№ 15131
гр. София, 18.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА Гражданско
дело № 20221110155596 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът З. Х. К. твърди, че с ответника /фирма/ са сключили граждански договор №
2/2022 г. и Анекс от 01.04.2022 г. към него, по силата на които е изпълнявал длъжността
„строителен надзор, част Електро, при изготвяне на досиета на обекти. Твърди се, че
ответникът не е изпълнил задължението си да заплаща уговореното възнаграждение за
периода от м.04.2022 г. до м.09.2022 г. Ищцовата страна претендира ответното дружество да
бъде осъдено да заплати сума в общ размер на 4811,58, представляваща трудово
възнаграждение за месеците, както следва: м. Април 2022 г. – 801,93 лв., м. Май 2022 г. –
801,93 лв., м. Юни 2022 г. – 801,93 лв., м. Юли 2022 г. - 801,93 лв., м. Август 2022 г. –
801,93 лв., м. Септвемри 2022 г. - 801,93 лв.
Ответникът /фирма/ не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК. По
делото не е изразено становище и не са представени доказателства от ответното дружество.
Ответникът, редовно уведомен, не изпраща представител на проведенето открито съдебно
заседание по делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен Граждански договор №2/2022 г., сключен на 04.01.2022 г. в
град София, между ищеца З. К. като изпълнител и ответника /фирма/ като възложител.
Съгласно чл. 1.1 от договора „Възложителят възлага на Изпълнителя, а последният приема
да извършва периодично и срещу възнаграждение, при нужда и в полза на Възложителя,
1
изготвяне на досиета на обекти в част Електро. Предметът е обвързан с ангажираността на
клона по отношение на сключените договори за строителен надзор.“ Договорът се сключва
за срок до 31.12.2021 г., видно от чл. 2.1 от същия. Договорено е в чл. 4.1, че „Възложителят
заплаща възнаграждение на Изпълнителя след представяне на приемо-предавателен
протокол, представляващ Приложение № 1 към настоящия договор, с подробно описание на
извършените от него, през съответния месец услуги в размер на 880 лв. месечно. На
изпълнителя се дължат командировъчни разходи за пътни и дневни съгласно Наредбата за
командировки в страната и чужбина в размери определени от вътрешни заповеди издадени в
...., като уговореното възнаграждение се изплаща по банков път.
По делото е представен и Анекс към горецитирания договор от 10.01.2022 г., с който
месечното възнаграждение на ищцата е променено на 950 лева.
Видно от приетите по делото писмени доказателства е, че между страните при
действието на договор №2/2022 г. са подписани 6 броя приемо-предавателни протоколи, в
изпълнение на чл. 3.4 в), а именно:
1. Приемо - предавателен протокол от 29.04.2022 г., подписан в ... между възложителя
и изпълнителя, съгласно който изпълнителят по договора З. К. е извършила подробно
описаните в протокола услуги. В протокола се посочва, че „Общо дължимата сума за
извършените на работа през месец април 2022 г. от Изпълнителя възлиза на 950 лева“.
2. Приемо - предавателен протокол от 31.05.2022 г., подписан в ... между възложителя
и изпълнителя, съгласно който изпълнителят по договора З. К. е извършила подробно
описаните в протокола услуги. В протокола се посочва, че „Общо дължимата сума за
извършените на работа през месец май 2022 г. от Изпълнителя възлиза на 950 лева“.
3. Приемо - предавателен протокол от 01.07.2022 г., подписан в ... между възложителя
и изпълнителя, съгласно който изпълнителят по договора З. К. е извършила подробно
описаните в протокола услуги. В протокола се посочва, че „Общо дължимата сума за
извършените на работа през месец юни 2022 г. от Изпълнителя възлиза на 950 лева“.
4. Приемо - предавателен протокол от 01.08.2022 г., подписан в ... между възложителя
и изпълнителя, съгласно който изпълнителят по договора З. К. е извършила подробно
описаните в протокола услуги. В протокола се посочва, че „Общо дължимата сума за
извършените на работа през месец юли 2022 г. от Изпълнителя възлиза на 950 лева“.
5. Приемо - предавателен протокол от 05.09.2022 г., подписан в ... между възложителя
и изпълнителя, съгласно който изпълнителят по договора З. К. е извършила подробно
описаните в протокола услуги. В протокола се посочва, че „Общо дължимата сума за
извършените на работа през месец август 2022 г. от Изпълнителя възлиза на 950 лева“.
6. Приемо - предавателен протокол от 03.10.2022 г., подписан в ... между възложителя
и изпълнителя, съгласно който изпълнителят по договора З. К. е извършила подробно
описаните в протокола услуги. В протокола се посочва, че „Общо дължимата сума за
извършените на работа през месец септември 2022 г. от Изпълнителя възлиза на 950 лева“.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
2
следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД за сумата от 4457,04 лева, представляваща незаплатено възнаграждение по договор №
2/2022 г. и Анекс към него от 10.01.2022 г., за периода от м.04.2022 г. до м.09.2022 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 13.10.2022 г., до
окончателното заплащане на сумата.
Предявеният иск е процесуално допустим. Налице са активно и пасивно
легитимирани страни. Ищецът има правен интерес за предявяване на иска.
По същество искът е основателен.
С предявеният осъдителен иск се претендира възнаграждение за извършена работа по
договор за изработка. Договорът за изработка по своята правна същност представлява
консенсуален, двустранен, комутативен, възмезден договор, като при учреденото от него
материално правоотношение за ищеца - изпълнител са породени две основни задължения –
да извърши дължимите фактически действия по договора и да предаде работата на
възложителя, а за ответника - възложител – да приеме /одобри/ извършената работа и да
заплати уговореното възнаграждение на изпълнителя – арг. чл. 258 ЗЗД и чл. 266, ал. 1, изр.
1 ЗЗД.
Съгласно чл. 266, ал. 1 ЗЗД поръчващият трябва да заплати възнаграждението за
приетата работа. Задължението за плащане възниква тогава, когато е налице сключен
договор за изработка, изпълнение на конкретната възложена работа и приемане на работата.
На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД е да установи по делото при условията на пълно и главно доказване: 1)
че е изпълнил точно и в срок възложената с посочените договори работа; 2) че изпълнението
е прието от ответника или от лице с представителна власт; 3) че вземането за процесните
суми е изискуемо; 4) че стойността на изработеното съответства на претендираната сума.
В доказателствена тежест на ответника, при установяване на горните факти, е да
докаже погасяване на паричното си задължение на падежа.
По делото по безспорен начин се установи от ангажираните писмени доказателства –
договор № 2/2022 г. и Анекс към него от 10.01.2022 г. и приемо-предавателни протоколи , че
за процесния период от м.04.2022 г. до м.09.2022 г., между страните е налице облигационно
правоотношение, носещо типичните белези на договор за изработка, по което ищецът З. К.
като изпълнител е извършила по възлагане на ответника /фирма/ изготвяне на досиета на
обекти в част Електро.
Ищецът К. е изпълнявала точно и в срок възложената с посочените договори работа,
като доказателство за това са подписваните от двете страни приемо-предавателни протоколи
всеки месец през периода м.04.2022 г. до м.09.2022 г. Видно от съдържанието на всеки
протокол е, че ищецът К. е изпълнявала конкретната възложена работа съгласно условията
на сключения договор № 2/2022 г, а именно: изготвяне на досиета на обекти в част Електро.
3
От съвкупния анализ на приетите писмени доказателства /6 броя подписани от
изпълнителя и възложителя приемо - предавателни протоколи/ се установява, че работата е
приета, с което възниква насрещното задължението на възложителя за заплащане на
уговореното възнаграждение за същата.
Следва да се има предвид, че поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно
договора работа съгласно чл. 264, ал. 1 ЗЗД. Приемането като правно действие представлява
1/ фактическо получаване на изработеното и 2/ признанието, че то съответства на
поръчаното. Следователно, приемане е налице, когато реалното получаване на изработеното
се придружава от изричното или мълчаливото изразено изявление на поръчващия, че счита
работата съобразна с договора. Приемане означава одобряване. Именно, за да може да се
даде на приемането значението на одобряването, законът предписва на поръчващия да
прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение – чл. 264, ал.
2 ЗЗД. И ако не направи такива възражения, работата се счита за приета, т.е. за одобрена -
чл. 264, ал. 3 ЗЗД.
В процесния случай се установява, че възложителят е приел извършената съгласно
договора от изпълнителя работа, като са подписвани приемо - предавателните протоколи в
изпълнение на задълженията по закон и чл. 3.4 от договор №2/2022 г.
Във всеки от протоколите, в които е обективирано приемането на изпълнената работа,
е посочена и сумата, дължима на изпълнителя за извършената работа през съответния месец.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че макар от подписите, положени
върху приемо - предавателните протоколи да не може да се установи категорично името и
длъжността на лицето, положило подпис до „приема – за възложителя”, това не рефлектира
върху приемането от възложителя на изпълнената работа. В тази връзка е необходимо да се
посочи още, че когато е извършено определено действие без представителна власт от името
на търговец, какъвто е ответникът /фирма/ , той трябва веднага да се противопостави, за да
не настъпят последиците, уредени в чл. 301 ТЗ. Дори и да се приеме най-късният възможен
момент на узнаване от страна на ответника за подписаните от негово име приемо -
предавателни протоколи, с които работата на изпълнителя се счита приета – а именно
получаването на исковата молба от ответното дружество на 22.12.2022 г. /л. 37 от делото/, в
срока за отговор на исковата молба не е оспорено действието, извършено от името на
ответника (в случай че то е било без представителна власт) поради това работата се счита
приета /арг. чл. 301 ТЗ/. С признаването на задължението си по реда на чл. 301 ТЗ
търговецът изпада в същото положение, както и изрично приелият работата – той губи
правата си да прави възражения за неточно изпълнение освен онези, които не могат да се
открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно. Тъй като търговската
дейност е дейност на професионалисти, законодателят изисква от тях по-голяма грижа и
отговорност при водене на работите им. Поради липса на противопоставяне от търговеца
веднага след узнаване за извършено действие от лицето, подписало протоколите (в случай че
то е действало без представителна власт), на основание чл. 301 ТЗ се счита, че търговецът е
потвърдил подписаните от негово име приемо-предавателни протоколи. Независимо дали
4
липсата на представителна власт засяга сключването на сделка от името на търговец или
изпълнението на сключена от търговеца сделка, и в двете хипотези извършените без
представителна власт действия пораждат правни последици за търговеца, ако той не извести
своевременно насрещната страна, че те не го обвързват. Приложението на презумпцията на
чл. 301 ТЗ предполага изследване на конкретни факти, от които може да се направи
несъмнен извод, че търговецът е узнал, но въпреки това не е оспорил в случай че са
извършени от негово име без представителна власт действия /такъв конкретен факт
безспорно по настоящото дело е получаването на исковата молба и приложенията към нея,
вкл. приемо - предавателните протоколи, от ответното дружество/. Следва да се посочи още
и че презумпцията на чл. 301 ТЗ има проявление не само към диспозитивните
/разпореждащи/ документи, каквито представляват различните писмени правни сделки, но и
към удостоверителните такива /така решение № 151/ 18.03.2013 г. на ВКС по т. д. №
609/2011 г., I т. о./ - какъвто е процесният случай.
Затова съдът приема, че след предаването на работата изпълнителят е изпълнил
своите основни правни задължения, породени от договора за изработка, като задължение на
възложителя-ответник за заплащане на уговореното възнаграждение е станало изискуемо.
По делото се установи от приетите писмени доказателства, че стойността на
изработеното е брутно възнаграждение в размер на 950 лева месечно за процесния период -
м.04.2022 г. до м.09.2022 г. Тоест същата съответства на претендираната от ищеца К. сума,
тъй като ищецът претендира нетно възнаграждение в размер на 801,93 лв. за всеки месец от
процесния период.
Ответникът /фирма/ нито твърди, нито доказва погасяване на паричното си
задължение за процесния период на падежа.
При установеното наличие на договорна връзка, изпълнение на възложеното по
договорите от ищеца и предвид обстоятелството, че ответникът не ангажира доказателства
за плащане на уговореното възнаграждение, предявеният иск за реално изпълнение е
доказан и основателен, поради което следва да се уважи в цялост, ведно със законна лихва от
датата на подаване на исковата молба – 13.10.2022 г. до окончателното заплащане на сумата.
По разноските:
Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК основателна се явява
претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото разноски - платената
държавна такса в размер на 178,29 лв. /л. 31 от делото/. Същите следва да се възложат в
тежест на ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА /фирма/, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: о... –
изпълнителен директор, да заплати на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД на З.
5
Х. К., С ЕГН **********, с постоянен адрес: ...., сумата от 4811,58 лева, представляваща
незаплатено възнаграждение по договор № 2/2022 г. и Анекс към него от 10.01.2022 г., за
периода от м.04.2022 г. до м.09.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 13.10.2022 г. до окончателното заплащане на сумата.
ОСЪЖДА /фирма/, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ... –
изпълнителен директор да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на З. Х. К., С ЕГН
**********, с постоянен адрес: г.... сумата от 178,29 лв. - разноски по делото за държавна
такса.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6