№ 10099
гр. София, 14.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 92 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВА ЦВ. НЕШЕВА
при участието на секретаря ВАЛЯ Т. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ИВА ЦВ. НЕШЕВА Гражданско дело №
20211110169844 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Част трета, глава ХХV от ГПК.
Образувано е по искова молба на непълнолетния Б. ЮЛ. СВ., действащ
лично и със съгласието на своята майка П. ЦВ. ИВ., срещу ЮЛ. Н. СВ..
Предявен е иск с правна квалификация чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 от Семейния
кодекс (СК).
Твърди се, че ответникът е баща на ищеца, като по силата на съдебно
решение № 276672/15.11.2019 г. по гр.д. № 41333/2019 г. на Софийския
районен съд, първият е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 150
лева на ищеца. Сочи се в исковата молба, че от определянето на предходната
издръжка нуждите на ищеца са се увеличили, поради което се моли съда да
постанови решение, с което да увеличи размера на предходно определената
издръжка, като осъди ответника да заплаща такава в размер на 300 лева
месечно, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на
законово основание за нейното изменение или прекратяване.
В преклузивния едномесечен срок не е постъпил отговор на исковата
молба от ответника, получил препис от исковата молба на 02.03.2022 г. В
съдебно заседание оспорва иска. Сочи, че няма възможност да плаща
1
издръжка.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по
делото по свое вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за
установено следното:
Не се спори между страните, а това се установява и от представеното
удостоверение за раждане, че Б. ЮЛ. СВ., роден на 19.12.2006г., е дете на
ответника ЮЛ. Н. СВ..
Видно от Решение № 276627 от 15.11.2019г., постановено по гр.д.
41333/2019г. по описа на СРС, 83 състав, влязло в законна сила на
15.11.2019г., ответникът е осъден да заплаща месечна издръжка на ищеца в
размер на 150 лева.
Видно от писмо от НАП изх. № 15 20-00-169#1/24.06.2022г. няма данни
за деклариран доход за лицето ЮЛ. Н. СВ. за последните 12 месеца.
От същото писмо се установява, че за периода м.06.2021г.-м.05.2022г.
средният месечн осигурителен доход на П. ЦВ. ИВ. възлиза на 1144,22 лв.
Видно от Приложение № 1 от годишна данъчна декларация по чл. 50 от
ЗДДФЛ декларираният от П. ЦВ. ИВ. годишен доход от трудови
правоотношения е в размер на 14507,13 лв.
От писмо изх. № 1046-40-1758#1/01.07.2022г. от НОИ средния месечен
осигурителен доход на П. ЦВ. ИВ. за периода м.06.2021г.-м.05.2022г. възлиза
на 1396,42 лв.
С оглед изискванията на чл. 15 ЗЗДт. по делото е изготвен социален
доклад от АСП. По данни на майката и детето в доклада е посочено, че Борис
е редовен ученик в 108 СУ „Никола Беловеждов“. Отглежда се от неговата
майка с подкрепата на бабата по майчина линия, като рядко се вижда със своя
баща. Бащата не заплаща редовно определената издръжка, не подкрепя
финансово своето дете и не се интересува дали то има нужда от нещо.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Следователно
получаването на издръжката е безусловно, не е обусловено от каквито и да е
допълнителни предпоставки извън наличие на качеството „ненавършило
пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по
друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово
възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива /т.
2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г./. Задължението на родителя, обаче, не е
2
безусловно, що се касае до размера на даваната издръжка зависи от
възможността на същия да предоставя такава – арг. от чл. 140, ал. 2 СК.
Същевременно издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от ¼ от
минималната работна заплата (чл. 142, ал. 2 от СК) или 177,50 лева към
настоящия момент. Това означава, че родителят дължи издръжка, ако след
задоволяване на собствените си екзистенциални нужди може да отдели
средства и за издръжката на своето дете. Размерът на издръжката се обуславя
от съотношението между нуждите на лицето, имащо право на издръжка, и
възможностите на задълженото лице. Тъй като посочените две величини не са
константни, законодателят е предвидил възможност при промяната им
издръжката да бъде изменена – увеличена, респективно намалена – чл. 150
СК. За да се уважи искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно
съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена
промяна във възможностите на задълженото лице.
Изискването на чл. 139 СК претендиращия издръжка да е
неработоспособен и да не може да се издържа от имуществото си не се
прилага спрямо ненавършилите пълнолетие деца, доколкото чл. 143, ал. 2 от
СК е специална норма по отношение на чл.139 от СК и изключва неговото
приложение. Освен това детето с оглед ниската си възраст е дефинитивно
неработоспособно, поради което има право на издръжка от родителите си,
които са лица от втори ред на задължените да дават такава (чл. 140, ал. 1, т. 2
от СК) поради липса на лица от първи ред. Обичайните за деца на възрастта
на ищеца (за храна, дрехи, обувки, за обучение, медицински грижи и т.н.)
нужди, както и общите разходи за издръжката на домакинството на майката, в
което детето се отглежда, се установява от самия факт на биологичното му
съществуване и не е необходимо да се обосновава специално. По делото не се
установяват специални здравословни и образователни потребности на детето.
Размерът на издръжката следва да се определи, като се съобразят, от една
страна, възможностите на дължащия родител, а от друга – нуждите на детето,
с оглед правилното му развитие, възпитание и задоволяване на нормалните му
нужди. При определяне на общия размер на издръжката, съдът следва да
съобрази той да бъде дефиниран така, че да не стимулира използването й за
цели, неприсъщи на предназначението й. С оглед грижата за детето на него
следва да се осигурят такива битови условия и средства, които да гарантират
нормален живот и развитие, каквито би имало, ако родителите му живееха
3
заедно. Нуждите на детето съдът следва да определи съобразно условията на
живот, като се вземе предвид възрастта, социално икономическата обстановка
в Република България, както и всички особености на конкретния случай.
Към момента на определяне на месечната издръжка за детето Б.С., роден
на 19.12.2006г., в размер от 150 лева, с решението по гр.д. 41333/2019г. по
описа на СРС, 83 състав, влязло в сила на 15.11.2019 г., ищецът е бил на почти
13 години, а към момента на приключване на съдебното дирене по
настоящото производство е навършил 16 години. От определянето на
месечната издръжка от 150 лева е настъпило съществено изменение на
обстоятелствата, обуславящо размера на издръжката. През изминалия период
от три години ищецът е пораснал, с което дефинитивно са се увеличили и
потребностите му от средства за съществуване, за образование, за социално-
културно развитие (доколкото всеки човек неминуемо има нужда от такива).
Настъпили са трайни промени в обстоятелствата, при които размерът на
издръжката е бил формиран. Тези изменения имат траен, продължителен и
необратим характер, от което може да се направи категоричен извод, че няма
да се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се
обстоятелства (ищецът да има нужда от по-малко средства за месечната си
издръжка). От това следва, че след приключване съдебното дирене по
горепосоченото производство е настъпило съществено изменение на
обстоятелствата, обуславящо и увеличение на нейния размер.
По отношение възможностите на дължащия родител, следва да се
отбележи, че за периода от датата на подаване на исковата молба до
настоящия момент не са ангажирани доказателства за реализиран от
ответника доход. Няма данни същият към момента да е трудово зает. От
представените справки от НОИ и НАП за ответника се установява, че няма
данни за деклариран доход за лицето ЮЛ. Н. СВ. за последните 12 месеца. В
същото време обаче ответникът е в добро здравословно и трудоспособно
състояние /липсват данни в обратна насока, въпреки заявеното от него/.
Последният е във възраст, в която е в състояние да осъществява пълноценен и
доходоносен труд (50-годишен). Съдът не приема довода на ответника, че
същият не може да заплаща на непълнолетното си дете претендирания размер
издръжка поради липса на финансови средства. На последния е известно
обстоятелството, че всеки родител е длъжен да се грижи за физическото,
4
умственото, нравственото и социално развитие на детето, както и да
осигурява условия на живот, необходими за развитието му. С други думи,
липсата на средства не следва да освобождава дължащия издръжка родител.
Следва да се отбележи и че не е установено ответникът да има алиментни
задължения към други ненавършили пълнолетие деца.
При определяне размера на издръжката, съдът взе предвид и
осигурителният доход на майката на ищеца, който за периода м.05.2021г.-
м.06.2022г. възлиза на около 1300 лв. на месец или е близък до средния за
страната. Отделно от това майката е родителят, който активно ежедневно
полага грижи за детето, което следва да се вземе предвид при определяне на
издръжката, дължима от родителя, който не упражнява родителските права.
След съобразяване съотношението на доходите на двамата родители,
нуждите на детето, обстоятелството, че бащата няма други алиментни
задължения, както и че преките и непосредствени грижи за отглеждането и
възпитанието на детето се полагат от майка му, настоящата инстанция, счита,
че ответникът, следва да поеме сума в размер на 200 лв. от месечната
издръжка на детето Борис.
Съдът намира, че искът не следва да бъде уважен в пълен размер,
доколкото родителят дължи издръжка, ако след задоволяване на собствените
си екзистенциални нужди може да отдели средства и за издръжка на своето
дете.
С оглед изложеното, искът е основателен до сумата от 200 лева, като в
останалата част до пълния предявен размер от 300 лева исковата претенция
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително
изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и
обезщетение за работа. Налице е следователно призната по право
изпълнителна сила на невлезлите в сила решения относно посочените в
закона вземания, за което съдът е оправомощен да се произнесе служебно. За
това в конкретния случай следва да бъде допуснато предварително
изпълнение на решението в частта му, с която ответникът е осъден да заплаща
на детето си месечна издръжка в размер на 200 лева.
Относно направените разноски по делото.
5
Право присъждане на направените по делото разноски имат и двете
страни, съразмерно с уважената и отхвърлената част от иска.
От страна на ищеца са представени доказателства за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Съразмерно с уважената част
от исковата претенция на ищеца се следват разноски в размер от 100 лв.
От страна на ответника не са ангажирани доказателства за направата на
разноски.
Ответникът, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, дължи по сметка на
Софийския районен съд държавна такса върху увеличението на издръжката в
общ размер на 72 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК,
издръжката, определена с Решение № 276627 от 15.11.2019г., постановено по
гр.д. 41333/2019г. по описа на СРС, 83 състав, влязло в законна сила на
15.11.2019г., като я УВЕЛИЧАВА от 150 /сто и петдесет/ лева на 200 / двеста/
лева, като
ОСЪЖДА на основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК , ЮЛ. Н.
СВ., ЕГН: **********, да заплаща на непълнолетното си дете Б. ЮЛ. СВ.,
ЕГН: **********, действащ лично и със съгласието на своята майка П. ЦВ.
ИВ., ЕГН: **********, месечна издръжка в размер на 200 /двеста/ лева,
считано от датата на предявяване на иска – 07.12.2021 г. до настъпване на
законово основание за нейното изменение или прекратяване, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл.
143, ал. 2 СК, за разликата над 200 лева до пълния предявен размер от 300
лева, като неоснователен.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение
на решението в частта за присъдената в полза на Б. ЮЛ. СВ. издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ЮЛ. Н. СВ., ЕГН:
**********, да заплати на Б. ЮЛ. СВ., ЕГН: **********, действащ лично и
6
със съгласието на неговата майка П. ЦВ. ИВ., ЕГН: **********, сумата в
размер на 100 /сто/ лв. – представляваща сторени разноски в хода на
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ЮЛ. Н. СВ., ЕГН:
**********, да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса
върху увеличението на издръжката в размер на 72 /седемдесет и два / лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от 14.09.2022 г. (чл. 315, ал. 2, във вр. с чл. 259, ал. 1 от
ГПК), а в частта, в която е допуснато предварително изпълнение, решението
има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред
СГС в едноседмичен срок от 14.09.2022 г.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7