Определение по дело №30/2022 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 133
Дата: 14 февруари 2023 г.
Съдия: Бистра Радкова Бойн
Дело: 20227270700030
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 24 януари 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

 

Гр.Ш., 14.02.2023г.

 

 

Административен съд Ш., в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав:

                                                                                                                   СЪДИЯ: Б. Бойн

 

като разгледа докладваното от съдията адм.дело № 30 по описа за 2022година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производство по чл.248 ал.1 и ал.3 от ГПК.

От процесуалния представител на ответната страна се прави искане за изменение на съдебен акт в частта за разноските, депозирано на 09.01.2023г. В същото се иска от съда да постанови решение, с което да измени посоченото решение в частта му за определения размер на разноските, понеже такива се следвали на ответната страна съгласно минималните размери предвидени в Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения към момента на отправяне на искането към съда и последното съдебно заседание по делото, проведено на 06.12.2022г. Към този момент вече е действало изменение на Наредбата, визиращо по-висок размер на възнаграждението за юрисконсулт, а именно 12 616,24лв.

Ответната страна, представлявана от адв.Г. представя становище по жалбата, в което я оспорва.

Искането е депозирано в срока по чл.248 ал.1 от ГПК, от легитимирана страна, поради което е допустимо.

От събраните по делото доказателства и постановеното решение съдът намира, че молбата е неоснователна. В мотивите към решението, съдът е изложил правни изводи по отношение на дължимото възнаграждение, като е приел, че такова се предвижда съгласно Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, действала към момента на упълномощаване на процесуалния представител от страната по делото. Фактът, че подзаконовият нормативен акт е бил изменен и обнародван в ДВ бр. 88 от 4.11.2022г., като са предвидени други по-високи размери за възнаграждения не променя правната същност на процесуалното представителство, още повече, че самата Наредба предвижда, че заплащането на възнаграждението е платимо към датата на сключване на договора за правна помощ. Това становище е застъпено и в Решение № 10 от 29.09.2016 г. на КС по к. д. № 3/2016г., където се сочи, че по своята същност юрисконсултското процесуално представителство пред съд е идентично, предвид съдържанието му и осъществяването му пред съдебен орган, с адвокатското представителство по дела.

Отговорността за разноските по своята същност съставлява облигационно правоотношение, произтичащо от процесуалния закон, като прилагайки чл.161 ал.1 изречение последно ДОПК, съдът присъжда адвокатско възнаграждение не в полза на юрисконсулта, а в полза на ответната страна- администрация. Присъждането на направените по делото разноски цели да възмезди страната, в чиито интерес е решено делото, т.е тя да си възстанови понесените разходи за производството. Юрисконсултът и адвокатът са равнопоставени в съдебното производство, осъществяват идентични процесуални действия, предвид качеството им на защитници на интересите на страните, които са ги ангажирали и законодателят е използвал същия подход и при разпределение на разноските за правна защита в производството. Ако приемем тезата на Директора на Дирекция ОДОП Варна при НАП за приложение на изменението на Наредба №1, в частта ѝ за размерите на възнаграждението, след конституирането на страните и възникналото процесуално представителство между него и юрисконсулт С., това би довело до неравно третиране на двете страни по делото, по което жалбоподателят е представляван от адвокат, на който обаче не биха се следвали разноски в завишен размер по изменената Наредба. Това не е целта на закона, поради което искането се явява неоснователно.

Водим от горното, и на основание вр. чл.144 АПК, във връзка с чл.248 ал.3 от ГПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

           Оставя без уважение молба от Директор на Дирекция „ОДОП“ Варна, ЦУ на НАП за изменение на Решение № 167 от 29.12.2022г., постановено по адм.д.№ 30/2022г., в частта му с която е уважено искане за присъждане на разноски в размер на 5034,15лв. в полза на Дирекция „ОДОП“ Варна, ЦУ на НАП, като неоснователна.          

 

            Определението подлежи на обжалване в 7- дневен срок от връчването на препис от съдебния акт на страните с частна жалба пред Върховния административен съд.

 

                                                                                    СЪДИЯ: