал. 2 ГПК.
На следващо място, във връзка с доводите, направени с въззивната жалба, следва да
се посочи, че първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила и при оценката на събраните по делото доказателства, и в частност
на удостоверените с двустранния констативен протокол за ПТП N 96489/21.01.2018 г.
обстоятелства. Действително същият не се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила, но достоверността му следва да се цени в съвкупност с останалите
доказателства по делото и с оглед процесуалното поведение на страните. В случая,
двустранният констативен протокол е подписан от участниците в ПТП и представлява
доказателство относно съдържащите се в него изявления за неизгодни за тях факти. Видно
от данните, вписани в частта „Превозно средство А“, графа 8 „Застраховател“ - лек
автомобил „БМВ 530“, с рег. N ****, e имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“,
сключена със ЗД „Б.И.“ АД с полица N BG/02/117001824668, към датата на процесното
ПТП /21.01.2018 г./.
Предвид изложеното по - горе, въззивният съд приема, че в полза на въззивника -
ищец е възникнало регресно вземане за платеното застрахователно обезщетение.
За отговор на въпроса относно действителния размер на вредите, въззивният съд взе
предвид следното:
Обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване
на застрахователното събитие, като то не може да надвишава действителната /при пълна
увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото
имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго от същия вид и качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/, съответно стойността, необходима за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка
/чл. 400, ал. 2 КЗ/.
За определяне на действителната стойност на вредите на процесния лек автомобил
съдът дкредитира т. 3 от неоспореното от страните заключение на САТЕ, според което
стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „Пежо 308“, с рег. N CB ****
AC, изчислена на база пазарни цени към датата на ПТП, е 1232,65 лв.
Регресното вземане възниква в размер на по – малката от двете суми – на
действителните вреди и на извършеното плащане, в случая – и двете суми са в един и същи
размер. Съгласно чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ ищецът има право да получи и обезщетение за
5
направените обичайни разноски за определяне на щетата. Съдът приема, че сумата от 15 лв.
представлява обичаен размер на разноските при ликвидиране на щета по риск Каско при
ПТП.
Ето защо, регресното вземане за платено застрахователно обезщетение и обичайните
разноски за определянето му възлиза на сумата в общ размер - 1247,65 лв. /1232,65 лв. +
15,00 лв./.
Предвид изложеното по – горе, искът с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ
следва да се уважи изцяло, като ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на
ищцовото дружество сумата от 1247,65 лв., представляваща непогасено регресно вземане за
изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за вреди от ПТП, настъпило
на 21.01.2018 г. в гр. София, на бул. Симеоновско шосе след кръстовището с ул. Чавдар
Мутафов, срещу N **, в т. ч. и 15,00 лв. – обичайни ликвидационни разноски, ведно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 02.07.2019 г. до
окончателното плащане.
Поради несъвпадение на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд решение N 20082871/31.03.2021 г., постановено по гр. д. N
37910/19 г. по описа на СРС, 174 състав, с което е отхвърлен на основание чл. 411 КЗ
предявения от ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК: ****, срещу ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК: ****, иск за заплащане
на сумата от 1247,65 лв., представляваща регресна претенция за изплатено от ищцовото
дружество застрахователно обезщетение по имуществена застраховка и ликвидационни
разноски по щета N 0300 – 18 – 777 – 500469, което ответното дружество в качеството на
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния за настъпването на
вредите водач на МПС не е възстановило, ведно със законната лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба в съда до окончателното плащане, следва да бъде отменено
като неправилно, в т. ч. и в частта за разноските, и вместо него следва да бъде постановено
друго решение, с което ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищцовото
дружество по предявения иск с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ сумата от 1247,65
лв., представляваща непогасено регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение
по застраховка „Каско“ за вреди от ПТП, настъпило на 21.01.2018 г. в гр. София, на бул.
Симеоновско шосе след кръстовището с ул. Чавдар Мутафов, срещу N **, в т. ч. и 15,00 лв.
– обичайни ликвидационни разноски, ведно със законната лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба в съда – 02.07.2019 г. до окончателното плащане.
По разноските:
Всяка от страните претендира разноски. Въззиваемата страна прави възражение по
чл. 78, ал. 5 ГПК.
Възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, направено от въззиваемата страна, е
неоснователно. Уговореното и заплатено от въззивника адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред въззивния съд е в размер на 360 лв. с ДДС и не
надвишава минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени по реда на
6
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба N 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения - 380,81 лв. с ДДС.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗД „Б.И.“ АД следва да
бъде осъден да заплати на ЗАД „А.Б.“ АД сумата от 680,80 лв., представляваща направени
разноски в първоинстанционното производство /за държавна такса, за депозит за
възнаграждение за вещо лице по САТЕ и за адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС/, както и
сумата от 385 лв., представляваща направени разноски във въззивното производство /за
държавна такса и за адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС/.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение N 20082871/31.03.2021 г., постановено по гр. д. N
37910/19 г. по описа на СРС, 174 състав, с което е отхвърлен на основание чл. 411 КЗ
предявения от ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК: ****, срещу ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК: ****, иск за заплащане
на сумата от 1247,65 лв., представляваща регресна претенция за изплатено от ищцовото
дружество застрахователно обезщетение по имуществена застраховка и ликвидационни
разноски по щета N 0300 – 18 – 777 – 500469, което ответното дружество в качеството на
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния за настъпването на
вредите водач на МПС не е възстановило, в т. ч. и в частта, в която ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК:
****, е осъдено да заплати на ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК: ****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 100 лв., представляваща разноски по делото, като ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Лозенец, бул. „****“ N **, да заплати на ЗАД „А.Б.“АД, ЕИК: ****, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Оборище, бул. „******“ N **, по иск с правно
основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ сумата от 1247,65 лв., представляваща непогасено
регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за
вреди от ПТП, настъпило на 21.01.2018 г. в гр. София, на бул. Симеоновско шосе след
кръстовището с ул. Чавдар Мутафов, срещу N **, в т. ч. и 15,00 лв. – обичайни
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на
исковата молба в съда – 02.07.2019 г. до окончателното плащане, както и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 680,80 лв., представляваща направени разноски в
първоинстанционното производство, и сумата от 385,00 лв., представляваща направени
разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8