Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Драгостинов | |
за да се произнесе, съобрази: Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С решение от 30.03.2012 година, постановено по гр. дело № 360 по описа на Е. районен съд за 2010 година, при равни права между Д. М. В. и М. М. М. са допуснати земеделски имоти, съсобствени по наследство от майката на страните И. Х. В.. Отменен е, по реда на чл.537, ал.2 от ГПК издадения в полза на ответника М. констативен нотариален акт за собственост на основание наследство и завещание до размер на една втора идеална част от описаните в него имоти. Решението е обжалвано от М. М. М. с искане за отмяната му и постановяване на ново, с което делбеният иск да бъде отхвърлен със законните от това последици. Позовава се на материална незаконосъобразност на атакуваното решение. В разрез с нормата на чл. 42, б. „б” във връзка с чл. 25, ал. 1 от ЗН първостепенният съд е интерпретирал завещанието в полза на въззивника като нищожно. Датата в завещателния акт била поставена по указания в закона начин и спазването на формалните изисквания в тази насока ангажирали съда да приеме валидността на извършеното разпореждане. Ответникът по жалбата – ─. М. В. – е изложила доводи за безпорочност на решението в атакуваната част. Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл. 271 от ГПК, приема: Предявени са искове с правно основаниечл.34 от Закона за собствеността. Ищцовата страна - Д. М. В. - излага в исковата си молба, че с ответника са наследници по закона – деца, на И. Х. В., починала на 16.10.1995 година. На последната били реституирани описаните в исковата молба имоти: нива от 40,006 дка в местността „Д.”, по плана за земеразделяне на село Бойковци, община Елена, представляваща имот № ..., нива от 0,088 дка в местността „К.”, по картата на землището на село К., Община Елена, съставляваща имот № ..., нива от 1,967 дка, в местността „К.”, имот № ...по картата на землището на село К., Община Елена, нива от 4,870 дка в същата местност, имот № ...от картата на землището на село К., Община Елена, нива от 2,702 дка в местността „П. о.”, имот № ...по картата на землището на село К., Община Елена, нива от 4,5 дка в местността „Ч.”, имот № ...по плана за земеразделяне на село К., Община Елена, нива от 0,4888 дка в местността „К. д.”, имот № ...по плана за земеразделяне на село К., община Елена, нива от 1,516 дка в местността „К. д.”, имот № ...по плана за земеразделяне на село К., Община Елена, нива от 1,3 дка в местността „Д. л.” , имот № ...по плана за земеразделяне на село К., Община Елена, нива от 0,299 дка, имот № ...по плана за земеразделяне на село К., Община Елена, местност „ Т.-К.”, изоставена нива от 4,213 дка в местността „Т.-К.”, имот № ...по плана за земеразделяне на село К., Община Елена, ливада от 1 дка в местността „С.”, имот № ...по плана за земеразделяне на село К., Община Елена, залесена територия от 14 дка в местността „С. П.”, имот № ...по картата на възстановената собственост на землището на село К., Община Елена и залесена територия с площ от 14 дка в местността „Г. Ч.”, имот № ...по картата на възстановената собственост на землището на село К., Община Елена. По реда на настоящото производство претендира делбата им при равни за страните права. Ответната страна – М. М. М. - оспорва исковете с възражение да е изключителен собственик на имотите на основание универсално завещание на общата наследодателка в негова полза. Ищцата е репликирала с довод за нищожност на завещателното разпореждане по причина, че в него не е отбелязана датата на съставянето му, според изискванията на чл. 25, ал. 1 от ЗН. В отношение на евентуалност претендира намаляване на завещанието до размера на запазената й част от наследството на завещателката. Ответникът се е позовал на давност по отношение на искането за намаляване на завещанието. Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено следното: Не се спори, установява се от обясненията на страните и приложеното удостоверение за наследници, че са деца на починалата на 16.10.1995 година И. Х. В.. Като собственост са й реституирани претендираните за делба земеделски имоти – приложените решения на Общинската служба по земеделие, гр. Елена. На 17.09.1991 година И. В. е завещала на ответника цялото си имущество – саморъчно завещание от посочената дата, автентичността на което откъм изписване и подписи е установена с изслушаните в първостепенното производство съдебно-графически експертизи. Датата на завещанието е изписана с арабски и римски, относно месеца, цифри в горната лява част на документа извън текста на завещателното изявление – неоспорения от страните препис от завещателното разпореждане на лист 69 от преписката по първоинстанционното производство. Изложената фактическа обстановка налага извод за валидност на цитираното завещание, за необходимостта то да бъде намалено да размера на запазената част на ищцата и в резултат на това делбата да се допусне при квоти 1/3 идеална част за ищцата и 2/3 идеални части за ответника. Постановява решение в посочения смисъл, водим от следните съображения. Родството на страните с И. В., собствеността върху претендираните за делба имоти, наследяването по закон до момента на упражняване на правата по коментирането вече завещание не са спорни и като факти са установени с преки доказателства. Спорът по делото е концентриран върху правното значение на обстоятелството, че датата на завещанието е поставена преди завещателното изявление и извън текста му. Според чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 42, б.”б” от ЗН валидността на саморъчно завещание е поставена в зависимост от това дали изявлението е документално, дали документът съдържа означение на датата на съставяне, дали е написан ръкописно от завещателя и дали е подписан. Към трите изисквания – ръкописен текст, дата и подпис – законът единствено спрямо подписа поставя условие да се намира след завещателното разпореждане. Този различен подход към трите реквизита – само за един от тях се интересува къде в документа е изписан, налага извода, че датата на завещанието може да бъде поставена навсякъде в документа, стига да не следва подписа. Аналогичен извод се налага и при интерпретацията на саморъчното завещание като частен документ. Според чл. 180 от ГПК достатъчно е датата да предхожда – без значение къде е поставена – подписа, за да се счете, че е поставена от издателя на документа. На трето место до извода, че е без значение къде в документа за завещанието фигурира датата на съставянето му, и по-специално, че не е нужно да е в текста на завещателното изявление, се стига чрез сравнителното тълкуване на правната регламентация на други стриктно документални сделки – чек, запис на заповед и менителница. Макар завещанието и менителничните ефекти и да се отнасят до различни правни отрасли, съпоставката им е практически и доктринално издържана по причина, че се касае все за едностранни формални сделки, реквизитите на които законът е намерил за нужно изрично да предвиди. Съпоставката между менителничните ефекти – при тях има изискване наименованието на документа да се съдържа в текста на изявлението, и завещанието – при него законът изисква да съдържа „… означение на датата, когато е съставено…”, налага застъпения по-горе извод, че там където законът изисква датата или друг реквизит в документа да фигурират на точно определено место, законът изрично го предвижда. Приложимият за казуса чл. 25, ал. 1 от ЗН подобно изискване не поставя, а от това следва, че във вида, в който е изписано, процесното завещателно разпореждане е валидна едностранна сделка, пораждаща правото на наследяване в полза на ответника. Валидността на завещанието поставя въпроса за редуцирането му до размера на запазената част на ищцата. В качеството си на низходящ от първа степен на общата наследодателка, тя е необходим наследник и с правата по чл. 30 от ЗН. Завещанието следва да се намали до размер на две трети от наследственото имущество, съобразно правилото на чл.29, ал.1, предложение последно от ЗН: при двама наследници в еднаква степен на родство с наследодателката – нейни деца, запазената част на ищцата е една трета от имуществото на починалата. В такъв размер следва да се възстанови запазанета част на ищцата чрез редуциране на завещателното разпореждане. Предвид универсалния характер на завещанието, не се налага образуване на наследствена