№ 93
гр. Велико Търново, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА П.А
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно търговско дело №
20214001000376 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 260082/05.07.2021 г. по т. д. № 271/2020 г. Окръжен съд
Русе е осъдил „При Грийн - М“ ЕООД да заплати на „ОББ Факторинг“ ЕООД
сумата 63411,10 лв., както и сумата от 4696,44 лв. – разноски по делото.
Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „Про
Гриин - М“ ЕООД, като същото се обжалва като незаконосъобразно и
необосновано, в резултат на неправилно обсъдени и недопуснати от
първоинстанционния съд всички относими искания, оспорвания и
доказателства. Оспорва се изводът на първостепенния съд, че
доказателственото искане за допускане на съдебно счетоводна експертиза е
преклудирано. Същото е направено преди първото открито съдебно
заседание, в което ответникът също може да посочи нови доказателства. В
конкретния случай „Бългериън Рекавъри Къмпани“ ЕООД е притежавало
право да зарежда горива до определен лимит от веригата бензиностанции
„Ромпетрол“ по договор с веригата. „Бългериън Рекавъри Къмпани“ ЕООД е
1
прехвърлило на „Про Грийн – М“ ЕООД чрез процесните фактури право „Про
Грийн – М“ ЕООД да зарежда горива от лимита на „Бългериън Рекавъри
Къмпани“ ЕООД. Началната дата на възможността да се упражнява това
право е обективирана с приемо-предавателните протоколи. Те не обективират
приемането/предаването на стоки, не съдържат информация на коя
бензиностанция на Ромпетрол са предадени стоките. В потвърждение на това
е и обстоятелството, че са подписани от управителите на дружествата, а не от
шофьорите на камиони. Документът за приемане/предаване следва да е
стокова разписка, с номер на стокова транзакция, отчетена и от системата към
НАП. В тежест на ищеца е да докаже по безспорен начин физическото
получаване на стоки от „Про Грийн – М“ ЕООД по процесните фактури,
което не е сторено. В случая, по фактурите „Про Грийн – М“ ЕООД не е
ползвало лимитите, тъй като същите са отпаднали и не са били налични за
използване в обектите на бензиностанции Ромпетрол. С оглед на това, че не е
получена реално стока, жалбоподателят счита, че не дължи заплащане на
нейната цена. От друга страна, „ОББ Факторинг“ ЕООД няма право на регрес
към „Про Грийн – М“ ЕООД, тъй като според договора за факторинг, при
неплащане от страна на платеца, фактора има право да поиска плащане от
доставчика на платените по договора от фактора авансови плащания, което се
отнася и до промяна в отношенията между доставчика и платеца. Посочените
в исковата молба вземания са бъдещи вземания, които са анулирани, поради
невъзможност да се осъществи предмета на сделката.
Моли съда да отмени постановеното решение и вместо него да
постанови друго, с което бъде отхвърлен предявеният иск.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът по жалба „ОББ Факторинг“
ЕООД депозира становище, с което оспорва подадената жалба. Оспорва
твърдението на жалбоподателя, че липсва дълг, тъй като задължението е
потвърдено от платеца по ясен и недвусмислен начин. Получаването на
горивата е видно от съставените приемо-предавателни протоколи, където
ответникът се е подписал като получател на стоките. Ответникът не е
установил договорка за „лимит“, като използването на думата „лимит“ във
фактурите е недостатъчно за установяването на такава договореност.
Вземанията са установени и документирани в издадените данъчни фактури,
които съгласно ЗДДС се издават за извършена доставка. Налице е писмено
уведомяване за цесиите, ответникът е потвърдил знанието си за тях.
2
Твърдяното от ответника анулиране на фактурите представлява злоупотреба с
право по чл. 289 ТЗ, като уврежда кредитора и съответно е нищожно.
Анулирането на фактурите не е противопоставимо на цесионера, с оглед
уведомлението до длъжника и изрично изразената воля от негова страна да не
прави промяна по правоотношението на доставката без изричното писмено
съгласие на „ОББ Факторинг“.
Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата
оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима и следва да се разгледа по същество.
При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав
констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени
аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна
проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо,
поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество,
съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.
Окръжен съд Русе е сезиран с иск от „ОББ Факторинг“ ЕООД против
„Про Грийн – М“ ЕООД за заплащане на сумата 63411,10 лв., представляващи
сбор от стойностите на незаплатените цедирани фактури по извършените и
изрично потвърдени от ответника доставки.
Излага обстоятелства, че между „ОББ Факторинг“ ЕООД, в
качеството му на фактор, и „Българиън рекавъри къмпани“ ЕООД, в
качеството му на доставчик, е сключен договор за факторинг №
А00239/26.04.2018 г. Доставчикът се е задължил, съгласно посочения
договор, да прехвърли свои вземания към трети лица /платци/ в полза на
фактора срещу извършено от фактора финансиране на търговската дейност на
доставчика. Сред платците по договора, чиито задължения към „Бългериън
рекавъри къмпани“ ЕООД ще бъдат цедирани в полза на „ОББ Факторинг“
ЕООД е и дружеството „Про Грийн – М“ ЕООД. В изпълнение на свое
задължение „Бългериън рекавъри къмпани“ ЕООД уведомява платеца „Про
3
Грийн – М“ ЕООД на 30.04.2018 г. за прехвърляне на всичките вземания на
доставчика в полза на фактора. С нарочно писмо, отново със същата дата,
„Про Грийн – М“ ЕООД потвърждава получаването на уведомлението за
цесията и се съгласява да извършва плащанията директно към „ОББ
Факторинг“ ЕООД. Прехвърлените вземания произтичат от доставки на стоки
/горива/. За всяка доставка цедентът е издал данъчна фактура, като страните
по договора са подписали и приемо-предавателни протоколи за всяка
доставка, представляваща приложение към фактурата. До момента
заплатените задължения от „Про Грийн – М“ ЕООД към „ОББ Факторинг“
ЕООД възлизат на 100997,92 лв. След 23.01.2019 г. плащанията се
преустановяват, като са останали незаплатени три фактури, за цедирането на
които ответникът е изрично уведомен: фактура № 10380/22.08.2018 г. на
стойност 46210,92 лв., с дължим остатък 6500 лв.; фактура №
10386/03.09.2018 г. на стойност 30409,50 лв. и фактура № 10493/21.12.2018 г.
на стойност 26501,60 лв. На 01.02.2019 г. ответникът е изпратил до ищеца
изрично потвърждение на дължимостта на всяка една от тези фактури, което
представлява извънсъдебно признание на исковете. Въпреки поканата до
момента сочената от ищеца сума не е заплатена от ответника. Това го е
мотивирало за предявяване на настоящия иск за заплащане на общата
стойност на цитираните фактури в размер на 63411,10 лв.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения иск.
Сочи, че цитираните фактури са анулирани, поради неосъществен предмет на
доставките и нереализирани основания за бъдещи вземания на „Бългериън
рекавъри къмпани“ ЕООД, за което ищецът е своевременно уведомен.
Фактурите са за предоставен лимит за зареждане на горива, изрично записано
във всяка фактура и протокол. Прехвърля се за определен срок до посочен
падеж право на собственост върху стоки за определена стойност за зареждане
на горива от верига обекти бензиностанции чрез картова система за
безналично плащане, а не фактура за покупки на стоките. Извършеното
потвърждение е поискано от фактора под предлог, че е за целите на одит.
Същото потвърждава единствено получаването на лимитите по описаните
фактури. Обект на факторинга не са получени стоки, а лимит за бъдещо
ползване, като реална престация от „Бългериън рекавъри къмпани“ ЕООД не
е осъществявана по сочените фактури. По тези причини фактурите за лимит
като данъчно недопустими, предвид липсата на реална доставка, са
4
анулирани. В договора за факторинг е предвидено, че при анулиране на
задълженията, възстановяване към фактора на получените средства се дължи
от доставчика, а не от платеца. Приложените писма за всяка конкретна цесия
не са получавани в оригинал и в писмен вид от „Про Грийн – М“ ЕООД.
С обжалваното решение съдът е приел, че доставчикът е представил
фактури и приемо-предавателни протоколи, които са подписани за получател
от управителя на „Про Грийн – М“ ЕООД, налице е и писмено признание от
30.01.2019 г. от него, като възражението на ответника, че процесните фактури
са анулирани не е прието за доказано, тъй като е оставено без уважение
искането му за допускане на съдебно – счетоводна експертиза, установяваща
този факт. С оглед на това, предявеният иск е уважен в пълен размер с
обжалваното решение.
Съдът приема за установена следната фактическа обстановка: Между
„ОББ Факторинг“ ЕООД, като фактор, от една страна, и „Бългериън рекавъри
къмпани“ ЕООД, като доставчик, от друга страна и съдлъжника Димитър
Пламенов Стефанов е сключен договор за факторинг № А00239/26.04.2018 г.
Съгласно договора доставчикът прехвърля на фактора по реда на чл. 99 и сл.
ЗЗД и срещу определената в него цена, всички свои настоящи и бъдещи
вземания по търговски фактури с отложено плащане, издадени срещу
платците, посочени в приложенията, които са неразделна част от договора.
Вземанията се прехвърлят на фактора със сключването и на основание на
настоящия договор и приемането на прехвърлянето от страна на фактора, и
представяне на копия от съответната фактура/фактури, отнасящи се до
изкупените вземания , и документите, удостоверяващи възникването и
правата на доставчика върху всяко едно вземане, както и съществуване на
вземането по основание и размер, както и с представяне на заверено копие на
договора, споразумението или друг писмен документ, въз основа на който е
дължимо фактурираното плащане. Бъдещите вземания се прехвърлят на
фактора, считано от датата на възникването им, като се предават на фактора
всички посочени по-горе документи. Съгласно чл. 12 в случаите, при които в
резултат на търговски спорове между доставчика и платеца по фактурите или
в резултат на промяна в отношенията между доставчика и платеца,
независимо от причината, стойността на вземанията по фактури, авансирани
от фактора е частично намалена или напълно анулирана, доставчикът се
задължава да възстанови в указания от фактора срок сумите, получени като
5
аванс срещу прехвърлените вземания, ведно с начислените лихви, такси,
комисионни и разноски. Видно от приложение № 5 към договора за
факторинг „Про Грийн – М4 ЕООД е включен като платец, като в
приложението е посочено основание на фактурите: поръчки, период на
отложено плащане – до 90 дни и съответните условия за потвърждение и
уведомления. Към договора за факторинг са приложени общи условия и
допълнително споразумение № 2 от 18.12.2018 г. за продължаване срока на
действие на договора.
Към исковата молба е приложена фактура № 10380/22.08.2018 г. за
сумата от 46210,92 лв., с ДДС, с издател „Бългериън рекавъри къмпани“
ЕООД, получател „Про Грийн – М“ ЕООД, основание – дизел
бензиностанции Ромпетрол – лимит, посочени цена и количество, както и, че
вземането е прехвърлено в полза на „ОББ Факторинг“ ЕООД и плащането е
дължимо на „ОББ Факторинг“ ЕООД, с дата на падеж – 21.11.2018 г. Към
фактурата е приложен приемо-предавателен протокол от същата дата –
22.08.2018 г., в който отново е посочен продукта дизел бензиностанции
Ромпетрол – лимит, като е вписано, че получателят приема описаните
продукти без забележка по отношение на количеството и качеството. На
същата дата доставчикът е изпратил уведомление до платеца, че вземанията
по фактурата са прехвърлени в полза на „ОББ Факторинг“ ЕООД.
Издадената фактура № 10386/03.09.2018 г. е на стойност 30409,50 лв.
с ДДС, с доставчик „Бългериън рекавъри къмпани“ ЕООД и получател „Про
Грийн – М“ ЕООД, основание дизел бензиностанции Ромпетрол – лимит,
отбелязване, че вземането е прехвърлено на „ОББ Факторинг“ ЕООД, с дата
на падеж – 02.12.2018 г. Към фактурата е приложен приемо-предавателен
протокол от същата дата – 03.09.2018 г., в който отново е посочен продукта
дизел бензиностанции Ромпетрол – лимит, като е вписано, че получателят
приема описаните продукти без забележка по отношение на количеството и
качеството. На същата дата доставчикът е изпратил уведомление до платеца,
че вземанията по фактурата са прехвърлени в полза на „ОББ Факторинг“
ЕООД.
Издадената фактура № 10493/21.12.2018 г. е на стойност 26501,60 лв.
с ДДС, с доставчик „Бългериън рекавъри къмпани“ ЕООД и получател „Про
Грийн – М“ ЕООД, основание дизел бензиностанции Ромпетрол – лимит,
6
отбелязване, че вземането е прехвърлено на „ОББ Факторинг“ ЕООД, с дата
на падеж – 21.03.2019 г. Към фактурата е приложен приемо-предавателен
протокол от същата дата – 21.12.2018 г., в който отново е посочен продукта
дизел бензиностанции Ромпетрол – лимит, като е вписано, че получателят
приема описаните продукти без забележка по отношение на количеството и
качеството. На същата дата доставчикът е изпратил уведомление до платеца,
че вземанията по фактурата са прехвърлени в полза на „ОББ Факторинг“
ЕООД.
На 30.01.2019 г. управителят на „Про Грийн – М“ ЕООД е изпратил
до фактора писмо, с което декларира, че доставките, за които са издадени
гореизброените фактури са редовно извършени от доставчика към
дружеството, няма възражения относно дължимостта и платимостта на
посочените суми и са съгласни да извършат плащането по сметка на фактора
на падежа на всяка съответна фактура.
„ОББ Факторинг“ ЕООД е отправило покана за плащане към „Про
Грийн – М“ ЕООД, но към настоящия момент такова не е последвало.
Пред въззивния съд е изслушана съдебно икономическа експертиза,
която е изследвала счетоводните операции по доставките и отразяването на
процесните фактури. Възражението във въззивната жалба, че в нарушение на
процесуалните правила първостепенният съд е отказал допускането на
съдебно икономическа експертиза, се явява основателно. Своевременно в
отговора на исковата молба е направено възражение за липса на доставка по
процесните фактури и анулирането им по тази причина. Искането за
изготвяне на съдебно икономическа експертиза е направено след насрочване
на първото съдебно заседание, но преди провеждането му и преди доклада на
съда. Съгласно чл. 375, ал. 1 ГПК в откритото съдебно заседание съдът прави
устен доклад, дава указания на страните и им предоставя възможност да
изложат становищата си във връзка с доклада по делото и дадените указания,
както и да предприемат желаните от тях процесуални действия, след което
събира допуснатите доказателства. От тази норма следва извода, че няма
забрана в закона да се направят доказателствени искания и в първото съдебно
заседание, в случая искането предхожда заседанието, поради което по
отношение на него не е настъпила преклузия, още повече че се касае до
назначаването на експертиза.
7
Вещото лице се е запознало с договора, съгласно който „Бългериън
рекавъри къмпани“ ЕООД предоставя възможност на „Про Грийн – М“ ЕООД
за зареждане на гориво от търговската верига бензиностанции Ромпетрол чрез
дебитни стокови карти. За целта се предоставя лимит – стойност и
количество, до което ответното дружество има право да зарежда гориво за
срок от 90 дни, което се реализира с издаване на фактура за този лимит,
обективираща право за ползване на същия за зареждане на горива чрез
картовата система за безналично плащане. Правото на ползване на лимита е
предоставяно с приемо – предавателен протокол, който дава възможност на
„Про Грийн – М“ ЕООД след подписването му да може да зарежда гориво.
При достигане на краен срок 90 дни или изчерпване на лимита, той се
занулява и не е наличен по обектите, поради изтекъл срок или изчерпване,
след което била предоставян отново с нова фактура и стойност. Вещото лице
е установило, че с процесните фактури е предоставен лимит, с конкретно
посочени във фактурите вид, количества и единична цена на горивото.
Фактурите са отразени в счетоводните регистри на дружеството по дебита на
сметка 402 „Доставчици по аванси“, но не са включени в „Дневниците за
покупки“ и дружеството не е упражнило правото си на приспадане на данъчен
кредит за данъчния период, за който е възникнало това право или в един от
следващите 12 данъчни периода по чл. 72, ал. 1 ЗДДС. В счетоводните
регистри на „Про Грийн – М“ ЕООД, в т.ч. дневник по сметка 401
„Доставчици“ за контрагент „Бългериън рекавъри къмпани“ ЕООД за
периода м. август 2018 г. до м. февруари 2019 г. няма счетоводни записвания,
отразяващи покупка на дизелово гориво от „Бългериън рекавъри къмпани“
ЕООД. Не са налични документи за зареждане на гориво с посочено
количество и стойност във връзка с доставка на горива с отложено плащане,
съгласно договора между двамата търговци. С оглед на това, вещото лице
прави извода, че по процесните фактури „Про Грийн – М4 ЕООД не се е
възползвало от предоставеното му право на зареждане за времето, когато е
разполагало с лимита. Дружеството няма получени бонове или разписки за
заредено гориво, издадени от ЕСФП /електронна система за фискална памет/
от бензиностанции Ромпетрол. Вещото лице е констатирало още, че
процесните фактури са анулирани чрез Протокол № **********/22.02.2019 г.
за анулиране по чл. 117 ЗДДС, на основание чл. 7 от договора, с издател
„Бългериън рекавъри къмпани“ ЕООД, поради негова невъзможност да
8
осигури зареждането на гориво. Анулирането е на основание прекратяване на
договор и липсата на възможност да бъде осъществено реално зареждане на
горива и на основание ЗДДС при липса на осъществен предмет на доставката.
От хронологията на счетоводните записвания вещото лице е
установило, че на 21.11.2018 г. по разплащателната сметка на „Про Грийн –
М“ ЕООД е постъпила от „Бългериън рекавъри къмпани“ ЕООД сума в
размер на 39710,91 лв. и същата е преведена на „ОББ Факторинг“ ЕООД за
погасяване на задължение по фактура № 10380/22.08.2018 г., издадена от
доставчика.
След проверка на счетоводните записвания по сметка 302
„Материали“ и сметка 601 „Разходи за материали“ експертизата е установила,
че няма отразена доставка на горива, не са налични фискални бонове за
осъществявани стокови транзакции от веригата бензиностанции Ромпетрол, с
контрагент доставчика „Бългериън рекавъри къмпани“ ЕООД за времето на
процесните оспорени доставки.
Процесните фактури са надлежно осчетоводени при „ОББ
Факторинг“ ЕООД. На 21.11.2018 г. „Про Грийн – М“ ЕООД е наредило по
цитираната от „ОББ Факторинг“ ЕООД сметка сума в размер на 39710,92 лв.,
с основание плащане по фактура № 10380/22.08.2018 г., като след
извършеното плащане остатъкът по тази фактура възлиза на 6500 лв. Като се
вземе предвид това плащане размерът на задължението на платеца по
сочените фактури възлиза общо на 63411,10 лв., подробно посочено в
заключението по пера.
При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Претенцията на ищеца се основава на сключения между него и
„Бългериън рекавъри къмпани“ ЕООД договор за факторинг от 26.04.2018 г.,
с който доставчикът „Бългериън рекавъри къмпани“ ЕООД прехвърля свои
вземания от „Про Грийн – М“ ЕООД, произходящи от договор за търговска
продажба /чл. 318 и сл. ТЗ/, на фактора „ОББ Факторинг“ ЕООД. Договорът
за факторинг представлява форма на финансиране /чл. 2, ал. 2, т. 12 ЗКИ/,
като легалната дефиниция на този договор се съдържа в пар. 1, т. 11 от Закона
за корпоративното подоходно облагане – факторинга е сделка по прехвърляне
на еднократни или периодични парични вземания, произтичащи от доставка
9
на стоки или предоставяне на услуги, независимо дали лицето, придобило
вземанията /фактор/ поема риска от събирането на тези вземания срещу
възнаграждение. С оглед целта на факторинга, а именно ограничаване на
неблагоприятните последици за доставчика от осъществяване на доставки на
стоки и предоставяне на услуги на трето лице – негов длъжник при условията
на търговски кредит, чрез прехвърлянето на риска от кредита върху фактора,
се застъпва становището, че предмет на договора за факторинг е винаги
бъдещо /невъзникнало в патримониума на доставчика/ вземане, или вземане с
бъдещ, ненастъпил падеж. По този начин се осъществява функцията на
финансиране от страна на фактора на търговската дейност на доставчика.
Освен тези специфики договорът за факторинг покрива общите белези на
договора за цесия и по тази причина правните норми, уреждащи цесията,
намират приложение и по отношение на договора за факторинг.
