РЕШЕНИЕ
№ 13
гр. Враца,
12.01.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, трети състав, в публично
заседание на 16.12.2021г., / шестнадесети
декември две хиляди двадесет и
първа година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА
адм. дело № 328 по описа на АдмС – Враца
за 2021г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр.чл.38 ал.7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/.
Делото е образувано въз основа на жалба на „М.М.Г.“ ЕООД ***,
депозирана чрез управителя П.Б., против т.1
и т.2 от РЕШЕНИЕ №ППН-01-600/2020 от 01.03.2021г. на Комисия за защита на
личните данни /КЗЛД/ , в които жалбата
на М.М.М. рег. № ППН-01-600/ 21.08.2020г. е обявена за основателна и на
основание чл.58 §2 б.“г“ от Регламент /ЕС/ 2016/679 и чл.38
ал.3 от Закон за защита на личните данни /ЗЗЛД/ за нарушение на разпоредбата на
чл.25з ал. 1 от ЗЗЛД, спрямо жалбодателя е издадено разпореждане в качеството
му на собственик на сайта *** и администратор на лични данни, да съобрази
операциите по обработване на личните
данни на М. с разпоредбите на ЗЗЛД и Регламента, като заличи имената и
изображението на същия от публикувана на
сайта статия със заглавие:“Първо в * Пламна общинския съвет в М., председателят
отива на конференция на ГЕРБ в С.“, достъпна на адрес ***.
В жалбата се сочи, че решението е постановено
при съществени нарушения на административнопроизводстваните правила, в
противоречие с материалния закон и с целта на закона. Твърди се, че тъй като ответникът
не се е произнесъл в определения от закона срок от три месеца, е бил налице
мълчалив отказ, срокът за чието обжалване е бил изтекъл към датата на подаване
на жалбата. Заявява се, че дружеството
не е администратор на лични данни по отношение на настоящата заинтересована
страна М., който е общински съветник и публична личност, с публикацията не се
засяга неговия личен живот, а обществени
отношения, свързани и с други публични личности, както и че медията има
правото свободно да информира гражданите за събития, засягащи тяхното здраве. Прави се искане за отмяна на
решението на КЗЛД в оспорената част и за
присъждане на разноски. Идентични съображения са развити и в представените по
делото писмени бележки.
Ответникът по оспорването
Комисия за защита на личните данни чрез процесуалния си представител К.П., в
писмено становище оспорва жалбата и прави
искане същата да бъде отхвърлена, тъй като е издадена от компетентен
административен орган, при спазване на
процесуалните правила и при правилно прилагане на материалния закон, адресата й е определен правилно като администратор на лични данни и жалбата на засегнатото лице законосъобразно е приета за основателна. Прави искане за присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованите страни М.М.М. и „К.Н.“ ЕООД ***, не вземат становище.
Приложена е административната
преписка.
Административният съд,като се
запозна с доводите на страните и доказателствата в административната преписка и
след служебна проверка съгласно разпоредбата
на чл.168 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори, че на 05.08.2020г. в сайта ***, собственост на
жалбодателя, е публикувана статия със
заглавие: „Първо в *! Пламна общинският съвет в М., председателят отива на
конференция на ГЕРБ в С.”. В статията се съдържат данни за заинтересованата страна М., с публикувано изображение,
две имена, длъжността му и конкретно
посочено заболяване.
След
тази публикация М. сезира КЗЛД с жалба, с
рег. № ППН-01-600 от 21.08.2020г.,
против медията, въз основа на която е образувано и спорното производство по
ЗЗЛД. С жалбата е посочено, че настоящият жалбодател в качеството му на администратор на лични
данни е извършил нарушения на чл. 25з
от ЗЗЛД, като е изнесъл лични данни
на отправилото сигнала лице, с което е нарушил неговата неприкосновеност и
право на личен живот.
От страна на надзорния орган
в рамките на образуваното производство е извършена служебна справка относно
наличието на публикувана статия на сайта ***, която е цитирана в жалбата.
Констатирано е, че статията е достъпна и към 08.10.2020г., когато е извършена
проверката, като е извършена разпечатка от нея и е съставен протокол от същата
дата. С писмо изх.№ППН-01-600/2020 #2 от 12.10.2020г., получено на
15.10.2020г., видно от приложеното известие за доставяне, жалбодателят е уведомен за постъпилата против
него жалба и образуваното административно производство, като му е предоставена
възможност да изрази становище в
7-дневен срок, което той е сторил с
рег.№ППН-01-600#7от
23.10.2020г. В него е изложил съображения, че
медията осъществява свободна
медийна дейност, че М. е публична
личност и информацията за заболяването му е
дадена от здравните власти предишния ден и огласявайки я, жалбодателят е
действал в интерес на обществото, като е уведомил гражданите как лица на
определи длъжности спазват/ не спазват наложените от
правителството ограничителни мерки, свързани с пандемичната обстановка в страната.
С решение по протокол № 45 от
21.10.2020 г. на свое заседание КЗЛД е приела за допустима подадената жалба от М.,
конституирани са страните в административното производство и са
уведомени за насроченото открито заседание на Комисията за разглеждане на
жалбата по същество. Уведомлението жалбодателят е получил на 20.11.2020г.,
видно от известието за доставяне. На 07.12.2020г. служител на КЗЛД е констатирал, че статията е достъпна на
сайта и е направил екранна разпечатка, за което е съставил протокол.
На 09.12.2020г. КЗЛД е провела
заседание, в което е разгледала жалбата на заинтересованата страна М., в състав
от трима членове. Взето е единодушно
решение за обявяване на жалбата за основателна и е разпоредено на собственика на сайта в качеството му на администратор на лични
данни да заличи имената и изображението на
М. от публикуваната статия със заглавие: „Първо в ***! Пламна общинският
съвет в М., председателят отива на конференция на ГЕРБ в С.”, достъпна на адрес
***.
Решението е връчено на жалбодателя на 11.03.2021г.,
видно от известието за доставяне, а жалбата е депозирана с вх.№ППН-01-600#23/20/ от 23.03.2021г.
Жалбата
е допустима за разглеждане, като подадена против акт, подлежащ на съдебен
контрол за законосъобразност, предвид изричната разпоредба на чл. 38 ал. 7 от ЗЗЛД,
в рамките на законоустановения за това преклузивен срок (доколкото решението е
получено от неговия адресат на 11.03.2021г., а жалбата срещу същото е подадена
на 23.03.2021г./, пред местно компетентния съд, от лице с активна процесуална
легитимация и интерес от оспорването, в качеството на адресат на акта, засягащ
неблагоприятно негови права и законни интереси.
Съгласно
разпоредбата на чл.
168, ал. 1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на
обжалвания административен акт към момента на издаването му, като провери дали е издаден от компетентен орган и в
съответната форма, спазени ли са процесуално правните и материално правните
разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и
след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата
на чл. 146 от АПК, административният съд приема жалбата за неоснователна по следните съображения:
Решението е издадено от
компетентния колективен специализиран административен орган - КЗЛД, разполагащ
с правомощие съгласно чл.38 ал.3 от
ЗЗЛД при допусната жалба на засегнато
лице да се произнесе с решение, като може да приложи мерките по чл.58 пар.2
б.“а-з“ и „й“ от Регламент /ЕС/ 2016/679 или по чл.80 ал.1 т.3,4 и 5 и в
допълнение към тези мерки или вместо тях да наложи административно наказание в
съответствие с чл. 83 от Регламент /ЕС/ 20168/679, както и по глава девета.
Спазено е и изискването на чл.9 ал.3 от ЗЗЛД,
като решението е взето с мнозинство от 3/5 от общия брой на членовете на комисията,
които заедно с председателя са петима.
Съдът намира, че е спазена
законоустановената форма на атакувания административен акт, който съдържа изискуемите
реквизити. В решението са посочени
фактическите и правни основания за постановяването му, отразени са направените
от участниците в процеса възражения, налице е диспозитивна част, в
която се установява основателността на подадената против настоящия
жалбодател жалба и е разпоредено премахването от сайта му на
индивидуализиращите лицето –
жалбодател данни. От формална страна
издателят сочи проявлението на конкретни факти, на които се дава и
определена правна обосновка. В тази насока съдът констатира, че в
обстоятелствената част на решението са възпроизведени констатираните от
колективния орган факти, въз основа на които е направен извод за наличие на намеса
в личния живот на субекта на данни. Решението
е подписано от всички членове на колективния орган, участвали в производството
по установяване на тази намеса, с
означаване на заеманата длъжност – председател и двама членове. С оглед
изложеното съдът приема, че не е налице порок по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.
Административният акт е постановен и при
спазване на административнопроизводствените правила, установени с разпоредбите на чл. 38 и сл. от ЗЗЛД. Настоящият
жалбодател е уведомен за
административното производство, запознал се е с всички събрани
доказателства и му е била дадена възможност да направи опровержение и да
представи свои доказателства, които да се обсъдят при вземането на решението на
комисията. Съдът приема за неоснователно възражението на собственика на медията, че КЗЛД се е произнесла по нелегитимна жалба,
която не е предявена от соченото като неин
автор лице. Доколкото не се оспорва подписа, положен под жалбата, начинът, по
който тя е депозирана пред Комисията, не я прави недопустима, още повече, че
заинтересованата страна М. е
уведомявана за хода на производството, дори е проведен личен
разговор от служител на Комисията, като в нито един момент не е правено
възражение, че жалбата не е
подадена от него.
Настоящият съдебен състав намира също така, че процесното
решение е постановено и в съответствие с материалноправни норми и наведените в
този смисъл доводи от жалбоподателя се явяват неоснователни.
Според чл.
4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 "лични данни" означава всяка
информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което
може да бъде идентифицирано ("субект на данни"). Физическо лице,
което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано,
пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен
номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече
признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата,
умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това
физическо лице.
Съгласно § 1,
т. 1 от ДР на ЗЗЛД "обработване на лични данни" е всяко действие
или съвкупност от действия, които могат да се извършват по отношение на личните
данни с автоматични или други средства, като събиране, записване, организиране,
съхраняване, адаптиране или изменение, възстановяване, консултиране, употреба,
разкриване чрез предаване, разпространяване, предоставяне, актуализиране или комбиниране,
блокиране, заличаване или унищожаване, а според дефиницията на Регламент
(ЕС) 2016/679 –чл. 4 § 2-
"обработване" означава всяка операция или съвкупност от операции,
извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други
средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение,
адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез
предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни,
подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване.Така че,
несъмнено заинтересованата страна М. се явява субект на данни, а данните относно неговата
работа като общински съветник и здравословно състояние , публикувани в сайта,
собственост на настоящия жалбодател, попада в приложното поле на чл. 4
от Регламент (ЕС) 2016/679. Регламентът е общоприложим акт, той задължително се прилага в своята цялост в
държавите членки, каквато е и РБ, като това приложение е пряко, не е
необходимо транспониране в националното
законодателство с акт на вътрешното
право. Въпросът, на който се дължи отговор в настоящата хипотеза, е дали
публикуваната информация и обработените в конкретния случай лични данни са
превишили целите, за
които са обработвани.
Това следва от целта на самия приложим Регламент, а именно съвместяването на
правото на защита на личните данни с правото на свобода на изразяване и
информация в съответствие с началото за еднакво зачитане на всички основни
права.
Несъмнено е, че настоящият
жалбодател, в качеството си на администратор на лични данни, е направил спорната публикация в поддържан от него новинарски
уебсайт. Като се изходи от теоретичното понятие за журналистиката, като
практика на събиране, анализиране и интерпретация на информация за актуални
събития, теми, явления, личности и тенденции на съвременния живот, представена
в различни жанрове и форми и разпространена за масова аудитория, то изводът е,
че се касае за обработване на лични данни за журналистически цели, както
правилно е прието и от ответната комисия. Журналистическите цели по дефиниция
включват осъществяването на правото на информация и свободата на изразяване. Съгласно чл. 25з, ал. 1 ЗЗЛД обработването на лични
данни за журналистически цели, както и за академичното, художественото или
литературното изразяване, е законосъобразно, когато се извършва за
осъществяване на свободата на изразяване и правото на информация, при зачитане
на неприкосновеността на личния живот, а според ал. 3 на същата разпоредба при
обработване на лични данни за целите по ал. 1: 1. не се прилагат чл. 6,
9,
10,
30,
34
и глава
пета от Регламент (ЕС) 2016/679, както и чл. 25в; 2. администраторът или
обработващият лични данни може да откаже пълно или частично упражняването на
правата на субектите на данни по чл.