маса по реда на чл. 31 и сл. от ЗН. Доводите на ответника-жалбоподател за изсрочване на правото да се търси намаляване на завещанието по давност са неоснователни. Давността тече от момента на упражняване на правата по завещанието, а не от откриване на наследството. Това ясно личи от нормата на чл. 22 от ЗН, предвиждаща приемане на завещателното разпореждане от облагодетелсвуваното лице, като условие да настъпи транслативния му ефект. От представения протокол за обявяване на завещанието – лист 70 от преписката по първоинстанционното производство - е видно, че правата по завещанието са упражнени от ответника на дата 14.09.2006 год. От тогава не са изтекли пет години – срокът, в който правото на намаляване на завещание се изсрочва по давност. При този изход на делото жалбоподателят има право на разноски за второинстанционното производство, доказани като сума от 15 лв., държавна такса по жалбата. Следва да се присъдят с решението. По изложените съображения съдът Р Е Ш И: Отменя, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от 30.03.2012 година, постановено по гр. дело № ...по описа на Еленски районен съд за 2010 година, вместо което постановява: Намалява, по реда на чл.30 от Закона за наследството, универсално завещателно разпореждане по саморъчно завещание от 17 септември,1991 година на И. Х. В. в полза на М. М. М. до размер на две трети от имуществото на завещателката, по претенцията на Д. М. В. от гр. С. З., ул. „Г. П.” № 32, етаж І., ап. № 11 против М. М. М. от гр. С., жк „Х. С.” блок 32”а”, етаж ХV, ап. № 79. Допуска извършването на делба на съсобствените между Д. М. В. от гр. С. З., ул. „Г. П.” № 32, етаж І., ап. № 11 и М. М. М. от гр. С., жк „Х. С.” блок 32”а”, етаж ХV, ап. № 79 имоти: нива от 40,006 дка в местността „Д.”, по плана за земеразделяне на село Б., община Елена, представляваща имот № ..., нива от 0,088 дка в местността „К.”, по картата на землището на село К., Община Елена, съставляваща имот № ..., нива от 1,967 дка, в местността „К.”, имот № ...по картата на землището на село К., Община Елена, нива от 4,870 дка в същата местност, имот № ...от картата на землището на село К., Община Елена, нива от 2,702 дка в местността „П. о.”, имот № ...по картата на землището на село К., Община Елена, нива от 4,5 дка в местността „Ч.”, имот № ...по плана за земеразделяне на село К., Община Елена, нива от 0,4888 дка в местността „К. д.”, имот № ...по плана за земеразделяне на село К., община Елена, нива от 1,516 дка в местността „К. д.”, имот № ...по плана за земеразделяне на село К., Община Елена, нива от 1,3 дка в местността „Д. л.” , имот № ...по плана за земеразделяне на село К., Община Елена, нива от 0,299 дка, имот № ...по плана за земеразделяне на село К., Община Елена, местност „ Т.-К.”, изоставена нива от 4,213 дка в местността „Т.-К.”, имот № ...по плана за земеразделяне на село К., Община Елена, ливада от 1 дка в местността „С.”, имот № ..по плана за земеразделяне на село К., Община Елена, залесена територия от 14 дка в местността „С. П.”, имот № ...по картата на възстановената собственост на землището на село К., Община Елена и залесена територия с площ от 14 дка в местността „Г. Ч.”, имот № ...по картата на възстановената собственост на землището на село К., Община Елена, при квоти една трета идеална част за Д. М. В. и две трети идеални части за М. М. М., на основание чл. 34 от Закона за собствеността. Отменя, по реда на чл.537, ал.2 от ГПК, нотариален акт № .., том VІІІ, рег. № 4879, нот.дело № .../2006 год. на Й. Ц., нотариус с район на действие Еленски районен съд за една трета идеална част от описаните в него имоти, като постановява изразът „… признавам М. М. М. за собственик на основание наследство и завещание на следните имоти…” да се чете: „…признавам М. М. М. за собственик на основание наследство и завещание на две трети идеални части от следните имоти…” Осъжда Д. М. В. от гр. С. З., ул. „Г. П.” № 32, етаж І., ап. № 11 да заплати на М. М. М. от гр. С., жк „Х. С.” блок 32”а”, етаж ХV, ап. № 79 сумата от 15/ петнадесет лева/ лв., разноски по делото, на основание чл. 78 , ал. 3 от ГПК. Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните. Председател: Членове: |