В конкретния случай се твърди, че прехвърлените вземания са по
търговски фактури с отложени плащания, издадени срещу платеца „Про
Грийн – М“ ЕООД. От приложените доказателства – изявление от 30.04.2018
г., изходящо от представляващия ответното дружество, издадени фактури, с
изрично отбелязване на прехвърлянето, изявление от 30.01.2019 г., също
изходящо от представляващия ответното дружество, се установява, че
платецът е уведомен за прехвърляне на вземанията от неговия доставчик. От
издадените от доставчика документи обаче се установява, че са прехвърлени
вземания по издадени фактури и приемо – предавателни протоколи,
удостоверяващи правото на платеца да ползва лимит за зареждане на горива
чрез картова система за безналично плащане, т.е. към момента на издаване на
фактурите и приемо-предавателните протоколи реално не са извършени
доставки в посоченото в тях количество и стойност. Това е видно, както от
съдържанието на документите, където изрично е посочено, че се касае за
договорен лимит, така и от заключението на вещото лице, което е проследило
търговските отношения между „Бългериън рекавъри къмпани“ ЕООД и „Про
Грийн – М“ ЕООД. Проследявайки счетоводното отразяване на тези
документи, вещото лице е констатирало, че фактурите, макар и отразени в
сметка 402 „Доставчици по аванси“, не са включени в Дневниците за покупки
и дружеството не е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит,
не разполага с документи за зареждане на гориво от веригата бензиностанции
Ромпетрол, с контрагент доставчика „Бългериън рекавъри къмпани“ ЕООД,
10
като впоследствие чрез протокол от 22.02.2019 г., с издател „Бългериън
рекавъри къмпани“ ЕООД процесните фактури са анулирани, поради липса на
осъществен предмет на доставката. Частичното плащане към „ОББ
Факторинг“ ЕООД в размер на 39710,91 лв. по фактура № 10380/22.08.2018 г.
е осъществено от „Про Грийн – М“ ЕООД след превод на същата сума от
страна на „Бългериън рекавъри къмпани“ ЕООД, които фактически действия
изключват наличието на доставена стока от доставчика. Вещото лице,
установявайки, че ответникът зарежда превозни средства, е проверило и
счетоводните записвания по сметка 302 „Материали“ и сметка 601 „Разходи
за материали“, но и по тези сметки няма отразена доставка на горива за
времето на процесните оспорени доставки. Всички тези счетоводни
записвания кореспондират със съдържанието на издадените фактури и
приемо-предавателни протоколи, в които е посочено, че се издават за
ползване на лимит, както и на уговорките между доставчика и платеца,
констатирани от вещото лице, поради което и на основание чл. 182 ГПК
настоящият състав счита счетоводното отражение на осъществените
стопански операции за достоверен източник на информация. С оглед на това,
настоящият състав приема, че доставчикът не е изпълнил задължението си по
договора за доставка на стоки, отразени в издадените три броя процесни
фактури, като реална доставка на посочените количества и стойности не е
извършена, поради което и в негова полза не е възникнало вземане за цената
им срещу получателя, респ. такова вземане не е възникнало и в полза на
фактора. Като вземане в договора за факторинг е дефинирано, че това е
сумата, която доставчикът има право да получи от платеца на определена
бъдеща дата по фактура, издадена от доставчика срещу платеца за
доставените от доставчика на платеца стоки, като всяко едно вземане по
основание и размер следва да се установи с представянето на писмени
документи от страна на доставчика, въз основа на които е дължимо
фактурираното плащане /чл. 1, ал. 2 от договора за факторинг/. Приложените
документи по начина, по който са съставени, не са достатъчни, за да
удостоверят съществуването на тези вземания, като договорът за факторинг
урежда случаите, при които при промяна в отношенията между доставчика и
платеца, довела до частично намаляване на стойността или пълно анулиране,
отговорността към фактора за възстановяване на получените като аванс суми
е вменена на доставчика и до размер на сумите, получени като аванс срещу
11
прехвърленото вземане, ведно с начислените лихви, такси, комисионни и
разноски /чл. 12 от договора/. Този текст от договора, с оглед възмездността
на цесията е и в унисон с нормата на чл. 100, ал. 1 ЗЗД, предвиждаща, че
когато прехвърлянето е възмездно, кредиторът цедент отговаря за
съществуването на вземането по време на прехвърлянето.
Доводът на „ОББ Факторинг“ ЕООД, че ответникът е признал
вземанията, както с изявлението си от 30.01.2019 г., така и с изявленията си
върху приемо-предавателните протоколи, не може да бъде споделен. Приемо-
предавателните протоколи не удостоверяват реално извършените доставки на
горива, в тях е посочен лимитът, за който ответникът има право да ползва
доставки, поради което описаното, че се приемат продуктите без забележка по
отношение количеството и качеството не може да се приеме като признание
на факта на доставката. Потвърждаването дължимостта на суми по
посочените фактури към 30.01.2019 г. предхожда протокола за анулиране на
фактурите, а и не кореспондира с останалите данни по делото, тъй като
съгласно чл. 175 ГПК направеното от страната признание на факт се
преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото. Уговорката за
предоставяне на лимит на доставката, който впоследствие да бъде усвояван
през продължителен период от време, не противоречи на императивна норма
на закона, и е допустима уговорка, съобразно чл. 9 ЗЗД, предоставящ свобода
на договарянето на страните, действащи съобразно икономическите си
интереси. Цитираните текстове в отговора на въззивната жалба, касаещи
данъчното отчитане на сделката, също не водят до извода за нищожност на
уговорката за лимит, поради противоречие на закона, тъй като и ЗДДС /чл.
116 и чл. 117 ЗДДС/ и ЗСч /чл. 8/ допускат анулиране на издадените
документи при погрешното им съставяне, с цел осигуряване на достоверност
на счетоводната информация, представяща най-точно и документално
обосновано всяка стопанска операция. Не може да бъде споделен и доводът,
че е налице злоупотреба с право с анулирането на процесните фактури по
смисъла на чл. 289 ТЗ, тъй като това действие уврежда кредитора.
Намерението за увреждане е субективен елемент и следва да се установи във
всеки конкретен случай, което не е сторено в настоящото производство.
Анулирането на процесните фактури съответства на действителното
фактическо положение на неизвършена доставка от страна на „Бългериън
рекавъри къмпани“ ЕООД и отразява коректно развитието на
12
правоотношенията между доставчик и платец. Не може да бъде споделена и
тезата, че промяната в отношенията между „Бългериън рекавъри къмпани“
ЕООД и „Про Грийн – М“ ЕООД е непротивопоставима на цесионера, тъй
като цедентът вече не е страна по договора за доставка. Това не съответства
на договора за факторинг, който предвижда възможността и отговорността
при търговски спорове и промени в отношенията между доставчика и
платеца. Същевременно, по отношение на договора за доставка са приложими
правилата на търговската продажба, която е възмездна сделка и при която
задължението за плащане на цената възниква при предаване на стоката. В
случая, когато такова предаване не е налице, насрещно задължение на
купувача не възниква нито спрямо неговия доставчик, нито спрямо фактора,
който не е и страна по договора за търговска продажба.
По така изложените съображения настоящият състав намира, че
предявеният от „ОББ Факторинг“ ЕООД иск против „Про Грийн – М“ ЕООД
се явява неоснователен и недоказан, което обуславя отхвърлянето му като
такъв.
Тези изводи не съвпадат с изводите на първостепенния съд последица
от което е отмяна на постановеното решение и постановяване на друго, с
което предявеният иск бъде отхвърлен.
При този изход на делото „ОББ Факторинг“ ЕООД дължи на „Про
Грийн – М“ ЕООД направените разноски за първоинстанционното
производство в размер на 2430 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение,
както и тези за въззивното производство в общ размер на 4118,22 лв., от
които 2550 лв. – адвокатско възнаграждение, 1268,22 лв. – внесена държавна
такса за въззивното производство и 300 лв. – възнаграждение на вещо лице.
Водим от горното и на основание чл. 271 ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 260082/05.07.2021 г., постановено по
т.д. № 271/2020 г. на Окръжен съд Русе, вместо което постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ОББ ФАКТОРИНГ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Света София, 5
против „ПРО ГРИЙН – М“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
13
управление гр. Бяла, ********* иск за заплащане на сумата 63411,10
/шестдесет и три хиляди четиристотин и единадесет лева и 10 ст./ лева,
представляваща главница по неплатени авансови доставки на горива, за които
са издадени фактури №№ 10380/22.08.2018 г., 10386/03.09.2018 г. и
10493/21.12.2018 г., вземанията по които са прехвърлени на ищеца от
продавача „Бългериън рекавъри къмпани“ ЕООД по договор за факторинг №
А00239/26.04.2018 г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „ОББ ФАКТОРИНГ“ ЕООД , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. Света София, 5 да заплати на
„ПРО ГРИЙН – М“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Бяла, ********* сумата от 4118,22 /четири хиляди сто и
осемнадесет лева и 22 ст./ лева, представляваща направени разноски за
въззивното производство, както и да заплати сумата 2430 /две хиляди
четиристотин и тридесет/ лева, представляваща направени разноски в
първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14