Р Е Ш Е
Н И Е
№ 873
гр. Бургас, 14.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, LI
наказателен състав, в публично съдебно
заседание, проведено на 15.06.2020 г., в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа НАХД № 652 по описа на БРС за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на А.О.А. срещу Наказателно
постановление № 18-0769-001625/22.05.2018 г., издадено от началник на група, сектор
„Пътна полиция” към ОД на МВР – Бургас, с което на жалбоподателя на основание
чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП е
наложено наказание „глоба” в размер на 100 лв.
Жалбоподателят, редовно уведомен, се явява лично, като поддържа
жалбата.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не
изпраща представител. В писмен вид се изразява становище за неоснователност на жалбата
с искане за потвърждаване на обжалваното постановление.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния
срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Жалбата е подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 06.04.2018 г., около 14:15 часа, в гр. Бургас, на бул.
„Демокрация” до дом 16, в посока бул. Булаир, жалбоподателят е управлявал лек
автомобил Джип Чероки, с рег. № А 7032 АТ. В автомобила била и свидетелката Н..
На пешеходната пътека на кръстовище с ул. Ал. Богориди, сигнализирана с пътна маркировка
и пътен знак, от страната на морската градина, в насрещното платно, преди „острова“,
преминавали пешеходци, които водачът не пропуснал, поради което бил спрян за проверка от актосъставителя З.Д.
На жалбоподателят бил съставен АУАН. Административнонаказващият
орган, след като се е запознал с преписката по акта е приел, че нарушението е безспорно
установено, поради което е издал обжалваното наказателно постановление, с което
за нарушение на чл. 119, ал. 1 ЗДвП, на основание
чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП е наложил на жалбоподателя глоба, в размер на 100 лева.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателствени
материали по АНП. Съдът кредитира изцяло показанията на св. Н., доколкото не намира
причина да се осъмни в изложеното от нея. Свидетелката последователно и логично
излага възприятията си по случая, които намират своята подкрепа в приложените писмени
доказателства, поради което и съдът дава вяра на изложеното от нея. Разпитаният
по делото актосъставител не си спомня за случая.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка
на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост,
както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид
така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган, а АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално)
лице. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото
е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт
е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение
е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието
за нарушението е индивидуализирано правилно. В случая не са налице формални предпоставки
за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, при приближаване към пешеходна
пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите
на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта
или спре. В случая, жалбоподателят не е спрял на пешеходната пътека за да пропусне
преминаващите пешеходци, поради което и правилно контролните органи са преценили,
че формално той е извършил нарушение по цитирания текст.
Въпреки това БРС намира, че деянието съставлява "маловажен случай"
по смисъла на чл. 28, ал. 1, б. "а" ЗАНН. Съгласно Тълкувателно
решение № 1/2007 г. на ВКС преценката на административнонаказващия орган за маловажност
на случая по чл. 28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, но наказващият
орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в
противоречие със закона. Наказващият орган не е изложил в НП мотиви защо счита,
че не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, с което е нарушил чл. 53, ал. 1 ЗАНН.
Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл.
93, т. 9 НК, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 ЗАНН, се прилагат субсидиарно по
въпросите за отговорността. Според чл. 93, т. 9 НК, "маловажен случай"
е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния
вид. А според чл. 28, б. "а" ЗАНН, за маловажни случаи на административни
нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя
устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено
административно наказание. Преценката за "маловажност" следва да се прави
на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина на
извършването му, вида и стойността на предмета му, на вредните последици, степента
на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т. н., като се отчитат
същността и целите на административнонаказателната отговорност. С оглед горните
критерии и съобразявайки фактическите данни по конкретния казус, съдът счита, че
в настоящия случай са налице предпоставките на чл. 93, т. 9 НК, във вр. с чл.
11 ЗАНН.
Действително, деянието формално осъществява признаците на посоченото в акта
и в наказателното постановление административно нарушение. В конкретния случай обаче
съдът отчита, че още преди да премине през пешеходната пътека жалбоподателят е
възприел навлизащите пешеходци, преценил е ситуацията и натоварения трафик на
пътя, и е предприел забавяне хода на движение на управляваното него МПС, по
начин да премине безопасно през участъка от пътя. От показанията на разпитаната
по делото свидетелка се установи, че пешеходците са били в началото на
пешеходната пътека, от другата страна на пътя, в срещуположната лента, на
разстояние позволяващо безопасно преминаване на пешеходците. В случая следва да
се отчете и обстоятелството, че двете пътни платна са разделени от широк
участък („остров“), позволяващ на преминаващите пешеходци да спрат и да изчакат
на безопасно място преминаването на движещите се автомобили. В действителност
пешеходците са били на пътното платно, в участъка на пешеходната пътека, още
преди да са стъпили на „острова“, поради което и съдът намира, че жалбоподателят
реално (физически, отчитайки и размерите на самата пешеходна пътека) не е отнел
предимството им. По делото не се установи дори пешеходците да са намалили хода
си (скоростта си на движение), с оглед поведението на водача. От съществено значение
е и факта, че не са налице отегчаващи обстоятелства за жалбоподателя и нарушението
е извършено за първи път. Видно от приложената към делото справка за нарушител,
жалбоподателят няма наложени преди това наказания за нарушения по ЗДвП, както и
не е санкциониран с издадени ел.фишове. Извършеното нарушение следва да бъде прието
за маловажно, тъй като в незначителна степен е засегнало защитаваните обществени
отношения, без да предизвиква вредни последици или дори опасност за такива, за когото
и да е от участниците в движението.
Горните обстоятелства, характеризиращи
деянието, преценени в тяхната съвкупност и взаимна връзка, разкриват значително
по-ниска степен на общественаопасност в сравнение с останалите нарушения от този
вид и по мнение на настоящия състав сочат маловажност на случая на административно
нарушение.
Ето защо, настоящата инстанция намира, че административното нарушение, макар
и формално извършено, се явява с незначителна степен на обществена опасност и е
било налице основание за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Административнонаказващият
орган не е съобразил посочената разпоредба и е издал наказателното постановление
в нарушение на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, поради което, според настоящия съдебен състав,
наказателното постановление следва да бъде отменено.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0769-001625/22.05.2018 г.,
издадено от началник на група, сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Бургас, с
което на жалбоподателя А.О.А., ЕГН **********, на основание чл. 183, ал. 5, т.
2 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, е наложено
наказание „глоба” в размер на 100 лв.
РЕШЕНИЕТО може
да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата
на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
ПРЕПИС от
решението да се изпрати на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала:
ММ