РЕШЕНИЕ
№ 2045
гр. София, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Г.К.
и при участието на секретаря Й.Д. като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 7994 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № 42-0005355 от 08.02.2023 г.,
издадено от директора на РД „АА“ – София, с което на Д. В. Г. е наложена
глоба в размер на 500 лева за нарушение на чл. 34, параграф 5, буква "б",
подточки /ii/, /iii/, /iv/ от Регламент № 165/2014 г., вр. чл. 93в, ал. 11 от Закона
за автомобилните превози (ЗАвП).
В жалбата се правят оплаквания за необоснованост и
незаконосъобразност на наказателното постановление, поради което се иска
отмяна на атакуваното НП.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят,
редовно призован, не се явява. По делото има депозирано писмено становище
на процесуалния му представител, в което изразява становище, че поддържа
депозираната жалба и претендира направените от жалбоподателя разноски по
делото.
АНО, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява
1
становище по делото.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.
На 21.01.2023 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) за това, че на същата дата около 10:12
часа в на АМ „Струма“, на 1-ви тунел, с посока на движение Благоевград,
като водач на товарен автомобил МАН ТГА 18.440 4X2 БЛС с peг. №
Е6584НВ от кат. N3 с прикачен: към него полуремарке ШВАРЦМЮЛЕР СПА
3Е с peг. № Е8771ЕА от кат. 04, извършвал международен превоз на товари
по лиценз, по маршрут от Република България до Република Гърция, като при
извършената проверка е било установено, че водачът управлява МПС,
оборудвано с дигитален тахограф, като за периода от 06:58 часа UTC време на
дата 07.01.2023 г. до 15:26. часа UTC време на дата 07.01.2023 г., в резултат
на отсъствие от превозното средство, водачът не е бил в състояние да
използва контролния уред и не е въвел с използването на функцията за ръчно
въвеждане, осигурена от записващото оборудване /дигитален тахограф/,
необходимите данни, посочени в чл. 34, параграф 5, буква "б", подточки /ii/,
/iii/, /iv/ от Регламент № 165 / 2014 на /ЕО/ в картата на водача. Нарушението
било извършено, видно от направена разпечатка от картата на водача, на дата
07.01.2023 г. Като нарушена разпоредба, била констатирана разпоредбата на
чл. 34, параграф 5, буква "б", подточки /ii/, /iii/, /iv/ от Регламент № 165 / 2014
на /ЕО/.
Въз основа на така съставения акт е било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което при идентичност на описанието на
нарушението и правната му квалификация, на основание чл. 53 от ЗАНН, на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 500 лева за нарушение на чл. 34,
параграф 5, буква "б", подточки /ii/, /iii/, /iv/ от Регламент № 165 / 2014 на
/ЕО/, вр. чл. 93в, ал. 11 от Закона за автомобилните превози.
Съдът намира за установено от фактическа страна още и това, че (видно
от представеното на л. 6 от делото Удостоверение за дейности) от 18:00 часа
на 06.01.2023 г. до 17:25 часа на 07.01.2023 г. жалбоподателят е бил в отпуск
или почивка.
Преди да се занимае с анализа на доказателствената съвкупност събрана
2
по делото, съдът намира за необходимо да подчертае категорично, че
фактическите констатации, до които са достигнали контролните органи, както
в АУАН, така и НП, не се ползват с никаква презумптивна доказателствена
сила. Тези констатации (в АУАН и НП), подлежат на доказване с всички
допустими гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени
средства и това следва най-малкото от конституционно установения принцип
на презумпцията за невиновност.
Съдът намира, че приетата фактическа обстановка се установява
свидетелските показания и писмените доказателства по делото.
От показанията на свидетеля Т. Б. (л. 40 от делото), както и от
писмените доказателства на л. 6-22 от делото, се установява, че по време на
проверката, жалбоподателят е управлявал процесното МПС, като е извършвал
международен превоз на товари по лиценз по маршрут от Република
България до Република Гърция. За процесния период от време
жалбоподателят е бил в отпуск или почивка. Посочените доказателствени
източници са логични, обективни, непротиворечиви, и кореспондиращи
помежду си, поради което и съдът ги кредитира като достоверни и ги
съобрази при формиране на вътрешното си убеждение.
С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
При съставянето на акта за констатиране на нарушението и при
издаване на наказателното постановление (НП) не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, посочени в чл. 36-46 и чл. 52-58 от ЗАНН. АУАН и
НП са издадени в рамките на сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН.
Съдът намира за основателни оплакванията на жалбоподателя относно
липсата на реквизити, по смисъла на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН, за допуснати съществени процесуални нарушения, при съставянето на
АУАН, респ. постановяването на НП. Възведеното с тях административно
нарушение е конкретизирано по време и място, но не са били са описани
всичките му съставомерни признаци като по този начин правото на защита на
санкционираното лице е било нарушено. В АУАН и НП липсва пълно и точно
описание на нарушението, досежно това, че актосъставителят и АНО не са
конкретизирали данните, които лицето е следвало ръчно да въведе през
дигиталния тахограф. В наказателното постановление бланкетно са посочени
3
данните по смисъла на чл. 34, параграф 5, буква "б", подточки /ii/, /iii/, /iv/ от
Регламент № 165/2014 на /ЕО/, но не е посочено дали липсват всички тези
данни или само някои от тях.
Допуснатите нарушения на процесуалните правила в образуваното
административнонаказателно производство е от категорията на съществените.
То е такова, защото липсата на описание на фактическите обстоятелства,
свързани с извършване на нарушението затруднява лицето, чиято
административнонаказателна отговорност е ангажирана да разбере
извършването на какво административно нарушение му се вменява, което
ограничава правото му на защита. Липсата на точно и конкретно описание на
извършеното нарушение пречи на съда да формира категорични изводи от
фактическа и правна страна. Допуснатото съществено нарушение на
процесуалните правила не може да бъде санирано в хода на образуваното
съдебно производство по проверка на издаденото наказателно постановление.
Предвид тези съображения, съдебният състав намира, че същото следва да
бъде отменено изцяло.
Независимо и наред с това, следва да се отбележи и това, че АНО е
установил неправилно фактическата обстановка по делото, което е довело и
до неправилното приложение на материалния закон. Така например, видно от
приложеното по делото писмено доказателство (л. 6 от делото), се
установява, че жалбоподателят е имал попълнено удостоверение за дейности,
за процесния възведен период, което обаче не е било взето предвид от
контролните органи и това е довело до неправилното приложение на
материалния закон, тъй като това е един от предвидените в закона документи,
които са в състояние да обосноват дейностите, извършвани от водача. И като
е приел обратното, АНО е приложил неправилно материалния закон, което е
основание за отмяна на атакуваното НП. В посочения смисъл е и Решение №
1537/08.03.2024 г., по адм. дело № 11192/2023 г. на АССГ, 6-ти кас. състав.
Съдът като съобрази изхода на делото, и на основание чл. 63д от ЗАНН,
намира искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за
основателно. Поради това и съобразявайки се с приложените по делото
доказателства съдът намира, че следва да бъде присъдена сума в размер на
400 лева, представляваща заплатеното адвокатско възнаграждение. Така
претендираният размер не е прекомерен и е съобразен с действителната
4
фактическа и правна сложност на делото, както и с разпоредбите на чл. 63д,
ал. 2 от ЗАНН, вр. чл. 36 от ЗА, вр. чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето
защо за тази сума следва да бъде осъден административният орган, в чиято
структура е АНО.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА изцяло наказателно постановление № 42-0005355 от
08.02.2023 г., издадено от директора на РД „АА“ – София, с което на Д. В. Г. е
наложена глоба в размер на 500 лева за нарушение на чл. 34, параграф 3, б.
„б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014 г., вр. чл. 93в, ал. 11 от ЗАвП.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, РД „АА“ - София, ДА
ЗАПЛАТИ на Д. В. Г. с ЕГН: **********, сума в размер на 400 лева, дължима
за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
Софияград в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5