Р Е Ш Е Н И Е
№ 110
гр. Велико
Търново, 10.08.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, касационен състав в публично заседание на десети юли две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВТИМ
БАНЕВ КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
при
секретаря В.Г.и в присъствието на прокурора Донка Мачева, разгледа докладваното
от съдия Банев касационно НАХД № 10121/
2020 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ
от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото е
образувано по касационна жалба на от ***.Д.. от АК – Хасково, като пълномощник
на М.К.Б., в качеството му на едноличен търговец с фирма „Шанс – М.Б.“, ЕИК
*********, адрес ***, срещу Решение № 113 от 11.03.2020 г. по АНД № 16 от 2020
г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица. С обжалваното решение е потвърден
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо устройство Серия К № 3165091, издаден от ОД на МВР – Велико Търново,
с който на М.К.Б., за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП и на
основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 2, т. 5 от същия закон, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 400,00 лева. Касаторът твърди
незаконосъобразност на обжалваното решение, като навежда оплаквания за
постановяването му в нарушение на закона и съществено нарушение на процесуални
правила - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Развива
доводи за неправилна преценка от страна на районния съд на събраните по делото
доказателства, при което е прието за доказано санкционираното деяние и
нарушителя, въпреки че в електронния фиш нарушената правна норма е изписана
неясно. Твърди, че чл. 21, ал.1 и ал.2 от ЗДвП са взаимоизключващи се и е
логически невъзможно да образуват правна конструкция за едно нарушение. С тези
доводи от настоящата инстанция се иска да разреши спора по същество, като
отмени решението на ГОРС и потвърдения с него електронен фиш. Претендира
сторените разноски за две съдебни инстанции. В съдебно заседание, касаторът
редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Представя писмено
становище, с което по същество излага същите аргументи.
Ответникът по касационната жалба,
Областна дирекция на МВР – гр. В. Търново, редовно призован, не изпраща
представител в съдебно заседание, не
ангажира становище по спора.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище за неоснователност на
касационната жалба. Счита, че изводите на районния съд са законосъобразни и
правилни, основани на събрания доказателствен материал. С тези мотиви предлага
обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила.
Съдът, след като се запозна с подадената
касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и
отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по
силата на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално
допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
При извършената на основание чл. 218,
ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, съдът не установи
наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен
акт.
За да постанови съдебния си акт, от
фактическа страна Горнооряховският районен съд е приел за установено, че на
09.11.2019 г. в 23:35 часа при км 153+343 на път I-4,
на територията на община Лясковец, лек автомобил с рег. № ***се е движел със
скорост
Тази фактическа обстановка районният съд
е установил въз основа на събраните по делото писмени доказателства. В жалбата
пред въззивната инстанция М.К.Б. е развил същите
аргументи, каквито и пред касационната инстанция. Оплакванията му са били
преценени като неоснователни от решаващия състав, който въз основа на
приобщените към делото писмени доказателства е приел за безспорно установени
противоправното деяние, вкл. времето и мястото на извършването му, годността на
използваното техническо средство да установи това нарушение, надлежното обозначаване на контрол за скорост с АТС,
както и самоличността на нарушителя. При така изяснените обстоятелства,
решаващият състав е намерил подадената от М.К.Б. жалба за неоснователна, като е
преценил, че извършеното от същия деяние осъществява от обективна и субективна
страна признаците на нарушение по чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП. Той е формирал
извод за законосъобразност на проведената процедура по издаването на електронен
фиш, установяващ и санкциониращ посоченото деяние, правилност на дадената
квалификация на извършеното нарушение и законосъобразност на дейността по
индивидуализиране на наказанието.
Постановеното от Районен съд – Горна
Оряховица решение е правилно. Касационната жалба, с оплакванията, така както са
формулирани в нея, е неоснователна.
При постановяване на обжалваното решение не са
допуснати нарушения на процесуални правила. Въззивният съд е формирал изводите
си, след като е обсъдил значимите обстоятелства по делото, както и наведените
от страните доводи и възражения, излагайки мотиви, относно тяхната преценка.
Същият е изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина, чрез
приобщаването на допустими и относими доказателства. Делото пред въззивната
инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и
в границите на вменената му компетентност, като за заседанието е съставен
протокол. Не се установява при постановяването на обжалваното решение да е била
нарушена тайната на съвещанието.
Решението на въззивния съд не е постановено в нарушение на закона.
При извършената проверка настоящата
инстанция установи, че процедурата по санкциониране на водач по реда на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП, е приложима в разглеждания случай. Тази процедурата по ангажиране на
административнонаказателна отговорност е различна от описаната в ЗАНН относно
установяването на административните нарушения и ангажирането отговорността на
нарушителя. Началото на производството по издаване на електронен фиш се поставя
със заснемане на извършеното нарушение посредством техническо средство, което
заменя фазата на съставяне на АУАН по смисъла на чл. 40 и сл. от ЗАНН. Специалният начин на установяване на административното нарушение е в
съответствие разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, съгласно която при
изпълнение на функциите си определените от министъра на вътрешните работи
служби, имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по
пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, т.е. законово регламентирано е правото на ползване от страна на
контролните органи на съответните технически средства при установяването на
деяния от вида на процесното. В този смисъл е и чл. 189, ал. 15 от ЗДвП,
изрично установяваща като годни веществени доказателства в административно
наказателното производство снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с технически
средства или системи от посочения вид. Ето защо,
когато нарушението е установено с такива технически средства или системи, е възможно то да бъде доказано
и само с данните от тях, обективирани на хартиен носител /под форма на разпечатката,
снимки или др./, чрез които по
безспорен начин да се установят
времето, мястото на нарушението, регистрираната скорост и да се индивидуализира
МПС, което се движи с такава скорост. Изявлението, записано
/обективирано/ върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено въз основа
на постъпилите и обработени данни за нарушението от автоматизирани технически
средства, и данните за собственика на ППС, съдържащи се в административно-информационната
система, съставлява регламентирания в закона електронен фиш и е своеобразен
аналог на наказателното постановление. Горното важи и за изявленията,
обективирани върху хартиен носител, установяващи датите на преглед на
посочените по-горе данни и направените констатации.
Неоснователни са наведените оплаквания
за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в приложението на две
взаимоизключващи се разпоредби. Настоящият касационен състав напълно споделя
изводите на ВТРС, че чл. 21, ал. 1 от ЗДвП се отнася до избора на скорост на
движение от страна на водача на ППС, а чл. 21, ал. 2 от ЗДвП съдържа правило
относно сигнализираната с пътен знак стойност на скоростта. Несъмнено в ел. фиш
е прието, че водачът е нарушил чл. 21, ал. 2 от ЗДвП с пояснение за връзката й
с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП /л. 5 от въззивното дело/. От друга страна, от
обстоятелствата, описани в електронния фиш е ясно, че в процесния пътен участък
е въведено ограничение с пътен знак В-26, което не създава у
административнонаказаното лице съмнение относно това коя е сочената като
нарушена разпоредба, а освен това тя е и кореспондираща с описаното нарушение,
изразяващо се в неспазване на изискванията при избор на скорост при
ограничение, въведено с пътен знак. Извършена е правилна квалификация на деянието и е наложено съответното за
извършеното нарушение наказание, в предвидения от закона абсолютен размер.
Процесното нарушение е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на
опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с други
нарушения от същия вид, при което не обосновава приложимост на чл. 28 от ЗАНН.
Като се е произнесъл в този смисъл и е потвърдил електронния фиш,
районният съд е постановил решението си при правилно приложение на закона.
Предвид изложеното настоящият състав
намира, че обжалваното решение не страда от визираните в жалбата на ЕТ „Шанс – М.Б.“
пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и
законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл.
221, ал. 2, предл. първо от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН,
Административният съд – В. Търново
Р Е Ш
И :
Оставя в Решение № 113 от 11.03.2020 г.,
постановено по НАХД № 16 от 2020 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.