12 - 21
от Регламент (ЕС) 2016/679. Т. е. законодателят предвижда, че когато
обработването на лични данни е за журналистически цели, субектът, чиито са
данните, се ползва с по-занижена защита с оглед преследваната цел -
осъществяване на свободата на изразяване и правото на информация. При всички
случаи следва обаче внимателно да бъде преценен балансът между правото на
информация и правото на защита на личните данни, като се отчитат особеностите
на конкретния случай.
Съдът намира, че в настоящия случай този
баланс е нарушен, тъй като предоставянето
на информация на обществеността
относно здравословното състояние на част от общинските съветници от ОбС . и
спазване/неспазване на въведените
ограничителни мерки от тяхна страна, би
могло да стане по начин, по който да не се излага на показ личния им живот. Публикуването
на личните данни на М. относно здравословното му състояние и изображението му,
по никакъв начин не допринася за основната цел, с която е предоставена
информацията, а именно публично информиране на гражданите за поведението
на общинските съветници при обявена извънредна епидемична
обстановка в страната. Несъстоятелно
е твърдението на настоящия жалбодател,
че още предишния ден органите на
здравната инспекция са огласили тези данни, поради което те са станали публично
известни преди публикацията в сайта, тъй
като в справките на РЗИ лицата,
диагностицирани с Ковид-19, са дадени само като възраст и пол, както и за какво
лечение са насочени. Поради това правилно е прието, че е
налице нарушение на чл. 25з, ал. 1 от ЗЗЛД. С оглед факта, че
нарушението е продължило и към момента на вземане на процесното решение от
КЗЛД, правилно е наложено и процесното предписание, което цели преустановяване
на констатираното нарушение.
Предвид
изложеното, обжалваното Решение № ППН-01-600/ 2020 г. от 01.03.2021 г.,
постановено от Комисията за защита на личните данни, е законосъобразно, поради
което жалбата на „М.М.г.“ ЕООД ***, следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
При този изход на спора и при
своевременно направено искане, на ответника следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.78 ал.8 от ГПК вр.чл.144 от АПК в размер на
100/сто/лв. съгласно чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
На жалбодателя не се дължат разноски.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.172
ал.2 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „М.М.г.“ ЕООД *** против РЕШЕНИЕ №ППН-01-600/2020 от 01.03.2021г. на
Комисия за защита на личните данни в частта, в която жалбата на М.М.М. *** рег.
№ ППН -01-600 от 21.08.2020г. е приета
за основателна и на „М.М.г.“ ЕООД *** на основание чл.58 §2 б.“г“ от Регламент /ЕС/ 2016/679 и
чл.38 ал.3 от ЗЗЛД за нарушение на разпоредбата на чл.25з ал. 1 от ЗЗЛД, е издадено разпореждане в качеството му на
собственик на сайта *** и администратор на лични данни, да съобрази операциите
по обработване на личните данни на
жалбодателя с разпоредбите на ЗЗЛД и Регламента, като заличи имената и изображението на жалбодателя от публикувана на сайта статия
със заглавие:“Първо в ***! Пламна общинския съвет в М., председателят отива на
конференция на ГЕРБ в С.“, достъпна на адрес ***.
ОСЪЖДА „М.м.г.“
ЕООД *** ЕИК ********* ДА
ЗАПЛАТИ на Комисия за защита на личните
данни сумата 100/сто/лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в
14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл.138 АПК да
се изпрати препис от същото.
АДМ.
СЪДИЯ: