Р Е Ш Е Н И Е
№ 59 / 17.4.2015 г.
17.04- 2015 г., град Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карнобатски районен съд ІІ състав
На шести април две хиляди и петнадесета
година
В публичното заседание в
следния състав :
Председател АЛЕКСАНДРА КОЕВА
Съдебни заседатели : 1.
2.
Секретар Д.Е.
прокурор
………...........................
като разгледа докладваното от
съдията КОЕВА
гр. дело № 552 по описа за 2014 година, и за да се произнесе
взе предвид :
Предявеният
иск е с правно основание чл.128, вр. чл. 128а, чл. 129 от КТ, чл.224, ал.1 КТ ,вр.чл. 310 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано
по повод исковата молба от Р.Й.Г., ЕГН **********,***, чрез адвокат П.М. , вписана в САК, със съдебен
адрес и размяна на книжа : гр.********** **************** против „Бултранс-Т“ ЕООД , ЕИК *******,
представлявано от Т.Д.З. с ЕГН ********** , седалище на търговското дружество
: гр******************, адрес на
управление : гр.************* , с която желаят съдът да постанови решение, с което
да осъди ответника „Бултранс-Т“ ЕООД, представлявано от Т.Д.З.
да заплати на ищеца Р. Й.Г. сумата от
3250,00 лв. / три хиляди двеста и петдесет лева / дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за периода
от 28.06-2013г. до 26.06-2014г. , както
и 325,00 лв. / триста двадесет и пет лева /обезщетение за платен годишен отпуск, мораторна лихва и на
основание чл.245, ал.2 от КТ претендира обезщетение за забава. Представя доказателства.
Претендира на разноски по делото.
В законния
срок по чл. 131 от ГПК ответникът
„Бултранс-Т“ ЕООД , със седалище и адрес на управление – гр.**********************,
представлявано от Т.Д.З., със съдебен адрес за търговското дружество –г*******************
адвокатско сдружение „Дичев-Добрев и Ко „
представя писмен отговор на исковата молба вх.№ 3575/21.08-2014г. .
С отговора си на исковата молба ответното дружество
твърди, че предявените искове
неоснователни.Твърдят, че ответното дружество не дължи на ищеца Р.Й.Г.
претендираните суми.Представят писмени доказателства, описани подробно в
писмен отговор .Не представят пълномощно на адвокат , извършил заверка на
представените с писмен отговор
ксеро-копия от писмени доказателства.
С
разпореждане № 497/08.09-2014г. по гр.дело № 552/2014г. на КРС производството
по делото било оставено без движение ,
като на ответната страна, на основание чл. 129, ал.2 ГПК бил предоставен законния срок , в който да представят доказтелства, установяващи
наличието на представителна власт на
пълномощник, извършил заверка на представените с писмен отговор на
исковата молба ксеро-копия от писмени
доказателства
С
молба вх.№ 3897/17.09-2014г. представят и пълномощно на процесуален
представител.
С
разпореждане № 532/24.09-2014г. по гр.дело № 552/2014г. на КРС производството
по делото било оставено без движение ,
като на ищцовата страна, на основание чл. 129, ал.2 ГПК, бил предоставен законния срок , в който да уточнят петитума
на иска, респ. да посочат размера на
мораторна лихва върху главница, на която
претендира, както и да посочат периода,
за който претендират мораторна лихва,
както и да посочат и размера на обезщетение за забава , на което претендират.
В
законния срок ищецът Р.Г. чрез адвокат П.М.- САК , тел. За контакт :**********5 с
молба вх.№4803/07.11-2014г. правят уточнение петитума на иска, като твърдят, че
желаят съдът да постанови решение , с което :
- по заведения иск по чл. 128 КТ да осъди ответника
да заплати на ищеца Р.Й.Г. неизплатени трудови възнаграждения в размер на 3250,00 лв. /три хиляди двеста и
петдесет лева , за периода : от 28.06-2013г. до 08.07-2014г. , ведно със
законната лихва върху сумата , считано
от датата на завеждане на исковата молба
до окончателното й изплащане, както и
желаят съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца и сумата от 325,00 лв./триста
двадесет и пет лева / ,
представляваща неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск , ведно със законната
лихва върху сумата , считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното й заплащане , на основание чл. 224, ал.1 от КТ;
-по предявената претенция
за заплащане на мораторна лихва върху неизплатените трудови
възнаграждения :
В случай
на ненавременното изплащане на трудовите
възнаграждения от страна на рабтдателя,
същият изпада в забава.Този факт
обуславя основателността на предявеният иск
за мораторни лихви , тъй като ответното дружество не е изплатило в
законния срок полагащи се на ищеца
трудови възнаграждения , поради което и работодателят дължи на работника следващите се мораторни
лихви върху главницата, както и
- да осъди ответника заплати на ищеца
мораторна лихва върху неизплатените трудови възнаграждения, на
основание чл. 86, ал.1 ЗЗД, в размер , посочен от вещо лице .
Правят искания по доказателства.
В съдебно
заседание претенцията се поддържа от
процесуален представител на ищеца- адвокат
П.М..
Ответното
дружество, чрез пълномощника си – адвокат И.М. изразява становище в смисъл, че
поддържа писмен отговор на исковата
молба.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът от фактическата страна , на основание чл.2 ГПК , 235, ал.2 от ГПК, намира за установено
следното :
От представения по делото трудов договор №8/26.08-2013г./л.д.175/,сключен
за изпитателен срок от шест месеца – до
26.02-2014г. , се установява, че считано от 26.08-2013г. между страните е възникнало трудово правоотношение, по
силата на което ищецът Р. Й.Г. е
заемал длъжността „ шофьор, тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона ” в ответното дружество.Договорът е сключен на основание чл. 68, ал.1, т. 1 КТ .Няма данни,
че същият трудов договор № 8/ 26.08-2013г.
да е бил прекратен до изтичане на
срока за изпитване на ищеца , поради което, същият договор , на
основание чл. 71, ал.2 КТ сключен за
неопределено време.
Установява се също, че с основния ТД е уговорено основно трудово
възнаграждение от 415,00 лв.
месечно и допълнително трудово възнаграждение -0.00%, периодичност на
изплащане – ежемесечно и право на
основния и удължен платен
годишен отпуск – 20 дни и размер на допълнителния платен годишен отпуск
– 5 дни.Трудовия договор е подписан от двете страни, с което са изразили и воля
за сключването му, включително за всички
клаузи от него.Видно, че с писмо- уведомление /л.д. 160/ от 04.07-2014г. ,
получено от ответника на
07.07.2015г.-пощенско клеймо на
плик-/л.д.161/ ищецът Р.Й.Г. е
прекратил без предизвестие сключен с ответното дружество трудов договор № 8 , на основание чл. 327,
ал.1, т. 2 от Кодекса на труда.
От представената по делото заповед № 3/ 08.07-2014г./л.д.167/се
установява, със същата , на основание
чл. 327, ал.1, т.2 от КТ и молба №3/07.07-2014г. трудовото правоотношение с Р.Й.Г.
прекратено трудовото правоотношение, считано от 08.07-2014г., за
заеманата от него длъжност шофьор , като
посочени и причини за прекратяване на трудовия договор : забавено
изплащане на трудово възнаграждение.
По отношение на претенция ,
касаеща заплащане на от 3250,00 лв. , представляваща обезщетение за начислено и неизплатено трудово възнаграждение за периода : от 28.06-2013г. до 26.06-2014г. :
Предвид констатираното , съдът приема, че ищецът
започнал работа в ответното дружество
не на 28.06-2013г. , както се
твърди с исковата молба , а на
26.08-2013г. и работил до
08.07-2014г., когато трудовото му
правоотношение било прекратено , на основание чл. 327, ал.1, т. 2 от КТ .
По делото
е изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза от вещо лице С.Г.И.,
която съдът кредитира като компетентна и безпристрастна и основана на проверени
ведомости за заплати в ответното дружество.Видно от констативно-съобразителната
част на същата на ищеца
е начислено брутно трудово
възнаграждение за 22 работни дни за месец август 2013г.- от 26.08-2013г. в размер на
94,32лв., след приспадане на дължимите осигуровки и ДОД са останали за получаване – сумата от 73,93лв..За
месец септември 2013г. трудовото
възнаграждение на ищеца е в размер на 415,00 лв. –брутно трудово възнаграждение
за 20 работни дни, след приспадане на дължимите осигуровки и ДОД остава за изплащане сумата от 325,31 лв..Вещо лице със
заключението си доказва, че за
изплащане през месец октомври 2013г. след приспадане на дължимите осигуровки и ДОД
остава сумата в размер на 325,31лв., като през месец ноември 2013г. остава сумата за изплащане, след
приспадане на дължимите осигуровки и ДОД
, в размер на 325,31лв..Вещо лице със заключението си доказва, че през месец декември 2013г. трудовото възнаграждение на ищеца е в размер
на 415,00 лв. брутна сума за отработени
11 работни дни и платен годишен отпуск
за 8 работни дни , предоставен на ищеца въз основа на заявление и Заповед №
36 от 16.12-2013г. до 31.12-2013г. ,
включително , и след приспадане на дължимите осигуровки и ДОД остава за изплащане сумата от 325,31лв..Вещо лице доказва, че за месец януари 2014г. въз основа на заявление на ищеца Р.Й.Г. и заповед № 2 от 02.01-2014г. да 22 дни неплатен отпуск
от 02.01-2014г. до 31.01-2014г., поради което трудово възнаграждение не се начислява.Вещо
лице доказва, че за месец февруари
2014г. трудовото възнаграждение на
ищеца е в размер на 415,00 лв. за отработени 20 работни дни и
след приспадане на дължимите осигуровки и ДОД
остава сума за изплащане в размер на 325,31лв..Вещо лице доказва, че
трудовото възнаграждение на ищеца за месец март 2014г. е в размер на 415 лв. за отработени 20
работни дни , след приспадане на дължимите осигуровки и ДОД за изплащане остава
сумата от 325,31лв. и за месец април 2014г.
вещо лице доказва, че трудовото възнаграждение на ищеца е в размер на 415 лв. за отработени 20
работни дни и след приспадане на
дължимите осигуровки и ДОД остава за
изплащане сумата в размер на 325,31лв..Вещо лице доказва, че за месец май 2014г. трудовото възнаграждение на
ищеца е в размер на 415 лв. за отработени 10 работни дни и платен годишен
отпуск за 10 рабтони дни ,
предоставен по заявление от ищеца и заповед № 16/19.05-2014г. за отпуск от 19.05-2014г. до 30.05-2014г.,
вкл. , и след приспадане на дължимите осигуровки и ДОД остава за изплащане възнаграждение в размер на 325,31лв..Със
заключението си вещо лице доказва,
че през месец юни 2014г.
ищецът Р. Й.Г. не е полагал
труд и трудовото възнаграждение не се
начислява.Вещо лице твърди, че със
заповед № 17/02.06-2014г. е
разрешен платен годишен отпуск за 3 дни
: от 02.06-2014г. до 04.06-2014г. пред
прекратяване на трудовото правотношение с ищеца. Вещо лице със заключението си
доказва , че за периода от 01.07-2014г. до 08.07-2014г. ищецът не е полагал труд и трудово възнаграждение не се дължи. Със
заключението си вещо лице доказва,
че общият размер на начислените брутни
трудови възнаграждения на ищеца Р.Й.Г. за целия период : от 26.08-2013г. до
08.07-2014г. възлиза на сумата от 3473,61лв. /три хиляди четиристотин
седемдесет и три лева и 61 стотинка / и
след приспадане на дължимите осигуровки и ДОД
нетно възнаграждение за изплащане
състави сумата в размер на 2722,89 лв. или
начислено и неизплатено трудово възнаграждение на ищеца за целия период : от 26.08-2013г. до
08.07-2014г. възлиза на сумата от 750,72лв. / седемстотин и петдесет лева и 72 стотинки /.
Вещо лице със заключението си доказва, че със заповед № 14/27.08-2013г.
ищецът бил командирован в чужбина през
период от 28.08-2013г. до 11.12-2013г. за 106 дни 27 евро на ден , съгласно Приложение №3
за командировъчни пари на персонала на сухоземни транспортни и специални средства от Наредба за служебните
командировки и специализации в чужбина : 106 дни х 27 евро х 1,95583 = 5597,59
лв..Вещо лице доказва, че на ищеца
изплатени осчетоводени разходи за командировки общо в размер на 7976,96лв. и остана
неотчетени в размер на 2264,34лв. ,
включително и за отпуснатия аванс в размер на 115,03лв..
Вещо лице твърди, че
с друга заповед № А7/05.02-2014г.
ищецът бил командирован в чужбина за период от 06.02-2014г. до
18.05-2014г. за 102 дни по 27 евро с
осчетоводени разходи в общ размер 7647,75 лв. , които не са отчетени от ищеца.
Затова съдът и приема, че
начислено, но неизплатено трудово възнаграждение на ищеца за процесният
период състави сумата в размер на: 750,72лв. /седемстотин и петдесет лева и 72
стотинки /
Въз основа на така установеното от фактическа страна ,
съдът приема, че в периода от 26.08-2013г. до 08.07-2014г. ищецът е
работил в ответното дружество по трудов договор , който е прекратен на 08.07-2014г., на основание чл. 327, ал.1,
т. 2 от КТ .
Съдът приема, че работодателят е изпълнил задължението си по
чл. 128, т.1 от КТ , като е начислил във
ведомост за заплати трудовите възнаграждения на ищеца за периода
от 26.08-2013г. до 08.07-2014г. но
не е изпълнил задължението си за
заплащане , но не е изпълнил
задължението си за заплащане на така начислените трудови
възнаграждения преди завеждане на
исковата молба , а и до момента не се установява
това да е направено за сумта от 750,72лв..Съдът счита, че размера на дължимите възнаграждения следва да се съобрази с това , което се дължи
като сума за заплащане , а не в размер на
уговореното в трудовия
договор брутно трудово възнаграждение , тъй като удръжките които работодателят следва да направи за ДОД
и др. не са дължими като трудово
възнаграждение по смисъла на чл. 128 КТ на работника. Те са публично правно
задължение към държавата и следователно размерът им се
приспада от общо начисленото на работника брутно трудово възнаграждение.По
тези съображения съдът намира иска за неизплатени трудови възнаграждения за
частично основателен до размера на сумата от
750,72лв. /седемстотин и петдесет лева и 72 стотинки / , която ответникът и следва да бъде осъден да заплати
на ищеца , ведно със законната лихва
от датата на депозиране на
исковата молба в съда- 18.07-2014г. ,
а над него и до пълния размер от 3250,00 лв., както и законната лихва
върху разликата и исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят като такива.
По отношение на сумата от 325,00 лв., представляваща
обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск, с правно основание чл. 224, ал.1 от КТ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД :
Между ищеца и
ответното дружество е съществувало безсрочно
трудово правоотношение в периода
от 26.08-2013г. до
08.07-2014г..Работодателят е изпълнил
задължението си по чл. 128а КТ ,
за издаде заповед за прекратяване на трудовия договор с ищеца. Вещо лице със
заключението си доказва, че полагаемият
отпуск на ищеца е начислен и ползван , съгласно заявления и
заповеди и твърди, че такова обезщетение
не се дължи .Съдът кредитира
заключението на вещо лице като компетентно и неоспорено от страните , с оглед на което и намира иска в
тази му част за неоснователен и счита, че следва да бъде оставен без уважение
като такъв.
По отношение на обезщетение по реда на чл. 221,ал.1 от КТ :
Безспорно е установено по делото, че ответникът е бил
в неизпълнение на задълженията си към работника, възникнали от сключения
между тях трудов договор , след като е
приел за основателно заявлението на работника и е прекратил трудовия
договор със нарочно издадена за това заповед
№3/08.07-2014г. и на основание чл.
327, ал.1, т. 2 от КТ , с която това
обстоятелство е и признато от
ответника.По ведомост за заплати
обаче не е начислено и неизплатено
дължимото обезщетение в размер
на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието- при безсрочно
трудово правоотношение .Трудовият договор с ищеца е безсрочен.Вещо лице със
заключението си доказва, че
обезщетението по реда на чл.
221,ал.1 от КТ е в размер на брутното
трудово възнаграждение за срока на
предизвестието и е в размер на месечното
брутно трудово възнаграждение на 415,00
лв..Ответникът дължи на ищеца сума за обезщетение по чл. 221, ал.1 от КТ в размер на
325,31лв. след приспадане на
нормативно определени удръжки.При което
исковете по чл. 221, ал.1 от КТ, и чл.
86, ал.1 от ЗЗД са доказани по основание
и частично по размер и до размера на сумата от 325,31лв. представляваща сума за изплащане на обезщетение по чл. 221, ал.1 от КТ за
срока на предизвестиета при прекратяване на трудово правоотношение на основание чл. 327, ал.1, т.2 от КТ, която сума ответникът и
следва да бъде осъден да заплати на ищеца, ведно със законната лихва върху
тази сума , считано от завеждане на
иска- 18.07-2014г. до окончателното
изплащане , а над този размер и
до пълния претендиран такъв от 415 лв. ,
както и законната лихва , исковете са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени като такива.
По отношение на мораторна лихва дължима върху
искове: Вещо
лице със заключението си доказва,
че мораторна лихва върху неизплатени
трудови възнаграждения на
ищеца в размер на 750,72лв. състави
сумата от 20.02лв. .
Ищцовата страна не прави уточнение на претенцията в тази й част , поради което
съдът счита, че не следва да се обсъжда въпросът по същество.
Съдът счита, че на
основание чл. 242, ал.1 от ГПК следва да бъде допуснато предварително
изпълнение на решението в частта, касаеща уважената част на прредявените
искове.
С
оглед изхода на спора и на основание чл.
78, ал.1 ГПК, ищецът има право на
разноски и ответникът следва да бъде
осъден да му заплати направените по делото разноски в размер на 577,36 лв. по съразмерност с уважената част от исковете .
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК дължимите държавни такси за производството
следва да се възложат на ответника и същият следва да бъде осъден да
заплати в полза на Държавата по сметка на Висш съдебен съвет – държавна такса в размер на 150,00 лв. , както и да заплати
направените по делото разноски за ССЕ
при изплатени 500 лв..
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
1.ОСЪЖДА „Бултранс-Т“
ЕООД , ЕИ****************, представлявано от Т.Д.З. с ЕГН ********** , седалище
на търговското дружество : гр.********************,
адрес на управление : гр*****************ДА ЗАПЛАТИ НА Р.Й.Г., ЕГН **********,***, чрез адвокат П.М. , вписана в САК, със съдебен адрес
и размяна на книжа : гр.************** сумата от 750,72лв. /седемстотин и петдесет лева и 72
стотинки /, представляваща начислено и неизплатено трудово възнаграждение за периода от 26.08-2013г. до 08.07-2014г. по
безсрочен трудов договор , който е
прекратен на 08.07-2014г., на основание чл. 327, ал.1, т. 2 от КТ , ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда- 18.07-2014г. до окончателното й изплащане ,на основание
чл. 128 КТ , като в останалата му част
над него и до пълния размер от
3250,00 лв., както и законната лихва върху
разликата отхвърля исковете като неоснователни .
ДОПУСКА предварително изпълнение
на решението в тази му част, на основание чл. 242, ал.1 от ГПК.
2. ОСЪЖДА „Бултранс-Т“
ЕООД , ЕИК *****, представлявано от Т.Д.З. с ЕГН ********** , седалище на
търговското дружество : гр.*****************,
адрес на управление : гр******************ДА ЗАПЛАТИ НА Р.Й.Г., ЕГН **********,***, чрез адвокат П.М. , вписана в САК, със съдебен
адрес и размяна на книжа : гр************************************** сумата от 325,31лв. /триста двадесет и пет
лева и 31 стотинка /представляваща обезщетение по чл. 221, ал.1 от КТ за срока
на предизвестиета при прекратяване на трудово правоотношение на основание чл. 327, ал.1, т.2 от КТ, ведно със законната
лихва върху тази сума , считано от завеждане на иска- 18.07-2014г. до
окончателното изплащане , като
отхвърля иска над този
размер и до пълния претендиран такъв от 415 лв. , както и
законната лихва , исковете като
неоснователни .
ДОПУСКА
предварително изпълнение на решението в тази му част, на основание чл.
242, ал.1 от ГПК.
3.ОТХВЪРЛЯ ,предявен от Р.Й.Г., ЕГН **********,***, чрез адвокат П.М. , вписана в САК, със съдебен
адрес и размяна на книжа : гр.********************* ,с която желае „Бултранс-Т“ ******************,
представлявано от Т.Д.З. с ЕГН ********** , седалище на търговското дружество
: гр.********************, адрес на
управление : гр.**********************да бъде осъдено да заплати на него сумата от 325,00 лв./триста двадесет и пет
лева /, представляваща обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск, вуедно със законната лихва върху тази сума ,
начиная от завеждане на иска -18.07-2014г. до окончателното й изплащане ,с
правно основание чл. 224, ал.1 от КТ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД , като
неоснователен .
4. ОСЪЖДА „Бултранс-Т“
ЕООД , ЕИК *******, представлявано от Т.Д.З. с ЕГН ********** , седалище на
търговското дружество : гр.*******************,
адрес на управление : гр**************** ДА ЗАПЛАТИ НА Р.Й.Г., ЕГН **********,***, чрез адвокат П.М. , вписана в САК, със съдебен
адрес и размяна на книжа : гр.******************** НАПРАВЕНИТЕ ПО ДЕЛОТО
РАЗНОСКИ В РАЗМЕР НА 577,36 лв. /петстотин
седемдесет и седем лева и 36
стотинки / по съразмерност с уважената част от исковете .
5. ОСЪЖДА
„Бултранс-Т“ ЕООД , ЕИК*******, представлявано от Т.Д.З. с ЕГН ********** ,
седалище на търговското дружество : гр.*****,
адрес на управление : гр.************* ДА ЗАПЛАТИ НА на Държавата по сметка на Висш съдебен съвет – държавна
такса в размер на 150,00 лв./сто и
петдесет лева / , както и да заплати
направените по делото разноски за ССЕ
при изплатени 500 лв./петстотин
лева / .
Решението
може да се обжалва пред Б. окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :