Р Е Ш Е
Н И Е
№…
гр. *****,
03.06.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IX състав, в открито публично заседание на 05.05.2022 година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при участието на секретаря Димитричка
Г., сложи за разглеждане гр. дело № 605 по описа за 2020 година,
докладвано от съдията,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са
обективно евентуално съединени искове от И.Г.В.
– К. против Б.Д.Л., както следва:
1.
с
правно основание чл. 42, б. „в“ от ЗН
за прогласяване нищожността на саморъчно завещание на ***** И. А.от
12.08.2016г., тъй като завещателното разпореждане е противно на закона, в
евентуалност на обществения ред и в евентуалност на добрите нрави.
2.
в
евентуалност с правно основание чл. 42,
б. „б” от ЗН, вр. с чл. 25, ал. 1 от ЗН, за прогласяване нищожността на саморъчно завещание на ***** И. А.от
12.08.2016 г. като ненаписано и неподписано от завещателката;
3.
и
в евентуалност чл. 43, ал. 1, б. „а“ от ЗН за унищожаване на саморъчно завещание на ***** И. А.от 12.08.2016 г.,
тъй като завещателката към момента на съставянето му не е била способна да
завещава.
В исковата молба
се твърди, че ищцата е законен наследник на завещателката ***** И. Ат., която
на 12.08.2016г. завещала цялото си имущество на ответника. Твърди, че към тази
дата ***** И. А.е страдала от множество заболявания, вкл. Съдова деменция, в
следствие на които същата не е могла да извършва валидно завещателни
разпореждания. Сочи се, че завещанието не е написано и подписано от
завещателката. Твърди се още, че мотивът, с който е сключено завещанието, е
получаване на издръжка и гледане и това е едновременно в противоречие и на
Закона и на обществения ред. Твърди, че завещанието е противно на добрите
нрави, тъй като води до обезнаследяване на наследниците по закон, а ищцата е в
по-лошо материално състояние от ответника.
Ответникът
Б.Д.Л., депозира отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, с който
оспорва изцяло предявените искове. Излага се, че са спазени всички изисквания
за валидност на завещанието, както и че завещателката не е страдала от
заболяване, което да й пречи да разбира значението на действията й и да
изразява воля. Излага се, че А.не е поставяна под запрещение. Твърди се, че
липсва мотив, посочен при съставяне на завещанието.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си
представител поддържа исковете и моли за уважаването им. Ответникът чрез процесуалния си представител
моли да бъдат отхвърлени исковете.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
От
представените удостоверения за наследници /листи 10-12/ се установява, че
ищцата е наследник по закон на ***** И. Ат., б.ж. на гр. *****, поч. на
07.12.2019 г.
Представена
е медицинска документация, касаеща ***** И. А./листи 28 – 40, 149 – 348, 365 -
371/, от която е видно, че същата в периода 04.03.2010 г. – 19.04.2016 г. е
страдала от Органично разстройство на настроението, Смесена корова и подкорова
деменция, Рецидивиращо депресивно разстройство.
Представен
е и препис на саморъчно завещание от 12.08.2016 г. на ***** И. Ат., б.ж. на гр.
*****, поч. на 07.12.2019 г., обявено с протокол за обявяване на саморъчно
завещание от 06.01.2020 г. на нотариус В.П., рег. № 205 на НК, с район на
действие ВРС /листи 105-106/, от които е
видно, че наследодателката е завещала на Б.Д.Л. собствеността върху цялото си
движимо и недвижимо имущество, което ще остане след смъртта й.
От
заключението на вещото лице по допуснатата и приета от съда СПЕ, кредетирано
като обективно и компетентно дадено се установява, че ръкописния текст и
подписа в завещание от 12.08.2016 г., са изпълнени от ***** И. А./листи 134 –
145/.
От
заключението на вещите лица по допуснатата и приета от съда КСППЕ /листи 375 –
378/, кредетирано като обективно и компетентно дадено и разясненията дадени в
с.з. се установява, че ***** А.е страдала от Смесена корова и подкорова
деменция, като първите данни за установен дементен синдром са от
хоспитализацията й в психиатрична клиника в МБАЛ „Св. Марина“, гр. ***** през
2014 г. с диагноза Органично разстройство на настроението /афективни
разстройства/, Рекурентно депресивно разстройство, сегашен епизод умерено-тежък, Смесена корова и
подкорова деменция. Заболяването е прогресирало през годините и към датата
12.08.2016 г. при А.са били изразени симптомите на Смесена корова и подкорова
деменция с лек към умерено тежък дементен синдром. Към датата 12.08.2016 г. *****
А.не е можела да разбира свойството и значението на извършваните от нея
действия и към същата тази дата не е можела да се грижи за себе си и за своите
работи. Установените заболявания при завещателката са я направили зависима към
грижите на други хора, както и констатираните нарушения на интелекта и другите
висши корови функции са я предразположили към внушение и манипулация. Данните
от психологическите изследвания и динамичното проследяване показват прогресивен
спад на когницията на лицето, като при последното изследване тя е на ниво лек
дементен синдром, с данни за снижаване на интелекта до ниво на патологични
стойности. Всички тези особености показват, че при А.годността да може да взема
решения свързани със собствените й дела е нарушена. Това се определя, както от
нарушенията на интелекта, така и от нарушенията свързани с висшите психични
функции, нарушения в праксиса, т.е да извършва сложни поведенчески актове,
нарушения в перцепцията, като от своя страна те водят до нарушения на
способността на лицето да се самообгрижва. Деменцията представлява общо наименование
на цяла група състояния. Т.е за да се измери степента на някакъв вид когнитивно
увреждане се използват специализирани нервно психологични методики, като в този
случай е използван „Миниментъл стейт екзимейшън“, както и методики свързани с
вербална и семантична флуентност като те са същите, които са препоръчани в
Стандарта за лечение и оценка на деменции за специалност „Нервни болести“.
Направени са няколко изследвания на ***** А.в рамките през една година, от
които е установено, че същата страда от различна степен на когнитивна увреда.
Понякога мозъкът на човек може да компенсира тази увреда в по-голяма или в
по-малка степен, но в никакъв случай не може да се каже, че ответницата ***** А.е
достигнала до някакво ниво на здраве. С развитието на болестния процес, в
следствие на нарушенията на висшите психични функции: способността да
разпознаваш, способността да извършваш сложни поведенчески актове, способността
да говориш, способността да разбираш езика и др., означава, че човек губи
своето право за автономност и вече има нужда от обгрижване от някой друг, който
да го подпомага и който изцяло да поеме грижата за него. Тоест след момента, в
който едно лице премине от състояние на лек дементен синдром и се задълбочава,
той губи способността си да изказва своето мнение без състояние на зависимост.
Човек става все по-зависим и по-зависим докато достигне до цялостно обгрижване
от някой. Никога при такова заболяване не се достига до нормално когнитивно и
нормално функциониране, т.е не може да се достигне до ниво на здраве:
способността да извършиш сложен поведенчески акт, да се отиде до магазина, да
се подпише някакъв документ. Със задълбочаване на процеса съвременната медицина
не разполага със средство, което да спре тази деменция, т.е този процес е
необратим. Така наречените „светли периоди“ са фуктуации в състоянието. Но те
никога не могат да достигнат до нивото на здраво състояние на лицето. От
психиатрична гледна точка е важно да се докаже дали е съхранена личността.
Много често болните комуникират адекватно и създават впечатление за
адекватност. Но когато им бъде направено изследване се установява, че те дори
не знаят на колко години са, как се
казват, къде живеят. Т.е с психологичното изследване се доказва задълбочената
здравна картина и се прави преценка в последствие за дееспособността на лицето.
В анамнезата на ***** А.има наличие на
такива данни, тя да не знае на колко години е. Искам да отбележа, че
дори в някой момент ***** А.да е била възвърнала способността си да се
ориентира в пространството и времето, в последствие нейното заболяване е
прогресирало. Когато се изследват нивата на интелигентност обикновено се
използват два метода: единият е вербалния, а другият е невербалния метод.
Вербалния метод изследва т.н придобита интелигентност, т.е. способността ни да
извличаме логически задачи тук и сега. ***** А.е изследвана с Теста на Рейвън,
който не предполага заучаване на някакви знания и умения, т.е тук имаме вроден
интелект. При ***** А.се наблюдава спад на интелигентността до патологична
степен на лека умствена изостаналост. Това не означава, че ***** е била със
снижен интелект преди заболяването, напротив. Снижаването се дължи на
заболяването ѝ. При разговор със завещателката може и да е имало наченки на фасадна
интелигентност, но това е било само едно привидно нейно състояние, или нещо
заучено. Но при направата на тестовете и задачи се проявява заболяването.
Хората, които имат добро интелектуално развитие се мъчат да игнорират
заболяването си и да покажат, че са добре, че не са засегнати от болестта, но
обективната действителност показва друго. ***** А.се е занимавала с литература.
Тя е обичала да чете много книги, дори след пенсия е държала книжарница. Имала
е и много други умения, т.е тя дълго време се е опитвала да компенсира дефицита
си и дори да го прикрива и ако не е било извършено задълбочено изследване е
нямало как да се предполага и разпознае подобен дефицит. Болните като ***** А.подлежат
на внушение и те могат да бъдат лесно контролируеми. За възможността за
обработка на факти и състояния, те повтарят заученото и привидно изглеждат, че
са разбрали какво им се говори, но всъщност не могат да разберат последствията
от съгласието си с нещо или от някое свое действие.
От
заключението на вещите лица по допуснатата и приета от съда тройна КСППЕ /листи
407 – 411/, кредетирано като обективно и компетентно дадено и разясненията
дадени в с.з. се установява, че данните от медицинската документация и
проведените психологични и образни изследвания дават достатъчно основания да се
приеме, че ***** А.е страдала от Смесена корова и подкорова деменция. Данни за
органични нарушения на главния мозък /корова атрофия, разширени вентрикули,
хроничен лакунарен инфаркт/ се откриват още в образното изследване от
03.10.2012 г. При хоспитализацията в началото на 2013 г. е отчетен когнитивен
дефицит. Смесената корова и подкорова деменция е описана в епикриза от
10.11.2014 г., както и в последващата от 2015 г. През годините заболяването е прогресирало,
като към 12.08.2016 г. дементния синдром е бил лек към умерено тежък.
Евентуалната употреба на алкохол от страна на А.би влошило допълнително
психичното и соматичното й състояние. Към датата 12.08.2016 г. ***** А.не е
била в състояние да разбира свойството и значението на извършените действия и
не е била способна да се грижи сама за себе си. Прогресиращото психично
заболяване на А./Смесена корова и подкорова деменция/ е я е лишило от
възможността да функционира самостоятелно и да се грижи за себе си. Това я е
направило зависима от грижите на други хора. Нарушената когниция и
съпътстващата безпомощност предопределят улеснено поддаване на внушения и
манипулации. В случая на А.можем да се говори за Лаконарна деменция. Деменцията
е хронично прогресиращо заболяване. Това не е заболяване, при което може да се
каже, че днес има деменция, а утре няма деменция. Веднъж започнала деменцията
обикновено протича с влошаване на клиничната картина и със снижаване на
функциите. Възможно е в отделни периоди страдащият от деменция да забави
влошаването си или да изглежда видимо по-добре, но това не означава, че
деменцията е претърпяла обратен ход. Заболяването е необратимо. От направеното
обследване можем да се заключи, че през годините заболяването на ***** А.е
прогресирало и към дата 12.08.2016г. при нея са били изразени симптомите на
„Смесена корова и подкорова деменция с лек към умерено тежък дементен синдром“.
Данните от медицинската документация, психологичните и образните изследвания
категорично сочат наличието на прогресиращ дементен процес с постепенно
задълбочаване на когнитивните нарушения и екзекутивните функции в периода
2013г.–2015г. Към 12.08.2016 г. ***** Ат., не е била в състояние да разбира
свойството и значението на постъпките си и особено на по-сложни казуси, каквото
е например изготвянето на едно завещание, което изисква една по-задълбочена
преценка в дългосрочен план. ***** А.дори и да е осъзнавала, че подписва
завещание, не е била в състояние да разбира в дългосрочен план какви ще са
последиците от нейните действия. ***** А.е нямала вече абстрактно логично
мислене, което да ѝ служи и в случая да бъде отговорна за действията си.
Промяната в състоянието ѝ е тотална, а също и в мисленето и в поведението
ѝ. На базата на това, което сочат медицинските изследвания когницията е
засегнала цялата личност, всички психични сфери, които пречат на А.да бъде с
годностите на нормалната личност. Състоянието на завещателката я е направило зависима
от грижите на други хора, а от тук можем да се заключи и че нарушената когниция
и съпътстващата безпомощност предопределят и улесненото ѝ поддаване на
внушения и манипулации.
По
искане на страните, с оглед доказване на твърденията им, са разпитани свидетелите
Е. Т.Н./без родство и дела със страните/, ***** /без родство и дела със
страните/, Р.Д.М./без родство и дела със страните/ и Д.С.Н./без родство и дела
със страните/, чиито показанията съдът възприема в частта, в която съдържат
данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не
противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на
всички писмени и гласни доказателства.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът намира за установено
следното от правна страна:
По исковете с правно основание чл. 42,
б. „в“ от ЗН:
Претендира
се прогласяване на нищожността на саморъчно завещание на ***** И. А.от
12.08.2016г., тъй като завещателното разпореждане е противно на закона, в
евентуалност на обществения ред и в евентуалност на добрите нрави.
Твърди
се, че мотивът, с който е сключено завещанието, е получаване на издръжка и
гледане и това е едновременно в противоречие и на закона и на обществения ред.
Твърди се, че завещанието е противно на добрите нрави, тъй като води до
обезнаследяване на наследниците по закон, а ищцата е в по-лошо материално
състояние от ответника.
Съгласно
чл.42 б. „в“ от ЗН завещателното разпореждане е нищожно когато завещателното
разпореждане или изразения в него мотив, единствено поради който то е направено,
са противни на закона, на обществения ред и на добрите нрави.
В
конкретната правна норма се посочват общо шест хипотези на нищожност – когато
самото завещателно разпореждане е противно на 1. Закона, 2. Обществения ред и
3. Добрите нрави, както и когато изразения в него мотив, единствено поради
който то е направено, е противен на 1. Закона, 2. Обществения ред и 3. Добрите
нрави.
За
да бъде прогласена нищожността на завещанието в следствие на мотива за
извършването му, следва да са налице две предпоставки – на първо място мотивът
трябва да е изразен в самото завещателно разпореждане, както и той да е
единствен мотив в него. Съгласно практиката на ВКС, в случай, че са налице
повече от един вписани в завещанието мотиви, всички те трябва да бъдат противни
на закона, обществения ред или добрите нрави, за да доведат до нищожност.
В
конкретния случай в завещанието на ***** И. А.от 12.08.2016г. НЯМА вписан мотив, поради което такъв
не следва да бъде обсъждан при преценката за нищожност на завещанието. Нормата
на чл.42 б. „в“ от ЗН не предвижда като основание за
нищожност да бъдат сочени мотиви, извън завещатените разпореждания, невключени
в завещанието, каквито се твърдят от ищеца.
По
въпроса дали самото завещателно разпореждане е противно на 1. Закона, 2.
Обществения ред и 3. Добрите нрави:
В
този случай от клаузите на самото
завещателно разпореждане следва да бъде изведен извода за противоречие със
закона,
обществения ред или добрите нрави.
За
да е налице основанието противоречие със закона, следва да е посочена самата
правна норма, която ищецът твърди, че е нарушена. В случая се сочи противоречие
на безвъзмездния характер на завещанието.
В
практиката на ВКС се приема, че противоречат на безвъзмездния характер на
завещанието и водят до неговата нищожност завещателните разпореждания, с които
се вменява задължение за осигуряване
на гледане и издръжка на завещателя от страна на лицето, в чиято полза е
направено, или от трети лица, за в бъдеще време - докато е жив завещателят, а
когато завещанието е направено заради положени в миналото грижи или за такива,
които се дават към момента на неговото съставяне, се приема, че това е само
морален мотив за извършване на завещанието.“ Решение № 430 от 21.06.2004 г. на
ВКС по гр. д. № 84/2004 г., I г. о., докладчик съдията Д.С.Н. Защото
противоречи на безвъмездния характер на завещанието, нищожни са тези
разпореждания, които са обвързани с поемане
от бенефициера на материални задължения - например да издържа завещателя
докато е жив (решения № 1194-1984-I, 438-1999-I, 156-1995-I, 116-1993-I г.о. на
ВС).
За
да е налице това основание за нищожност обаче се изисква в самото завещателно разпореждане да се вменява задължение за осигуряване на гледане и издръжка на завещателя от
страна на лицето, в чиято полза е направено. Такова вписване в конкретното
завещание липсва, поради което същото не е противно на закона.
Друг
пример за нищожно завещание поради противоречие със закона е това, с което
завещателят задължава бенефициера да
запази имуществото и да го завещае на трето лице (решения № 1068-1985-IV,
67-1980-I, 308-1991-I г.о. на ВС). В случая не е съобразена забраната на чл.
21, ал. 2 ЗН. Отново тук обаче се изисква в самото завещателно разпореждане да
е включено допълнително задължение/тежест/, което да противоречи на закона.
Дори
и да се приеме обаче, че могат да бъдат обсъждани мотивите за извършване на
завещанието, без същите да са посочени в самото завещателно разпореждане, /което
обаче би противоречало на разпоредбата на чл.42 б. „в“ от ЗН/, то съдът намира,
че не може да бъде доказано, че към датата на написване на завещанието,
завещателката е можела да формира валидна воля, вкл. относно завещанието или
неговите мотиви. По делото безспорно се доказва от изготвените две експертизи -
СПЕ
и КСППЕ, че ***** И. А.е била с нарушена способност да разбира свойството и
значението на постъпките си и да ги ръководи. Това нейно състояние изключва
възможността същата да е формирала валидна воля да вмени задължение за
издръжката и гледането си у лицето, в полза на което завещава.
Общественият
ред е състояние на обществените отношения, при което лицата придържат своето
поведение към изискванията на нормите, които обществото е приело.
Обществен
ред като понятие на правото е система от публичноправни норми, регулиращи
системата на обществените отношения, непосредствено свързани с опазването на
общественото спокойствие и гарант на обществената безопасност.
Понятието
за обществен ред се разглежда в два смисъла - широк и тесен смисъл на думата. В
широк смисъл - включва всички обществени отношения, регулирани с всички видове
правила и норми. В тесен смисъл - полицейското понятие за обществен ред
представлява система от волеви обществени отношения, регулирани с нормите на
публичното право, развиващи се предимно на обществени места, чието спазване
гарантира обществената сигурност и спокойствие.
В
конкретната правна норма на чл.42 б. „в“ от ЗН законодателят има предвид широкия
смисъл на понятието, доколкото за да е налице нарушаване на обществения ред в тесен
смисъл на думата следва да е налице нарушаване на публичноправни норми,
регулиращи системата на обществените отношения, непосредствено свързани с
опазването на общественото спокойствие и гарантиране на обществената
безопасност - т.е. норми на публичното
право, които регулират поведението на субектите на обществени места, като целта
е опазването на обществения интерес, който има преимущество над личния – напр.
забрана за пускане на силна музика след 22.00 часа, норми за поведение на
лицата на обществени места и пр./.
В
конкретната правна норма на чл.42 б. „в“ от ЗН понятието обществен ред включва
всички обществени отношения, регулирани с всички видове правила и норми, вкл.
етични и обичайни правила.
Като
основание за нарушаване на обществения ред отново се изтъква от ищеца противоречието
на мотива за написване на завещанието на ***** И. А.от 12.08.2016 г. на
безвъзмездния характер на завещанието. Както вече беше обсъдено по-горе, това е
основание за нищожност на завещанието поради противоречие със закона /доколкото
законът предвижда завещанието като
безвъзмездна правна сделка/ и не е допустимо едновременно с това да бъде
основание за нищожност и въз основа на противоречие с обществения ред. Доколкото
обществения ред е по-широко понятие от закона, то попадането на един казус в
хипотезата на по-тясното понятие /закона/, в случая изключва възможността за
него да бъде едновременно приложена хипотезата на по-широкото понятие. В
случай, че не се нарушават правни норми /общественото отношение остава извън
обхвата на регулиране от нормативните актове/, то тогава е налице хипотезата на
нарушаване на обществения ред, но следва да е налице твърдение за нарушаване на
друго правило, извън нормите на закона в широк смисъл, а именно на някое етично
правило или обичай. Такива твърдения
обаче липсват, поради което не е налице соченото основание за нищожност на
завещанието.
„Добрите
нрави“ като понятие няма легална дефиниция, а в съдебната практика могат да
бъдат открити множество дефиниции:
Според
Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г.,
ОСTK „добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно
значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази
на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Добрите нрави не
са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях... Един от тези принципи е принципът на
справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да
се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. … Преценката за
нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен
случай към момента на сключване на договора.“.
В
други решения добрите нрави се дефинират като:
„установени
в обществен интерес, социално възприети етични правила и норми. Те са израз на
вътрешната потребност на човека от справедливост и почтеност в частните и
публични взаимоотношения, …“;
„общоприетите
житейски норми на справедливост и добросъвестност“;
„морални
норми, етични възгледи и правила за поведение, които са установени в
обществото. Те не са писани, не са конкретизирани, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях“;
„Съдържанието
на понятието "добри нрави" следва да се търси в обективните морални
категории, които са възприети в обществото, но поради своя социално-етичен
характер не са скрепени със закон и основно са свързани със забраната да се
вреди другиму, възползвайки се от неговото неравностойно възрастово, социално,
здравословно или материално положение.“
/Определение
№ 1133 от 17.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 970/2009 г., III г. о., ГК,
Определение № 794 от 15.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 224/2011 г., II т. о., ТК,
Определение № 1733 от 30.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1514/2009 г., IV г. о.,
ГК, Определение № 708 от 7.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1804/2010 г., III г.
о., ГК, Определение № 898 от 21.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4277/2008 г., I
г. о., ГК, Определение № 326 от 3.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4588/2008 г.,
IV г. о., ГК/.
Твърденията
на ищеца са свързани на първо място с резултата на процесното завещание, а
именно че то води до обезнаследяване на наследниците по закон.
Обезнаследяването
на наследниците по закон е естествен резултат от завещателното разпореждане с
цялото имущество на наследодателя. Въпреки това не се поставя въпроса за
действителността на едно универсално завещание само, защото то като естествен
резултат води до обезнаследяване на някои или всички наследници по закон. Всяко
лице има правото да завещае цялото си имущество или част от него на всяко лице,
вкл. и на лица, извън семейството си /извън наследниците си по закон/, като
неговата преценка може да се основава на неограничен кръг фактически житейски
обстоятелства. На това негово право съответства правото на част от наследниците
по закон да предявят иск за накърняване на запазената им част, в случай, че
същата е засегната от завещателното разпореждане. Със законовите разпоредби на
чл. 30 и сл. от ЗН се постига баланс между правата на завещателя и правата на
наследниците със запазена част.
Поради
това съдът намира, че твърдението за обезнаследяване само по себе си не може да
бъде основание за обявяване на едно завещание за нищожно, тъй като това би
разширило прекалено много приложното поле на нищожността, а тя се прилага като
изключение.
Завещанието
е едностранна правна сделка, доколкото отразява единствено волята на наследодателя.
Поради това, за да бъде една едностранна правна сделка, каквато е завещанието,
нищожна поради противоречие с добрите нрави, то завещателят следва да е
извършил валидно разпореждане в случай на смърт, което да води до нарушаване на
правилата на морала. Именно поради едностранния характер на завещанието, завещателят
следва да е нарушил правилата на добросъвестност и справедливост чрез
завещателното си разпореждане /а не друг, който да се е възползвал от него/.
В
настоящия случай не се установява ***** И. А.да е нарушила морала, извършвайки
процесното завещателно разпореждане. *****
И. А.е била с нарушена способност да разбира свойството и значението на
постъпките си и да ги ръководи. Това нейно състояние изключва възможността
същата да е формирала валидна воля за нарушаване на морала и етичните правила
чрез завещанието, тъй като по начало й е липсвала способността да прецени
правилно ситуацията и да предприеме осъзнато правни действия.
По
второто наведено основание за нищожност поради накърняване на добрите нрави – твърдението,
че ищцата е в по-лошо материално състояние от ответника, съдът намира следното:
На
първо място, не е проведено доказване на материалното състояние на ищцата и
ответника. На второ място, преценката за действителност на една правна сделка
се прави към датата на същата, т.е. към момента на съставянето на завещанието,
а не към настоящия момент, както е наведено твърдението. И на трето място, материалното
състояние на ползващото се от завещанието лице в съпоставка с това на наследниците
по закон, няма правно значение, доколкото мотивите за завещателното
разпореждане могат да бъдат много различни, като съвсем не се изчерпват с това
кой колко се нуждае от завещаното имущество. При това при извършване на едно
завещателно разпореждане преценката на тези обстоятелства е предоставена изцяло
на волята на завещателя /стига той да е формирал валидна такава/.
С
оглед изложеното исковете с правно основание чл. 42, б. „в“ от ЗН, за прогласяване
на нищожността на саморъчното завещание на ***** И. А.от 12.08.2016г., като
противно на закона, в евентуалност на обществения ред и в евентуалност на
добрите нрави, са неоснователни и като
такива следва да бъдат отхвърлени, както и да бъде разгледан следващият, предявен
в условията на евентуалност иск.
По иска с правно основание чл. 42, б.
„б” от ЗН, вр. с чл. 25, ал. 1 от ЗН:
Претендира
се прогласяване нищожността на саморъчно завещание на ***** И. А.от 12.08.2016
г. като ненаписано и неподписано от завещателката.
Завещанието
е личен, формален и отменим акт, чиято действителност е поставена в зависимост
от ясно изразената и облечена с формата, предвидена по закон, воля на лицето -
завещател. За да породи действие, саморъчното завещание следва да отговаря по
форма на изискванията на закона - чл. 25, ал. 1 от ЗН, т. е. да е написано
изцяло на ръка от завещателя, да съдържа означение на датата, на която е
съставено, и да е подписано от завещателя. Липсата на който и да е от тези
компоненти на акта обуславя неговата нищожност. Саморъчното завещание е частен
диспозитивен документ и при оспорване автентичността му, тежестта на доказване
е на страната, която го е представила и иска да се ползува от него.
От
приетата от съда СГЕ се установява, че ръкописният текст и подписът в процесното
завещание от 12.08.2016 г., обявено на 06.01.2020 г. СА изпълнени
от завещателката ***** И. Ат.. Поради това съдът намира, че процесното
завещание отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 1 от ЗН за форма и не се явява
нищожно.
С
оглед изложеното искът с правно основание чл. 42, б. „б” от ЗН, вр. с чл. 25,
ал. 1 от ЗН е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен, както и да
бъде разгледан искът, предявен в условията на евентуалност иск.
По иска с правно основание чл. 43, ал.
1, б. „а“ от ЗН:
Предявената
претенция е за унищожаване на саморъчно завещание на ***** И. А.от 12.08.2016
г., тъй като завещателката към момента на съставянето му не е била способна да
завещава.
Съгласно
чл. 43, ал. 1, б. "а" от ЗН, завещателното разпореждане е унищожаемо,
когато е направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно
да завещава. А съгласно чл. 13 от ЗН, способно да завещава е всяко лице, което
е навършило 18 години, не е поставено под пълно запрещение поради слабоумие и е
способно да действа разумно.
От
събраните по делото доказателства се установява, че ***** А.към момента на
съставяне на оспорваното саморъчно завещание – 12.08.2016 г. е била на 77
години, като няма данни същата да е поставена под пълно или ограничено
запрещение. Установи се обаче, че завещателката не е била способна да действа
разумно. Лица, които не са способни да действат разумно, са тези, които макар и
да не са поставени под пълно запрещение, поради слабоумие, душевна болест или
поради други причини не са в състояние да разсъждават нормално, липсва им здрав
разум и не могат да ръководят и разбират постъпките си.
В
случая, по делото са налице множество писмени доказателства /медицински
документи/, че ***** А.е страдала от душевна болест, обуславяща невъзможността
й да разсъждава нормално, а именно “Органично разстройство на настроението“ и
„Смесена корова и подкорова деменция“. От заключенията на вещите лица по
допуснатите и приети по делото КСППЕ и тройна КСППЕ, безпротиворечиво се
установява, че данните от медицинската документация и проведените психологични
и образни изследвания дават достатъчно основания да се приеме, че ***** А.е
страдала от Смесена корова и подкорова деменция. Данни за органични нарушения
на главния мозък /корова атрофия, разширени вентрикули, хроничен лакунарен
инфаркт/ се откриват още в образното изследване от 03.10.2012 г. При
хоспитализацията в началото на 2013 г. е отчетен когнитивен дефицит. Смесената
корова и подкорова деменция е описана в епикриза от 10.11.2014 г., както и в
последващата от 2015 г. През годините заболяването е прогресирало, като към
12.08.2016 г. дементния синдром е бил лек към умерено тежък. Към датата
12.08.2016 г. ***** А.не е била в състояние да разбира свойството и значението
на извършените действия и не е била способна да се грижи сама за себе си.
Прогресиращото психично заболяване на А./Смесена корова и подкорова деменция/ е
я е лишило от възможността да функционира самостоятелно и да се грижи за себе
си. Това я е направило зависима от грижите на други хора. Нарушената когниция и
съпътстващата безпомощност предопределят улеснено поддаване на внушения и
манипулации. В случая на А.можем да се говори за Лаконарна деменция. Деменцията
е хронично прогресиращо заболяване. Това не е заболяване, при което може да се
каже, че днес има деменция, а утре няма деменция. Веднъж започнала деменцията
обикновено протича с влошаване на клиничната картина и със снижаване на
функциите. Възможно е в отделни периоди страдащият от деменция да забави
влошаването си или да изглежда видимо по-добре, но това не означава, че
деменцията е претърпяла обратен ход. Заболяването е необратимо. От направеното
обследване можем да се заключи, че през годините заболяването на ***** А.е
прогресирало и към дата 12.08.2016г. при нея са били изразени симптомите на
„Смесена корова и подкорова деменция с лек към умерено тежък дементен синдром“.
Данните от медицинската документация, психологичните и образните изследвания
категорично сочат наличието на прогресиращ дементен процес с постепенно
задълбочаване на когнитивните нарушения и екзекутивните функции в периода
2013г.–2015г. Към 12.08.2016 г. ***** Ат., не е била в състояние да разбира
свойството и значението на постъпките си и особено на по-сложни казуси, каквото
е например изготвянето на едно завещание, което изисква една по-задълбочена
преценка в дългосрочен план. ***** А.е изследвана с Теста на Рейвън, който не
предполага заучаване на някакви знания и умения, т.е тук имаме вроден интелект.
При ***** А.се наблюдава спад на интелигентността до патологична степен на лека
умствена изостаналост. Това не означава, че ***** е била със снижен интелект
преди заболяването, напротив. Снижаването се дължи на заболяването ѝ. При
разговор със завещателката може и да е
имало наченки на фасадна интелигентност, но това е било само едно привидно
нейно състояние или нещо заучено. Но при направата на тестовете и задачи се
проявява заболяването. Хората, които имат добро интелектуално развитие се мъчат
да игнорират заболяването си и да покажат, че са добре, че не са засегнати от
болестта, но обективната действителност показва друго. ***** А.се е занимавала
с литература. Тя е обичала да чете много книги, дори след пенсия е държала
книжарница. Имала е и много други умения, т.е тя дълго време се е опитвала да
компенсира дефицита си и дори да го прикрива и ако не е било извършено
задълбочено изследване е нямало как да се предполага и разпознае подобен
дефицит. Болните като ***** А.подлежат на внушение и те могат да бъдат лесно
контролируеми. За възможността за обработка на факти и състояния, те повтарят
заученото и привидно изглеждат, че са разбрали какво им се говори, но всъщност
не могат да разберат последствията от съгласието си с нещо или от някое свое
действие. ***** А.дори и да е осъзнавала, че подписва завещание, не е била в
състояние да разбира в дългосрочен план какви ще са последиците от нейните
действия. ***** А.е нямала вече абстрактно логично мислене, което да ѝ
служи и в случая да бъде отговорна за действията си. Промяната в състоянието
ѝ е тотална, а също и в мисленето и в поведението ѝ. На базата на
това, което сочат медицинските изследвания когницията е засегнала цялата
личност, всички психични сфери, които пречат на А.да бъде с годностите на
нормалната личност. Състоянието на завещателката я е направило зависима от
грижите на други хора, а от тук можем да се заключи и че нарушената когниция и
съпътстващата безпомощност предопределят и улесненото ѝ поддаване на
внушения и манипулации.
Констатациите
на вещите лица са в пълно съответствие с показанията на разпитаните по делото
свидетели на ищцата Е.
Т.Н./без родство и дела със страните/ и ***** /без родство и дела със страните/,
които съдът кредитира с оглед факта, че се намират в съответствие с останалия
доказателствен материал по делото, както и че са помежду си и вътрешно
непротиворечиви. Техните показания сочат на изменения в поведението на
завещателката, които потвърждават заключението на вещите лица, че ***** А.не е
могла да разбира свойството и значението на извършеното от нея. Още преди
написването на процесното завещание, тя занемарила външния си вид и грижите за
дома, излизала по пижама навън, лягала по пейките и не искала да се прибере, не
можела да разпознае кога е у дома си или кога е в други хора, не познавала
винаги лицата, които се грижат за нея, губела си нещата, вкл. личната си карта.
Въз
основа на всички събрани по делото доказателства безспорно се установява, че завещателката към
момента на съставяне на саморъчното завещание от 12.08.2016 г. е страдала от
душевна болест „Смесена корова и подкорова деменция с лек към умерено тежък
дементен синдром“, която не й е позволявала да действа разумно и да разбира
свойството и значението на постъпките си, поради което и не е била способна да
завещава.
С
оглед изложеното искът с правно основание чл. 43, ал. 1, б. "а" от ЗН
се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен изцяло, като саморъчно
завещание от 12.08.2016 г. на ***** И. Ат., б.ж. на гр. *****, поч. на
07.12.2019 г., обявено с протокол за обявяване на саморъчно завещание от
06.01.2020 г. на нотариус В.П., рег. № 205 на НК, с район на действие ВРС, с
което последната е завещала на Б.Д.Л. собствеността върху цялото си движимо и
недвижимо имущество, което ще остане след смъртта й следва да бъде унищожено,
тъй като завещателката към момента на съставянето му не е била способна да
завещава.
Предвид
изхода на спора, на основание чл. 78 ал. 1
от ГПК, на ищцовата страна се дължат от ответната страна разноските, сторени в
производството, които са в размер на сумата от 7762 лева, представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение – 2630 лева, такса да СПЕ – 450 лева, такса
за съдебни удостоверения, обезпечителни заповеди и преписи от исковата молба –
88 лева, адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция - 2700лв., за отговор
на частна жалба - 200лв. и за новото разглеждане на делото – 1000лв., за което
са представени доказателства /за разликата не са представени доказателства за
реално извършени разходи/. Съдът намира, че всички извършени и доказани от
ищцовата страна разноски подлежат на обезщетяване от загубилата делото страна,
доколкото при уважаването на който и да е от евентуално предявените искове,
разноски се дължат въз основа на произнасянето по последния разгледан иск,
доколкото при евентуалното съединяване се дължи както една държавната такса,
така и се заплаща едно адвокатско възнаграждение, които се определят върху
размера само на главния иск /така Определение № 284/06.04.2012 по
г.д. № 238/2012 на ВКС, IV ГО,
и Определение № 70/05.02.2018 по т.д. № 257/2018 на ВКС, I
ТО/
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.Г.В. – К., ЕГН **********, с адрес: *** против Б.Д.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, искове с правно основание чл. 42, б. „в“ от ЗН за прогласяване нищожността на саморъчно завещание от 12.08.2016 г. на
***** И. Ат., ЕГН **********, б.ж. на гр. *****, поч. на 07.12.2019 г., обявено
с протокол за обявяване на саморъчно завещание от 06.01.2020 г. на нотариус В.П.,
рег. № 205 на НК, с район на действие ВРС, с което последната е завещала на Б.Д.Л.
собствеността върху цялото й движимо и недвижимо имущество, което ще остане
след смъртта й, като: 1. противно на закона, 2. в евентуалност на обществения
ред и 3. в евентуалност на добрите нрави.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Г.В. – К., ЕГН **********, с адрес: *** против Б.Д.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно
основание чл. 42, б. „б” от ЗН, вр. с чл. 25, ал. 1 от ЗН, за
прогласяване нищожността на саморъчно завещание от 12.08.2016 г. на ***** И. Ат.,
ЕГН **********, б.ж. на гр. *****, поч. на 07.12.2019 г., обявено с протокол за
обявяване на саморъчно завещание от 06.01.2020 г. на нотариус В.П., рег. № 205
на НК, с район на действие ВРС, с което последната е завещала на Б.Д.Л.
собствеността върху цялото й движимо и недвижимо имущество, което ще остане
след смъртта й, поради неспазване на формата, като ненаписано и неподписано от
завещателката.
УНИЩОЖАВА саморъчно завещание от
12.08.2016 г. на ***** И. Ат., ЕГН **********, б.ж. на гр. *****, поч. на
07.12.2019 г., обявено с протокол за обявяване на саморъчно завещание от
06.01.2020 г. на нотариус В.П., рег. № 205 на НК, с район на действие ВРС, с
което ***** И. Ат., ЕГН ********** е завещала на Б.Д.Л., ЕГН **********
собствеността върху цялото й движимо и недвижимо имущество, което ще остане
след смъртта й, тъй като завещателката към момента на съставянето му не е била
способна да завещава, по иска на И.Г.В. – К., ЕГН **********, с адрес: ***
против Б.Д.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 43, ал. 1, б. "а" от ЗН.
ОСЪЖДА Б.Д.Л., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА И.Г.В. – К., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата в размер на 7762
лв. /седем хиляди седемстотин шестдесет и два лева/, представляваща
разноски по делото, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване
на съобщението за решението, ведно с препис от акта.
СЪДИЯ в Окръжен съд: