Решение по дело №6110/2018 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 488
Дата: 19 април 2019 г. (в сила от 19 април 2019 г.)
Съдия: Емилия Колева Енчева
Дело: 20185530106110
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 декември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№.........                              19.04.2019 г.              Гр. Стара Загора

 

В  ИМЕТО   НА    НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                 ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав

На 19 март                                                          2019 г.

В публично заседание в следния състав:

 

                                                           Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА                                                       

 

Секретар: МАРИЯ ЙОРДАНОВА

 Прокурор: 

 като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА

 гр. дело № 6110 по описа за 2018 година.

 

        Производството е по реда на чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 422 от ГПК.

Ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр. София твърди в исковата молба, че на 31.10.2017 г. било подписано Приложение № 1 към Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от дата 31.10.2017 г. между „Сити кеш" ООД, ЕИК *********, и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, НИК *********, по силата на което вземанията на „Сити кеш" ООД срещу И.А.И., произтичащи от Договор зa паричен заем № 94500 от дата 7.11.2016 г. са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството кредитор. Общите условия по договора за заем съдържат изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.

С изрично пълномощно, законният представител на „Сити кеш" ООД е упълномощило „Агенция зa събиране на вземания" ЕАД в качеството си на цесионер по Договора за продажба и прехвърляне на вземания от 31.10.2017г. да уведоми длъжниците за извършената цесия от името на цедента и за своя сметка. По реда па чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника от „Сити кеш" ООД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД е изпратено писмо съдържащо Уведомително писмо с изх.№ УПП-П-СТК/94500 от 10.11.2017 г. за извършената продажба на вземането, изпратено чрез Български пощи до постоянния адрес на длъжника, посочен в договора зa паричен заем. Видно било от известие за доставяне с баркод PSSDTS007ICV3 писмото е получено от майката на ответника на 16.11.2017 г., която се е съгласила да получи писмото и да го предаде на ответника.

Позовава се на постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04 14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д № 12/09 год. на 11 т. о., съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното право.

Ищецът сочи, че на 7.11.2016 г. между „Сити кеш" ООД, като Заемодател и И.А.И. като Заемател е сключен договор за паричен заем с № 94500, при спазване разпоредбите на Закона за задълженията и договорите и Закона за потребителския кредит. Съгласно сключения договор за паричен заем, Заемодателят се е задължил да предостави на Заемателя под формата на заем парична сума в размер на 800,00 лв., представляваща главница и чиста стойност на заема отбелязана в Договора в поле „размер на отпуснатия заем". С подписването на договора за кредит страните са декларирали, че същият е сключен на основание отправено искане за заем от страна на Заемателя, чиито параметри и условия са описани в предоставения от Заемодателя на Заемателя Стандартен европейски формуляр и Общи условия към договора за заем, с които Заемателят се е запознал подробно и с които се е съгласил изрично и безусловно.

С полагането на подписа си на Договора за паричен заем, Заемателят, е удостоверил, че е получил заемната сума в брой от представител на Заемодателя. Страните са постигнали съгласие договорната лихва по заема да бъде в размер на 101.90 лв. Така, страните са договорили обща стойност на плащанията по заема да бъде в размер на 901,9 лв., която е платима на 15 броя равни двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на 60.13 лв. при първа погасителна вноска 21.11.2016 г. и последна погасителна вноска с падеж на плащане 5.06.2017 г.

Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита бил 5.06.2017 г. /дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен план, неразделна част от договора за кредит/, но предвид обстоятелството, че Заемателят не е изпълнявал в срок задължението си за плащане на погасителните вноски, кредиторът  приел, че по отношение на вземанията е настъпила автоматично предсрочна изискуемост. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от договора за кредит и разпоредбите на приложимите Общи условия, страните са постигнали съгласие, че всички задължения по договора /главница, дължимата към момента договорна лихва, обезщетения за забава и дължими неустойка/ стават автоматично предсрочно изискуеми в случай на забава на плащане на: 4 погасителни вноски, считано от падежа на четвъртата погасителна вноска при ежеседмично плащане, 3 погасителни вноски, считано от падежа на третата погасителна вноска при двуседмично плащане и 2 погасителни вноски, считано от падежа на втората вноска при ежемесечно плащане на вноските по договора за заем, като подписвайки договора за кредит Заемателят е декларирал, че безусловно се съгласява с тази разпоредба, без да е необходимо Заемодателят да го уведомява допълнително и изрично в случай на автоматично настъпване на предсрочната изискуемост. В конкретния случай, поради допусната от страна на Заемателя забава за плащане в срок на 3 броя двуседмични погасителни вноски настъпила автоматично предсрочна изискуемост, считано от 2.01.2017 г., която дата представлява падежа на четвърта погасителна вноска. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от договора, при настъпване на предсрочната изискуемост, Заемодателят има право да начисли неустойка за предсрочна изискуемост, без да уведомява Заемателя за това, която е в размер на 20% от дължимата до пълното погасяване на договора сума, представляваща непогасени главница, договорна лихва и неустойка за неизпълнение на договорно задължение. Така, на 2.01.2017 г. Заемодателят е начислил неустойка за предсрочна изискуемост в размер на 279,19 лв., представляваща 20 % от сумата от 1395.95 лв., формирана от сбора на остатъците на главница, договорна лихва и неустойка, дължими до края на срока на договора.

Съгласно клаузите на сключения договор за заем, страните са се споразумели да обезпечат изпълнението на договора с поне две от посочените в договора обезпечения, а именно:

издаването на запис на заповед от страна на Заемателя;

поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната /а в случай, че са двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната/, не са поръчители по други договори за заем, сключени or Заемодателя, не са Заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя, нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ, да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход;

залог върху движима вещ, чиято пазарна стойност/оценена от лицензирани оценители/ надвишава два пъти общата сума за плащане по договора m заем, включващо договорената главница и лихва;

първа по ред ипотека;

предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем. включваща договорната главница и лихва.

С подписването на договора за заем, Заемателят е декларирал, че се счита за уведомен, че в случай, че в 3 - дневен срок от подписването на договора не предостави на Заемателя договореното обезпечение или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора, същия дължи на Заемодателя неустойка за неизпълнение на договорно задължение. Така, поради неизпълнение на задължението за предоставяне от страна на Заемателя на поне две от уговорените от страните обезпечения, на същия е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 604,05 лева, която е разсрочена на 15 равни вноски, всяка в размер на 40.27 лева, платими па съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Така, погасителната вноска, която следва да заплаща Заемателя е в размер на 100,40 лева.

Съгласно Общите условия, действащи по време на сключване на Договора, в случай че Заемателят забави плащането на дължима погасителна вноска, същият дължи на Заемодателя обезщетение в размер на законната лихва за забава за всеки ден просрочие, считано от датата на настъпване на забавата до окончателното изплащане на дължимите по договора суми. На основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника е начислено обезщетение за забава в размер на 142,82 лв. за периода от 3.01.2017 г. (денят следващ датата на настъпване на предсрочната изискуемост) до датата на подаване на заявлението в съда.

Твърдят, че Заемателят не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която била погасена до момента, е в размер на 110,00 лв., с която са погасени, както следва; главница: 47,83 лв., договорна лихва: 12,30 лв., неустойка за неизпълнение на договорно задължение: 49.87 лв.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника И.А.И., че същият дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД следните суми: 752,17 лв., представляващи главница по договор за паричен заем № 94500/ 07.11.2016 г. за периода от 05.12.2016 г. до 05.06.2017 г., по отношение на които на основание чл.7, ал.4 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост, считано от дата 02.01.2017 г.; 89,60 лв., представляващи договорна лихва за периода от 05.12.2016 г. до 05.06.2017 г. (падеж на последна погасителна вноска) по отношение на които на основание чл.7. ал. 4 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 02.01.2017 г.; 554,18 лв., представляващи неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 05.12.2016 г. до 05.06.2017 г. (падеж на последна погасителна вноска), по отношение на които на основание чл.7, ал. 4 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 02.01.2017 г.; 279,19 лв., представляващи неустойка за предсрочна изискуемост начислена еднократно на дата 02.01 2017 г. (дата на обявяване па предсрочна изискуемост); 142,82 лв., представляващи обезщетение за забава за периода от 03.01.2017 г. (денят следващ датата на настъпване на предсрочната изискуемост) до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Претендира за направените по настоящото и заповедно производство разноски.

   В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не  е постъпил писмен отговор от ответника И.А.И..

 

  Съдът,  след като прецени събраните по делото писмени доказателства, взе предвид становищата и доводите на страните и на основание чл. 235 от ГПК, приема за установена следната правна и фактическа обстановка:

                   С молба вх. № 7968 от 18.03.2019 г. ищецът моли съда на основание чл. 238, ал.1 във вр. с чл. 239 от ГПК да постанови неприсъствено решение.

          Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се явява в първото по делото заседание без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Съгласно чл. 239 ал.1 т.1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание.

                  От приложените към делото съобщение и призовка е видно, че на ответника са  указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. Освен това, искът се явява вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства. Претендира се установяване на дължими суми по сключен Договор зa паричен заем № 94500 от дата 7.11.2016 г.  и Приложение № 1 към договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.10.2017 г.

                  Видно от приложеното към настоящото дело, по ч.гр.д. 3949/2018 г. по описа на РС Стара Загора е налице издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 2156 от 03.08.2018 г. за 752,17 лева за главница за периода от 05.12.2016 г. до 05.06.2017 г. за неизплатено задължение по Договор за паричен заем № 94500 от 07.11.2016 г., обявен за предсрочно изискуем на 02.01.2017 г., сумата  89,60 лева договорна лихва за периода от 05.12.2016 г. до 05.06.2017 г., сумата  554,18 лева неустойка за периода от 05.12.2016 г. до 05.06.2017 г., сумата 279,19 лева неустойка за предсрочна изискуемост начислена еднократно на дата 02.01.2017 г., сумата 142,82 лева лихва за забава за периода от 03.01.2017 г. до 02.08.2018 г., ведно със законна лихва от 02.08.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумата 36,36 лева държавна такса и 75 лева юрисконсултско възнаграждение разноски по делото, срещу която ответникът е подал възражение. В законоустановения едномесечен срок ищецът е предявил иск за установяване на вземането си.

По делото са представени и приети като писмени доказателства: Договор за паричен заем № 94500 от 07.11.2016 г. ведно с погасителен план и общи условия по договор за заем; Молба за сключване на договор за паричен заем, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на заем; Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 31.10.2017 г., сключен между „Сити кеш" ООД и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД; Потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД; Извлечение от Приложение № 1 към договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 3 1.10.2017г., сключен между „Си ги кеш" ООД и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД; Пълномощно от управителя на „Сити кеш" ООД, с което е упълномощено „Агенция за събиране на вземания" ЕАД да уведомява длъжници от името на „Сити кеш" ООД; Уведомително писмо от „Сити кеш" ООД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с изх. № УПЦ-П-СТК/94500 от 10.11.2017 г. за извършената цесия, ведно с известие за доставяне, удостоверяващи изпращането и получаването на уведомително писмо за извършена цесия от длъжника.

 

Ето защо, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 422 от ГПК за  основателен, тъй като е налице неточно изпълнение по Договор зa паричен заем № 94500 от дата 7.11.2016 г.  и Приложение № 1 към договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.10.2017 г. до размера на: сумата 752,17 лева за главница за периода от 05.12.2016 г. до 05.06.2017 г. за неизплатено задължение по Договор за паричен заем № 94500 от 07.11.2016 г., обявен за предсрочно изискуем на 02.01.2017 г., сумата  89,60 лева договорна лихва за периода от 05.12.2016 г. до 05.06.2017 г., сумата  554,18 лева неустойка за периода от 05.12.2016 г. до 05.06.2017 г., сумата 279,19 лева неустойка за предсрочна изискуемост начислена еднократно на дата 02.01.2017 г., сумата 142,82 лева лихва за забава за периода от 03.01.2017 г. до 02.08.2018 г., ведно със законна лихва от 02.08.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумата 36,36 лева държавна такса и 75 лева юрисконсултско възнаграждение разноски по делото, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 2156 от 03.08.2018 г.  по ч.гр.д. № 3949/2018 г. по описа на РС Стара Загора.

                       На осн.чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да понесе направените от ищеца разноски по делото в размер на  386 лв., представляващи внесена ДТ и юриск. възнаграждение, както и да заплати направените по ч.гр.д. № 3949/2018 г. по описа на РС Стара Загора съдебни и деловодни разноски в размер на 111.36 лв., съобразно представеният списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

                     Водим от горните мотиви, съдът

       

                                                  Р  Е  Ш  И:

 

                 ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.А.И., ЕГН ********** ***, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда „Лабиринт, ет.2, офис 4, сумата 752,17 лева за главница за периода от 05.12.2016 г. до 05.06.2017 г. за неизплатено задължение по Договор за паричен заем № 94500 от 07.11.2016 г., обявен за предсрочно изискуем на 02.01.2017 г., сумата  89,60 лева договорна лихва за периода от 05.12.2016 г. до 05.06.2017 г., сумата  554,18 лева неустойка за периода от 05.12.2016 г. до 05.06.2017 г., сумата 279,19 лева неустойка за предсрочна изискуемост начислена еднократно на дата 02.01.2017 г., сумата 142,82 лева лихва за забава за периода от 03.01.2017 г. до 02.08.2018 г., ведно със законна лихва от 02.08.2018 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 2156 от 03.08.2018 г.  по ч.гр.д. № 3949/2018 г. по описа на РС Стара Загора.

 

                  ОСЪЖДА И.А.И., ЕГН ********** *** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда „Лабиринт, ет.2, офис 4, направените по ч.гр.д. № 3949/2018 г. по описа на РС Стара Загора разноски в размер на 111.36 лв., както и направените по настоящото дело разноски в размер на 386.00 лв.

 

                 РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: