Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 08.08.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в
публично заседание проведено на осми юли през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ТОДОРОВ
при секретаря Христинка Илиева, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 2750
по описа за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба
от М.В.М., с ЕГН ********** и адрес ***, чрез пълномощника му адв.Й.А.– АК Варна срещу Застрахователно дружество „Б.И.“
АД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление ***, с която е предявен
частичен иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за осъждане на ответното
дружество да заплати на ищеца сумата от 2957.71 лв. /две хиляди деветстотин
петдесет и седем лева и седемдесет и една стотинки/, представляваща дължимо
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди – щети по
собствения на ищеца лек автомобил марка „Сеат“, модел
„Ибиза“, с ДКН ******** (увредени детайли: облицовка
задна броня, панел заден ляв, лайсна задна броня лява, панел под стоп ляв,
водач задна броня ляв, подкалник PVC заден ляв,
вентилационна решетка задна лява в основа калник, основа задна броня, основа
калник заден ляв, престилка задна, водач задна броня среден, врата на багажник,
греда багажник напречна и стоп ляв вътрешен) при ПТП настъпило на 20.06.2018г. около 13:20 часа в гр.Варна, по бул.
„Сливница“, преди кръстовището с бул. „Генерал Колев“ по вина на Х.З.Д., като
водач на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Корола Версо“, с ДКН *******, застрахован при ответното дружество
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със
застрахователна полица № BG/02/118000776997, със срок на действие от
11.03.2018г. до 10.03.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на исковата молба – 19.02.2019г. до окончателно изплащане на
вземането.
Ищецът основава исковите си претенции на следните
фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Твърди, че на 20.06.2018г. около 13:20 часа в гр.Варна, по бул.
„Сливница“, преди кръстовището с бул. „Генерал Колев“ настъпило ПТП между лек
автомобил марка „Тойота“, модел „Корола Версо“, с ДКН ******* и лек автомобил марка „Сеат“, модел „Ибиза“, с ДКН ********,
собственост на ищеца. Вследствие на произшествието били увредени следните
детайли по автомобила на ищеца: облицовка задна броня, панел заден ляв, лайсна
задна броня лява, панел под стоп ляв, водач задна броня ляв, подкалник PVC заден ляв, вентилационна решетка задна лява в
основа калник, основа задна броня, основа калник заден ляв, престилка задна,
водач задна броня среден, врата на багажник, греда багажник напречна и стоп ляв
вътрешен. Движещият се пред ищеца автомобил спрял за да пропусне преминаващ
пешеходец, поради което се наложило ищецът също да спре. Поради движение с
несъобразена скорост, движещият се след ищеца автомобил „Тойота“ с ДКН *******,
управляван от Х.З.Д., не можал да спре безопасно и се блъснал в задната част на
автомобила на ищеца. Участниците в произшествието нямали спор за вината на
водача на л.а. „Тойота“ за настъпилото ПТП и съставили двустранен констативен
протокол за ПТП.
Автомобилът, управляван от виновния водач, бил
застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество към датата на инцидента.
Съставения
между участниците в произшествието двустранен протокол бил представен на
ответника и бил направен оглед на автомобила на ищеца. В съставения Опис на
щета № ********** като увредени детайли били опирани: облицовка задна броня,
панел заден ляв, лайсна задна броня лява и панел под стоп ляв.
На 25.06.2018г. бил извършен допълнителен оглед на
автомобила на ишеца и съставен Опис –заключение, в
което като увредени детайли били описани: облицовка задна броня, панел заден
ляв, лайсна задна броня лява, панел под стоп ляв, водач задна броня ляв, подкалник PVC заден ляв, вентилационна решетка задна лява в
основа калник, основа задна броня, основа калник заден ляв, престилка задна,
водач задна броня среден, врата на багажник, греда багажник напречна и стоп ляв
вътрешен.
Ищецът получил застрахователно обезщетение в размер на
784.71 лева. В исковата молба се твърди, че сумата необходима за възстановяване
на автомобила била в размер на 2500 лева, поради което и ответното дружество
дължало неизплатен остатък от застрахователно обезщетение в размер на 1715.29
лева.
Ищеца прави искания по доказателствата, моли за
уважаване на предявения иск и присъждане на направените по делото разноски.
В отговор на
исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът
оспорва исковата претенция като неоснователна.
В исковата молба не бил описан пълно механизма на
настъпване на пътно-транспортното произшествие и липсвало точно изложение на
релевантни за спора факти, с което се нарушавало правото на защита на
ответника.
Ответникът оспорва да е причинен деликт
от Х.З.Д., като водач на лек автомобил „Тойота Корола
Версо“ с ДКН *******. От представените с исковата
молба документи не се доказвали деянието и вината на водача на застрахования
при ответника лек автомобил, както и причинната връзка между неговото поведение
и настъпилите имуществени вреди. Оспорва се сочения в исковата молба механизъм
на настъпване на ПТП, както и съдържанието на представения с исковата молба
двустранен констативен протокол от 20.06.2018г, който бил частен свидетелстващ
документ и не се ползвал с материална доказателствена сила. Отделно от горното
се прави и възражение за съпричиняване на вредите от страна на увредения, с
твърдения, че е нарушил разпоредбите на чл.24 от ЗДвП.
Ответникът оспорва исковата претенция и по размер.
Посочените в съставеното след допълнителния оглед опис-заключение увредени
детайли не били описани в двустранния протокол и в първоначално съставения
опис, които били доброволно и без забележки подписани от ищеца..
В открито съдебно заседание страните, чрез проц. представители поддържат изложеното в исковата молба и
отговора по нея и претендират присъждане на направените по делото разноски..
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото
доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено
следното от фактическа страна:
На
20.06.2018г. е съставен двустранен констативен протокол за пътнотранспортно
произшествие с участници Х.З.Д., като водач на лек автомобил „Тойота Корола Версо“ с ДКН ********и М.М.,
като водач на лек автомобил „Сеат Ибиза“
с ДКН ********. Според съставения протокол произшествието е настъпило около
13:20 часа на кръстовището на ул. „Генерал Колев“ и бул. „Сливница“, като
двамата участници са посочили като виновен за настъпване на произшествието Х.З.Д.,
като водач на л.а „Тойота Корола Версо“
/л.5/.
За
установяване собствеността си върху лек автомобил „Сеат
Ибиза“ с ДКН ******** ищецът е представил с исковата
молба заверено за вярност копие от свидетелство за регистрация част I /л.4/.
С
протоколно определение от 08.07.2019г. е прието за безспорно между страните и
ненуждаещо се от доказване, че към 20.06.2018г. лек автомобил марка „Тойота“,
модел „Корола Версо“, с ДКН
******* е бил застрахован в ответното дружество по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“. Не се спори също, че ответното
дружество е изплатило на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 784.71
лева.
Видно
от представените документи, ответното дружество е уведомено за инцидента в деня
на настъпване на произшествието 20.06.2018г. и от представител на застрахователя
са съставени описи на щета. Описаните увредени части по автомобила на ищеца са
облицовка задна броня, панел заден ляв, лайсна задна броня лява, панел под стоп
ляв, водач задна броня ляв, подкалник PVC заден ляв,
вентилационна решетка задна лява в основа калник, основа задна броня, основа
калник заден ляв, престилка задна, водач задна броня среден, врата на багажник,
греда багажник напречна и стоп ляв вътрешен /л.6 и 40/.
За
изясняване на фактическата страна на спора, механизма и причините за настъпване
на произшествието, както и размера на настъпилите за ищеца имуществени вреди е
назначена съдебна авто-техническа експертиза.
В
заключението си вещото лице посочва, че експертизата се извършва в момент,
отдалечен от датата на събитието и без да може да се извърши оглед на
пострадалото МПС. В конкретния случай били увредени детайли, характерни при
удар на л.а. от друг при застигане и това давало основание да се твърди, че е
налице причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и получените увреждания
по автомобила на ищеца. Вещото лице определя стойността на разходите за
отстраняване щетите по автомобила на ищеца, настъпили от инцидента в общ размер
на 3742.42 лева.
Съдът
кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно дадена и
неоспорена от страните по делото /л.35-39/.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Предявен е
иск с правно основание чл.432 КЗ за осъждане на ответника да заплати застрахователно
обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди.
Исковата претенция е процесуално допустима като ищеца
е представил доказателства, че е поканил ответното дружество да му заплати
застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, като спорно
между страните е дали изплатеното застрахователно обезщетение в размер на
784.71 лева е достатъчно за да възстанови изцяло настъпилите за ищеца щети по
автомобила му.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по
чл. 432 КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на
вредата/респективно собственика на автомобила/ и застрахователя. Наред с това
следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на
чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител -
застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за
вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за
възстановяването им.
С доклада по делото е разпределена доказателствената
тежест между страните за установяване на твърдените от тях факти, като в тежест
на ищеца е възложено да докаже настъпването на твърдяното застрахователно
събитие по описаният в исковата молба начин,
включително произшествието да е настъпило по вина на водача на лек автомобил
марка „Тойота“, модел „Корола Версо“,
с ДКН *******, както и увреждането на всички посочени в исковата молба детайли
на застрахования автомобил, наличието на причинно-следствена връзка между
твърдените щети по автомобила и настъпилото застрахователно събитие, както и
размерът на разходите за отстраняване на причинените по процесния автомобил
увреждания, в резултат на настъпилото застрахователно събитие. В тежест на
ответника бе възложено да докаже твърденията си, че процесното ПТП е настъпило
по вина на ищеца, а в условията на евентуалност при съпричиняване от страна на
ищеца.
Описаният в исковата молба механизъм на настъпване на
произшествието се установява от съставеният от участниците в произшествието
двустранен констативен протокол, както и от заключението на вещото лице.
Действително представения двустранен констативен протокол е частен
свидетелстващ документ и се ползва само с формална доказателствена сила, но
посочения в него механизъм на настъпване на произшествието се подкрепя от
заключението на вещото лице, както и от щетите по автомобила на ищеца,
установени със съставените с участието на представител на ответното дружество
описи по щета.
Недоказани останаха изложените в отговора на исковата
молба твърдения на ответника за настъпване на произшествието по вина на ищеца,
както и за наличие на съпричиняване от негова страна. От представените по
делото доказателства не се установи ищецът да е нарушил нормата на чл.24 от
Закона за движението по пътищата, както се твърди в отговора на исковата молба.
Налице е и причинно-следствена връзка между
произшествието и констатираните при огледа от страна на представител на
застрахователя щети по автомобила на ищеца, като същата се установява от
заключението на вещото лице.
Безспорно между страните е действието към момента на
инцидента на валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ с ответното дружество за лек автомобил марка „Тойота“, модел „Корола Версо“, с ДКН *******.
Претендирания от ищеца размер
на разходите за отстраняване на причинените по процесния автомобил
увреждания се установи от приетото по делото заключение на вещото лице. Според
заключението на вещото лице общия размер на разходите за отстраняване на щетите
по автомобила на ищеца е в 3742.42 лева, като след приспадане на вече
изплатеното от ответника застрахователно обезщетение в размер на 784.71 лева,
то дължимия неизплатен остатък от застрахователното обезщетение е в размер на
2957.71 лева.
По изложените съображения исковата претенция се явява
доказана по основнаие и размер и следва да бъде
уважена изцяло.
Предвид изходът от спора, направеното изявление от ищцовата страна за присъждането на разноски на основание
чл.78, ал.1 от ГПК и представения списък на разноските в общ размер на 838.31
лева, както и доказателства за действителното им извършване, то на ищеца следва
да бъдат присъден разноски в претендирания размер, които да бъдат възложени в
тежест на ответника. Минималния размер на възнаграждението на процесуалния
представител на ищеца изчислен по реда на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба 1 от
01.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 437.04
лева без ДДС или 524.45 лева с включен ДДС. Процесуалния представител на ищеца
е представил доказателства за регистрацията си по ЗДДС, като заплатеното
възнаграждение в размер на 525 лева не се явява прекомерно и не следва да бъде
редуцирано по реда на чл.78, ал.5 ГПК.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски
районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Б.И.“ АД, с ЕИК ********* и
седалище и адрес на управление *** ДА
ЗАПЛАТИ на М.В.М., с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 2957.71 лв. /две
хиляди деветстотин петдесет и седем лева и седемдесет и една стотинки/,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпени имуществени
вреди – щети по собствения на ищеца лек автомобил марка „Сеат“,
модел „Ибиза“, с ДКН ******** (увредени детайли:
облицовка задна броня, панел заден ляв, лайсна задна броня лява, панел под стоп
ляв, водач задна броня ляв, подкалник PVC заден ляв,
вентилационна решетка задна лява в основа калник, основа задна броня, основа
калник заден ляв, престилка задна, водач задна броня среден, врата на багажник,
греда багажник напречна и стоп ляв вътрешен) при ПТП настъпило на
20.06.2018г. около 13:20 часа в
гр.Варна, по бул. „Сливница“, преди кръстовището с бул. „Генерал Колев“ по вина
на Х.З.Д., като водач на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Корола Версо“, с ДКН *******,
застрахован при ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ със застрахователна полица №
BG/02/118000776997, със срок на действие от 11.03.2018г. до 10.03.2019г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба –
19.02.2019г. до окончателно изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Б.И.“ АД, с ЕИК *********
и седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на М.В.М., с ЕГН ********** и
адрес *** сумата от 838.31 лв. /осемстотин тридесет и осем лева и тридесет и
една стотинки/, представляваща направени по делото разноски, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и
обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: