Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 1581 Година 2022, 13.09. Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав
на 08.07.2022 година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
Секретар: СЪБИНА СТОЙКОВА
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 789
по описа за 2022 година и като обсъди:
Производство пред първа инстанция.
Образувано е във връзка с Решение №2644/22.03.2022г.,
постановено по адм. дело №6870/2021г. по описа на Върховен административен
съд/ВАС/ на Република България, Първо отделение, с което е отменено Решение
№835/ 21.04.2021г., постановено по адм. дело №968/2020г. по описа на
Административен съд – Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане от друг
състав на същия съд.
При новото разглеждане, съобразно дадените указания,
изложени в отменителното решение на ВАС, съдът намери за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предмет на разглеждане е жалба, предявена от „ЛУКС ФОР
Ю“ООД против Ревизионен акт/РА/ №Р-16001618005398-091-001 от 13.01.2020г.,
издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив - Н.Ж.К.на длъжност
Началник на сектор, възложил ревизията и А.Д.П.на длъжност главен инспектор по
приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение №143/25.03.2020г. на
Директор на Дирекция “Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив, с който не е признат данъчен кредит в размер на
6 428,00 лв., с прилежащи лихви 1 910,43 лв., допълнително е начислен ДДС
в размер на 17 177,46 лв., с прилежащи лихви 2 758,16 лв. и е
намалена декларираната данъчна загуба на дружеството за 2017г. с 5 140,00
лв.
Дружеството-жалбоподател чрез пълномощник адв.П.
претендира незаконосъобразност на ревизионния акт в неговата цялост, като се
сочи, че констатациите на приходната администрация не се подкрепят от
извършените в хода на ревизията процесуални действия и установените факти и
обстоятелства, респ. доказателства за тях. Иска се неговата отмяна и присъждане
на сторените разноски, съгласно представен списък. Допълнителни съображения са
изложени в депозирани по делото писмени бележки.
Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция „ОДОП“ –
Пловдив чрез процесуален представител юриск.Б. намира подадената жалба за
неоснователна и настоява за отхвърлянето и, като подробни съображения излага в
представените по делото писмени бележки. Претендира юрисконсултско
възнаграждение, алтернативно прави искане за прилагане разпоредбата на чл.161
ал.3 ДОПК. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя
адвокатско възнаграждение.
Пловдивският административен съд – Второ отделение, VII състав, след като прецени поотделно
и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира жалбата за ДОПУСТИМА, като подадена при наличието на правен интерес, след като
е упражнено правото за обжалване на ревизионния акт по административен ред, и в
предвидения процесуален срок. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения.
С оглед Решение №2644/22.03.2022г., постановено по
адм. дело №6870/ 2021г. по описа на ВАС на Република България, Първо отделение,
съдът приема, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за
отмяна на ревизионния акт само на това основание. Ревизионният доклад и
ревизионният акт са издадени от компетентни органи по приходите и в сроковете
по чл.117 ал.1 и чл.119 ал.2 ДОПК, съобщени са на представляващия дружеството и
в срок са били обжалвани по административен ред, т.е., на ревизираното лице е
била осигурена възможност да упражни правото си на защита в пълен обем.
В хода на ревизията е установено, че извършваната от
дружеството-жалбоподател дейност е доставка, монтаж и продажба на мебели,
проектиране и консултантски услуги в областта на интериорния дизайн, аранжиране
на интериори, обзавеждане на недвижими имоти, внос и износ на мебели, ремонт,
както и други сделки и услуги, които не са изрично забранени от закона и ПНА.
Дружеството има магазин за продажба на мебели, находящ се в град София, р-н
„Лозенец“, бул.“Джеймс Баучер“ №100 – под наем, съгласно договор за наем от
01.11.2016г. с „ВГ“АД и анекс от 01.11.2017г. за сумата от 1 000 лв. без
ДДС.
С оспорения РА за данъчен период м.05.2018г. на ООД-то
допълнително е начислен ДДС в размер на 17 177,46 лв. на основание чл.78
ал.2 и чл.79 ал.2 ЗДДС, като е прието, че е налице хипотезата на чл.70 ал.1,
т.2 ЗДДС, регламентираща, че правото на приспадане на данъчен кредит не е
налице, независимо, че са изпълнени условията на чл.69 или 74, когато стоките
са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от
икономическата на лицето.
За да достигнат до тези изводи, органите по приходите
са извършили посещение на търговския обект на дружеството/документирано с
Протокол № АА0804609/09.11.2018г. на л.169 от адм. дело №968/2020г. на ПАС/,
като е констатирано, че на адреса се намира помещение, което е празно, а
вратата е заключена, както и че по информация на О.О.– охрана в хотел
„Маринела“, който хотел е регистриран на същия адрес, магазинът не функционира
отдавна, мебелите са изнесени, но той няма информация кой и къде ги е изнесъл.
В отговор на отправени ИПДПОЗЛ от страна на
ревизираното лице е представен Комисионен договор от 08.05.2018г., сключен
между „ЛУКС ФОР Ю“ООД, наричан за краткост „магазин“ и „ВГ“АД, наричан за
краткост „хотел“ със следния предмет: „…магазинът
възлага, а хотелът се задължава да извърши от свое име и за сметка на магазина
следната сделка – да предлага за продажба на трети лица, собствени на магазина
мебели, детайлно описани в Приложение №1 към този договор. В изпълнение на
настоящия договор магазинът предоставя на хотела мебелите описани в Приложение
№1 за срок до 30.06.2019г., за което страните подписват приемно-предавателен
протокол.“. Констатирано е, че правата и задълженията на „хотела“ са
описани в глава II., чл.3-7 от
комисионния договор, като съгласно чл.7, „хотелът“ няма право да подписва
договори от името на „магазина“, да извършва плащания или да изпълнява други
задължения на „магазина“, освен при условията на допълнително договаряне между
страните по договора. Във връзка с това, същият има право да получи комисионно
възнаграждение в размер на 10% от стойността на реализираната сделка, като
възнаграждението се изплаща на „хотела“ в срок до 10-то число на месеца,
следващ месеца, в който е реализираната сделката. Съответно в глава III, чл.8-9 са описани правата и
задълженията на „магазина“, като съгласно договора, в случай на погиване на
мебелите за срока на договора, „хотелът“ дължи на „магазина“ неустойка в двоен
размер на стойността на погиналата вещ. Договорът може да бъде прекратен при
следните условия: с прекратяване дейността на една от страните, оттегляне на
поръчката от страна на „магазина“, с изтичане на срока на договора/в случая
30.06.2019г./ или по взаимно съгласие на страните, изразено в писмена форма.
Към договора са приложени Приложение №1, както и Приемо-предавателен протокол
от 08.05.2018г. за предадените на „хотела“ стоки на обща стойност 169 096
лв./л.160 и сл. от адм. дело № 968/2020г. на ПАС/.
Извършена е инвентаризация на налични стоки, находящи
се на територията на хотел „Маринела“, стопанисван от „ВГ“АД/документирана с
Протокол №АА1176580/20.09.2019г. на л.92 и сл. от адм. дело №968/2020г. на
ПАС/, в хода на която са представени Приложение №1/мебели/ по видове артикули,
количество и стойност/на обща стойност 169 096 лв./, Приложение №2 –
справка на натурални наличности към 20.09.2019г. по количество и стойност/на
обща стойност 85 887,33 лв./, както и оборотна ведомост за периода
01.01.2019г. – 20.09.2019г. Установено е, че по отношение на опис Приложение
№1, всички посочени в описа стоки/мебели/ са налични и същите се намират в „Street lounge bar“ на хотел „Маринела“, който бар в
момента на проверката е работел и наличните мебели са били част от интериора на
заведението, а в Приложение №2 са описани картини, сервиз, цветя, табуретка и
диван, като е установено, че картините се намират на стената на единия от
входовете към „Street lounge bar“, цветята
се използват за аранжирана украса в зала за организирани мероприятия в хотел
„Маринела“, сервизът е наличен и се използва в лоби бара от гостите на хотела,
а описаната табуретка е счупена, същата заедно с един брой диван се намират в
бившия шоурум на дружеството. Съгласно справка за натуралните наличности по
комисионния договор, предадените стоки са на стойност 85 887,33 лв., като
към датата на инвентаризацията са установени наличности на материални активи на
същата стойност, придобити чрез ВОП, за които е упражнено право на приспадане
на данъчен кредит.
Въз основа на така събраните доказателства, органите
по приходите са приели, че представеният комисионен договор от 08.05.2018г. е
недействителен и със същия е прикрит друг вид доставка между „ЛУКС ФОР Ю“ООД и
„ВГ“АД, а именно – безвъзмездна доставка. С оглед на това, че се променя видът
на доставката – от облагаема, за която е налице право на данъчен кредит, в
безвъзмездна такава, за която не е налице право на приспадане на данъчен
кредит, е прието, че на основание чл.78 ал.2 ЗДДС във връзка с чл.79 ал.2 ЗДДС
дружеството-жалбоподател е следвало да коригира размера на ползвания данъчен
кредит, респ. да начисли ДДС чрез издаване на протокол по чл.117 ал.2 ЗДДС и
включването му в дневника за продажби и СД по ЗДДС, което не е било сторено,
поради което и ревизиращият екип е увеличил сумата на дължимия от дружеството
ДДС за м.05.2018г. със сумата в размер на 17 177,46 лв./85 887,33 лв.х20%/
и е определил прилежащи лихви в размер на 2 758,16 лв.
На следващо място при ревизията е установено, че за
данъчен период м.12.2016г. е упражнено право на данъчен кредит в размер на
5 400 лева по фактура № 5778/16.12.2016г., издадена от „ВИКТОРИЯ
ТУРИСТИК“АД, с данъчна основа 27 000 лева, ДДС 5 400 лева и предмет
„съгласно договор“, който договор е установено, че представлява договор за наем
от 16.12.2016г. /л.197 от адм. дело №968/2020г. на ПАС/ с предмет -
предоставяне под наем на недвижим имот: магазин, находящ се на територията на
хотел „Чайка“ в комплекс „Слънчев бряг“. Съгласно договора, наетият имот ще се
използва от наемателя за търговски обект – мебелен магазин, като промяна в
начина на използване на имота е допустима само с изричното писмено съгласие на
наемодателя. Наемната цена по договора е в размер на 27 000 лева без ДДС
за срок от една година – от 01.01.2017г. до 31.12.2017г., за което е издадена процесната
фактура. Във връзка с връчени на дружеството ИПДПОЗЛ са представени обяснения,
съгласно които, по договора от 16.12.2016г., сключен между „ВИКТОРИЯ
ТУРИСТИК“АД и „ЛУКС ФОР Ю“ООД, наетият магазин е изпълнявал функцията на
мебелен шоурум за сезон 2017г. За експозицията на шоурума са били изложени сет
от мебели за дневна и е поставен рекламен постер с логото на „ЛУКС ФОР Ю“ООД,
от което да е видно, че фирмата предлага интериорно обзавеждане и координати на
магазина в град София, бул.“Джеймс Баучер“ №100. Шоурумът е нямал физически
персонал, защото помещението е било само за реклама, реалните продажби е
трябвало да бъдат извършвани от магазина в София при запитване от клиенти, като
такива не са се осъществили и няма отчетени приходи, наем не е изплащан/л.164 от
адм. дело №968/2020г. на ПАС/.
Органите по приходите са установили, че през 2016г.
сумата в размер на 27 000 лева, представляваща договорения годишен наем, е
отчетена като разход за бъдещи периоди, а начисленият във фактура
№5778/16.12.2016г. ДДС в размер на 5 400 лева, е приспаднат от дружеството
чрез отразяването на фактурата в СД по ЗДДС за м.12.2016г. Констатирано е, че
за периода на договора във въпросния обект не е имало назначен персонал, нито
регистрирано фискално устройство, не са плащани разходи за ел. енергия, вода,
охрана и т.н., въпреки, че съгласно чл.7 ал.2 от договора, наемателят следва да
заплаща разходите, свързани с обикновеното ползване на имота. Установено, е че
няма представени никакви доказателства за извършени продажби на мебели в следствие
на рекламата на въпросния шоурум, нито от самия обект, който по договор е нает
за магазин, нито от магазина на дружеството, находящ се в град София,
бул.“Джеймс Баучер“ №100. При така установеното, ревизиращите са приели, че
независимо от разпоредбата на чл.68 ал.1, т.1 ЗДДС, не е изпълнено условието на
чл.69 ал.1, т.1 ЗДДС получената услуга/в случая наем на обект/ да се използва
за целите на извършваните от ревизираното лице облагаеми доставки, поради което
е отказан данъчен кредит в размер на 5 400 лева по фактура
№5778/16.12.2016г., издадена от „ВИКТОРИЯ ТУРИСТИК“АД.
С оглед извода, че наетият обект по договор за наем,
сключен с „ВИКТОРИЯ ТУРИСТИК“АД, не е използван за целите на извършваните от
лицето облагаеми доставки, по аналог органите по приходите са отказали правото
на приспадане на данъчен кредит за м.05.2017г. по фактура №618/ 31.05.2017г.,
издадена от „ХАЙ БИЛДИНГ ГРУП“АД с ДО 5 140,00 лв. и ДДС – 1 028,00
лв. с предмет „Съгл. протокол за СМР“/л.158 и сл. от адм. дело №968/2020г. на
ПАС/.
На следващо място на ревизираното лице е увеличен
счетоводният финансов резултат/СФР/ за 2017г. по реда на чл.26 т.1 ЗКПО със
сумата в размер на 5 140,00 лв., представляваща отчетена от „ЛУКС ФОР
Ю“ООД услуга за ремонт по фактура №618/31.05.2017г., издадена от „ХАЙ БИЛДИНГ
ГРУП“АД, по сметка 601/06 „Разходи за външни услуги“. Констатирано е, че е
представен протокол за извършените СМР от 30.05.2017г., съгласно който са
извършени СМР на обект - магазин в
комплекс „Слънчев бряг“, а именно – боядисване на стени, монтаж на
подпрозоречни первази, монтаж на декоративни пана, оформяне на декоративни
ниши, смяна на ВиК връзки. Изследван е и сключеният договор за наем от
16.12.2016г. с „ВИКТОРИЯ ТУРИСТИК“АД за този обект, като е установено, че
сумата по него в размер на 27 000,00 лв. е отчетена по дебита на
счетоводна сметка 650 „Разходи за бъдещи периоди“, както и че през 2017г. няма
движение по тази сметка/крайно дебитно салдо по счетоводна сметка 650 „Разходи
за бъдещи периоди“ към 31.12.2017г. – 27 000,00 лв./, т.е. разходите за
обекта е прието, че не са свързани с дейността за отчетния период. Констатирано
е, че договорът е със срок до 31.12.2017г., но независимо от това, сумата не е
отнесена по предназначение в края на отчетната година и съответно не намира отражение
във финансовия резултат на дружеството, а според общите условия на
договора/чл.1 ал.2/, наетият обект ще се използва от наемателя за търговски
обект – мебелен магазин, като видно от писмените обяснения, се е използвал за
шоурум. Независимо от гореизложеното е установено, че за периода на действие на
наемния договор, в шоурума не е установен зает персонал, презентиращ и
рекламиращ стоката на дружеството с цел бъдещи продажби от търговския обект в
град София. Все в тази насока е посочено, че независимо от обяснението, че
шоурумът е служил с рекламна цел, то ревизиращият екип е приел, че с цел
извършването на нормална маркетингова и последваща търговска дейност, е
следвало дружеството да има назначено лице, наето с тази цел в този обект, още
повече, че както се твърди, в обекта е бил поставен сет от мебели за дневна и
рекламен постер с лого.
Установено е, че за периода на договора няма
представени доказателства за осъществени продажби, благодарение на този шоурум
от обекта в град София при спазване на условията по договора, че обектът би
следвало да бъде магазин, но в тази връзка липсват каквито и да било
доказателства за това – въведен ЕКАФП, ведно с всички документи по относимата
наредба, утвърдено работно време и други. Освен това е констатирано, че в
обекта не са отчитани и никакви текущи
разходи, свързани с неговата експлоатация като например електроенергия,
вода, СОТ, друг тип охрана и др. и се посочва, че по чл.7 ал.2 от договора,
наемателят е задължен да заплаща разходите, свързани с обикновеното ползване на
имота, както и разходите за обикновените текущи ремонти и поправка на повреди,
които са следствие на обикновеното потребление на имота. Направен е извод, че
наетият обект не е използван за целите на извършваната от лицето стопанска
дейност и доставки, наем не е изплащан, не са отчитани и текущи разходи за
него, като неправомерно е отчетен и процесният разход за ремонт, поради което и
на основание чл.26 т.1 ЗКПО на дружеството не е признат за данъчни цели
отчетеният разход за ремонт, който не е свързан с неговата дейност в размер на
5 140,00 лв., вследствие на което е намалена декларираната данъчна загуба
на „ЛУКС ФОР Ю“ООД за 2017г. със сумата в размер на 5 140,00 лв.
За да потвърди РА, решаващият орган изцяло е възприел
мотивите на ревизиращия екип, посочил е подробно и нормативната уредба,
уреждаща този вид отношения.
В хода на първоначалното разглеждане на делото са
изслушани и приети основно и допълнително заключение по съдебно-счетоводна
експертиза, оспорени от процесуалния представител на ответника. След извършване
на проверка на представените по делото документи и допълнително представени
такива от страна на жалбоподателя, приети като доказателства по делото, вещото
лице е установило, че предоставените от „ЛУКС ФОР Ю“ООД на „ВГ“АД мебели,
съгласно комисионен договор от 08.05.2018г., Приложение №1 към него и
приемо-предавателен протокол от същата дата, са заведени първоначално в
счетоводството на жалбоподателя по дебита на сметка 302 „Продукция“ със
съответната аналитична партида за всеки артикул. В последствие мебелите са
прехвърлени със същите аналитични партиди по сметка 304 „Стоки“, където е
видно, че са налични и към момента на проверката на експертизата. В
счетоводството на „ВГ“АД процесните мебели са заведени по задбалансова сметка 984
„Стоки – Лукс фор ю“ със същите видове, количества и стойности на мебелите,
които са описани в Приложение №1 към комисионния договор. Налице са
осчетоводени приходи от продажба на стоки/мебели в счетоводството на „ЛУКС ФОР
Ю“ООД през 2017г. и 2018г., като вещото лице е описало с кои издадени фактури
са отразени тези приходи от продажба на мебели. В същото време, мебелите, обект
на комисионния договор, е посочено, че са налични при „ЛУКС ФОР Ю“ООД по
счетоводни данни към 30.09.2020г. по сметка 304 „стоки“. На следващо място
вещото лице е установило, че доставчиците „ВИКТОРИЯ ТУРИСТИК“АД и „ХАЙ БИЛДИНГ
ГРУП“АД са включили процесните фактури в дневниците за продажби и са отразили
вписания ДДС в СД по ЗДДС и в счетоводството си като задължение към бюджета, осчетоводени
са при доставчиците приходи по спорните фактури. Подробно е описан начинът на
осчетоводяване на процесните фактури, в т.ч. е посочено, че са включени в
дневника на покупки и в СД на „ЛУКС ФОР Ю“ООД за съответния период. Спазени са
основните счетоводни изисквания при водене на счетоводството на
дружеството-жалбоподател и на неговите доставчици „ВИКТОРИЯ ТУРИСТИК“АД и „ХАЙ
БИЛДИНГ ГРУП“АД за ревизираните данъчни периоди, налице е редовно двустранно
заведено счетоводство.
В своето допълнително заключение вещото лице е
изяснило кои са документите, въз основа на които е изготвено основното
заключение и е анализирало всеки един документ по отношение на факта дали е бил
наличен по делото като представен в хода на ревизията или е бил представен в
хода на проверката на експертизата при изготвяне на основното заключение.
Описани са също така и кои документи от кого са били представени, както и
причината да бъдат изискани, като за повечето от процесните документи на
жалбоподателя и неговите доставчици, за които ответникът по делото твърди, че
са с недостоверна дата, експертизата е установила още в предходното заключение,
че съответстват на наличните в счетоводствата на страните първични счетоводни
документи, направените счетоводни записвания, както и на подадените от
дружествата и приети от НАП неоспорени ежемесечни отчетни регистри – дневници и
СД по ЗДДС. В основното заключение експертизата не е извършвала проверка само
по отношение на фактурите за продажба на мебели на „ЛУКС ФОР Ю“ООД и тяхното
счетоводно отразяване в дневниците за продажба на жалбоподателя, като в
допълнителното заключение такава проверка е била извършена и вещото лице
заключава, че всички фактури за продажба на мебели, са отразени в регистрите по
ЗДДС на жалбоподателя в месеца на тяхното издаване, а осчетоводяването им е
коментирано в основното заключение. Вещото лице посочва също така, че няма
изискване счетоводните документи да бъдат отразени в регистрите на дружеството
в месеца, в който са декларирани в регистрите по ЗДДС, поради което счита, че
разминаването във времето на осчетоводяване на първичен счетоводен документ и
времето на отразяване в регистрите по ЗДДС не е законово нарушение и няма
причина да се търси тази съпоставка, тъй като тя няма да даде отговор на
поставената задача.
Допълнително в съдебно заседание експертът посочва, че
първичните документи при жалбоподателя и неговите контрагенти са отразени
коректно като параметри – номер, дата, контрагент и стойност в отчетните
регистри по ЗДДС, които са подадени в НАП.
Съдът кредитира заключенията на вещото лице като
компетентни и безпристрастно изготвени, като същите ще бъдат коментирани при
разглеждане на спора по същество.
Отново в хода на първоначалното разглеждане на делото
е разпитана свидетелката М.Н.И.- управител на доставчика „ХАЙ БИЛДИНГ ГРУП“АД.
Същата заявява, че през 2017г. е била управител на това дружество и в момента
на разпита също. Дружеството се занимава със строителна дейност, като на „ЛУКС
ФОР Ю“ООД са правили шоурум в Слънчев бряг през м.май 2017г. преди сезона. В
този обект са правили арки, правили ги като ниши, правили са прозоречни
прагчета, боядисвали са, шпакловали, дюбели за осветителни тела са поставяни,
правен е ремонт на ВиК, подменян е гипсокартон. Свидетелката е присъствала във
въпросния обект, докато са извършвани тези дейности, за малко е напускала и
после пак се е връщала. Посочва, че материалите са били закупувани от „ХАЙ
БИЛДИНГ ГРУП“АД и съхранявани в самия магазин, който е представлявал празно помещение,
което е трябвало да се затвори от едната страна. Помещението, което са правили,
е било едно. Заявява, че дружеството разполага с 10-15 работника, а за
извършените дейности са съставяни протоколи обр.19 и в последствие е издадена
фактури, които документи са подписани от свидетелката.
Съдът приема свидетелските показания за логични,
последователни и почиващи на непосредствени впечатления и спомени на
свидетелката, като същите ще се преценяват от съда, с оглед на всички други
данни по делото и като се има предвид възможната заинтересованост на
разпитаното лице.
Като доказателства по делото са приложени, представени
от ответника доказателства, касаещи компетентността на ревизиращите органи, а
от жалбоподателя – документите, по които е работило вещото лице.
Други доказателства не са представени от страните.
При така събрания доказателствен материал, настоящият
състав на Административен съд – Пловдив намира следното от правна страна.
Относно допълнително
начисления ДДС в размер на 17 177,46 лева, ведно с прилежащи лихви в
размер на 2 758,16 лева.
Противоположните становища, поддържани от страните в
конкретния казус се отнасят до правилното приложение на материалния закон и се
концентрират в отговора на въпроса относно приложението на разпоредбата на
чл.70 ал.1, т.2 ЗДДС, съответно следва ли дружеството-жалбоподател да коригира
размера на ползвания данъчен кредит, респ. дължи ли ДДС в размер на ползвания
данъчен кредит за придобитите чрез ВОП процесни мебели.
Следва в тази връзка да се посочи на първо място, че
разпоредбата на чл.70 ал.1, т.2 ЗДДС предвижда две самостоятелни хипотези -
когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки, или за
дейности, различни от икономическата дейност на лицето. Използваният от
законодателя съюз „или“ означава, че правото на данъчен кредит е изключено за
получателя по сделки, които са предназначени за безвъзмездни доставки, въпреки
че последните са във връзка с икономическата му дейност, както и за получените
стоки или услуги, с които получателят е осъществил възмездни сделки, които
обаче са извън икономическата му дейност.
В конкретния случай органите по приходите са приели,
че е налице първата хипотеза от посочената разпоредба, а именно, придобитите
чрез ВОП мебели са предназначени за безвъзмездни доставки към „ВГ“АД.
Съгласно §1 т.8
ДР на ЗДДС „безвъзмездна доставка“ е доставката, по която няма възнаграждение
или стойността на даденото многократно надхвърля полученото. За да е налице
възмездност по смисъла на §1 т.8 ДР на ЗДДС следва да е осъществена насрещна
престация от получателя на актива, т.е. да е налице престация от „ВГ“АД към
„ЛУКС ФОР Ю“ООД, каквато не е налице.
В случая не е спорно надлежното счетоводно отразяване
както при жалбоподателя, така и при „ВГ“АД. Впрочем, в тази насока е и
заключението на вещото лице. Не е спорно също така и обстоятелството, че при
извършена в хотел „Маринела“ проверка, процесните мебели са били открити.
Спорна е действителността на представения комисионен
договор, респ. прикрива ли той друг вид доставка между двете дружества. В тази
връзка следва да бъде съобразено, че в чл.26 ЗЗД са визирани основанията, при
които една сделка се смята за недействителна, като едно от основанията за
нищожност на сключения договор е неговата привидност.
Привидна/симулативна/ сделка е тази, която се
извършва, за да се създаде погрешна представа у трети лица, че е извършена
такава сделка, но всъщност страните, които я извършват, не искат тя да породи
правни последици. В някои случаи с привидна сделка страните прикриват
сключването на друга сделка/прикрита/, чийто последици желаят да
настъпят/относителна симулация/, каквито са твърденията на органите по
приходите, а в други случаи е налице абсолютна симулация/зад привидната сделка
няма друга прикрита сделка/. Ревизиращият орган може да се позове на
привидността по правилото, че всеки може да се позове на нищожността на един
договор - конкретно на относителна симулация.
Както вече се посочи и по-горе, с коментирания
комисионен договор „ВГ“АД се задължава от свое име и за сметка на „ЛУКС ФОР
Ю“ООД да предлага за продажба на трети лица собствени на „ЛУКС ФОР Ю“ООД
мебели, детайлно описани в Приложение №1 към договора. Същевременно договорът е
сключен за срок до 30.06.2019г., като няма данни същият да е бил продължен, а
съгласно чл.11, буква б) от него, договорът може да бъде прекратен, поради
изтичане на срока. Въпреки това, към 20.09.2019г. – датата, на която е била
извършена инвентаризацията на място в хотел „Маринела“, към която дата очевидно
комисионният договор е бил прекратен, поради изтичане на неговия срок,
предоставените стоки за продажба - мебели/с изключение на една счупена
табуретка и един диван/, картини, цветя и сервиз, са били налични и използвани
от трето лице, на което „ВГ“АД е отдало под наем заведението /очевидно ведно с
предоставените му от жалбоподателя мебели/, находящо се на територията на хотел
„Маринела“. Казано по друг начин, процесните стоки, са използвани от клиенти на
хотела и намиращото се в него заведение. Впрочем, за целия период на
предоставяне във владение на „ВГ“АД на въпросните мебели, няма данни последното
дружество да е продало дори един от тях, няма данни, а и не се твърди някой от
клиентите на „ВГ“АД да е проявил интерес към тях, съответно да е предлагано
воденето на преговори за сключването на сделки по тяхната продажба.
До извод в обратната насока не води и твърдението, че
няма как на тези мебели да бъде поставена цена, тъй като не са изложени в
магазин за продажба на мебели. Това е така, защото не се представят и
доказателства, от които да се установи по какъв начин твърдяните „потенциални
клиенти“ биха узнали, че мебелите, с които е обзаведен хотелът, респ.
заведението и които се използват, съответно интериорът/картини, цветя и друга
украса/ и сервизът, с който им сервират напитките в бара, се продават. Липсват
и предоставени данни за счупената табуретка да е заплатена неустойка в
съответствие с чл.10, т.3 от договора. Що се касае до един брой диван, който е
бил наличен в бившия шоурум на „ЛУКС ФОР Ю“ООД/собственост на „ВГ“АД/, по
отношение на него липсват каквито и да било твърдения. Или, всички предоставени
на „ВГ“АД мебели с приемо-предавателния протокол от 08.05.2018г., са останали
във владението на „ВГ“АД и след прекратяване на въпросния комисионен договор от
същата дата, „ВГ“АД продължава да ги владее и ползва за своята дейност, в т.ч.
ги е предоставило за ползване от трето лице, което изключва възможността същите
да се ползват от „ЛУКС ФОР Ю“ООД за целите на неговата дейност.
Друг е въпросът, че всички наведени от жалбоподателя
твърдения по-скоро навеждат на мисълта, че щом като въпросните мебели не са
изложени в магазин за продажба на мебели, а в търговски обект/хотел „Маринела“,
респ. „Street lounge bar“/, с цел да бъдат демонстрирани и върху тях
няма поставена цена, то са били предоставени на „ВГ“АД с рекламна цел, което
още веднъж потвърждава изводите на органите по приходите, че процесните стоки
са били предоставени от „ЛУКС ФОР Ю“ООД на „ВГ“АД безвъзмездно. В потвърждение
на този извод е и фактът, че нито се представят доказателства, нито се навеждат
твърдения да са били изработени евентуално каталози, където потенциалните
клиенти биха могли да се осведомят за местоположението на изложените за
продажба мебели и техните цени.
Предвид безспорните факти с основание е възприето, че
в случая страните – „ЛУКС ФОР Ю“ООД и „ВГ“АД с представения комисионен договор
прикриват сключването на друга сделка, а именно за безвъзмездно предоставяне на
стоки, чийто последици желаят да настъпят по аргумент от чл.26 ЗЗД. А щом е
налице безвъзмездна доставка по смисъла на §1 т.8 ДР на ЗДДС, на жалбоподателя
не се е следвал приспаднатият данъчен кредит, поради което и на основание чл.78
ал.2 във връзка с чл.79 ал.2 ЗДДС, същият е следвало да бъде коригиран, респ.
начислен в протокол по чл.117 ал.2 ЗДДС и да бъде включен в дневника за
продажби и СД по ЗДДС, което не е било сторено от „ЛУКС ФОР Ю“ООД.
Все в тази насока следва да се посочи, че
неутралитетът на косвения данък изисква съществуването на механизъм, който да
гарантира точността на приспаданията. Принципът е, че може да се приспада ДДС
за получени доставки на стоки или услуги, използвани от данъчнозадълженото лице
за последващите му облагаеми доставки. Приспадането на ДДС за получените
доставки е свързано със събирането на ДДС за извършените доставки. Когато стоки
или услуги, придобити от данъчнозадълженото лице, се използват за сделки, които
са освободени, или не попадат в обхвата на ДДС, или се използват за лични
нужди, данъчнозадълженото лице се приравнява на краен потребител и следва да
понесе тежестта на данъка. Сиреч, когато след като е придобита една
стока/актив, за която лицето е приспаднало данъчен кредит и същата не се
използва за независимата икономическа дейност на лицето, т.е. използва се за
дейност, която не формира облагаем оборот и/или е предоставило въпросната
стока/актив на трето лице безвъзмездно, то лицето дължи данък в размер на
ползвания данъчен кредит.
С оглед на изложеното, съдът приема възраженията на
жалбоподателя за неоснователни, а РА за законосъобразен в тази му част, в т.ч.
и относно установения размер на задълженията за ДДС - 17 177,46 лева, вкл.
и по отношение на начислените лихви съобразно чл.175 ДОПК в размер на
2 758,16 лв., доколкото органите по приходите са ги определили
математически вярно.
Относно отказания
данъчен кредит за данъчен период м.12.2016г. в размер на 5 400 лева и за
данъчен период м.05.2017г. в размер на 1 028 лева, ведно с прилежащите
лихви в размер на 1 910,43 лева.
По отношение на отказания данъчен кредит в размер на 5 400 лева по фактура №5778/16.12.2016г., издадена от „ВИКТОРИЯ ТУРИСТИК“АД с предмет съгласно договор, органите по приходите са се позовали на липсата на доказателства за използване на услугата, предмет на процесната фактура, за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки.
В тази връзка следва да се посочи, че за да се признае
на получателя по облагаема доставка материалното право на приспадане на данъчен
кредит по чл.68 ЗДДС, следва да е изпълнено някое от условията, посочени в
чл.71 ЗДДС, като при изследване предпоставките за възникване правото на данъчен
кредит, винаги трябва да се държи сметка за това, налице ли е облагаема
доставка по смисъла на чл.6 ал.1 ЗДДС, респ. чл.9 ЗДДС, и едва след това да се
проверява изпълнението на съответните предпоставки, регламентирани в нормата на
чл.71 ЗДДС. По делото всъщност се установява от събраните доказателства при
ревизията, че е изпълнено условието по чл.71 ал.1, т.1 ЗДДС, свързано с
притежаването на данъчен документ/фактура/ от страна на съответния пряк
доставчик, който е издал същата, отразил я е в дневника за продажби и
справката-декларация, като не се спори, че е и начислил данъка по смисъла на
чл.86 ЗДДС. Впрочем, в този смисъл е и заключението на вещото лице.
Основната спорна предпоставка за възникване правото на
приспадане на данъчен кредит по чл.68 ал.1 ЗДДС в процесния случай, е
използването на услугата, предмет на процесната фактура, за целите на
извършваните от ревизираното лице облагаеми доставки, т.е., наличието на
основанията по чл.69 ал.1, т.1 ЗДДС.
Тук е мястото да се посочи, че според чл.110 ал.2 ДОПК, ревизията е съвкупност от действия на органите по приходите, насочени към
установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски.
Принципът на „Законност”, установен в чл.2 ал.1 ДОПК изисква при осъществяване
на това производство, органите по приходите да действат в рамките на
правомощията си, установени от закона, като прилагат законите точно и еднакво
спрямо всички лица. На следващо място, принципът за „Обективност”, възведен в
чл.3 ДОПК, безусловно налага задължението органите по приходите в
производствата по ДОПК да установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата
от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица, като
административните актове по същия този кодекс, следва да се основават на
действителните факти от значение за случая, а истината за фактите да се
установява по реда и със средствата, предвидени в кодекса. Най-сетне, принципът
на служебното начало, възведен в чл.5 ДОПК, според който органите по приходите
и публичните изпълнители са длъжни служебно, когато няма искане от
заинтересованите лица, да изясняват фактите и обстоятелствата от значение за
установяване и събиране на публичните вземания, включително за прилагането на
определените в закона облекчения, без съмнение възлага доказателствената тежест
в административното ревизионно производство на данъчните органи. Те са органи
на изпълнителната власт, които са снабдени с всички необходими правомощия,
упражняването на които позволява събирането на необходимата пълнота от данни/доказателства/
за установяването на законосъобразното, респ. на незаконосъобразното
възникване, развитие и осъществяване на данъчните правоотношения. С такива
правомощия отделният данъчен субект не разполага. Напротив, той е длъжен да
изпълнява властническите волеизявления на данъчните органи и да представя
поисканите му документи и писмени обяснения. Когато крайният резултат от
административното ревизионно производство е неблагоприятен за данъчния субект,
поражда се правото той да бъде обжалван пред контролния в данъчната
администрация орган. При положение, че резултатът е отново неблагоприятен, за
данъчния субект е налице вече право на съдебно обжалване.
От гледна точка на съдебния административен процес,
упражняването на това право е равнозначно на предявено пред съда искане да бъде
разгледан и разрешен конкретен административен спор. В спорното съдебно
производство, двете страни - данъчният субект и административният орган са
равнопоставени. Те имат еднакви възможности за извършването на процесуални
действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените средства на
истината относно фактите, релевантни за спорното право. Решаващо при разпределението
на доказателствената тежест между данъчния субект – жалбоподател и
административния орган – ответник по жалбата, е обстоятелството каква правна
последица страната претендира като настъпила, като относно факта, обуславящ
тази последица, страната носи доказателствената тежест. Във връзка с тук
обсъждания въпрос е необходимо да се уточни също така и че доказателствената
тежест не е равнозначна на задължение да се представят доказателства.
Принципите на обективната истина и служебното начало в
съдебния административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за
всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение, дали те са
представени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт,
от противната страна по административния спор или пък са издирени служебно от
съда. При това положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до
последиците от недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и
задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто
юридически факт не е доказан. Това разбиране произтича от законоустановеното
задължение за съда да реши делото по същество, като отмени изцяло или частично
ревизионния акт, като го измени в обжалваната част или отхвърли жалбата –
чл.160 ал.1 ДОПК, независимо от това, дали в съдебното производство страните са
ангажирали някакви доказателства или не. Изпълнението на това задължение от
страна на съда означава при недоказване, да се приеме, че недоказаното не е
осъществено. А щом юридическият факт не е осъществен, не могат да настъпят
последиците, които съответната материалноправна норма свързва с неговото
проявление.
Както вече се посочи и по-горе, през проверявания
период основната дейност на „ЛУКС ФОР Ю“ООД е доставка, монтаж и продажба на
мебели, проектиране и консултантски дейности в областта на интериорния дизайн,
аранжиране на интериори, обзавеждане на недвижими имоти, внос и износ на
мебели, ремонт, както и други сделки и услуги, които не са изрично забранени от
закона и ПНА. Услугата, предмет на процесната фактура, се твърди, че
представлява наем на магазин, който да изпълнява функцията на мебелен шоурум за
сезон 2017г., който факт обаче остана недоказан в настоящото производство.
На първо място, по делото не са представени каквито и
да било доказателства, от които да се установи верността на наведените от
жалбоподателя твърдения, че за експозицията в шоурума са били изложени сет от
мебели за дневна и рекламен постер с логото на „ЛУКС ФОР Ю“ООД, от което да е
видно, че фирмата предлага интериорно обзавеждане, плюс координати на шоурума в
София. Това е така, защото от жалбоподателя се посочва, че шоурумът е нямал
физически персонал, защото идеята е била да служи с рекламна цел, а реалните
продажби да се извършват от магазина в София при запитване от клиенти, което
обстоятелство води до неизясняване на въпроса при положение, че няма персонал,
кой, кога и по какъв начин физически е изложил въпросния сет от мебели за
дневна, кой и кога е изработил твърдяния като поставен постер, осчетоводени ли
са разходи за неговата изработка, кой, кога и по какъв начин е извършил
почистването на въпросния сет от мебели, доколкото житейски нелогично е
въпросните мебели да стоят изложени дълъг период от време уж с рекламна цел, а
никой да не се грижи за техния добър търговски вид. Не се представят и
доказателства за извършени каквито и да било разходи по стопанисването на
въпросния обект, в т.ч. нормално присъщите такива като ток и вода. Друг е
въпросът, че сам жалбоподателят твърди, че продажби не са се осъществили и е
нямало отчетени приходи, както и че наем не е плащан. До извод в обратната
насока не води и заключението на вещото лице ССЕ, доколкото не е спорен фактът,
че дружеството-жалбоподател е извършвало продажби, а дали тези продажби са
извършени благодарение на наетото от него помещение, превърнато в шоурум. Отделно от това, освен
счетоводно отразяване на процесните фактури, заключенията на ССЕ не установяват
релевантите за спора факти и обстоятелства, а именно, използването на
процесната услуга за извършваните от лицето облагаеми доставки, още повече, че
сам жалбоподателят твърди, че реални продажби вследствие на т.нар. шоурум не са
били осъществени и няма отчетени приходи/л.164 от адм. дело №968/2020г. на
ПАС/.
За пълнота е необходимо да се припомни, че съгласно
чл.158 ал.1 ДОПК в съдебното производство е предвидена възможност дори за
изслушване на свидетелски показания в случаите, при които в ревизионното
производство е допустимо установяване на факти и обстоятелства с писмени
обяснения на трети лица по чл.57 ал.2 ДОПК/според която писмени обяснения от
трети лица се допускат само за установяване на: достоверността или авторството
на данни от технически носител и неподписани документи; обстоятелствата, за
доказването на които законът изисква писмен документ, ако документът е загубен
или унищожен не по вина на ревизираното лице или третото лице, както и за
установяването на факти и обстоятелства, за доказването на които законът не
изисква писмен документ; фактите и обстоятелствата, за които не са съставени
документи, когато е имало задължение за това, или са съставени документи, които
не отразяват действителни факти и обстоятелства/. За конкретния случай това
означава, че след като се твърди, че въпросния нает обект представлява шоурум и
в него са били изложени сет мебели, в т.ч. и рекламен постер, то за
установяване на тези факти и обстоятелства, следваше лицата, които физически са
поставили мебелите, да бъдат разпитани като свидетели в съдебното производството,
в случай, че същите не са били работници и/или служители на
дружеството-жалбоподател, респ. не са били командировани и за това
обстоятелство не са налични писмени доказателства /напр. заповед за
командировки/. По идентичен начин стои въпросът и с поръчката, изработката и
поставянето на рекламния постер – кой, кога и на кого поръча рекламния постер,
кой и кога го е изработил, съответно поставил, какви разходи са били извършени
в тази връзка. Такова искане не бе направено по делото от страна на жалбоподателя.
Като свидетел е разпитан единствено управителят на дружеството, което се
твърди, че е извършило ремонт на въпросното помещение, които показания обаче ще
бъдат обсъдени по-долу в решението, като тук е необходимо да се посочи
единствено, че не е спорен фактът на извършване на ремонт на помещението.
В случая, за да установят реалността на
документираната услуга ревизиращите органи са анализирали задълбочено всички
представени доказателства и са извършили необходимите служебни проверки, в
резултат на което се е формирало становището, че за жалбоподателя не следва да
възникне правото на данъчен кредит по спорната фактура, тъй като липсват
безспорни доказателства за реалното използване на услугата, предмет на
процесната фактура, за целите на извършваните от ревизираното лице облагаеми
доставки. Настоящата инстанция споделя така формирания извод, тъй като намира,
че съвкупната преценка на събраните в хода на ревизионното производство
доказателства, не позволява да бъде прието обратното.
С оглед на изложеното, съдът приема възраженията на
жалбоподателя за неоснователни, а РА за законосъобразен и в частта, в която е
отказан данъчен кредит за данъчен период м.12.2016г. в размер на 5 400
лева, в т.ч. и относно начислените лихви съобразно чл.175 ДОПК в размер на
1 641,13 лв., доколкото същите са математически вярно определени.
По идентичен начин стои въпросът и с отказаното право
на данъчен кредит за данъчен период м.05.2017г. в размер на 1 028 лв. по
фактура №618/ 31.05.2017г., издадена от „ХАЙ БИЛДИНГ ГРУП“АД с предмет „съгл.
протокол за СМР“.
Това е така, защото според разпоредбата на чл.3 ал.1 ЗДДС, данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима
икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Съответно,
според правилото, възведено в чл.69 ал.1 ЗДДС, данъчно задълженото лице има
право да приспадне данъчен кредит, когато получените стоки или услуги се
използват за целите на извършваните от него облагаеми доставки. Логична при
това положение се явява нормата на чл.70 ал.1, т.2, предл.2 ЗДДС, според която,
независимо, че са изпълнени условията по чл.69 ЗДДС, правото на приспадане на
данъчен кредит не е налице, когато стоките или услугите са предназначени за
дейности, различни от икономическата дейност на лицето. Както вече се посочи и
по-горе, неутралитетът на косвения данък изисква съществуването на механизъм,
който да гарантира точността на приспаданията и когато след като е придобита
една стока/актив и/или получена дадена услуга, за която лицето е приспаднало
данъчен кредит и същата не се използва за независимата икономическа дейност на
лицето, т.е. използва се за дейност, която не формира облагаем оборот, то на
лицето не се следва приспадане на данъчен кредит.
Действително, в представения протокол от 30.05.2017г.
