Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Кюстендил, 09.03.2021 г.
Кюстендилският
окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на втори февруари две
хиляди и двадесет и първа година, в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА ЕЛИСАВЕТА ДЕЯНЧЕВА
при участие на секретаря Мая Стойнева, като
разгледа докладваното от съдия Савова в. гр. дело №531 по описа за 2020 г. на
КнОС и, за да се произнесе взе предвид :
Г.Н.Г.,
ЕГН **********, чрез адвокат С.Г.Д., съдебен адрес:*** , обжалва Решение от 20.07.2020 г. , постановено по гр.д.
№2549/2019 г. на РС – Д..
С
посоченото решение е допуснат до делба втори жилищен етаж в сграда с
идентификатор ***************заедно с ******ид.ч.от избени помещения и таван,
построена върху поземлен имот с идентификатор *************в кв.201 по плана на
гр. Д., между съделителите Г.Н.Г., Е.К.Х. и Н.Н.Л., при права: за Е.К.Х. - *****ид.ч и за Г.Н.Г. и Н.Н.Л. - по ***** ид.ч..
Първонистанционното
съдебно решение се обжалва в частта, с която са определени квотите на
съделителите – поради противоречие на материалния закон и немотивираност.
Сочи
се, че между страните няма спор относно факта на придобиването на процесния
недвижим имот от общия наследодател в режим на съпружеска имуществена общност с
ответницата Е.К.Х., както и относно
момента на откриване на наследството, като наследодателят е починал на
30.09.1980 г.
Сочи
се довод за неправилно приложение на материалния закон, тъй като за определяне кръга и квотите на наследниците
следва да се приложи действащата към момента на откриване на наследството
нормативна уредба, а именно чл. 14, ал. 7 от Семейния кодекс от 1968 г. (отм. -
в.сила до 30.06.1985 г.) , с оглед на което когато преживелият съпруг наследява
заедно с деца на починалия съпруг, той не получава дял от частта на починалия
съпруг от общото имущество. Сочената разпоредба е специална по отношение на
правната уредба на наследяването и делбата и
урежда изключение от правилото на чл. 9 от Закона за наследството.
Предвид
изложеното се поддържа, че към момента на откриване на наследството
съпружеската имуществена общност между наследодателя и съпругата му Е.К.Х. се е
прекратила и преживялата съпруга притежава ******идеална част от жилището и не
получава дял от частта на починалия си съпруг по силата на чл. 14, ал. 7 от
Семейния кодекс от 1968 г. (отм.), а останалата ******идеална част от жилището
се разпределя по правилото на чл. 5, ал. 1 от Закона за наследството по равно
между двете му деца, или Г.Н.Г. и Н.Н.Л. наследяват по *** идеална част.
По
горните съображения се иска обжалваното
решение от 20.07.2020 г. на РС -Д., по гр.д. № 2549/2019 г. в частта му,
с която са определени квотите на съделителите , да бъде отменено като
незаконосъобразно, немотивирано и постановено в противоречие с материалния
закон и вместо това да бъде постановено
делбата да се извърши при следните квоти:1/4 една четвърт идеална част
за Г.Н.Г.; ******една втора идеална част за ответницата Е.К.Х.; **** една четвърт идеална част за ответницата Н.Н.Л.
Депозиран
е отговор в срока по чл.263 ГПК от
ответниците по жалбата. Е.К.Х. и Н.Н.Л.,
чрез адв. Ю.Д...С отговора се изразява
становище, че въззивната жалба е неоснователна
и следва да се отхвърли, тъй като обжалваното решение е правилно и
законосъобразно, съобразено със събрания в хода на съдебното производство
доказателствен материал, поради което се иска да бъде потвърдено. Сочи се, че
правилно първоинстанционният съд е приел в мотивите си, че процесният имот е
придобит при условията на съпружеска имуществена общност, поради което
съделителката Е.К.Х. има по-голям дял от този имот.
Кюстендилският окръжен съд, след като
провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК,
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна в първоинстанционното производство,
като атакуваният първоинстанционен съдебен акт подлежи на въззивна проверка,
т.е.жалбата е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси, е ограничен от
посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка в рамките
на нормативно установеното съгласно чл.269 ГПК
настоящият състав намира обжалваното решение за валидно, както и допустимо в атакуваната си част, а по
същество намира следното:
Установена
е следната фактическа обстановка:
Страните
са наследници по закон на Н. Г. Х., починал на *****г. , като въззивникът е
негов син , а въззиваемите Е.Х. и Н.Л. –
съответно преживяла съпруга и дъщеря на
общия наследодател - срвн.у-ние за наследници №******/*****г.,изд.от община Д..
Както
се установява от нотариален акт №****,т.II,д.№*****/1964г., общият
наследодател Н. Г. Х. е придобил в съсобственост с трето неучастващо в
настоящото производство лице /П.С.С./ част от терена на парцел XI, имот пл.№ **** по плана на гр.Ст.Д.
/понастоящем Д./ по силата на обективираната във визирания нотариален акт сделка. Посочените
приобретатели са извършили доброволна делба след построяване на сграда по
одобрен архитектурен проект върху придобития в съсобственост имот , като –
видно от договор за доброволна делба на сграда, построена върху съсобствено
място от 05.03.1968г., наследодателят на страните Н. Х. е придобил
собствеността върху втори жилищен етаж от двуетажната масивна жилищна сграда
ведно с идеални части от тавански и зимнични помещения и от дворното място /
при посочване и на реални части за ползване/.
Видно
от представените в първоинстанционното производство скици /л.*** и л.**** от
делото на ДнРС/ , съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри ,
одобрени със Заповед №300-5-56/30.07.2004г.на Изп.директор на АГКК, теренът е с
идентификатор *************с посочени
съсобственици- Н. Г. Х. и П.С.С.
при равни права /по **** ид.ч./ , съответно процесното жилище е с идентификатор ***************и
като негов собственик въз основа цитирания по-горе протокол за доброволна делта
е посочен Н. Г. Х. . Страните не спорят, че общият наследодател е бил в брак
със съделителката Е.К.Х. към момента на придобиване на жилището, предмет на
делба.
Съобразно
така установеното от фактическа страна, въззивният съд намира от правна страна
следното:
Разпоредбата
на чл. 34 ЗС установява, че всеки
съсобственик може да иска делба на общата вещ, т.е. да иска да реализира по
съдебен ред субективното потестативно право да се ликвидира съсобствеността по
отношение на конкретен обект на правото на собственост . Искът следва да е заявен от лице, имащо качеството на
съсобственик срещу лицата, съпритежатели на правото на собственост.
В
случая се касае за делба за съсобствен имот, придобит от първата въззивница в
режим на съпружеска имуществена общност приживе на общия наследодател , а от
останалите съделители - чрез
наследствено правоприемство – след смъртта на наследодателя.
Имуществата,
придобити възмездно от един от съпрузите по време на брака преди влизане в сила
на СК от 1968
г.(отм.), който е в сила от 22.05.1968 г., когато бракът е заварен
от този кодекс, са съпружеска имуществена общност, а не лична собственост на
придобилия ги съпруг /срвн. Р № 252 от
19.03.10 г. по гр. д. № 399/09 г., I г. о; Решение № 154 от
5.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 927/2012 г., II г. о., ГК, и т.н./.Това становище се базира на
разпоредбата на чл. 103 СК
от 1968 г.(отм.), според която правилата на този кодекс относно имуществените
отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити преди
влизането му в сила от съпрузите по заварени бракове, както и на чл. 13, ал. 1 СК от 1968 г.(отм.), съгласно който недвижимите и движимите вещи и
права върху вещи, придобити от съпрузите през време на брака, принадлежат общо
на двамата съпрузи независимо от това на чие име са придобити, и служат за
задоволяване нуждите на семейството.
Тъй
като бракът между Е.Х. и Н. Х. е
прекратен през 1980 г. със смъртта на Н.Х. , преживялата съпруга не получава
дял от частта на починалия съпруг от общото имущество поради разпоредбата на
чл. 14, ал. 7 СК 1968 г. (отм.), а само своята ******ид. част от прекратената
съпружеска имуществена общност, т.е. съделителката Е.Х. притежава само тази ид.
част от делбения имот.
Дяловете
на двамата низходящи на общия наследодател
се определят съобразно чл. 5, ал. 1 ЗН, с отчитане на настъпилата наследствена трансмисия, т.е.същите
притежават равни права по отношение на наследената от техния баща идеална част
/1/2/ от имота или всеки от тях
притежава по ¼ ид.ч.от делбения имот.
Воден
от изложеното, Кюстендилският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение №409 от 20.07.2020 г.,
постановено по гр.дело №2549 /2019г. на Районен съд – Д., в
частта, в която са определени квотите на съделителителите в допуснатия до
делба недвижим имот - втори жилищен етаж
с идентификатор ***************, ведно с ******ид.ч. от избени помещения и
таван, в сграда, построена в имот с идентификатор *************, при съседи: ПИ
с №№***********, ************; ********** и ***********; вместо
което ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ квотите на съделителите в допуснатия до делба недвижим имот, описан по – горе, както следва:
- ******ид. част за Е.К.Х., ЕГН ********** ;
- *** ид. част за Г.Н.Г., ЕГН ********** ;
- **** ид. част за Н.Н.Л., ЕГН **********.
В
останалата си част решението от 20.07.2020 г., постановено по гр.дело
№2549/2019г. на Районен съд – Д. е влязло в сила като необжалвано.
Настоящото
решение може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в
1- месечен срок от връчването му
Председател:
Членове:1.
2.