РЕШЕНИЕ
№ 297
гр. Карлово, 29.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Асима К. Вангелова-Петрова
при участието на секретаря Стефка Ф. Атанасова
като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело
№ 20225320100338 по описа за 2022 година
Производството е по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във
връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Ищцовото дружество - „ЮБЦ“ ЕООД гр. С. твърди, че въз основа на
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 от ГПК срещу З. Х. С. било образувано ч.гр.д.
№ 1500/2021г., по описа на КрлРС. В Законоустановения срок и на основание
чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК предявява настоящия иск за установяване на
съществуващо и изискуемо вземане на ищеца срещу ответника в настоящото
производство.
Твърди, че вземането в размер на 291.92 лв. „ЮБЦ“ ЕООД придобило
на дата 10.03.2020г., съгласно Анекс към договор за цесия от 01.10.2019г.,
сключен със „С. Г. Груп“ ЕАД, с ЕИК ********* (З.нен правоприемник на
„С.Г. Груп“ ООД, ЕИК *********), което дружество от своя страна
придобило вземането от „БТК” ЕАД, ЕИК 8316421** на дата 24.02.2020г.,
съгласно Уведомление по т.1.1.1. от договор за цесия от дата 16.10.2018г.
Мобилният оператор с търговска марка „БТК” ЕАД прехвърлил вземания
спрямо физически и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1
от договора.
„ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ********* встъпил в правата си на кредитор въз
основа на валидно правно основание още преди подаването на заявлението по
чл.410 от ГПК и в настоящото производство е ищец по установителния иск.
Ищецът-кредитор е придобил права върху цедираните вземания, ведно с
всички произтичащи от това права и задължения, с привилегиите,
обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с изтеклите
лихви, договорни неустойки, ако има такива и други.
1
Въз основа на договора с мобилния оператор, ответникът ползвал
предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е
фактурирано под клиентския номер на абоната № ***************. Съгласно
чл. 29 от Общите условия на мобилния оператор, предоставените услуги се
отчитат месечно и се заплащат през месеца, следващ този на ползването им.
Периодът на заплащане е 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като БТК
определя началната и крайната му дата, която не може да бъде по-късно от
29-то число на месеца. Информация за размера на сметките и срока на
заплащане може да се получи на предварително обявени номера. Сведения за
размера на сметките се предоставят само лично на абонатите след съобщаване
на съответния идентификационен код и/или чрез получаване на автоматично
съобщение при обаждане от страна на Абоната от телефонния номер, за който
се иска съответната справка.
Твърди, че между кредитора „БТК” ЕАД и З. Х. С. бил сключен договор
за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер
*************** от дата 29.06.2017г. за ползване на мобилна услуга за номер
*************** при условията на тарифен план Smart М с месечна
абонаментна такса 15.99 лева (с ДДС). Срокът на договора бил за 24 месеца,
съответно до 29.06.2019г. На дата 11.09.2017г. ответникът сключил още един
договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер
*************** от дата 29.06.2017г. за ползване на мобилна услуга за номер
***************, при условията на тарифен план V. i-Traffic М, с месечна
абонаментна такса 15.99 лева (с ДДС). Срокът на договора бил за 24 месеца,
съответно до 11.09.2019г. На същата дата, ответникът бил обвързал
ползването на мобилен номер *************** с Договор за лизинг (№
**********) за устройство - H. Р10 L.+S. S. H. с обща лизингова цена в размер
на 636 лв., на разсрочване от 24 броя месечни лизингови вноски, от които 23
в размер на 26.50 лева и една последна лизингова вноска в размер на 26.50
лева. Въз основа на сключени договори за предоставяне на мобилни услуги с
индивидуален клиентски номер ***************, между ответника и „БТК”
ЕАД били издадени фактури с номера, както следва -
**********/08.11.2018г., **********/08.12.2018г. и **********/08.01.2019г.
за потребените от него електронни съобщителни услуги за период на
потребление от дата 08.10.2018г. до дата 07.01.2019г. на стойност 177.95 лв.
Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури
за ползваните мобилни услуги на стойност 177.95 лева било обусловило
правото на БТК да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната.
При неспазване на което и да е задължение в т.43 от Общи условия или в
случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на
потребителя, БТК има право незабавно да ограничи предоставянето на
услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя
или да откаже сключване на нов договор с него. След едностранното
прекратяване на индивидуалните договори на ответника, мобилният оператор
издал по клиентски номер № *************** на дата 08.02.2019г. крайна
фактура № ***************. В издадената крайна фактура била начислена
неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в
размер на 104.46 лв., от които за ищеца интерес представлява част от сумата
до размер на 79.92 лева, представляваща сбор от трикратния размер за
месечните такси (без ДДС) на всяка абонаментна услуга от сключения
договор, както и останалите незаплатените лизингови вноски, като е
включена и сумата за потребените мобилни услуги от предходни периоди.
2
Датата на деактивация на процесния абонамент е 05.02.2019г., като същата се
генерира автоматично по вградената електронна система на Оператора при
нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на
предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно
уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент. Така, абонатът е
в неизпълнение на договорите си, заведени под клиентски номер
***************, като същият не е спазил крайния срок за ползване на
абонаментите V. i-Traffic М и Smart М.
Претендираната сума в настоящото производство е в размер на 291.92
лв., от които: 79.92 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договори с
клиентски номер *************** от дата 29.06.2017. г. и 11.09.2017г.,
сключени между длъжника и мобилния оператор „БТК” ЕАД, за което е
издадена фактура № **********/08.02.2019г. за периода от 08.01.2019г. до
07.02.2019г., както и 212.00 лв. - оставащите 8 бр. незаплатени лизингови
вноски за предоставено за ползване устройство H. Р10 L.+S. S. H. до края на
срока на лизингов договор от дата 11.09.2017г.
Неизпълнението на ответника е обусловило правото на мобилния
оператор да ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно
изричната клауза, съдържаща се и в т.2 от Договора. Цената на иска
представлява сума, за която е издадена фактура от доставчика на мобилната
услуга (и цедент по първия договор за цесия), начислена е мораторна лихва за
забава и е посочен периодът й (иск по чл.86 ЗЗД) и действителният активно
легитимиран в процеса е кредиторът-ищец в производството - цесионерът по
втория договор (заявител по чл.410 ГПК). Представените фактури сами по
себе си, не са основание за плащане, но длъжникът-ответник е сключил
договор и е ползвал съответната далекосъобщителна услуга, които не е
заплатил в указания срок, респ. същият е в неизпълнение на договора си.
Неизпълнението на ответника е обусловило правото на „БТК” ЕАД да
начисли обезщетение за неизпълнение, съгласно изрична клауза във всеки
един от договорите.
По отношение на претендираната неустойка твърди, че между
ответника и „БТК” ЕАД, валидно са действали описаните договори, по които
длъжникът не е изпълнил задължението си да заплати в срок издадените му
фактури за потребените от него услуги. Неизпълнението на задълженията на
абоната-длъжник е обусловило правото на мобилния оператор „БТК” ЕАД да
прекрати предсрочно описания договор на дата 05.02.2019г. и да претендира
неустойка в размер на 79.92 лв., уговорена в т.2 от договора, представляваща
сбор от трикратния размер за месечните такси (без ДДС) на всяка
абонаментна услуга от сключения договор, както следва:
- по договор от 29.06.2017 г. се дължи неустойка в размер на 39.96 лв., а
именно 3x13.32 лв. (без ДДС) за тарифен план V. i-Traffic М;
- по договор от 11.09.2017г. се дължи неустойка в размер на 39.96 лв., а
именно 3x13.32 лв. (без ДДС) за тарифен план Smart М.
Твърди, че поради прекратяване на договорите на мобилни услуги и
преустановяване на предоставяните услуги от Общите условия, приложени
към лизинговите договори, дължимите месечните вноски за предоставените
на абоната устройство H. Р10 L.+S. S. H. са обявени за предсрочно изискуеми.
Съгласно общите условия към договора за лизинг, месечните лизингови
вноски се фактурират от лизингодателя и заплащат от лизингополучателя
3
съгласно сроковете, условията и начина за плащане на задълженията на
лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни услуги, съгласно
сключения между страните договор за предоставяне на такива услуги и
Общите условия на „БТК“ ЕАД“. При сключване на процесния договор е
посочена предпочетена дата на фактуриране на услугите. Така, падежът на
лизинговите вноски е указания в месечните фактури срок за заплащане на
фактурираните услуги. Поради неизпълнението на абоната да заплати в
указаните срокове, дължими към оператора месечни плащания, довело до
предсрочното прекратяване по вина на абоната на индивидуалния му
абонамент за ползвания мобилен номер, на основание Общите условия към
договора за лизинг от дата 11.09.2017г., при което месечните вноски и други
плащания стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на
договорите за мобилни или фиксирани услуги, както и в случай на забава на
дължими съгласно тези договори плащания, така били обявени за предсрочно
изискуеми лизинговите вноски, дължими след месец 2/2019г., когато била
издадена крайната фактура/кредитна сметка № **********/08.02.2019г.,
съгласно уговорения погасителен план, а именно - за предоставеното
лизингово устройство H. Р10 L.+S. S. H. се дължи цената в размер на 212 лв.
за периода от месеца на издаване на крайната фактура - месец 2/2019г. до края
на срока по лизинговия договор - месец 9/2019г. или 8 броя незаплатени
лизингови вноски по 26.50 лева всяка.
Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури
за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на БТК да прекрати
едностранно индивидуалния договор на абоната. При неспазване на което и
да е задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че е налице
неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, БТК има право
незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване
на нов договор с него. Точното изпълнение от страна на длъжника е цел,
която стои в основата на всяко облигационно отношение. Според чл. 92, ал. 1,
изр. 1 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи
като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват. С неустоечната клауза предварително определят размера на
обезщетението, което ще дължи неизправната страна в случай на даден вид
виновно неизпълнение, без да е налице пряка обвързаност между размера на
неустойката и действително причинените от неизпълнението вреди. Освен
обезпечителна и обезщетителна функция неустойката изпълнява и
наказателна функция. Това е така, защото кредиторът може да претендира
неустойката и когато вреди изобщо не са настъпили, или не са настъпили в
предвидения размер. От тук следва, че длъжникът ще заплати неустойка,
която ще бъде санкция за неговото неизпълнение. Неизпълнение на основното
задължение на потребителя да заплаща в уговорения срок месечната
абонаментна такса за ползваните услуги, от една страна е дало основание на
оператора да прекъсне достъпа до мрежата си, съответно да преустанови
начисляването на месечна абонаментна такса и да начисли и претендира
неустойка за прекратяване ползването на услугите. Поради тази причина,
абонатът следва да понесе отговорността си за неизпълнението на
договорните задължения и да заплати на оператора неустойка за
предсрочното прекратяване на сключените договори. Обезщетението за
неизпълнение е начислено съобразно изрично договореното. Т.нар. неустойка
има обезщетителен характер, а не санкционен. Когато е прехвърлял
4
вземанията си, цедентът го е извършил в размер и спрямо длъжници,
съществуващ към датата на прехвърлянето им, ведно с всички обезпечения и
привилегии по тях, ако е имало такива.
Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имат права и
задължения, описани в него и общите условия на доставчика на мобилни
услуги. Към индивидуалния договор се прилагат клаузите на публикуваните
общи условия и те са неразделна част към него. По силата на същите,
индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му от
страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила общите
условия на договора за предоставяне на мобилни услуги. Съгласно чл. 25 от
Общите условия, Абонатът заплаща: - 25.1. еднократно цена за първоначално
свързване към Мрежата; - 25.2. ежемесечно цена за месечен абонамент за
поддържане на достъп до Мрежата; - 25.3. ежемесечно стойността на
проведените разговори и други услуги посочени в Ценовата листа на БТК и
ползвани през предходния месец (или периоди). Съгласно чл. 35, заплащането
на услугите се извършва въз основа на месечни сметки, изготвени от БТК.
Съгласно 35.1., сметките се издават на името на абоната и се изпращат на
адреса, определен в индивидуалния договор и/или електронен адрес изрично
посочен от абоната чрез други средства за комуникация посочени в тези
общи условия или в индивидуалния договор. Неполучаването на сметките за
дължими суми не освобождава абоната от задължението за плащане в
определения срок. Твърди, че потребителят отговаря и дължи връщане на
оператора и на всякакви допълнителни (извънредни) разходи, свързани със
събирането на вземания, които са присъдени по съдебен ред, реглачентирано
в чл. 29 от Общите условия. В конкретният случай ответникът З. Х. С. е
подписал договори за далекосъобщителна услуга, ползвал услуги по тарифен
план V. i-Traffic М и Smart М, не е изпълнил задължението си по договор да
заплаща стойността на услугите, като с това си поведение е изпаднал в забава.
Издадени са му фактури и в срок не ги е заплатил. Изпълнен е фактическият
състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 от ЗЗД, за което ответникът
следва да понесе отговорността си.
От правна страна ищецът твърди, че и двата договора за цесия са
облигационни, консесуални, двустранни и са породили правни последици за
страните по тях. В договорните правоотношения между цедент и цесионер,
вземанията към трети лица не са елемент от тях. Отделно от това и двата
договора за цесия са рамкови договори, с оглед на това, че предвиждат клаузи
относно бъдещи сделки. В българското З.нодателство рамковият договор има
за свое нормативно основание чл. 9, ал. 1 от ЗЗД, който допуска сключването
на неуредени в З.на видове договори. Функцията на рамковия договор е да
бъдат предвидени клаузи, които могат да бъдат използвани за определен
набор от бъдещи сделки - да ангажира страните с договорените в него
условия на тези сделки по начин, че никоя от страните да не може сама да
предотврати инкорпорирането на тези условия в съдържанието на последваща
сделка, щом такава бъде сключена. Рамковият договор задължава страните с
договорените в него условия всеки път, когато те решат да сключат
последващ договор от определен вид. С рамковия договор страните имат за
цел да направят договорените в него условия на бъдещите сделки
неоттегляеми още преди сключването на тези сделки и преди влизането в
сила на тези условия. С рамковия договор страните постигат съгласие относно
съдържанието или част от съдържанието на бъдещите договори. Те си оставят
свобода на преценката относно това дали и кога точно да сключат конкретни
5
договори. Практиката показва, че най-често, в рамковия договор не се
уговарят всички условия на бъдещите сделки, а някои от тях се оставят за
доуточняване при всеки конкретен случай.
В изпълнение на т. 1.1.1. от договор за цесия от дата 16.10.2018г.,
вземането спрямо длъжника З. Х. С. е прехвърлено на дата 24.02.2020г. от
„БТК” ЕАД на „С.Г.Груп“ ЕАД, с ЕИК ********* (З.нен правоприемник на
„С.Г.Груп“ ООД, ЕИК *********), съгласно Уведомление по т. 1.1.1 към
договор за цесия от дата 16.10.2018г. С Анекс към Договор за цесия от дата
01.10.2019г., на дата 10.03.2020 г. „С. Г. Груп“ ЕАД, с ЕИК ********* е
прехвърлило придобитото от „БТК” ЕАД вземане, спрямо същия длъжник, на
„ЮБЦ“ ЕООД с ЕИК *********. В конкретния казус, ищецът извежда своето
материално и процесуално право от два договора за цесия. Видно от тях,
същите имат за предмет съвкупност от индивидуални вземания срещу много
физически и юридически лица на посочена в договора обща цена за цялата
съвкупност. Но това не означава, че същите на са конкретизирани. Не
случайно страните са избрали принципа на изчерпателно изброяване на
длъжниците в отделно приложение, за да се избегне нарушаването на
множество З.ни.
В чл. 1.6 от първия договор за цесия, сключен между „БТК” ЕАД и
„С.Г. Груп” ООД, е дадена легална дефиниция на понятието: Приложение №
1- неразделна част от договора за цесия: „списък/таблица в електронна форма
на компактдиск, съдържащ информация за вземанията по договорите за
мобилни услуги и съответно за всеки един от Длъжниците по тях, както
следва име/фирма, ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който
разполага ЦЕДЕНТЪТ, фактурирани вземания на ЦЕДЕНТА и дължима сума,
представляващо неразделна част от този договор.”
В представеното по делото Уведомление по т. 1.1.1. от договор за цесия
от дата 16.10.2018г. от БТК ЕАД, също е описано, че неразделна част от него
е Приложение 1 в електрона форма във вида, уговорен в т. 1.7. от Договора за
цесия от дата 16.10.2018 г., съдържащо пълната информация за вземанията,
предмет на прехвърлянето. В чл. 5.3 от договора за цесия е уговорено, че по
искане на цесионера, цедентът предоставя писмено потвърждение за
извършено прехвърляне на даденото вземане. Цедентът е декларирал в чл. 3.5
от договора за цесия, че между длъжниците по вземанията, описани в
Приложение № 1, не съществуват други правоотношения. Представянето на
Приложение № 1 в цялост би било в нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 3 от ЗЗЛД, а
именно - представянето на лични данни на хиляди лица, спрямо които
цесионерът е придобил вземане, би надхвърлило целите, за които се
обработват.
С оглед на посоченото, с исковата молба представя извлечение от
Приложение № 1, от което се установява, че по силата на Анекс от дата
10.03.2020 г. към договор за цесия от дата 01.10.2019 г., сключен със
„С.Г.Груп“ ЕАД, с ЕИК ********* (З.нен правоприемник на „С.Г.Груп“ ООД,
ЕИК *********), което дружество от своя страна е придобило вземането от
„БТК” ЕАД на дата 24.02.2020г., съгласно Уведомление по т.1.1.1 от договор
за цесия от дата 16.10.2018г., „ЮБЦ“ ЕООД е единствен титуляр и
разпоредител на вземането спрямо длъжника З. Х. С.. Приложение № 1
представлява списък/таблица в електронна форма на компактдиск, съдържащ
информация за вземанията по договорите за мобилни услуги и съответно за
всеки един от Длъжниците по тях, както следва име/фирма, ЕГН или
6
ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който разполага ЦЕДЕНТЪТ,
фактурирани вземания на ЦЕДЕНТА и дължима сума, представляващо
неразделна част от този договор. Самото вземане е индивидуализирано по
характер, длъжник, период, падеж и стойност. С оглед спазване разпоредбите
на чл. 2, ал. 2, т. 3 на З.на за защита на личните данни, за всяко конкретно
вземане, при поискване от страна на цесионера, цедентът се задължава да
издава документ, удостоверяващ, че вземането е включено в предмета на
договора за цесия. Документът представлява извадка на хартиен носител на
съответното Приложение, съдържащо индивидуализация на конкретно
вземане и трябва да послужи на цесионера за осъществяване на правата му по
събиране на прехвърлените вземания.
Относно уведомяването на длъжника за сключените цесии твърди, че
„ЮБЦ“ ЕООД е встъпило в правата си на кредитор въз основа на валидно
правно основание още преди подаването на заявлението по чл.410 от ГПК,
придобило е права върху цедираните вземания, ведно с всички произтичащи
от това права и задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите им
принадлежности, договорни неустойки, ако има такива и други.
Прехвърлянето на вземане е договор, с който кредиторът на едно вземане го
прехвърля на трето лице. Длъжникът по вземането не е страна по договора.
Със сключването на договора за цесия, т.е. с постигане на съгласие между
цедента и цесионера, вземането преминава от цедента върху цесионера в
състоянието, в което то се е намирало към същия момент, заедно с
акцесорните му права. Тъй като цесията засяга интересите освен на страните
по договора и на трето лице - цедирания длъжник, се налага извършването на
допълнително действие - съобщаване на длъжника за цесията по чл. 99, ал.3 и
ал.4 от ЗЗД. За да породи действие, съобщението трябва да бъде извършено от
цедента - чл. 99, ал.3 от ЗЗД. Без да е елемент от фактическия състав на
договора, съобщението има значение с оглед на третите лица - цедирания
длъжник, правоприемниците и кредиторите на цедента и на цесионера. Като
изпраща съобщение до длъжника, цедентът го информира, че вече не е
кредитор, а такъв е цесионерът, комуто е прехвърлил вземането си. Това
означава, че между длъжника и цедента е прекратена облигационната връзка.
З.нът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и
специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно
извършено, дори да е получено за пръв път с исковата молба. Отделно от
това, въпросът кога длъжника е уведомен за договора за цесия по никакъв
начин не се отразява върху валидността и действието на договора за цесия
между двете страни по него и доколкото не се твърди този договор да страда
от пороци, водещи до неговата недействителност, то следва да се приеме, че
процесният договор за цесия е валиден и е произвел действие, че посочените
в съответните приложения към договора за цесия вземания са валидно
прехвърлени в патримониума на ЮБЦ ЕООД още на датата посочена в
договора за цесия като дата на влизане в сила на прехвърлянето.
Неуведомяване на длъжника за извършената цесия би имало значение ако
след прехвърляне на вземането длъжникът е продължил да плаща, поради
незнание, на предишния си кредитор, а в случая той не е извършвал други
плащания, които да не са съобразени от ищеца по делото. Длъжникът можел
да възрази за липса на уведомяване за извършена цесия само ако
едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор преди
момента на уведомлението. Въпреки това към исковата молба е приложено
уведомление за двете цесии, подписано от З.нния представител на „С.Г.Груп“
7
ЕАД, с ЕИК ********* (З.нен правоприемник на „С.Г.Груп“ ООД, ЕИК
*********), което дружество уведомява длъжника от името на мобилния
оператор за цесията от 16.10.2018г. и от свое име, в качеството си на цедент
от 01.10.2019г. Посочва (и изброява), че е налице константна практика на
ВКС относно начина на уведомяване на длъжника по смисъла на чл. 99, ал. 4
от ЗЗД. Според нея уведомяването за извършената цесия може да се прави от
новия кредитор, който обаче следва да е упълномощен от стария кредитор,
като това уведомяване може да стане и с връчването на исковата молба за
отговор, към която е приложено уведомлението по чл. 99 от ЗЗД. В
конкретния случай е приложено към исковата молба уведомлението по чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД, съгласно уговореното от страните в Рамковия договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия).
Твърди, че в конкретния случай, длъжникът-ответник З. Х. С. не е
изпълнил задълженията си до датата на подаването на заявлението по чл. 410
от ГПК, към кредитора, както и към настоящия момент на подаването на иска,
което обуславя правния интерес на кредитора - ищец в настоящото
производство, за установяване на наличието на съществуващо и изискуемо
вземане по реда на чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК.
МОЛИ съда, да постанови решение, с което на основание чл. 415 във вр.
с чл. 422 от ГПК, да признае за установено по отношение на ответника, че
към него съществува изискуемо вземане на ищеца в размер 291.92 лв., от
които - 79.92 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договори с клиентски номер *************** от дата 29.06.2017г. и
11.09.2017г., сключени между длъжника и мобилния оператор „БТК” ЕАД, за
което е издадена фактура № **********/08.02.2019г. за периода от
08.01.2019г. до 07.02.2019г., както и 212.00 лв., представляваща оставащите 8
бр. незаплатени лизингови вноски за предоставено за позлване устройство H.
Р10 L.+S. S. H. до края на срока на лизингов договор от дата 11.09.2017г.
Претендира направени по делото разноски, както и присъждане на
180.00 лева за адвокатско възнаграждение. Претендира произнасяне по
отговорността за разноските в заповедното производство, както и присъждане
в полза на ищцовото дружество на 25.00 лева, представляваща държавна
такса и 180.00 лева - възнаграждение за адвокат по ч.гр.д. № 1500/2021 г., по
описа на КрлРС, съобразно т. 12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Посочва
банкова сметка, по която задължението може да бъде заплатено доброволно, а
именно - IBAN: BG***************, открита при „Ю.Б.“ АД.
Ответникът - З. Х. С., представляван в производството от назначения му
по реда на чл. 47 от ГПК особен представител в лицето на адвокат А. Ц. Ц.,
оспорва предявения иск като неоснователен. Посочва, че поради липса на
контакти с ответника за изясняване на действителната фактическа обстановка
ще се ползва от доказателствата представени от ищеца, както и от фактите и
обстоятелствата изложени в исковата молба. Твърди, че видно от
представените с исковата молба доказателства, а и от самото изложение в
същата, ответника не е получил съобщение за извършена цесия и не е
преподписал договор с новия кредитор. Видно от представените с исковата
молба документи, а именно - уведомителното писмо, което е без дата за
извършената цесия, за прехвърленото задължение на ответника З. Х. С. на
„С.Г.ГРУП” ООД по договор за прехвърляне на вземания от 16.10.2018г.,
последствие прехвърлено към „С.Г.ГРУП” ЕАД, а по силата на Анекс от
10.03.2020г. към договор за цесия от 01.10.2019г., вземането било
8
прехвърлено на настоящия ищец - дружество „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********.
От момента на сключването на анекса към договора за цесия - 10.03.2020г.,
дружество - ищец се счита за кредитор.
Твърди за безспорно, че прехвърлянето на вземането не е стигнало до
знанието на ответника. Няма доказателства, че както първата цесия, така и
втората е стигнала до знанието на ответника. Ако се приеме, че с исковата
молба ответника се уведомява за прехвърлянето на вземането, то това
уведомяване се случва пет години след сключването на договора с „БТК”
ЕАД от 29.06.2017г. и от 11.09.2017г.
С исковата молба се претендира сумата от 291.92 лева, която се
претендира като неустойка за предсрочно прекратяване на сключени
договори за далекосъобщителна услуга и неизплатен остатък от цена на
лизингово устройство. Твърди, че не става ясно на базата на кои фактури е
изчислена тази сума. С исковата молба са представени четири броя фактури,
по които ответника дължи суми за ползвана, но неплатена
далекосъобщителна услуга. От представените четири броя фактури и от
твърдяното в исковата молба не ставало ясно как бил определен размерът на
неустойката, която ищецът претендира. Не били представени доказателства
колко лизингови вноски били платени от ответника и колко още оставали да
дължи. В исковата молба имало само твърдения в тази насока, които не били
подкрепени от доказателства. Имало редица неясноти и несъответствия в
изложението на исковата молба за дължимата от ответника сума и сумите по
представените фактури, по които ищецът твърди, че е определил размера на
задължението, поради което счита, че иска е неоснователен. Моли съда, да се
произнесе с решение, с което отхвърли предявения иск като неоснователен,
като му присъди възнаграждение за особен представител.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на предявените искове:
Видно от приложеното за послужване ч. гр. д. № 1500/2021г. по описа
за КрлРС, образувано по депозирано от „ЮБЦ“ ЕООД гр. С. заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за сумата, предмет на
настоящото дело е издадена заповед № 758/13.10.2021г. Доколкото на
длъжника е връчена заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, на основание
чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, съдът е указал на заявителя да предяви иск за
установяване на вземанията си. В З.новия едномесечен срок е подадена
настоящата искова молба. Налице е пълен идентитет между претенцията, за
която е издадена заповедта за изпълнение, и тази, предмет на настоящото
дело. Затова предявеният иск е допустим.
По основателността на предявения иск:
Ищецът извлича правото си да претендира процесните суми от факта, че
е придобил вземането по договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги от дата 10.03.2020г. от „С. Г. Груп“ ООД, съгласно договор за цесия
от 01.10.2019г., което от своя страна е придобило процесното вземане от
„БТК“ ЕАД, съгласно договор за цесия от 16.10.2018г. Затова, за да бъде
титуляр на процесното вземане и кредитор на ответника по процесния
договор, в тежест на ищеца е да установи осъществяването на така описаните
прехвърляния на вземания, т.е. наличието на валидни договори за цесия,
както и уведомяването на длъжника за прехвърлянията по смисъла на чл. 99,
9
ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД.
По делото се установява, че с договор за прехвърляне на вземания
(цесия) от 16.10.2018г. (л. 16 от делото), сключен между „БТК“ ЕАД, в
качеството на цедент, и „С. Г. Груп“ ООД, в качеството на цесионер, цедентът
прехвърля на цесионера възмездно вземанията, произтичащи от договорите,
описани в приложение № 1 към този договор. Съгласно чл. 5 от договора, от
датата на подписване на договора цесионерът ще се смята задължен и
изрично упълномощен за уведомяване на длъжниците, чиито вземания се
прехвърлят, за факта на цесията, като им изпраща уведомление по смисъла на
чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Изходящо от „БТК“ ЕАД (л. 23 от делото) извлечение от
Приложение № 1 се установява, че вземането от ответника З. Х. С. в размер
на 291.92 лв., е прехвърлено на „С. Г. Груп“ ООД. От своя страна „С. Г. Груп“
ООД е прехвърлило на ищцовото дружество процесното вземане, видно от
договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 01.10.2019г., съдържащ се на
л. 14 от делото.
За да имат действие двете последователни цесии по отношение на
длъжника, а и спрямо третите лица, същите следва да му бъдат съобщени
надлежно – чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. До момента на уведомяване за извършеното
прехвърляне на вземанията, за длъжника надлежен кредитор е цедентът.
Нормата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД задължава предишния кредитор за извърши
посоченото уведомяване. Затова съобщението от новия кредитор няма
предвиденото в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД действие. Това обаче не означава,
че предишният кредитор няма правото да упълномощи новия кредитор да
извърши съобщаването до длъжника като негов пълномощник. Това
упълномощаване не противоречи на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от
ЗЗД. Длъжникът би могъл да се защити срещу неправомерно изпълнение в
полза на трето лице, като поиска доказателства за представителната власт на
новия кредитор. В посочения смисъл е съдебната практика на ВКС,
обективирана в решение № 137/02.06.2015г. по гр.д. № 5759/2014г. на ВКС,
III Г.О. Затова представеното от ищеца уведомление за цесия към исковата
молба на (л. 24), изходящо от „С. Г. Груп“ ООД, в качеството му на цесионер
по първата цесия, и от „С. Г. Груп“ ООД, като пълномощник на „БТК“ ЕАД
съгласно пълномощно на л. 11 от делото е годно да уведоми длъжника за
извършената първа цесия. Няма представени доказателства - уведомление за
цесия и пълномощно от цесионера „ЮБЦ“ ЕООД гр. С. по отношение на
втората цесия, съответно липсват доказателства ищецът, като цесионер да
уведоми длъжника за извършената втора цесия на процесното вземане.
Освен това, ищцовото дружество не е представило по делото
доказателства тези писма за извършените две цесии да са достигнали до
длъжника, преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК. От значение за уведомяването по чл. 99, ал. 3
от ЗЗД е достигането до знанието на длъжника на данни за сключените
договори за цесия, с оглед обстоятелството на „замяна“ на страна в
договорното правоотношение.
Въпреки това няма пречка длъжникът да бъде уведомен за цесията с
връчването като приложение към исковата молба на уведомителното писмо за
извършените цесии. Съгласно решение № 78/09.07.2014г., постановено по
реда на чл. 290 от ГПК по т.д. № 2352/2013г. по описа на ВКС, II Т.О., цесията
следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато
изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение
10
към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за
изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и
имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на
уведомлението от цедента, респективно от упълномощения цесионер, макар и
като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде
съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило
на чл. 235, ал. 3 от ГПК.
В случая, ответникът – кредитополучател не е участвал лично в
производството по делото, а е представляван от назначения от съда особен
представител, на който е връчен препис от исковата молба, ведно с
приложенията към нея, в това число и уведомлението за цесията. Съгласно
актуалната съдебна практика на ВКС, обективирана в решение № 198 от
18.01.2019г., постановено по т.д. № 193/2018г. по описа на ВКС, I Т.О., на
въпроса - допустимо ли е предявеният осъдителен иск за вземане по договор
за банков кредит, поради предсрочна изискуемост да бъде уважен, ако
предсрочната изискуемост е била обявена на длъжника с връчване на препис
от исковата молба на особения му представител, назначен на основание чл.
47, ал. 6 от ГПК, е даден положителен отговор. Макар настоящият случай да
не е точно такъв, с решението на ВКС е даден принципен отговор, че
особеният представител на ответника би могъл надлежно да получава
материалноправни изявления, от името на длъжника, които да породят правно
действие. Затова следва да се приеме, че изходящото от цесионера,
упълномощен от цедента, уведомление, приложено към исковата молба на
цесионера и достигнало до длъжника, чрез особения му представител,
съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, с
което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на
основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Длъжникът е уведомен за цесията
допълнително и на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК по силата на З.новата
фикция.
Поради гореизложеното, съдът приема, че ищецът доказа
материалноправната си легитимация по процесния договор за
далекосъобщителни услуги по силата на договори за цесия, за които
длъжникът е надлежно уведомен. Затова подлежат на изследване
материалноправните предпоставки за уважаването на предявения
установителен иск.
По материалноправните предпоставки на предявения иск:
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, доказателствената
тежест за установяване на фактите, съставляващи основанието на иска и
имащи характер на положителни такива, се носи от ищеца, който трябва да
проведе пълно и главно доказване. По отношение на неизпълнението, което е
отрицателен факт от действителността - неосъществяване на дължимо
поведение, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи
доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва
- точно изпълнение, респ. да докаже фактите, обуславящи прекратяването на
правоотношението, които твърди.
От фактическа страна по делото се установява, че с договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер
*************** от дата 29.06.2017г. за ползване на мобилна услуга за номер
*************** (л. 28-30 от делото), сключен между „БТК“ ЕАД и З. Х. С.,
11
на ответника, в качеството му на абонат, са предоставени
телекомуникационни услуги, при условията на тарифен план Smart М с
месечна абонаментна такса 15.99 лева (с ДДС). Срокът на договора бил за 24
месеца, съответно до 29.06.2019г.
С договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски
номер *************** от дата 29.06.2017г. за ползване на мобилна услуга за
номер *************** (л. 20-27 от делото), сключен между „БТК“ ЕАД и З.
Х. С., на ответника, в качеството му на абонат, са предоставени
телекомуникационни услуги, при условията на тарифен план V. i-Traffic М, с
месечна абонаментна такса 15.99 лева (с ДДС). Срокът на договора е за 24
месеца, съответно до 11.09.2019г.
На 11.09.2017г., ответникът е обвързал ползването на мобилен номер
*************** с Договор за лизинг (№ **********) за устройство - H. Р10
L.+S. S. H. с обща лизингова цена в размер на 636 лв., на разсрочване от 24
броя месечни лизингови вноски, от които 23 в размер на 26.50 лева и една
последна лизингова вноска в размер на 26.50 лева.
Съгласно чл. 25.2 от ОУ към договора абонатът има задължението да
заплаща ежемесечно цената на месечния абонамент, като заплащането на
услугите се извършва въз основа на месечни сметки, изготвени от БТК. В
договора е предвидено, че в случай на прекратяването му преди изтичане на
срока, по вина или по инициатива на потребителя, включително при
неплащане на дължими суми, абонатът дължи неустойка, равна на оставащите
месеци до края на срока на договора, но не повече от трикратния им размер,
за съответните услуги, за които договорът се прекратява. В случая ищецът
твърди, че ответникът му дължи - неустойка за предсрочно прекратяване на
договори с клиентски номер *************** от дата 29.06.2017г. и
11.09.2017г., сключени между длъжника и мобилния оператор „БТК” ЕАД, за
което е издадена фактура № **********/08.02.2019г. за периода от
08.01.2019г. до 07.02.2019г., както и 212.00 лв., представляваща оставащите 8
бр. незаплатени лизингови вноски за предоставено за позлване устройство H.
Р10 L.+S. S. H. до края на срока на лизингов договор от дата 11.09.2017г.
Съдът намира, че по делото не се доказа твърдяното неизпълнение на
задълженията на абоната, като за това са представени единствено месечни
сметки (представени от ищеца като фактури), които са съставени от ищеца, не
носят подписа на абоната и не удостоверяват неизпълнение.
Съдът намира, че не се установява по делото съществуването и
изискуемостта на вземанията, които се твърди да са цедирани. По делото,
както се посочи, са представени писмени документи, за които ищецът твърди
че са фактури, както следва - **********/08.11.2018г.,
**********/08.12.2018г. и **********/08.01.2019г. за потребените от него
електронни съобщителни услуги за период на потребление от дата
08.10.2018г. до дата 07.01.2019г. на стойност 177.95 лв., всички с издател
„БТК“ ЕАД и получател З. Х. С..
От така представените фактури не се установява изправността на
цедента по договора за мобилни услуги, а именно, че са предоставени
услугите през посочените отчетни периоди и че това е тяхната цена. По
делото не са ангажирани убедителни доказателства от страна на ищеца, че
ответникът дължи някакви месечни такси по договора за предходни периоди,
включени в рамките на срока на действието му. Представените по делото
12
фактури не могат да установят факта, че ответникът действително е ползвал
услугите на оператора и то на посочените в тях стойности, тъй като фактурите
са едностранно съставени, съдържат изгодни за представилата ги страна
твърдения и няма данни да са подписани, приети или задължението да е
признато по друг начин от насрещната страна. Няма ангажирани
доказателства в подкрепа на твърдението на ищеца, че договорът е прекратен,
не може да се направи извод от коя дата, нито на кое от множеството
основания по чл. 75, чл. 19б и чл. 19 в от Общи условия на „БТК“ ЕАД.
Доколкото не се установи неизпълнение на главното задължение от
страна на ответника, това не може да обуслови основателност на акцесорната
претенция за претендираната неустойка. Няма ангажирани и безспорни
доказателства за броя и стойността на лизинговите вноски, дължими от
ответника, които доказателства да сочат ликвидност и изискуемост на
вземането.
Поради това искът се явява недоказан по своето основание и поради
това подлежи на отхвърляне.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответника на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК, но по делото не се доказа да са сторени такива. По
отношение на назначения особен представител, следва да се разпореди да се
издаде РКО за определеното му възнаграждение за представителство на
ответника в производството, по реда на чл. 47 от ГПК, в размер на 150.00
лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Б.” № **, представлявано от
Ю.Б.Ц. против З. Х. С. от с. К., О.К., ул. „10-та“ № 6 с ЕГН **********
установителен иск, с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК, за
признаване за установено в отношенията между страните, че З. Х. С. с ЕГН
********** дължи на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 291.92 лв., от
които - 79.92 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договори с клиентски номер *************** от дата 29.06.2017г. и
11.09.2017г., сключени между длъжника и мобилния оператор „БТК” ЕАД, за
което е издадена фактура № **********/08.02.2019г. за периода от
08.01.2019г. до 07.02.2019г., както и 212.00 лв., представляваща оставащите 8
бр. незаплатени лизингови вноски за предоставено за позлване устройство H.
Р10 L.+S. S. H. до края на срока на лизингов договор от дата 11.09.2017г.,
вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия от 16.10.2018г. на
„С.Г.Груп“ ООД, което ги е прехвърлило с договор за цесия от 01.10.2019г. на
„ЮБЦ“ ЕООД, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 758/13.10.202г. по ч.гр.д. № 1500 по описа за 2021г. на Районен
съд – Карлово.
РАЗПОРЕЖДА, на адвокат А. Ц. Ц. да се издаде РКО за сумата от
150.00 лева, внесена от ищеца по делото, представляваща възнаграждение за
представителство на ответника в производство.
13
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок
от съобщаването му, с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
С.А.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
14