Решение по дело №79/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 97
Дата: 22 април 2019 г.
Съдия: Деян Иванов Денев
Дело: 20193100600079
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 24 януари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                      

 

 

                                              Р Е Ш Е Н И Е

                                                                                 гр. Варна

 

Варненски окръжен съд, наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                                

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ :   М. АТАНАСОВ

                                                  ЧЛЕНОВЕ :     НИКОЛАЙ ПЕТКОВ

                                                                              ДЕЯН ДЕНЕВ

                                                                                   

                                                                           

при секретаря Д.Вълчева и прокурора Светослав  Стойнов  разгледа докладваното от съдия ДЕНЕВ ВНОХД № 79 по описа на съда за две хиляди и деветнадесета година и установи :

Производството пред настоящата инстанция е образувано по жалба от повереника на частния обвинител Й.Г.К.- Вл., срещу твърдяна неправилност на присъда по НОХД № 4521/ 2018 г. на ВнРС.

С този съдебен акт състав на първоинстанционния съд е признал подс. М.С.С. за виновен в това, че на 10 ХІІ 2016 г. в гр. Варна противозаконно унищожил чужда движима вещ – рекламна табела на златарски магазин на ст-ст 588 лв., собственост на Й.К., поради което и на основание чл. 216 ал. 1 във вр. с чл. чл. 58а ал. ІV от НК му наложил наказание „пробация“ с конкретизирани в диспозитива на присъдата мерки и продължителност .

Отхвърил предявения от гражданския ищец К. – вЛ.граждански иск.

Осъдил подсъдимия да заплати 113, 18 лв., явяващи се лихва за забава върху обезщетение за причинени имуществени вреди от датата на деликта до заплащането на обезщетението.

Осъдил го да заплати и направените по делото и от гражданския ищец и частен обвинител разноски.

С жалбата на частния обвинител декларативно се твърди, че присъдата е явно несправедлива и се желае увеличение на наложената санкция.

Правото си на жалба е упражнил и подсъдимият, който не е доволен от присъдата в частта за разноските. Намира, че са прекомерни и в тази насока моли за редукцията им, съгласно Наредба № 1 за МАВ.

В съдебно заседание, по съществото на делото през въззивната инстанция страните вземат следните становища :

Прокурорът намира присъдата за правилна и предлага да бъде потвърдена.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец К.- вЛ.намира, че наложеното наказание на може да изпълни целите на личната превенция, поради което е наложително да бъде увеличено.

Защитникът на подс С. опонира, че присъдата  е справедлива, а наказанието адекватно на извършеното. Поддържа своята жалба по изложените в съдържанието й съображения.

Варненски окръжен съд, изслушвайки становищата на страните и извършвайки цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт, приема за установено следното :

Производството пред първата инстанция е протекло по правилата на глава двадесет и седма от НПК. В съответствие с разпоредбата на чл. 373 ал. 3 от с.к. съдът е приел за установени обстоятелствата, изложени в съобразителната част на обвинителния акт.

Позовал се е и на подкрепящите признанието на подсъдимия   доказателства .

Това прави и потретването на коректно изяснената фактология за ненужно.

Изхождайки от обстоятелствената част на обвинителния акт, обосноваващите фактологията доказателства и предложената му правна квалификация, съдът е стигнал до възможния в случая правен извод, че подсъдимият М.С.С.   е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъплението „унищожаване и повреждане“, които, с оглед начина на извършването, стойността на предмета му и съдебното минало на дееца следва да се квалифицира по чл. 216 ал. 1 от НК. 

Спор относно фактическата обстановка и квалификацията на деянието пред настоящата инстанция не е и повдиган, а що се отнася до обсъжданата неадекватност на санкцията, то съдът съобрази следното :

Начина на осъществяването на конкретното деяние, степента на засегнатост на охраняваните с репресивната санкция отношения, личността на извършителя, поведението му след деянието  и стойността на унищожената вещ, която е по малка от размера на две минимални работни заплати към декември 2016 г,  са могли да доведат и до извод за маловажност на извършеното, което пък да направи ненужна намесата на държавното обвинение в този случай.

Но, тъй като в производството по глава двадесет и седма от НПК са признати за установени факти и обстоятелства, които заедно с признанието на подсъдимия са довели до извод за осъществено престъпление по общ характер, предвидено в и наказуемо по чл. 216 ал. 1 от НПК, изложеното по горе съдът намира като аргумент в подкрепа на становището си, че присъдата в частта относно квалификацията и санкцията е правилна.

Наказание от шест месеца пробация с мерки  „задължителна регистрация по настоящ адрес“ и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ отговоря на обществената опасност на деянието и дееца и в състояние да изпълни целите на личната и генералната превенции.

Справедливостта изисква това наказание да не бъде променяно в някоя  желаните от страните противоположни насоки.

С цитата, че ефективността на наказанието не е в тежестта а в неизбежността му,  съдът посочва, че предвидената възможност за замяна на пробацията с лишаване от свобода при условията на чл. 43а от НК безспорно ще окаже на дееца положително мотивационно въздействие и ще стесни вероятността от извършване на друго престъпление.

Присъдата е правилна и в атакуваните от защитата части.

Безспорно е налице деликт, имуществените вреди от който подлежат на репарация. Обезщетението се дължи от датата на непозволеното увреждане, а за забавата е предвидена лихва.  След като съдът правилно е отхвърлил предявеният граждански иск с аргумента, че ищецът е обезщетен, законосъобразно е   присъдил и лихвата , дължима за времето на забавата.

Не е допуснато и нарушение с присъждането на разноските на К. – Вл.. Възраженията за прекомерността на адвокатското възнаграждение може и да имат своите основания от морална  гладна точка, но въпросът за възлагането им е отдавна  решен с обвързваща съдебна практика- ТР  № 4 / 2010 г .

А и според чл. 189 ал. 3 от НПК признатият за виновен подсъдим следва да заплати поисканите от частния обвинител граждански ищец разноски, включително и договореното адвокатско възнаграждение.

 

С оглед на изложеното и като не намери други основания за изменение на присъдата, както и такива  за нейната отмяна, пети състав на наказателно отделение при Варненски окръжен съд,

 

                                           

                                               Р Е Ш И :

 

 

ПОТВЪЖДАВА присъда № 316/ 25. 11. 2018 г. по НОХД № 4521/2018 г. на ВнРС  ИЗЦЯЛО.

РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ ИЛИ ПРОТЕСТ.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                           ЧЛЕНОВЕ :