№ 28517
гр. София, 12.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Частно гражданско дело
№ 20241110101371 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 420 ГПК.
Образувано е по инкорпорираното във възражението по чл. 414 от ГПК
искане на длъжника „ФИРМА“ ЕООД за спиране на незабавното изпълнение
на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК № 1963 от 17.01.2024 г. и издадения въз основа на нея
изпълнителен лист, във връзка с което е било образувано изпълнително дело
№ 20249240400392 по описа на ЧСИ Г.К., РЕГ. № **** при КЧСИ.
Молителят оспорва представителната власт на лицето, подписало
споразумението от името „ФИРМА“ ООД. Сочи, че фактурите, приложени
към заявлението не са подписани от управителя на дружеството, а от трето
лице, като не било ясно в какво качество ги е получило. Ето защо счита, че е
налице хипотезата на чл. 420, ал. 2, т. 1 от ГПК и моли съда да спре
незабавното изпълнение, а евентуално да бъде даден срок за представяне на
надлежно обезпечение.
Съдът, като обсъди наведените в молбата доводи и представените по
делото доказателства, намира следното:
Искането е допустимо – изхожда от надлежна страна, депозирано е с
възражение срещу вземанията по заповедта, в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК.
Законодателят е предвидил две хипотези на спиране на принудителното
изпълнение при издадена заповед за незабавно изпълнение – според ал. 1
принудителното изпълнение се спира, когато заповедта е издадена въз основа
на менителничен ефект и длъжникът е подал възражение или когато
длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и
чл. 181 ЗЗД, а съгласно разпоредбата на чл. 420, ал. 2 ГПК съдът, постановил
незабавното изпълнение, може да го спре и без да е необходимо
обезпечението по ал. 1, когато е направено искане за спиране, подкрепено с
писмени доказателства, че: 1. вземането не се дължи; 2. вземането се основава
1
на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител; 3. неправилно е
изчислен размерът на вземането по договор, сключен с потребител.
Представените по ал. 2 писмени доказателства следва да разколебават
формалната удостоверителна сила на документа, послужил като основание за
издаването на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист.
В разглеждания случай съдът приема, че не се установява да е изпълнена
нито една от двете хипотези на спиране на принудителното изпълнение. На
първо място, искането за спиране на принудителното изпълнение не е
подкрепено с убедителни писмени доказателства по смисъла на чл. 420, ал. 2
от ГПК, обосноваващи извод за недължимост на сумите по заповедта за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и издадения въз основа на нея
изпълнителен лист. От страна на длъжника не се представят никакви
убедителни писмени доказателства, които да разколебават формалната
удостоверителна сила на документа, послужил като основание за издаване на
заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист.
От друга страна, във връзка с направеното при условията на
евентуалност искане за спиране по чл. 420, ал. 1 от ГПК, от страна на
длъжника не е представено надлежно обезпечение за кредитора пред съд по
реда на чл. 180 и чл. 181 ЗЗД, което да послужи като основание за спиране на
изпълнението по чл. 420, ал. 1 от ГПК. Същото е следвало да бъде сторено
заедно с депозирането на искането за спиране на незабавното изпълнение.
Същевременно съдът намира, че към настоящия момент е безпредметно
да бъде допускано спиране на незабавното изпълнение, доколкото длъжникът
е заявил изрично, че сумата вече е събрана в посоченото изпълнително
производство.
Следва да се отбележи и че ако заявителят не е бил надлежно
представляван при подписване на споразумението, въз основа на което е
издадена заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК, само той е легитимиран
да се позове на тези обстоятелства. Същевременно проверка в тази връзка
може да бъде направена само в рамките на исковото производство.
Предвид изложеното съдът намира, че не са налице предпоставките на
чл. 420 ГПК, поради което искането за спиране е неоснователно и следва да
бъде оставено без уважение.
Така мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на длъжника „ФИРМА“ ЕООД,
ЕИК *********** за спиране на незабавното изпълнение на заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК №
1963 от 17.01.2024 г. и издадения въз основа на нея изпълнителен лист, във
връзка с което е било образувано изпълнително дело № 20249240400392 по
описа на ЧСИ Г.К., РЕГ. № **** при КЧСИ, направено с възражение вх. №
2
85858/14.03.2024 г.
Определението подлежи на обжалване от длъжника с частна жалба пред
Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на преписа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3