макар и общо са описани редица извършени СМР, по делото като свидетел е
разпитан и управителят на дружеството-доставчик, чиито показания освен, че са
прекалено общи, също не водят до извод, че ремонтираното от „ХАЙ БИЛДИНГ
ГРУП“АД помещение се използва за целите на извършваните от регистрираното лице
облагаеми доставки. До този извод не води и заключението на ССЕ, вещото лице по
която е установило единствено счетоводното отразяване.
Ето защо, съдът приема наведените от жалбоподателя
възраженията за неоснователни, а РА за законосъобразен в частта, с която е
отказан данъчен кредит за данъчен период м.05.2017г. в размер на 1 028,00
лв., в т.ч. и относно начислените лихви съобразно чл.175 ДОПК в размер на 269,30
лв., доколкото органите по приходите са ги определили математически вярно.
Относно увеличения СФР
на дружеството за 2017г. по реда на чл.26 т.1 ЗКПО със сумата в размер на
5 140,00 лв.
Приходните органи приемат, че сумата в размер на
5 140,00 лв. представлява начислени от дружеството разходи за външни
услуги – СМР по фактура №618/31.05.2017г., издадена от „ХАЙ БИЛДИНГ ГРУП“АД,
които разходи обаче е установено, че не са свързани с дейността на дружеството.
За да достигнат до тези изводи приемат, че разходите за ремонт за наетия обект
в комплекс Слънчев бряг/който е установено, че не се използва за целите на
извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки/, не са свързани с
дейността за отчетния период. Действително, представен е протокол за извършени
СМР от 30.05.2017г., представени са и доказателства, обсъдени от вещото лице,
които удостоверяват счетоводно разходите, но липсват безспорни доказателства за
реалното използване на наетия и ремонтиран обект за целите на извършваните от
ревизираното лице облагаеми доставки, респ. за неговата дейност, за което
съображения вече бяха изложени по-горе в решението. В тази връзка следва да
бъде съобразено на първо място, че съгласно разпоредбата на чл.26 т.1 ЗКПО, не
се признават за данъчни цели счетоводни разходи, несвързани с дейността. От
събраните доказателства по делото се установи, че изводите на органите по
приходите са правилни и законосъобразни, тъй като жалбоподателят не доказа, че
разходите по процесната фактура, са свързани с неговата дейност.
Това е така, тъй като осчетоводяването от
жалбоподателя на разходи въз основа на първични счетоводни документи е от
значение за определянето на счетоводния финансов резултат, който е значим за
съществуването на задължения за корпоративен данък след преобразуването му по
реда на ЗКПО/чл.18 ал.1 ЗКПО/. С аргумент за противното от чл. 26 т.1 и т.2 ЗКПО, за да бъде признат за данъчни цели счетоводният разход следва да бъде
свързан с дейността на данъчно задълженото лице и да е документално обоснован
по смисъла на чл.10 от закона. Разходите, които не са свързани с дейността и не
са документално обосновани формират данъчни постоянни разлики по чл.26 т.1 и
т.2 ЗКПО и с тях се увеличава счетоводният финансов резултат/чл.23 ал.2 т.1 ЗКПО/. Връзката на разходите с дейността на данъчно задълженото лице следва да
се установява от съществуващи информационни източници, каквито за спорните
разходи не съществуват. Представените в хода на ревизията първични счетоводни
документи удостоверяват счетоводно разхода, но не установяват връзката му с
дейността на предприятието. До извод в обратната насока не водят и показанията
на разпитания по делото свидетел, доколкото, както вече се посочи и по-горе,
със същите би могло да се установи реалното извършване на СМР, но не и връзката
му с дейността на ООД-то, който именно е и спорният по казуса въпрос.
С оглед на гореизложеното, се налага извод, че са
налице обстоятелствата по чл.26 т.1 ЗКПО – жалбоподателят е отчел разходи за
процесния период, несвързани с дейността на дружеството, които не се признават
за данъчни цели, поради което правилно органите по приходите са увеличили
счетоводния финансов резултат за 2017г. с 5 140,00 лв.
Ето защо съдът приема възраженията на жалбоподателя за
неоснователни, а РА за законосъобразен и в тази му част, в т.ч. и относно
намалената декларирана данъчна загуба на дружеството за 2017г. с 5 140,00
лв.
Тук е мястото и да се посочи, че съдебното решение не
може да почива на предположения, а само и единствено на безпротиворечиви
изводи, основани на несъмнено установени в производството факти и
обстоятелства. В хода на съдебното производство дружеството-жалбоподател
разполагаше с пълната възможност да докаже поддържаните от него твърдения, но
това не бе сторено. На основание изложените мотиви, жалбата като неоснователна,
следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора на ответника се дължат
сторените разноски, които се констатираха общо в размер на 4 016,30
лева за всички съдебни инстанции, от които: 1 378,22 лв. - юрисконсултско
възнаграждение за първоначалното съдебно производство, определено по реда на чл.8 ал.1, т.4 от Наредба
№1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения; 226,19
лв. – дължима и внесена ДТ за производството пред ВАС; 1 033,67 лв. -
юрисконсултско възнаграждение за производството пред ВАС, определено на
основание чл.9 ал.3 във връзка с чл.8 ал.1, т.4 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения; 1 378,22 лв. -
юрисконсултско възнаграждение за настоящото съдебно производство, определено по
реда на чл.8 ал.1, т.4 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Внесената ДТ над дължимата 226,19 лв. се явява
недължимо внесена такава и по отношение на нея е приложима нормата на чл.4б
ЗДТ, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Ето защо и поради мотивите, изложени
по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав,
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на от „ЛУКС ФОР Ю“ООД срещу Ревизионен
акт №Р-16001618005398-091-001 от 13.01.2020г., издаден от органи по приходите
при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение №143/25.03.2020г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ - Пловдив, с който не е признат данъчен кредит в размер на 6 428,00 лв., с
прилежащи лихви 1 910,43 лв., допълнително е начислен ДДС в размер на
17 177,46 лв., с прилежащи лихви 2 758,16 лв. и е намалена
декларираната данъчна загуба на дружеството за 2017г. с 5 140,00 лв., като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА „ЛУКС ФОР Ю“ООД да заплати на Национална агенция за приходите с адрес
гр.София, бул.„Княз Ал. Дондуков“№52 сумата от 4 016,30 /четири хиляди и
шестнадесет лева и тридесет стотинки/ разноски по делото за всички съдебни
инстанции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 –
дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :