О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер
2173 Година 2020, 30 юли гр.Бургас
Бургаският окръжен
съд, четвърти въззивен граждански състав
на тридесети юли година две хиляди и двадесета,
в закритото
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2.
мл.с.ДИАНА АСЕНИКОВА
секретар ………………….
като разгледа
докладваното от съдия Даниела Михова
въззивно гражданско
дело № 1783 описа за 2020 година
Производството
е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба на „КЕНИК“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Царево 8260, ул.
"Самуил" № 7, против решение № 41 от 01.06.2020 г. по гр.д.409/2020
г. по описа на Районен съд гр.Царево, с което въззивникът е осъден да заплати
на А.В.С., гражданин на Руска Федерация, роден на *** г. в г.Тула, СССР, с
постоянен адрес:***«Станиславского» № 8А. ап. 52, и съдебен адрес:*** Китанчев,
26, ап. 8, адвокат Т.И.П., сумата в размер общо на 31 514 лв, представляваща
внесени по сметките на ответника допълнителни парични вноски, както следва: на
25.3.2014 г. - 2 440,00 лв; на 26.11.2014 г. - 4 557,00 лв; на 15.01.2015 г. –
250,00 лв; на 26.01.2015 г. – 4 350,00 лв; на 4.2.2015 г – 1 890,00 лв.; на
5.5.2015 г. - 11 000,00 лв и на 10.10.2015 г. - 7 027,00 лв, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба -
17.09.2019г. до окончателното й изплащане; както и сумата от размер 3 210,56
лв, представляваща съдебни разноски, от които държавна такса в размер на 1
260,56 лв, адвокатско възнаграждение в размер на 1 800 лв, възнаграждение на
вещо лице в размер на 150 лв, както и сумата от 55.00 лв, представляваща
разноски по ч.гр.д.371/2019 г. по описа на PC-Царево с предмет обезпечение на
бъдещ иск на А.С. срещу „КЕНИК“ ООД.
Твърди
се, че обжалваното решение е недопустимо, а по същество – и неправилно,
постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.
По-конкретно
се твърди, че след като производството по делото е било отложено за извършване
на СИЕ за 24.03.2020 г., поради настъпване на Пандемия от Ковид-19 и
епидемиологична обстановка, съдебното заседание не е състояло. Твърди се, че
независимо от това, че съгласно чл.З, ал.1 от Закон за мерките и действията по
време на извънредното положение, са спрени процесуалните срокове, а с §13 от
Закон за изменение на Закона за здравето е уредено, че спрените срокове
започват да текат една седмица след публикуването на този закон, т.е от 21 май
2020 г., и няма как въззивникът-ответник да е редобно призован за съдебно
заседание на 21 май 2020 г., съдебното заседание е било проведено в отсъствие
на ответника. Твърди се, че той не е бил редовно придован за това съдебно
заседание, тъй като не е спазена разпоредбата на чл.56, ал.З ГПК, нито е дал
съгласие делото да се разгледа независимо от нередовното му призоваване. Сочи
се, че редовното призоваване е абсолютна процесуална предпоставка и за което
съдът служи служебно. Твърди се, че по този начин са били нарушени правата на
защита на въззивника – той не е знаел, че е изготвено заключението по допуснатата експертиза; не е бил запознат със
съдържанието на експертното заключение; не е успял да зададе въпросите си към
вещото лице, нито да оспори заключението и да поиска допълнителна, повторна или
тройна експертиза. Твърди, че е бил лишен от възможността да представи
доказателства с цел оборване на експертизата; да изложи съображенията си по
съществото на спора; да възрази за прекомерност на разноските на ищеца. Твърди
се също, че обжалваното решение не е мотивирано и не е ясно как съдът е
преценил кой от алтернативно предявените искове е решил да уважи и защо. Сочи
се, че съдът не е разгледал възраженията на ответника за недопустимост на
производството.
Претендира
се обезсилване на обжалваното решение поради допуснатите тежки процесуални
нарушения, евентуално - отмяната му като неправилно. След оставяне на
въззивната жалба без движение, с писмена молба въззивникът е уточнил, че желае,
след обезсилване на обжалваното решение, делото да се върне на
първоинстанционния съд от фазата – разпит на вещо лице по допуснатата СИЕ,
евентуално решението да бъде отменено.
Няма
искания по доказателствата.
Въззивната
жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на
обжалване, в законовия срок, поради което е допустима.
В
законовия срок против въззивната жалба е постъпил отговор от въззиваемия А.В.С.,
с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна и недоказана, както и –
като бланкетна – без конкретни оплаквания в какво точно се изразява порокът на
атакуваното решение. Твърди се, че обжалваното решение е валидно, допустимо и
правилно. По отношение на оплакването за нарушаване на правото на защита,
поради неспазен седмичен срок по чл.53, ал.3 от ГПК, се твърди, че това е
оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение, което е неоснователно.
Изложени са съображения, че на 28.4,2020 г. ВСС е актуализирал приетите мерки
за превенция и ограничаване на разпространението на covid-19 от 15.3.2020 г.
като е отменил т.17 от взетите решения по протокол №9/15.03.2020 г за
отсрочване след крайната дата от периода на обявеното извънредно положение
(13.4.2020), но преди съдебната ваканция за настоящата година, изменена с
решение по протокол №13/14.04.2020 г., и е изменил решението си по т.18 от
протокол №9/15.03.2020 г., изменена с решение по протокол № 13/14.04.2020 г., и
е решил „Връчването на призовки, съобщения и съдебни книжа по делата да се
извършва по телефон или по електронен път. При липса на посочен по делото
телефон или електронен адрес, призовки, съобщения и съдебни книжа се връчват и
изпращат на хартиен носител, по обичайния ред, като се създаде необходимата
организация при отчитане на спецификата на съответните органи на съдебната
власт и мерките за ограничаване на Covid-19“. Твърди се, че съгласно посочените
решения на ВСС, връчването на съобщението на ответното дружество е извършено по
телефона като връчителят е отбелязал върху разписката, че на 05.05.2020 г. е
съобщил на адв.Д. за насроченото за 21.05.2020 г. съдебно заседание.
С
оглед изложеното, се твърди, че предвид уведомяването му по телефона на
05.05.2020 г. за насроченото съдебно заседание за 21.05.2020 г., адв.Д. е бил
редовно придован за това съдебно заседание, като е имал и правото и
възможността да се запознае със заключението по допуснатата експертиза, което е
депозирано от експерта в срока на чл. 199 от ГПК, тъй като и по време на
извънредното положение самите съдебни палати не са били затваряни, а се
спазваха определени мерки на сигурност, а след отмяната на извънредното
положение на 13.05.2020 г. пълният достъп на страните и техните процесуални
представители е напълно възстановен. От тази дата до съдебното заседание на
21.5.2020 има точно седем дни, в които страните биха могли да организират
защитата си своевременно.
Изложени
са и съображения, че срокът по чл.56, ал.3 от ГПК, няма характеристиките на
процесуален срок, съотв.за него не се отнасят твърденията за спирането му по
време на извънредното положение. Твърди се като извод, че неучастието на
ответника в съдебното заседание на 21.05.2020 г., не се дължи на допуснато от
съда нарушение на правилата, обезпечаващи участието на страните в производството,
а на пропуск на самата страна, който не съставлява основание за
отмяна/обезсилване на атакуваното решение.
Претендира
се потвърждаване на обжалваното решение. Също няма искания по доказателствата.
Въпреки
твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения и оставянето на
въззивната жалба без движение, въззивникът не е направил искания по
доказателствата.
Независимо
от горното, с оглед разрешението, дадено в т.3 от Тълкувателно решение № 1 от
9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, а именно, че е необходимо и
достатъчно страната да се е позовала на процесуално нарушение на първата
инстанция, което да е попречило на използването на едно доказателствено
средство, вкл.при пропуск служебно да се назначи експертиза за изясняване на релевантни
за делото въпроси, когато възникне необходимост да бъде установен даден факт
във връзка с въведено във въззивната жалба оплакване, за да назначи въззивният
съд служебно експертиза и да определи задачата й на разноски на страната, която
носи тежестта да докаже съответния факт. Посочено е, че по аналогичен начин
следва да се процедира във въззивното производство и при необходимост от
използване на други доказателствени средства, които се назначават служебно от
съда.
По
изложените съображения съдът намира, че макар да липсва такова искане във
въззивната жалба, с оглед направените от въззивника оплаквания за допуснати
процесуални нарушения, във въззивното производство следва да се призове вещото
лице Тодор Димитров Ангелов, на който въззивникът да зададе въпросите, които
твърди, че е искал да зададе, и да му се даде възможност евентуално да оспори
заключението на експертизата.
Мотивиран
от изложеното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОКЛАДВА
въззивната жалба на „КЕНИК“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Царево 8260, ул. "Самуил" № 7, против решение № 41 от
01.06.2020 г. по гр.д.409/2020 г. по описа на Районен съд гр.Царево.
ДОПУСКА
повторно изслушване на вещото лице Тодор Димитров Ангелов по назначената
Съдебно-икономическа експертиза.
Насрочва
делото за открито съдебно заседание на 14.09.2020 г. от 14,50 ч., за която дата
да се призоват страните и вещото лице Тодор Димитров Ангелов, като им се връчи
и препис от настоящото определение.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.