№ 197
гр. Враца, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Калина Хр. Х.ва
при участието на секретаря Наталия Мл. Петрова
като разгледа докладваното от Калина Хр. Х.ва Гражданско дело №
20241420103086 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба и уточнителна молба вх. №
14516/28.10.2024 г., депозирани от Л. Д. Н., ЕГН **********, чрез адв. Х. Р., против
„Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********.
В исковата молба се твърди, че на 08.06.2009 г. между Л. М. Т. като
кредитополучател, ищцата Л. Д. Н. като солидарен длъжник и ответното дружество
„Профи Кредит България“ ЕООД като кредитор бил сключен Договор за револвиращ
заем № ******, с ГПР 90,77%. Счита, че в договора са нарушени чл. 7, т. 4, 5, 6 и 7
ЗПК /отм./ - не са посочени общият размер на кредита и лихвеният процент, поради
което договорът за кредит е недействителен на основание чл. 14, ал. 1 ЗПК /отм./.
Освен това сочи, че договорът е нищожен поради противоречие с добрите
нрави, предвид размера на ГПР - 90,77%.
Иска се постановяване на решение, с което в отношенията между ищцата и
ответното дружество да бъде прогласена нищожността на Договор за револвиращ заем
№ ******/08.06.2009 г., сключен между третото за спора лице Л. М. Т. като
кредитополучател, ищцата Л. Д. Н. като солидарен длъжник и ответното дружество
„Профи Кредит България“ ЕООД като кредитор, поради противоречие със ЗПК /отм./
и поради накърняване на добрите нрави. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от „Профи Кредит
България“ ЕООД, с който предявените искове се оспорват като неоснователни.
Заявява, че договорът е сключен при ОУ, с които заемополучателите са се съгласили.
1
Същевременно обществените условия са променени значително от датата на
сключване на договора, поради което е допустимо възнаградителната лихва да
достигне пет пъти размера на законната лихва. Твърди, че с изменение на ЗПК от
23.07.2014 г. е въведен максимален размер на ГПР, който не може да надвишава пет
пъти размера на законната лихва.
Оспорва твърденията, че са налице нарушения на чл. 7 ЗПК /отм./. Сочи, че в
договора са посочени чистата стойност на кредита 3 991 лева, срокът за погасяването
му – 36 месеца, размера на вноската 264 лева, изготвен е погасителен план, а в ОУ е
посочено как се изчислява ГПР. Иска се отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
следното:
С доклада, неоспорен от страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК са
приети за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване по делото
обстоятелствата, че на 08.06.2009 г. между трето за спора лице Л. М. Т. като
кредитополучател, ищцата Л. Д. Н. като солидарен длъжник и ответното дружество
„Профи Кредит България“ ЕООД като кредитор бил сключен Договор за револвиращ
заем № ******.
Горните обстоятелства се установяват и от представеното от ищеца копие от
договора, видно от който кредиторът „Профи Кредит България“ ЕООД предоставя на
кредитополучателя сумата от 3 991 лева, с договорно възнаграждение 5 513 лева и
обща сума за връщане 9 504 лева, брой погасителни вноски – 36, всяка в размер на 264
лева, платима до 22 число, ГПР 90,77%.
Между страните не се спори, че заемната сума е усвоена от
кредитополучателя.
Въпреки твърденията на ответника и дадените му с доклада указания, че не
сочи доказателства договорът да е сключен при общи условия, приети от ищцата,
такива не бяха представени по делото.
Други относими доказателства в производството не са ангажирани.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
От Л. Д. Н., ЕГН **********, чрез адв. Х. Р., против „Профи Кредит България“
ЕООД, ЕИК *********, са предявени следните искове:
1. Иск с правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 14, ал. 1
ЗПК /отм./ за прогласяване нищожност на сключения между страните Договор за
револвиращ заем № ******/08.06.2009 г. поради противоречието му със закона – чл. 7,
т. 4, 5, 6 и 7 ЗПК /отм./.
2
В условията на евентуалност:
2. Иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД за прогласяване
нищожност на сключения между страните Договор за револвиращ заем №
******/08.06.2009 г. поради накърняване на добрите нрави.
Съгласно чл. 142, ал. 1 ЗЗД поръчителят може да противопостави на кредитора
всички възражения по договора, принадлежащи на длъжника.
По иска с правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 14,
ал. 1 ЗПК /отм./:
За основателността на този иск в тежест на ищцата е да докаже, че сключеният
Договор за револвиращ заем № ******/08.06.2009 г. противоречи на закона – чл. 7, т.
4, 5, 6 и 7 ЗПК /отм./.
В тежест на ответното дружество е да докаже твърденията си, че договорът е
сключен при общи условия, приети от ищцата.
Процесният договор за банков кредит е сключен на 08.06.2009 г. Към този
момент е действал Законът за потребителския кредит /отм./, обн. в ДВ бр. 53 от
30.06.2006 г., в сила от 01.10.2006 г. Съгласно § 5 от ПЗР на действащия ЗПК /в сила от
12.05.2010 г./, разпоредбите му не се прилагат за договори за потребителски кредит,
сключени преди датата на влизането му в сила, т. е. тези правоотношения се регулират
от ЗПК /отм./.
Сключеният договор несъмнено има характеристиките на договор за
потребителски кредит съгласно дадената в чл. 4 ЗПК /отм./ легална дефиниция, като
ищцата в качеството си на поръчител по него има качеството на потребител по
смисъла на §13, т. 1 от ДР на ЗЗП и чл. 5, ал. 2 ЗПК /отм./, поради което съдържанието
му следва да бъде изцяло съобразено с изискванията на ЗПК /отм./ и ЗЗП. За
нарушение на някоя от императивните разпоредби на ЗПК /отм./, които обусловят
нищожност на договора по смисъла на чл. 14, ал. 1 ЗПК /отм./, съдът е длъжен да
следи служебно.
Съгласно чл. 14, ал. 1 ЗПК (отм.), когато не са спазени изискванията на чл. 6,
чл. 7, т. 4 - 14, чл. 8, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и чл. 10 ЗПК /отм./, договорът за потребителски
кредит е недействителен.
Настоящият съдебен състав намира, че договор № ******/08.06.2009 г. не
отговаря на изискването на чл. 6, ал. 1 и чл. 7, т. 7 от ЗПК /отм./.
Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗПК, кредиторът уведомява потребителя за всички
условия на потребителския кредит преди сключването на договора. В настоящия
случай няма доказателства това задължение на кредитора да е било изпълнено.
Допуснато е нарушение и на чл. 7, т. 7 от ЗПК /отм./, тъй като в договора не се
съдържат условията, при които посочените в т. 6 разходи по кредита – ГПР годишен
3
или лихвен процент могат да бъдат променяни. В тази връзка са основателни
възраженията на представителя на ищцата за липса на такива уговорки в договора.
В ситния шрифт в края на договора е отбелязано, че ОУ са неразделна част от
договора /б. В/ и че всички промени по размера на револвиращия заем, револвинга,
договорното възнаграждение и т.н. се правят съгласно процедура, уговорена в ОУ /б.
Г/. Доколкото обаче ответното дружество не представи ОУ, както му бе указано с
разпределената му доказателствена тежест, то следва да се приеме, че изискването на
чл. 7, т. 7 от ЗПК /отм./ не е изпълнено.
Останалите императивни разпоредби на ЗПК /отм./ относно задължителното
съдържание на договора са спазени.
Нарушение на чл. 6, ал. 2-4 ЗПК /отм./ не е допуснато. Договорът е сключен в
писмена форма, като на потребителя е предоставен екземпляр при неговото сключване.
В договора се съдържат определените в чл. 7, т. 1 – 6, т. 8 – 11 и т. 13 – 14 ЗПК /отм./
реквизити. Договорът съдържа чистата стойност на кредита, съгласно чл. 7, т. 4 ЗПК
/отм./ - главницата по кредита от 3 991 лв. и максималният размер 9 504 лева съгласно
чл. 7, т. 5 ЗПК /отм./. В договора е посочен годишният процент на разходите по
кредита, съгласно чл. 7, т. 6 ЗПК /отм./ - 90,77%, Съгласно чл. 7, т. 6 ЗПК /отм./, на
който се позовава ищцата, годишният лихвен процент и всички разходи, приложими
към момента на сключване на договора за кредит, следва да се посочат в договора,
само ако годишният процент на разходите не е възможно да бъде изчислен към
момента на сключване на договора. След като в договора е изчислен и посочен
годишен процент на разходите, кредиторът не е имал задължение да посочва и
годишен лихвен процент. Приетото в договора разрешение съответства на
разпоредбите на чл. 21, ал. 1, чл. 22, ал. 1 и ал. 2 ЗПК /отм./ и §1 от ДР на ЗПК /отм./.
При сключване на договора е спазено и изискването на чл. 7, т. 8 ЗПК /отм./,
като са посочени условията за издължаване на кредита, включително размер, брой,
периодичност и датите на погасителните вноски - 36 погасителни вноски по 264 лв.,
всяка вноска, падежите за плащане на вноските – 22 ден от месеца, както и общият
размер на плащанията – 9 504 лв.
Не е нарушен и чл. 7, т. 10 ЗПК /отм./, съгласно който договорът следва да
съдържа елементите на общата стойност на кредита, които не са включени при
изчисляване на годишния процент на разходите по кредита. Цитираната законова
разпоредба дава уредба как следва да бъдат индивидуализирани в договора тези
елементи в двата случая: когато са известни и когато не са известни към момента на
сключване на договора. В настоящия казус елементите на общата стойност на кредита
са точно, детайлно и ясно посочени в договора: като размер на кредита и
възнаградителна лихва. Елементите на общата стойност на кредита са включени в
изчисляването на годишния процент на разходите, който съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК
4
/отм./ представлява общата стойност на кредита за потребителя. Няма други елементи
включени в стойността на кредита, извън тези включени при изчисляването на ГПР,
които да не са определени в договора. Съдът намира, че няма други елементи от
общата стойност на кредита, които не са определени при сключване на договора.
Не са нарушени и чл. 7 т. 11, т. 13 и т. 14 ЗПК /отм./, тъй като няма такива
показатели.
Следователно и заради допуснатите нарушение на чл. 6, ал. 1 и чл. 7, т. 7 ЗПК
/отм./ Договор за револвиращ заем № ******/08.06.2009 г. е нищожен на основание чл.
26, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 14, ал. 1 ЗПК /отм./, поради което главният иск е
основателен и следва да бъде уважен, като бъде прогласена нищожността на договора
в отношенията между ищцата като солидарен длъжник и ответното дружество като
кредитор.
По иска, предявен в условията на евентуалност с правно основание чл. 26,
ал. 1, предл. трето ЗЗД:
С оглед основателността на иска по чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, съдът не
дължи произнасяне по предявения евентуален иск и същият следва да бъде оставен без
разглеждане /в този смисъл Решение № 97/08.02.2013 г. по т. д. № 196/2011 г., I т. о. на
ВКС/.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски възниква за ищцата,
която е сторила такива за държавна такса в размер на 380,16 лева и за адвокатски
хонорар в размер на 600 лева.
Видно от представения договор за правна защита и съдействие от 12.09.2024 г.,
ищцата е заплатила на упълномощения от нея адвокат адвокатско възнаграждение в
размер на 600 лева, платено в брой, за което договорът служи като разписка.
Заявеното възражение за прекомерност на адвокатския хонорар е основателно.
Минималният предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения /действала към датата на сключване на
договора за правна защита съгласно материалния интерес по чл. 7, ал. 2, т. 2 е 1 250,40
лева.
Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 предоставя на съда
възможност при надлежно заявено възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК да
намали дължимото се адвокатско възнаграждение под минималните размери,
предвидени в действащата към релевантния момент НМРАВ, но не го освобождава от
задължението преди това да извърши преценка дали делото се характеризира с правна
и фактическа сложност.
Съгласно задължителното тълкуване, дадено с решението на СЕС, въведеният с
5
разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК праг на разноските за адвокатско възнаграждение - в
размер не по-нисък от минималния, определен в Наредба № 1/2004 г., следва да се
счита за ограничение на конкуренцията с оглед на целта по смисъла на чл. 101, пар. 1
ДФЕС. Посоченото разрешение означава, че при преценката си за размера на
подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в
чиято полза е разрешен спорът, и при приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 5
ГПК, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на
адвокатските възнаграждения.
Както е изяснено с т. 3 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д.
№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, при разглеждане на възражение за прекомерност по чл.
78, ал. 5 ГПК съдът следва да извърши преценка на фактическата и правна сложност
на спора и ако след тази преценка се изведе несъответствие между размера на
възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права,
да намали договорения адвокатски хонорар. Същият критерий е посочен и в съдебната
практика. В Определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г., ВКС, I т. о., се
приема, че посочените в Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения
могат да служат единствено като ориентир при определяне на възнаграждения, но без
да са обвързващи за съда. Ето защо съдът, разглеждащ делото, е свободен да направи
преценка на положения от адвоката труд съобразно фактическата и правна сложност
на делото и обема на извършените от пълномощника действия. Тази преценка следва
да се извърши съобразно броя на страните и тяхното процесуално качество, предмета
на правния спор, броя и вида на релевираните възражения, наличието или липсата на
отклонение от типичното развитие на гражданския процес, вида и обема на търсената
съдебна защита, вида и броя на извършените процесуални действия, вкл. броя и вида
на съдебните заседания, в които процесуалният представител на страната е участвал,
действително вложените процесуални усилия за защита на поддържаната от страната
теза, броя и вида на фактическите твърдения, оспорвания, възражения, реплики и
дуплики.
В Определение № 2971/15.11.2024 г. по ч. т. д. № 1923/2024 г., ВКС, I т. о., е
прието, че съгласно задължителните разяснения в т. 3 от Тълкувателно решение №
6/2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС при преценка наличието или липсата на
прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът следва да вземе предвид
фактическата и правна сложност на делото, както и осъществените от процесуалния
представител правни действия. Относно значимостта на фактическата и правна
сложност на делото като критерий при преценка за прекомерност на уговореното и
заплатено адвокатско възнаграждение е формирана и постоянна практика на ВКС:
напр. Определение № 107/25.03.2021 г. по ч. гр. д. № 3467/2020 г. на ВКС, ІІІ
г.о., Определение № 183/09.05.2016 г. по ч. гр. д. № 1460/2016 г. на ВКС, ІІІ
г.о., Определение № 150/24.04.2020 г. по ч. т. д. № 2924/2019 г. на ВКС, І
6
т.о., Определение № 68/07.02.2020 г. по ч. т. д. № 508/2019 г. на ВКС, ІІ т.о. и други.
В Определение № 131/15.01.2025 г. по гр. д. № 3745/2023 г. на ВКС, IV г. о., е
разгледан въпросът относно прекомерност на адвокатското възнаграждение при
съединяване на искове и е прието, че в съответствие с решението на СЕС е установена
и национална съдебна практика /определение № 6015/20.12.2024 г. по ч.гр.д. №
2577/2024 г., ВКС, ІІ г.о. и цитираните в него/, според която съдът не е обвързан от
минималните размери на адвокатските възнаграждения, установени с Наредбата, а от
значение за определяне на цената на предоставените адвокатски услуги са: видът на
спора, интересът, видът и количеството на извършената работа, и преди всичко –
фактическата и правна сложност на делото. Значими за преценката на сложността на
делото са и видът и броят на предявените искови претенции и тяхното съединяване,
тъй като с изискването заплатеното адвокатско възнаграждение да е съобразено със
сложността на делото преценката се концентрира върху характеристиките на защитата,
възложена по конкретното дело, включително и когато тя възложена при субективно
съединени искове.
В настоящия случай от гледна точка на вида на предявените искове
производството не се характеризира с правна и фактическа сложност. От ищеца са
предявени в условията на евентуалност два иска за нищожност на договор за кредит,
чиято цена е 9 504 лева. Исковата молба е бланкетна, не са събирани доказателства, не
са извършени никакви процесуални действия в проведеното открито съдебно
заседание, адв. Р. не се е явил лично, а е депозирал писмено становище по съществото
на спора.
Ето защо съдът намира, че производството не се характеризира с правна и
фактическа стойност, поради което адвокатското възнаграждение следва да бъде
намалено на 400 лева.
Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцата общо
780,16 лева разноски за производството.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 14, ал. 1
ЗПК /отм./ в отношенията между страните НИЩОЖНОСТТА на Договор за
револвиращ заем № ******/08.06.2009 г., сключен между Л. Д. Н., ЕГН **********,
като поръчител и „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, като кредитор,
поради противоречието му със закона.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения при условията на евентуалност
от Л. Д. Н., ЕГН **********, против „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК
7
*********, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД за прогласяване
нищожност на Договор за револвиращ заем № ******/08.06.2009 г. поради
накърняване на добрите нрави
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ДА ЗАПЛАТИ
на Л. Д. Н., ЕГН **********, с адрес: ***************, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 780,16 лева /седемстотин и осемдесет лева и шестнадесет стотинки/,
представляваща разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Враца в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
8