Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Велинград, 2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Велинград,
на десети юни две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ПЕНЧЕВА
при секретаря Виолета
Шаркова
като разгледа
докладваното от съдия Пенчева наказателно административен характер дело № 48 по
описа за 2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ТСБ-92“ ЕООД,
ЕИК ********* против Наказателно постановление № 13-001270 от 12.12.2018 г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Пазарджик, с което на дружеството
жалбоподател, на осн. чл. 415, ал. 2 КТ е
наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лв.
Жалбоподателят счита наказателното
постановление за незаконосъобразно, като издадено в нарушение на материалния и
процесуалния закон и иска неговата отмяна. Излага доводи за допуснати съществени
процесуални нарушения, свързани с призоваване на жалбоподателя. Счита за
необоснована преценката на администартивнонаказващия орган относно датата на
установяване на нарушението.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява, не изпраща представител.
Органът, издал наказателното
постановление, счита жалбата за неоснователна и моли наказателното
постановление да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в законоустановения
срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН /наказателното постановление е изпратено по куриер
на управителя на дружеството на адрес в гр. Сърница на 21.01.2019 г., а жалбата е подадена на 28.01.2019 г./, от
лице с правен интерес да го обжалва, поради което е процесуално допустима.
След като обсъди събраните по делото
писмени и гласни доказателства, съдът
намира за установено следното следното:
На 27.06.2018 г. с цел проверка по
спазване разпоредбите на трудовото законодателство и ЗЗБУТ, служители на ТД
„Инспекция по труда“ Пазарджик, сред които актосъставителят Г.В.М., съвместно
със служители на ТД НАП и РДГ Пазарджик посетили дървообработващ цех в
стопанския двор гр. Сърница, стопанисван от „ТСБ-92“ ЕООД. При посещението заварили
лицето З.А.Б. да работи на банциг. Б. заявил, че работи от три-четири дни. В
цеха заедно с него се намирали още две
лица, за които се установило, че имат сключени трудови договори. Понеже З.Б. бил неграмотен, един от другите
работници му попълнил декларацията по чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ, прочел му я, а З.Б.
положил инициали върху нея.
По време на проверката не присъствал
управителя на дружеството или упълномощено от него лице. Към този момент не бил
осъществен контакт с управителя.
Служителката от инспекцията по труда,
инспектор Г.М. съставила призовка по чл. 45, ал. 1 АПК, с която дружеството
жалбоподател било поканено да се яви на 29.06.2018 г., в 12, 00 часа на адреса
на ТД „Инспекция по труда“ в гр. Пазарджик и да представи посочените в
призовката документи.Призовката била връчена на лицето И.К., намиращ се по
време на проверката в цеха работник, с който се установило, че дружеството има
сключен трудов договор.
На посочената в призовката дата не се
явил управителя или упълномощено от него лице. На 18.07.2018 г. на е-mail адреса на ТД „Инспекция по труда“
Пазарджик било получено съобщение от „ТСБ-92“ ЕООД, в което дружеството
поискало отсрочка за представяне на документите за дата след 20.07.2018 г.
На 19.07.2018 г. от инсп. Г.М., служител
в ТД „Инспекция по труда“, била съставена покана изх. № 18078036 от 19.07.2018
г., с която на „ТСБ-92“ ЕООД е указано да се яви на 25.07.2019 г., в 10,00 часа
в сградата на инспекция по труда за предоставяне на изисканата фирмена
документация. В поканата и посочен адрес на дружеството гр. Пловдив, бул.
„Освобождение“ № 93. По делото няма
данни съобщение за съставената покана да е връчвана на жалбоподателя.
Поради неявяване на управителя на посочената дата, на 26. 07.2018
г. е съставена нова призовка по чл. 45,
ал. 1 АПК до дружеството с изх. № 18079523, с указания за
явяване на посоченото в призовката място и час в тридневен срок от получаването
й. Посочени са и необходимите документи, които следва да бъдат представени. Призовката
е адресирана до ТСБ-92 ЕООД и в нея е посочено седалището на дружеството в гр.
София, район Сердика, ул. „Веслец“ 32, 2, ап. 4, но е изпратена до З.К. на
адрес *** и е получена на 27.07.2019 г. от С.К., с отбелязване, че е служител.
На определената в призовката дата отново
не се е явил представител на дружеството, поради което с писмо, изпратено по
куриер, от 22.08.2018 г. изх.
№ 18084291, адресирано до
управителя, З.К. е поканена да се яви на 30.08.2018 г., в 09,00 часа в при
инсп. Г.М., на адреса на ТД „Инспекция по труда“ Пазарджик за представяне на
документи и/или сведения и обяснения, относно спазване на изискванията на трудовото
законодателство, с предупреждение, че при неявяването на него или на негов
упълномощен представител, ще бъде инициирано административнонаказателно
производство. В писмото като адрес на
управителя е посочен гр. Пловдив, ул. „Никола Палаузов“ № 2А, ет. 1, ап.1. Видно от приложените по
делото куриерски разписки писмото е изпратено до З.Х.К. на адрес: ***.08.2018
г. и на адрес: гр. София, ул. „Веслец“ № 32 на 22.08.2018 г. И двете съобщения
са се върнали като неполучени, съответно на дати 27.08.2018 г. и 07.09.2018 г.
На посочената дата не се е явил управителят или упълномощен
представител на дружеството.
На 20.09.2018 г. до З.Х.К., качеството й
на управител на „ТСБ-92“ ЕООД, на адрес гр. Сърница, ул. „Любен Каравелов“ №
17, повторно е изпратено писмо изх. № 18088468 със същото
съдържание като предходното. Посочен е срок за явяване в ТД „Инспекция по
труда“ Пазарджик три дни от получаване на поканата, в първия работен ден, в
09,00 часа. Писмото е получено от Исмет
Бозов на 26.09.2018 г., без отбелязване в разписката качеството на получателя.
В указания срок управителя не се явил.
На 12.10.2018 г. е изготвена покана
изх. № 1809181, с която на осн. чл. 40, ал. 2 ЗАНН, З.Х.К. е поканена,
в качеството й на управител на „ТСБ-92“ ЕООД
да се яви в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик на 18.10.2018
г., в 09, 00 часа, за съставяне на АУАН за нарушение на разпоредбата на чл.
402, ал. 2 КТ. Уведомена е, че при неявяването й, лично или чрез упълномощен от
нея представител, ще й бъде съставен акт в нейно отсъствие. Поканата е връчена
чрез поставянето й на таблото за съобщения в сградата на ТД „Инспекция по
труда“ Пазарджик и е качено в интернет страницата на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“, за което е съставен протокол от същата дата.
На 19.10.2019 г. от инспектор при Дирекция „Инспекция по труда“Г.В.М.,
в присъствието на Ф.А.А., е съставен АУАН № 13-001270 за това, че „ТСБ-92“ ЕООД
в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 ДРКТ, чрез бездействието
си по извършените призовавания, изразяващи се в неявяване лично или чрез
упълномощен представител и непредставяне на изисканата документация създава противозаконно
пречка на контролен орган да осъществи контрол по прилагана на трудовото
законодателство и ЗЗБУТ. В акта се съдържа подробно описание предприетите от
служителите на инспекцията по труда действията по призоваването на работодателя
за извършване на проверката, както и в какво се изразява бездействието.
Актът е съставен в отсъствието на
нарушителя. Предприети са действия по връчването му, като препис е изпратен по
куриер, на 26.10.2018 г. по седалище на дружеството гр. София, ул. „Веслец“ №
32. Актът не е бил надлежно връчен, като
в обратната разписка е посочено, че няма телефон за връзка. Препис от акта е
изпратен по куриер и на управителя на дружеството на адреса в гр. Сърница, ул.
„Любен Каравелов“ № 17, на дата 06.11.2018 г., като в призовката е отбелязано,
че е получена от Исмет Бозов на 12.11.2018 г., без отбелязване на качеството на
получателя.
Въз основа на съставения АУАН №
13-001270 от 19.10.2018 г.на 12.12.2018 г. е издадено обжалваното наказателно
постановление № 13-001270 от на
Директора на ТД „Инспекция по труда“. В него са преповторени фактическите и
правни констатации на актосъставителя относно обективните признаци на нарушението
и подвеждането им под съответната материалноправна норма. Посочено е, че
нарушението е извършено чрез бездействие, че е извършено и установено на
18.10.2018 г., когато жалбоподателят не е изпълнил задължението си да се яви и
да представи необходимите документи.
Посочени са доказателствата, които потвърждават
нарушението.
Прието е, че е осъществен съставът на чл.
415, ал. 2 КТ и на дружеството е наложена предвидената в закона имуществена
санкция в размер на 20 000 лв.
Предприети са действия по връчване на
наказателното постановление, като препис от него са изпратени, по куриер,
последователно до З.К., в качеството й на управител, на адресите в гр. София,
ул.“Веслец“ № 32, ет. 2, ап. 4 и гр. Сърница, ул. „Любен Каравелов“ № 17,
съответно на датите 13.12.2018 г. и 11.01.2018 г. Съобщението не е било
доставено на адреса в гр. София, като видно от приложената обратна разписка се
е върнало, като неполучено на 08.01.2019 г. Препис от акта е получен на адреса
в гр. Сърница, от лицето Тошо Бозов, на 21.01.2019 г., като в обратната
разписка не е посочено качеството му на получател.
При така установената фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи
Актът за установяване на административно
нарушение № 13-001270 от 19.10.2018 г. и Наказателно постановление № 13-001270
от 12.12.2018 г. са издадени от компетентни органи съобразно чл. 21, ал. 4, т.
3, във вр. ал. 1 от Устройствения правилник на ИАГИТ и т. 4 от Заповед № 3-0058
от 11.02.2014 г., във вр. чл. 6, ал. 6, във вр. ал. 1, т. 21 Устройствения
правилник на ИАГИТ. Същите съдържат реквизитите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност на
изводите на администратовнонаказващия орган относно посочената в наказателното
постановление дата на извършване на нарушението. Приемайки че нарушението се
изразява в едно трайно продължително състояние на бездействие, правилно е прието, че дата на извършване и
установяването му е датата на съставяне на акта, когато, след предприетите
необходими действия от служителите от инспекция на труда по призоваване на
нарушителя, не се е стигнало до позитивен резултат, поради проявеното от него
поведение.
При съставяне на акта за установяване
на административното нарушение са обаче са допуснати съществени процесуални
нарушения, които са засегнали изцяло регламентирания от закона ред за констатиране
на нарушението. Това е довело до необоснован извод за осъществен състав на
вмененото нарушение и се е отразило на материалната законосъобразност на
обжалвания акт.
На първо място, се установява, че
съставената на мястото на проверката в цеха на дружеството призовка от контролния
орган не е надлежно връчена. В кодекса на труда, чл. 416, ал. 6, относно
регламентацията на производството по контрол за спазване на трудовото
законодателство, е предвидено, че при
установяване на административните нарушения и налагане на наказанията се
прилагат разпоредбите на ЗАНН, доколкото няма особени правила. Съобразно
препращащата разпоредба на чл. 84 ЗАНН за
призоваване и връчване на призовки и съобщения към Наказателно-процесуалния
кодекс, следва, че в административнонаказателното производство връчването на
документи, имащи отношение към контрола по спазването на трудовото
законодателство следва да става на легитимираните според чл. 180 НПК лица.
Според чл. 180, ал. 5 НПК на учреждение или юридическо лице връчването става
срещу подпис на длъжностно лице, натоварено да поема книжата. Законът не предвижда
връчването на юридическо лица да става чрез работник или служител, освен ако
същият няма качеството длъжностно лице натоварено де поема книжа. Обективно
установеното обстоятелство в случая, че лицето И.К. е в трудово правоотношение
с дружеството жалбоподател не го прави длъжностно лице, което може да получава
книжа. Няма данни как служителите от инспекцията са установил, че завареният в цеха работник разполага с това
качество, за да предприемат действия по връчването. Липсва представено по
делото пълномощно или някакъв друг акт, например заповед от управителя, с които
К. бива натоварен с тази функция. Длъжността, която заема-машинен оператор,
също не обосновава извод в тази насока.
Ето защо съдът счита, че от момента на връчване на призовката на К., до момента
на изпращане от жалбоподателя на електронното съобщение на 18.07.2018 г.,
обективно не е налице бездействие от негова страна, изразяващо се в неявяване и
непредставяне на изисканата документация.
Като момент на узнаване на вмененото
задължение на работодателя по чл. 402, ал. 2, във вр. ал. 1, т. 2 КТ за оказване на съдействие чрез представяне на изисканите от контролните
органи документи, следва да се счита датата 18.07.2018 г., когато в Дирекция
„Инспекция по труда“ е получен е-mail
от
„ТСБ-92“ ЕООД, в който е поискана отсрочка за представянето им.
От данните по делото не се
установява писмо изх. № 18078036 от
19.07.2019 г., адресирано до управителя
на дружеството, с което искането е уважено и е определена дата за явяване и
представяне на документите 25.07.2018 г. в 10,00 ч., да е изпращано на ТСБ-92
ЕООД. От друга страна, в него е посочен адрес гр. Пловдив, бул. „Освобождение“
№ 93, който не съвпада със седалището на
дружеството. По сведения на актосъставителя, обективирани в АУАН 13-001270 от
19.10.2018 г., посоченият в писмото адрес е установен чрез справка в Търговския
регистър и е настоящ адрес. Доколкото в случая се касае за субект юридическо
лице, вероятно се има предвид настоящ адрес на управителя. След извършена
служебна справка в Търговския регистър съдът установи, че посоченият в писмото
от 19.07.2019 г. не е сред вписаните като седалище на дружеството, нито като
адрес на управителя. Обективираното в АУАН № 13-001270 от 19.10.2018 г.
обстоятелство, че този адрес е посочен в декларацията по чл. 15 ЗЗБУТ не се
доказа в съдебното производство. Такава декларация не беше представено по
делото от актосъставителя, нито се посочи от кого е декларирано това обстоятелство,
респ. кой е авторът на цитираната декларация. Доколкото по време на проверката
не е присъствал управителят или упълномощено от него лице, се налага извод, че
това е някой от заварените работници, който обаче не може да се счита за надежден
източник на информация от подобно естество.
В допълнение следва да се посочи, че не се представиха доказателства от
административнонаказващият орган писмото да е връчвано на адреса, посочен в
него и съдържанието му да е узнато от жалбоподателя.
Поради гореизложеното неявяването на
жалбоподателя на дата 25.07.2018 г. в сградата на Дирекция „Инспекция по труда“
не може да се счита за бездействие от негова страна.
На следващата неявяването
дата-26.07.2018 г., е съставена нова призовка по чл. 45, ал. 1 КТ изх.
№ 18079523 с указания за представяне на посочена в призовката фирмена
документация, срок от три дни на получаването й. Призовката е изпратена на
управителя К. на адрес ***, за който съдът установи, след направена справка в
Търговския регистър, че е адресът на управителя, посочен в актуалния
учредителен акт на дружеството. Връчена е на лицето С.К., като е посочено, че е
служител.
Съдът намира, че е налице ненадлежно
връчване. Призовка предназначена за юридическо лице, е връчена на адреса на
неговия управител, а не по седалище на дружеството. Видно от съдържанието на
разписката за връчване, в нея като получател е посочена З.К., а не ТСБ-92 ЕООД
и не става ясно получилото я лице при кого е служител. Дори да приеме, че е
служител в дружеството жалбоподател, няма данни К. да е натоварено да приема
книжа. От друга страна, тъй като в случая адресат е физическо лице, получателят
С.К., видно от посоченото качество, с което се е легитимирал, не е сред
посочените в чл. 180, ал. 2 НПК субекти. По тези съображения, не може да се
счита, че с неявяването си на посочената в призовката дата и час жалбоподателят
е бездействал, непредставяйки поисканата документация.
Предприетите последващи действия на
контролните органи по призоваване на ТСБ-92 ЕООД за извършване на проверка,
обективирани в писмо изх. № 18084291 от 22.08.2018 г. не обосноват извод за
неоправдано бездействие от страна жалбоподателя. Видно от приложения отрязък от
съобщението, същото е адресирано до управителя К., в качеството й на управител
на ТСБ-92 ЕООД, но е изпратено на адрес:
гр. Пловдив, ул. „Цар Борис III
Обединител“, който адрес е вписан като седалище на дружеството на 02.08.2013 г.
Към момента на връчването обаче, е извършена промяна на седалището, която е
отразена в Търговския регистър, поради което не може да се счита, че
контролните органи са предприели законосъобразни действия по призоваването.
Доколкото съобщението е адресирано до физическо лице, изпращането му до седалище
на юридическо лице, което към този момент не е актуално, налага извод, че
ненамирането на адресата на съобщението и неявяването му пред контролните
органи се дължи изцяло на предприетите от тях действия по уведомяването на
адресата.
Писмо изх.
№ 18084291 от 22.08.2018 г. е изпратено по куриер по седалище на
дружеството в гр. София на 24.08.2018 г., видно от приложената разписка, в
която е отбелязано, че пратката не е потърсена и отрязък от разписката се е
върнал с отбелязване на дата на изпращането му 07.09.2018 г.
Член 40, ал. 2 ЗАНН предвижда, когато
нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за
съставяне на акта, актът да се съставя и в негово отсъствие. В конкретния
случай актосъставителят не се е възползвал от тази законова възможност и не е
предприел действия по съставяне на АУАН в отсъствието на нарушителя, макар на
проверяващите да е станало известно още към момента на проверката, че в обекта
работи лице без сключен трудов договор. Вместо това са предприели пореден опит
за уведомяване на нарушителя, като на 20.09.2018 г. до З.К. е изпратено писмо
изх. № 18088468, с идентично съдържание като предходното от 22.08.2018
г. на адреса на управителя, вписан в актуалния учредителен акт.
Това последно писмо е получено лице,
различно от адресата - Исмет Бозов, при неспазване на изискванията на чл. 180,
ал. 2 НПК за отбелязване дали същият е
от кръга на легитимираните да ги получава лица.
В допълнение следва да се посочи, че всички
предприети опити за връчването са извършени в нарушение на императивната
разпоредба на чл. 178 НК, където е
регламентацията относно длъжностните лица, чрез което може да става връчването.
Видно, сред тях не попадат пощенските
оператори и на това основание процедурата по връчване се явява опорочена.
Актът за установяване на
административно нарушение № 13-001270 от 19.10.2018 г. е съставен при нарушение
на администратовнонаказателните правила регламентиращи процедурата на съставяне
в отстъствието на нарушител. Съгласно чл. 40, ал. 2 ЗАНН, предл. второ, когато нарушителят не се яви за съставяне на акта след покана,
актът се съставя в негово отсъствие. Разпоредбата предполага уведомяване на
нарушителя по реда на НПК, приложим по силата на чл. 84 ЗАНН, доколкото в
случая е налице
административнонаказателно производство, а не производството по издаване
на индивидуални административни актове. Ето защо са неотносими правилата на чл.
61, ал. 3 АПК за обявяване чрез поставяне на таблото за обявления, в Интернет страницата на съответния орган или
се оповестява по друг обичаен начин, приложим за издаване на индивидуални
административни актове. Не следва да се счита в случая, че ТСБ-92 ЕООД е
надлежно уведомено за датата, на която следва да се яви, за да му бъде съставен
акт за съставяне на административно нарушение. По тази причина, съдът счита, че
при съставяне на акта е допуснато съществено процесуално нарушение, ограничило
правото на участие на санкционираното лице в производството и възможността му
да вземе отношение по предявеното обвинение. В допълнение, в поканата е
посочена дата и час за явяване и е следвало актът да бъде съставен на същата
дата, за която нарушителят е уведомен. Съставянето му на следващата дата, без
за това лицето да е поканено е съществено процесуално нарушение, ограничаващо
правото на защита.
Допуснатите процесуални нарушения при съставяне на акта
опорочават администартивнонаказателното производство и представляват
самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.
Независимо от горното, неправилни са
изводите на административнонаказващият орган, че е осъществен съставът на чл.
415, ал. 2 КТ. Съгласно
чл. 402, ал. 2 от КТ дружеството - работодател е длъжно да оказва
съдействие на контролните органи при изпълнение на техните функции. В
конкретния случай жалбоподателят е обвинен, че чрез бездействие по извършените
призовавания е създало пречка на контролен орган да осъществи контрол по
спазване на разпоредбите на трудовото законодателство и ЗЗБУТ. Не всяко
неподчинение на разпореждане на орган на власт съставлява противозаконно
пречене на изпълнението на задълженията на органа. Самият факт на непредставяне
на изисканите документи в указания срок не изчерпва съдържанието на
противозаконното пречене на контролен орган по спазване на трудовото
законодателство да изпълни задълженията си. Законовият израз "пречи"
предпоставя във всички случаи някакво обективно поведение на дееца с различен
интензитет, което фактически затруднява, възпрепятства, създава спънки при
осъществяване на служебните задължения на контролните органи. Това е съставът
на административното нарушение по чл. 415, ал. 2 от КТ от обективна страна.
В случая не е установено такова активно поведение от страна на дружеството. Изпълнителното
деяние се изразява в бездействие – неявяване на управителя или упълномощено от
него лице на определената дата при контролните органи и непредставяне на
изисканите документи. Това бездействие неправилно е възприето от АНО като
противозаконно пречене на контролен орган да изпълни служебните си задължения,
а именно - да извърши проверка за спазване на трудовото законодателство. Такова
би било налице при активно действие от страна на дееца, изразено в препятстване
на контролния орган за спазване на трудовото законодателство да изпълни
служебните си задължения, конкретно - в препятстване извършването на проверка
за спазване на трудовото законодателство. След
като е налице бездействие от страна на дружеството, то не може да бъде
приравнено и не е равнозначно на противозаконно пречене на контролния орган за
спазване на трудовото законодателство да изпълни служебните си задължения,
което законът регламентира като административно нарушение по чл. 415, ал. 2
от КТ. Затова бездействието на дружеството не покрива признаците на
административно нарушение по смисъла на чл. 415, ал. 2 от КТ. Изпълнителното
деяние по този текст предполага активни действия от страна на нарушителя, които
се изразяват в създаване на пречки за изпълнение на задълженията на контролните
органи, а в случая не следва да се счита, че с непредставянето на изисканите
документи от страна на дружеството - работодател са създадени пречки за
осъществяване на дейността на контролния орган.
Като е наложил на дружеството
имуществена санкция на основание нормата на чл. 415, ал. 2 от КТ,
наказващият орган неправилно е приложил материалния закон за деяние, което не е
съставомерно по този текст.
Поради гореизложеното, настоящият
състав на Районен съд Велинград
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 13-001270 от
12.12.2018 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Пазарджик, с ТСБ-92
ЕООД, ЕИК *********, на осн. чл. 415, ал. 2 КТ е наложена имуществена санкция в размер на
20 000 лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Административен съд Пазарджик, в 14-дневен
срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
Иванка Пенчева